Здравейте,след като описанието на пътуването ми в Хърватска беше прието добре, реших да ви разкажа и за едно друго наше приключение - а именно пътешествието ни до Тунис. От него обаче снимковият материал не е толкова богат, тъй като повечето е на видео, но все пак надявам се и малкото което има да ви хареса.Лятото на 2007, когато впечатленията от Хърватска бяха още силни, умувахме къде да прекараме лятната си отпуска. Трябваше да е нещо различно и необикновено. Тъй като до тогава не бяхме ходили в Африка, а и заради изгодната оферта, решихме да отидем в Тунис.Веднага след пристигането наехме кола и тръгнахме на обиколка. Нещата които трябваше да видим - колизеума в Ел Джем, скалните жилища в Матмата както и пустинята Сахара. Другото оставихме на случайността - щяхме да разглеждаме всичко по маршрута като целта ни беше да направим пълен кръг на Тунис. Няма нужда да обяснявам, че всички ни взеха за луди заради изградените стереотипи. Ето защо държа да подчертая - ако не сте типа "американски" безцеремонен турист, ако се отнасяте с уважение към културата на местните и ви допуснат да се потопите в бита им - ще имате само приятни изживявания. Така заредил се с целия френски който си спомнях от училище, много евтин бензин (под лев за литър) и много ентусиазъм потеглихме към Ел Джем. Пътищата - перфектни, полицаите - много вежливи и услужливи. След половин ден пътуване в далечината ясно се открои силуета който очаквахме. Колизеумът там е вторият по големина след Римския. Доста запазен, като на места по самата арена стоеше оригиналната мазилка. Чудех се дали нярочно е боядисана червена, за да не личи кръвта от кланетата - все пак не може след всяко представление да се пребоядисва.Следващата ни цел беше Матмата. Феновете на Междузвездни войни веднага биха се сетили, че това е планетата Татуин от филма или с други думи - родното място на Люк Скайуокър. По пътя натам минахме през Керуан където разгледахме голямата им джамия. В Матмата - скалните жилища там а и целият пейзаж наистина изглеждат извънземни. Гледах ги но все пак намирах нещо познато. И тогава загрях - това бяха планини като нашият Балкан, но без нито едно дърво. Сериозно предупреждение за нас... Никой не очаква пустинята да е планини, с долини, с високи хребети, но безжизнени. Всъщност - може да видите нещо подобно - всеки който пътува по магистрала Хемус, точно на тунелите преди София загледайте оплешивелите от дърводобива била от местаната дървена мафия. Но да не развалям разказа. След Матмата решихме, че е време да се впуснем през Сахара. На юг, далеч от туризма, далеч от морето - населението е доста бедно и е излишно да казвам, че не говореха френски. Когато спирахме да зареждаме или да разглеждаме - се оправях на десетопръстния език. Пейзажа от планински стана равнинен с доминиращия червен пясък на Сахара. Температурата показваше над 50 градуса и понякога с часове не срещахме други хора. Там вече видяхме и истински миражи. Страхотен атмосферен феномен, но можех да се закълна, че виждах вода пред себе си. След дълго каране в далечината видяхме малка черна точка. Първата кола която срещахме от часове. Поздравихме се подобаващо 
. Имаха интересни пътни знаци - Внимание диви камили. И наистина ги видяхме. Стада камили сред пясъците. Не мога да повярвам, че имаше нужда от знаци - та там няма нищо което да те разсее - какъв трябва да си за да не видиш камила на пътя. Стигнахме до пустинният град Дуз. Опасан от пояси тръстикови огради, този град е в непрестанна борба с пясъците опитващи се да го погълнат от всякъде. Преброихме над 50 такива пояса. За самата пустиня - нещо което трябва да се види. Нереално е. Когато решихме че е време да обърнем - тръгнахме на север. Минахме през огромно сухо солено езеро. Там карах без да държа кормилото. До където поглед ти стига - гладко като тепсия. Ако шете вярвайте, но на това обезводнено и солено до бяло място, с адска температура - имаше някакъв бурен който растеше. Беше на рядко, но го имаше. Откъснахме си за спомен. Последната ни спирка беше самия град Тунис, където се намират останките на древния Картаген, както и полуострова който някога в бил сухоземна връзка до Сицилия. Или поне така разправят. Там разгледахме град Келибия със старата си крепост. В този град видях и нещо което смятах, че е постижимо само с фотошоп. Невероятно красив плаж, с тюркоязена вода и без нито един човек.Доста дълъг разказ така че поствам малкото снимки които имаме. На тях ще видите и русия повод харесал си Фиат, който е повод да пиша във форума.Enjoy...
. Имаха интересни пътни знаци - Внимание диви камили. И наистина ги видяхме. Стада камили сред пясъците. Не мога да повярвам, че имаше нужда от знаци - та там няма нищо което да те разсее - какъв трябва да си за да не видиш камила на пътя. Стигнахме до пустинният град Дуз. Опасан от пояси тръстикови огради, този град е в непрестанна борба с пясъците опитващи се да го погълнат от всякъде. Преброихме над 50 такива пояса. За самата пустиня - нещо което трябва да се види. Нереално е. Когато решихме че е време да обърнем - тръгнахме на север. Минахме през огромно сухо солено езеро. Там карах без да държа кормилото. До където поглед ти стига - гладко като тепсия. Ако шете вярвайте, но на това обезводнено и солено до бяло място, с адска температура - имаше някакъв бурен който растеше. Беше на рядко, но го имаше. Откъснахме си за спомен. Последната ни спирка беше самия град Тунис, където се намират останките на древния Картаген, както и полуострова който някога в бил сухоземна връзка до Сицилия. Или поне така разправят. Там разгледахме град Келибия със старата си крепост. В този град видях и нещо което смятах, че е постижимо само с фотошоп. Невероятно красив плаж, с тюркоязена вода и без нито един човек.Доста дълъг разказ така че поствам малкото снимки които имаме. На тях ще видите и русия повод харесал си Фиат, който е повод да пиша във форума.Enjoy...
Прикачени файлове
Коментар