Здравейте колеги, аз отново съм на път и отново ще споделя с вас емоцийте и преживяванията ми подплътени с няколко снимки 
Решихме с моята приятелка да се разходим по южното черноморие главно южно от Бургас, че често сме ходили около Бургас. И тъй като и аз не бях ходил кой знае колко на юг решението бързо се взе - отиваме до Резово. Това е най-южната точка на българското черноморие. И така един слънчев следобяд тръгнахме посока Царево където ще нощуваме поради късния час на тръгване. Пътя до Созопол без особенни изненади и доста банален. Но след това започна интересната част, все по малко населени места и все по малки като обитатели...Пътя страхотен, минаваме покрай къмпингите и дюните. Страхотна предсезонна разходка. Надвечер бяхме в Царево в семейното хотелче на което без никакво притеснение ще направя реклама! www.sunhousebg.com, много приятни домакини, а разположението е повече от перфектно. На 3-4 мин от центъра на тиха улица с изглед към морето. Цените повече от нормални за стаи с голям хладилник, кабелна телевизия, климатик и безкрайна топла вода. В самото градче има приятни ресторанти и пицарий на сносни цени.На сутринта тръгнахме за Резово, целта на пътуването. На излизане от Царево се разминаваме с табелата за Турция. Няколко километра по нататък пътя стана типично български и доста неподдържан. На места се движехме буквално в гората по леко асфалтирана пътечка за една кола. Единственото по голямо населено място беше Ахтопол, след това се разминахме точно с 2 коли до края. Няколк километра преди Резово имаше импровизирано КПП и присъствието на кола на гранична полиция но хора не се забелязваха. На една по права отсечка в далечината забелязах нещо да пресича пътя и когато наближих .. какво да видя ...малки симпатични глиганчета. Зарадвах се на малчуганите и слязах да ги огледам дали мога да ги събера в багажника (шегувам се). Но от храстите ми направи впечетление тежки стъпки, а именно на мама глиганка. Животинче около 1/3 от колата ми което уж се скрило зад няколко клонки и ме гледа без да трепне. Притеснен от научнопопуларните филмчета които съм гледал и сцените с прасенца които първо те загризват за крачола а после ти обръщат колата. Та видимо притеснен забързах да се прибирам в колата и да продължавам преди да стане проблем. Спирам на едно тревисто площадче а срещу мен зграда и ШИРОКО отворена порта. Блея и вървя и точно след 5 крачки стъпвам в огромно кравешко "нещо" и разходката ни се проточи с 10 мин за чистене. Та влизам аз през портата и отивам пред огромната табела България да се снимаме. При което след 10 мин се появи любезен граничар който ни помоли да не снимаме чужда територия (Турция) и да напуснем защото сме в обект забранен за външни лица. Което по нищо не личеше. Малко по надолу вече е края, там е устието на реката и от другата страна на около 20м е Турция. От едно магазинче си взехме по едно кафе от машина и го изпихме докато наблюдаваме гледката. Действително има и огромна табела указваща забраната за снимане на чуждата територия. Ама ние по български .. нищо не ни спира ОБРАТНО - следващото място случайно видяхме от навигцията и няколко сателитни снимки, това е плажа Силистар (42°01’24.74" ; 28°00’25’64"). Наистина страхотно място, невероятен залив, перфектно място за почивка, има определени места за палатки, каравани и т.н. Има само едно заведение в радиус от мин 5км което не се знае дали работи.Следващото място е залива на Синеморец. Интересно място за плаж. И мястото за стигане с кола (42°03’56.43" ; 27°58’37.22").Не бях ходил до н. Емине и реших последно да минем и оттам. Пътя не знам защо е напълно изоставен от както е направен и вече го няма, а все пак там има село с хора. 5-6км караме по абсолютно черен път тук таме само имаше остатъци от стар асфалт които правиха прехода още по труден заради денивилацията на останалия асфалт каналите от вода и пръстта с камъните. Тотален ужас. Скоростта не повече от 10 км/ч само на първа и на много места на полусъединител, че ако се мине невнимателно и сменяме маслото! За моята сравнително ниска кола не си струваше ходенето до там. Но какво видяхме там. Военно поделение с огромни радари, няколко км поляни и самия нос който също е затворен и е военна зона. Минава се през баирите за да се види морето и може би един от най-странните плажове. Все пак намерихме от къде се стига до водата но не си струваше. Като цяло двудневната екскурзия беше интересна успяхме да видим доста места. Пожелавам на всеки да се разходи до там п.п. И да не забравите когато ходите по на юг да си настройвате телефоните на ръчен режим за търсене на мрежа, защото нашите оператори и в частност Мтел не са с най-перфектния обхват, когато той изчезне телефона автоматично се свързва със следващата мрежа в случея при кативиран роуминг това е турската. Освен, че се трупа роуминг сметка, Турция не е в зоната за по евтини разховори в ЕС и става дебело без човек да заподозре. Интересно беше, че на н. Емине се хващат 4 турски оператора и е горе долу приемливо поради разположението. Но най-странното за мен беше на 15км южно от Варна в местност Черноморец при ясно време телефона ми хвана Vodafone TR и спокойно се регистрира в мрежата дори получих смс за тарифите.
