Да си призная, не помня с точност какво се прави при конкретна ситуация, помня само някои конкретни похвати, като дишането уста-в-уста, как се вади пострадал от превозното средство и горедолу последоватеност за преценка на ситуацията. Затова и книжката дето ми я дадоха едно време на БЧК-то винаги седи в задния джоб на раницата, която е 99.9% винаги с мен, особенно при път с колата. Все пак съм убеден, че първоначалният шок и можеби паника е най-опасен, а тогава никой не е застрахован от това да забрави коя е точната реакция за дадена ситуация. Нека си го имам написано черно на бяло, въпреки че за мене си мисля (поне от живота ми до момента и някои доста тежки моменти), че съм със доста стабилна психика ама знае ли се, не сум попадал в ПТП с необходимоста да помагам, признавам си че незнам дали ще реагирам адекватно. Затова си носа помагало
П.С.: Тази тема може ли да се премеси някъде на по видна секция. Не знам защо сее заврях днес по хрониките, ма това ми е второто влизане от как има обособен раздел, не ми харесва да гледам темите тук, много са кофти...
, надали съм единствен а и гледам никой не е писал ... А темата и на мен ми се види интересна


Коментар