Здравейте,смятам да ви разкажа и препоръчам да посетите едно от най-красивите и запленяващи места които съм виждал, а пък е и близо до България. Хърватска се оказа толкова непозната и пълна с изненади, че един ден с радост бих се пренесъл да живея там. Хората са гостоприемни и любезни и пазят страната си таква каквато е била от векове.Но да започна от началото. В един от дългите weekend-и (4 празнични дни), сформирахме набързо компания и решихме да се разходим и разгледаме Далмация. Начертахме маршрута - решихме да започнем от Юг към Север. Обектите за разглеждане щяхме да си определим след като разпитаме на място. Тръгнахме привечер с предположението че 12 часа ще са ни достатъчно за около 1000 км разстояние. Голяма грешка, защото не това беше идеята на GPS-а, който следвайки своята собствена логика реши да ни прекара през току що отделилото се Косово (3,4,5,6 Май, 2007). Какво толкова - казах си аз, ние сме туристи, не трябва да имаме проблеми. Сърбия я минахме приблизително бързо, до момента в който към 23 часа не достигнахме до набързо сформиран пропусквателен пункт, гъмжащ от сръбски войници. Не се радвахме на радушно посрещане, като се има предвид, че България беше признала отделилата се провинция. Отсреща стояха танкове и бронетранспортьори на международните сили - света тогава тръпнеше дали сърбите ще нападнат. След продължителни разпити къде съм тръгнал, войниците неохотно ни пуснаха да минем. Отсреща под дулото на тежки картечници последва същия разпит, пропит с недоверие и поредното подробно преглеждане на багажа. Пуснаха ни и решили, че страшното е минало натиснах газта към Черна Гора. На всеки 10 км обаче следваха такива пътни барикади - танкове, тежко въоръжени войници и разглеждане на целия ни багаж и кола. Към 4 часа благополучно влезнахме в Черна Гора. Тук си струва да се спомене невероятния каньон през който преминахме. Говори се, че е най-големия след Grand Canyon... В Подгорица имахме малко приключение с полицията, защото там фаровете са задължителни целогодишно, а последните ми 3 коли са с автоматични фарове. За това ме хванаха чак в столицата - като се е разсъмнало - те са се загасили. Докато показвах документите обаче, случайно забелязах, че на зелената карта Босна и Херцеговина е задраскана - а там ми предстоеше да влизам. Хич не ми се искаше да плащам допълнителна застраховка. На границата забаламосахме полицая - разпитвахме го за войната и т.н. Той погледна само паспортите и ни пусна. На излизане от Босна обаче, когато Дубровник вече се виждаше под нас... видяха че застраховката не важи. Искаха да ни пращат обратно откъдето сме влезнали, за да си платим. 1 час ги убеждавах да им бутнем нещо и да ни пуснат. Най-накрая единия склони. Така- казах му- след като договорихме че ще се плаща, сега да решим проблем 2 - нямам Евро... Не мога да ви опиша колко изумен и невярващ поглед ми хвърли. Да - казах му - имам само левове и кредитни карти 
А той - ма, човече, ща да ги радим тия левове бре. Аз му се смея, бутам му там едни 10 лв и викам - ето ти за спомен от Бг :D. Не ми разваляй почивката - гледай че почти съм минал страната ви. Та излезна човек - пусна ни. Така след 18 часа на път, започна приятната част на екскурзията. Дубровник не може да бъде описан - много красив град. Но като туристическа дестинация - препълнен и забързан. Това, което ние открихме бяха Трстено и Плитвичките езера които много малко хора познават. Трстено е селце, с ботаническа градина. А езерата край Плитвице са най-красивите които съм виждал. Започват от върха на една планина и през безброй водопади се вливат едно в друго и слизат до подножието. И тъй като една снимка струва колкото хиляда думи, качвам малко снимки..
А той - ма, човече, ща да ги радим тия левове бре. Аз му се смея, бутам му там едни 10 лв и викам - ето ти за спомен от Бг :D. Не ми разваляй почивката - гледай че почти съм минал страната ви. Та излезна човек - пусна ни. Така след 18 часа на път, започна приятната част на екскурзията. Дубровник не може да бъде описан - много красив град. Но като туристическа дестинация - препълнен и забързан. Това, което ние открихме бяха Трстено и Плитвичките езера които много малко хора познават. Трстено е селце, с ботаническа градина. А езерата край Плитвице са най-красивите които съм виждал. Започват от върха на една планина и през безброй водопади се вливат едно в друго и слизат до подножието. И тъй като една снимка струва колкото хиляда думи, качвам малко снимки..
Прикачени файлове
Коментар