Решихме с моята приятелка да се разходим по южното черноморие главно южно от Бургас, че често сме ходили около Бургас. И тъй като и аз не бях ходил кой знае колко на юг решението бързо се взе - отиваме до Резово. Това е най-южната точка на българското черноморие. И така един слънчев следобяд тръгнахме посока Царево където ще нощуваме поради късния час на тръгване. Пътя до Созопол без особенни изненади и доста банален. Но след това започна интересната част, все по малко населени места и все по малки като обитатели...Пътя страхотен, минаваме покрай къмпингите и дюните. Страхотна предсезонна разходка. Надвечер бяхме в Царево в семейното хотелче на което без никакво притеснение ще направя реклама! www.sunhousebg.com, много приятни домакини, а разположението е повече от перфектно. На 3-4 мин от центъра на тиха улица с изглед към морето. Цените повече от нормални за стаи с голям хладилник, кабелна телевизия, климатик и безкрайна топла вода. В самото градче има приятни ресторанти и пицарий на сносни цени.На сутринта тръгнахме за Резово, целта на пътуването. На излизане от Царево се разминаваме с табелата за Турция. Няколко километра по нататък пътя стана типично български и доста неподдържан. На места се движехме буквално в гората по леко асфалтирана пътечка за една кола. Единственото по голямо населено място беше Ахтопол, след това се разминахме точно с 2 коли до края. Няколк километра преди Резово имаше импровизирано КПП и присъствието на кола на гранична полиция но хора не се забелязваха. На една по права отсечка в далечината забелязах нещо да пресича пътя и когато наближих .. какво да видя ...малки симпатични глиганчета. Зарадвах се на малчуганите и слязах да ги огледам дали мога да ги събера в багажника (шегувам се). Но от храстите ми направи впечетление тежки стъпки, а именно на мама глиганка. Животинче около 1/3 от колата ми което уж се скрило зад няколко клонки и ме гледа без да трепне. Притеснен от научнопопуларните филмчета които съм гледал и сцените с прасенца които първо те загризват за крачола а после ти обръщат колата. Та видимо притеснен забързах да се прибирам в колата и да продължавам преди да стане проблем. Спирам на едно тревисто площадче а срещу мен зграда и ШИРОКО отворена порта. Блея и вървя и точно след 5 крачки стъпвам в огромно кравешко "нещо" и разходката ни се проточи с 10 мин за чистене. Та влизам аз през портата и отивам пред огромната табела България да се снимаме. При което след 10 мин се появи любезен граничар който ни помоли да не снимаме чужда територия (Турция) и да напуснем защото сме в обект забранен за външни лица. Което по нищо не личеше. Малко по надолу вече е края, там е устието на реката и от другата страна на около 20м е Турция. От едно магазинче си взехме по едно кафе от машина и го изпихме докато наблюдаваме гледката. Действително има и огромна табела указваща забраната за снимане на чуждата територия. Ама ние по български .. нищо не ни спира ОБРАТНО - следващото място случайно видяхме от навигцията и няколко сателитни снимки, това е плажа Силистар (42°01’24.74" ; 28°00’25’64"). Наистина страхотно място, невероятен залив, перфектно място за почивка, има определени места за палатки, каравани и т.н. Има само едно заведение в радиус от мин 5км което не се знае дали работи.Следващото място е залива на Синеморец. Интересно място за плаж. И мястото за стигане с кола (42°03’56.43" ; 27°58’37.22").Не бях ходил до н. Емине и реших последно да минем и оттам. Пътя не знам защо е напълно изоставен от както е направен и вече го няма, а все пак там има село с хора. 5-6км караме по абсолютно черен път тук таме само имаше остатъци от стар асфалт които правиха прехода още по труден заради денивилацията на останалия асфалт каналите от вода и пръстта с камъните. Тотален ужас. Скоростта не повече от 10 км/ч само на първа и на много места на полусъединител, че ако се мине невнимателно и сменяме маслото! За моята сравнително ниска кола не си струваше ходенето до там. Но какво видяхме там. Военно поделение с огромни радари, няколко км поляни и самия нос който също е затворен и е военна зона. Минава се през баирите за да се види морето и може би един от най-странните плажове. Все пак намерихме от къде се стига до водата но не си струваше. Като цяло двудневната екскурзия беше интересна успяхме да видим доста места. Пожелавам на всеки да се разходи до там п.п. И да не забравите когато ходите по на юг да си настройвате телефоните на ръчен режим за търсене на мрежа, защото нашите оператори и в частност Мтел не са с най-перфектния обхват, когато той изчезне телефона автоматично се свързва със следващата мрежа в случея при кативиран роуминг това е турската. Освен, че се трупа роуминг сметка, Турция не е в зоната за по евтини разховори в ЕС и става дебело без човек да заподозре. Интересно беше, че на н. Емине се хващат 4 турски оператора и е горе долу приемливо поради разположението. Но най-странното за мен беше на 15км южно от Варна в местност Черноморец при ясно време телефона ми хвана Vodafone TR и спокойно се регистрира в мрежата дори получих смс за тарифите.
Прикачени файлове
Коментар