Здравейте колеги, ще споделя с вас надявам се интересна и полезна информация от моето пътуване. Събрахме се 4 човека и повода, мой приятел който пристига в Истанбул на круизен кораб. Тръгнахме от Варна в 8ч сутринта на 31.05.2013г. Естествено с порядъчно закъснение се понесохме по баналния път за Бургас. След като го минахме, за мое голямо учудване, установих, че път Е87 към границата е изцяло ремонтиран. Придвижването ставаше с лекота и сравнително висока средна скорост. На първото гише на българската граница както винаги ни сканираха баркода от винетката и провериха паспортите. На следващата бариера - проверка на багажа и сканирана на паспортите и хоп "вече сме вън от кризата". Следващата спирка бариерата за проверка на паспорти и талона на колата от турските власти. 30м надолу е и основната проверка. Влиза се в ниската сграда до паркинга и се нареждаме на гишета за печати. Веднага скочиха двама митничари да ни сложат печати на 4 човека ?! След това шофьора отива на гишето в дясно от входа за да му се провери зелената карта и да се въведе в системата, че влиза в страната с автомобил. Слага се и отделен печат в паспорта за това. Идва учтив служител, който на развален английски, български и турски пита от къде и на къде отиваме. Проверява колата и количества алкохол или цигари и поставя печат. Оттам се отива на последната бариера където се проверяват всички печати и всички документи и ако нещо липсва или не е отчетено в системата,или е пропусната някоя от стъпките се връща обратно. Като този бариера е вход и изход(имаше чакащи от главния им път точно срещу нас)?! След това вече свободно се придвижваме в Турция. Пътя е с три платна, нов асфалт и доста стръмни спускания и изкачвания. Полиция никъде не срещнахме, движението беше спокойно и бързичко се озовахме на входа на магистралата за Истанбул. Тъй като плащането вече е с чипове(HGS), трябваше да се снабдим с такъв. Спира се точно преди гишетата за преминаване, на уширението. В ляво има бяла сграда на 2 етажа. На първия има ясна жълта табела с червен надпис ""ptt. Там любезен възрастен господин с няколко посочвания и две думи на български казва какво иска. Паспорта на водача, талона на автомобила и 35 TR за да получите чип. Обработва документите и поднася бланка на която иска подпис на всяка страница. Малко притеснително така да се раздават автографи, но явно това им е процедурата. Чипа струва 5 TR и е зареден с 30 TR. Тъй като аз имах от старите карти KGS (зелени) в която имах кредит, предварително му е представих, появи се господин който я взе, занесе я на горния етаж и я върна срязана на две с касова бележка за кредита който съм имал и който се въвежда след това към кредита на чипа. Самия чип се лепи под огледалото, а втората част остава във вас за следващо зареждане по номера на отрязъка. Качването на магистралата става след преминаване през гишето с надпис HGS с ниска скорост за да се сканира чипа. Магистралата е хубава, кара се доста бързо и 60км преди Истанбул започват предградията и трафика става страхотен. Състезателните ми умения бяха изпитани до крайност. Коли, автобуси, камиони се престрояват през платната без никакъв ред. За влизане в централната част се избира маршрут с максимално движение по тази магистрала, защото трафика в града е невероятен. На слизане от магистралата пак през гишета БЕЗ бариери се преминава с бавна скорост и на голямо табло се показва колко е изтеглената сума от чипа. Бариери няма, но мине ли нарушител и се задейства аларма, а малко по-надолу чака и полиция точно за тях. Слязахме от магистралата точно преди моста на Босфора и поехме на юг в града. Целата ни беше небостъргача (Sapphire tower) до който се придвижихме сравнително бързо. С паркирането е доста трудно. Всички места са платени (7 TR/h), а и няма много свободни. Не рискувайте да паркирате дори и с малко съмнение дали е правилно. Обикалят паяци, а намирането на колата и глобата съм сигурен, че ще ви вкара в приключение. Срещу 25TR се качихме на панорамната тераса. Гледката е наистина вълнуваща и я пожелавам на всеки. Има ресторан и кафе, но нямахме време за мотане. В ниската си част сградата е мол като нищо различаващо се от нашите и не представляваше интерес. Следващата ни спирка е аквариума (TURKUAZOO) в голям търговки център западно от небостъргача като маршрута по навигация беше през града, но аз се върнах на магистралата, която в този участък за качване и слизане е безплатна (води се нещо като околовръстно). Мисля, че доста бързо се придвижихме. За аквариума трудно може да се намерят думи. Влизането струва 30 TR. Всякви животни. Въпреки, че е забранено, но все пак стъклата на някой от аквариумите бяха високи около 1.5м, се престраших и докоснах скат който си играеше с вълничките. Имаше и по-високи стъкла които нарочно бяха и подсилени отгоре, за да не се бърка вътре защото рибите наистина са опасни. И най-интересното - 80м подводен тунел. Над главата ми се разхождат огромни акули, скатове и други. Аз съм висок 193, а стъклото е на още 10см и всичко се разиграва на по малко от педя от лицето ми. Доста впечетляващо. За чистота както тук, така и в целия град няма какво лошо да кажа. Последната ни спирка беше пристанището до моста "Галата". В по-късните часове се разходихме из старата част на града, където беше доста оживено. Оставихме моя приятел на кораба и през кв. Бешикташ тръгнахме обратно към небостъргача и магистралата като най-кратък път. И ето там стана лудницата. Турчин, качен на тавана на джип, развява турското знаме, крещи нещо и всички коли започват да надуват клаксони, хората около него по спирките крещят, ръкопляскат му, минават линейки, полицаи и лудницата и шума стават доста. А ние сме в задръстване което едвам мърда. Хората започнаха да ходят с маски, кърпи по лицата, противогази .. не закъсня и реакцията при нас...очите ни сълзят, носовете текат..облак от сълзотворен газ е понесен от лекия вятър и целия район е обгазен...не можехме да мръднем в задръстването, всички крещят, колите свирят, линейки минават..леееко се притеснихме и всеки на странен английски си казва някаква версия, която разбрахме чак като влязахме в България от интернет - били сме в покрайнините на протеста. Измъкнахме се и се качихмена магистралата. По тъмно карането се превръща в приключение, но няма как да се опише, просто трябва да се преживее. Доста от рали игрите които съм играл бледнеят. На българската граница любезен митничар ни поканиха да си разпънем палатки точно пред сградата(все пак ако не се лъжа сме в парк), но сметнахме, че митничарите ще искат да ни пият от ракията и си тръгнахме. Нещо като импровизиран лагер си направихме малко след с. Бръшлян на няколко км от границата. С хубава масивна беседка, голяма камина, и голяма чешма. В 3ч през ноща разпънахме палатките, запалихме огън, салати, нещо за печене и ракията която ходи в чужбина. Ако бяхме се сетили и че сутринта ще напече страхотно слънце и в тази палатка ще стане 40 градуса може би щяхме да ги сложим на сянка. Но пък добре, че станахме рано за да отидем на плаж до къмпинг Градина и след това в късния следобед да си тръгнем за Варна с много приятни емоций. Пожелавам ги на всеки. А ако някой иска повече информация може да се свърже с мен на лично 
Прикачени файлове
.Това с чиповете е много полезна информация , тъй като живот и здраве и аз смятам да поразходя семейството в Цариград.Само недоумявам защо и в други държави ни карат да си мацотим джамовете 
.
Коментар