Колеги,бях на рожден ден на един колега от туристическия форум. Мястото е страхотно. Копвам от сайта, за да не пиша всичко наново...:Традицията датира от години. Всяка божия година, около тази дата, Ачо събира туристическото съсловие в някоя хижа и празнува рожденният си ден. Тази година рожденниците бяха двама - Ачо и Нина.Първо искам да ви кажа, че хижата е чудесна за семеен излет с малко дете. В смисъл, че до самата хижа се стига с кола, стаите са ремонтирани, имат си баня и тоалетна, ресторанта е супер, кухнята на много високо ниво, цените са добри.......въобще идеални условия за семейство с деца и много багаж :DВ петък следобед пристигнах в хижата. Зимните гуми ме спасиха от залитания и буксувания и в невероятната обстановка на механата, в компанията на Ачо, тавариш Стоян и семейство, пиех чай с ром и бях благодарен, че най-сетне ми се отдаде възможност да си почина малко. Хапнахме порядъчно и след тежкия ден и почти 600 изминати километра, се трупясах в стаята. Не намерих сили дори да се изкъпя. Ето няколко снимки от пристигането и след пристигането:
В събота, естествено порядъчно рано, Явор се излюпи. Станах, погледнах навън и ОООООО.......ужас:
........някъде към обед, народа започна да пристига. Мисля че нямаше нито една кола, която успя да се качи "на собствен ход" до хижата. Голямо тикане падна. Започнахме да се събираме. За мен лично, този ден беше един от най-вълнуващите в последните месеци, защото заприиждаха хора, които не бях виждал много отдавна, сред тях и много добри приятели, както разбира се и хора, които познавах задочно само от снимките, пътеписите и фотописите.......беше супер яко:
Постепенно хижата започваше да се пълни. Емоции, приказки... ром, коняк, бири, картофки, свинско.....:
...а вън валеше ли валеше. Започна да трупа здраво и в интерес на истината започнах да се притеснявам за прибирането на другия ден. Хижаря ни успокои, че при всички положения, каквото и да е, като дойде време да си тръгваме, пътя ще е изчистен - както и всъщност стана.Имаше много деца. Как се кефеха малчуганите на снега...:
Народа прииждаше почти до вечерта. Бяхме окупирали всички маси и такава сладка раздумка си направихме, че чак не ни се ставаше. Няма телефони, няма телевизия, няма нерви.......само чайчета, поднесени ето така:
Някъде в късния следобед, масите започнаха да се събират. Очичките започнаха да светват, настроението свръх приповдигнато:
Дойде време за тортата. По скоро тортите. Рожденниците се строиха пред свещичките и сред бурни подкани и ръкопляскания, свещите бяха "издухани"
Вечерта премина в класически стил - питиетата, масите, народ, приказки, шегички, хапване, пийване и т.н.:
...и се стигна до кулминацията на вечерта. Ееееехххх....какъв кеф. Разбира се, започна се с хората:
И последва най-якия момент. Хеви метъл парти. ..любима музика с перфектен звук и супер яко дивеене. Сред тази луда чалга в ежедневието ни, успях да се заредя с подобаващо количество хард....... Мисля че сега следват най-култовите снимки от цялото събитие:
...а иначе навън времето се беше успокоило. Усещах че ни чакаше страхотно утро. Поради вероятно напредналата ми възраст, не издържах много много на данданията и излизах отвън:
...а вътре данданията продължаваше:
Тежка нощ. В 04.15 вече гледах странно, изкачвайки се нагоре по стълбите към стаята. Чувствах се страхотно. Прекрасна вечер сред прекрасни приятели и прекрасна музика. Беше невероятно.Не помня даже как точно съм се завлачил към стаята. Помня само възглавницата, която гушнах като млада девица.......и заспах.Както вече по-горе споменах, утрото ни изненада със страхотни гледки при бистро време и невероятни облаци. Безумна красота. И този път си глътнах дъвката, поглеждайки навън, но този път от възторг. Споделям:
...някъде към обед, започнахме да се ориентираме към прибиране. Някой тръгнаха рано, за да обиколят наоколо, а други като мен се приготвяха за дълъг и изморителен път. Последва групова снимка:
...и постепенно се отправихме към автомобилите си.Бях сред страхотни приятели в страхотно настроение и на страхотно място, което определено ще посетя отново, но този път с момичетата...
В събота, естествено порядъчно рано, Явор се излюпи. Станах, погледнах навън и ОООООО.......ужас:........някъде към обед, народа започна да пристига. Мисля че нямаше нито една кола, която успя да се качи "на собствен ход" до хижата. Голямо тикане падна. Започнахме да се събираме. За мен лично, този ден беше един от най-вълнуващите в последните месеци, защото заприиждаха хора, които не бях виждал много отдавна, сред тях и много добри приятели, както разбира се и хора, които познавах задочно само от снимките, пътеписите и фотописите.......беше супер яко:Постепенно хижата започваше да се пълни. Емоции, приказки... ром, коняк, бири, картофки, свинско.....:...а вън валеше ли валеше. Започна да трупа здраво и в интерес на истината започнах да се притеснявам за прибирането на другия ден. Хижаря ни успокои, че при всички положения, каквото и да е, като дойде време да си тръгваме, пътя ще е изчистен - както и всъщност стана.Имаше много деца. Как се кефеха малчуганите на снега...:Народа прииждаше почти до вечерта. Бяхме окупирали всички маси и такава сладка раздумка си направихме, че чак не ни се ставаше. Няма телефони, няма телевизия, няма нерви.......само чайчета, поднесени ето така:Някъде в късния следобед, масите започнаха да се събират. Очичките започнаха да светват, настроението свръх приповдигнато:Дойде време за тортата. По скоро тортите. Рожденниците се строиха пред свещичките и сред бурни подкани и ръкопляскания, свещите бяха "издухани"Вечерта премина в класически стил - питиетата, масите, народ, приказки, шегички, хапване, пийване и т.н.:...и се стигна до кулминацията на вечерта. Ееееехххх....какъв кеф. Разбира се, започна се с хората:И последва най-якия момент. Хеви метъл парти. ..любима музика с перфектен звук и супер яко дивеене. Сред тази луда чалга в ежедневието ни, успях да се заредя с подобаващо количество хард....... Мисля че сега следват най-култовите снимки от цялото събитие:...а иначе навън времето се беше успокоило. Усещах че ни чакаше страхотно утро. Поради вероятно напредналата ми възраст, не издържах много много на данданията и излизах отвън:...а вътре данданията продължаваше:Тежка нощ. В 04.15 вече гледах странно, изкачвайки се нагоре по стълбите към стаята. Чувствах се страхотно. Прекрасна вечер сред прекрасни приятели и прекрасна музика. Беше невероятно.Не помня даже как точно съм се завлачил към стаята. Помня само възглавницата, която гушнах като млада девица.......и заспах.Както вече по-горе споменах, утрото ни изненада със страхотни гледки при бистро време и невероятни облаци. Безумна красота. И този път си глътнах дъвката, поглеждайки навън, но този път от възторг. Споделям:...някъде към обед, започнахме да се ориентираме към прибиране. Някой тръгнаха рано, за да обиколят наоколо, а други като мен се приготвяха за дълъг и изморителен път. Последва групова снимка:...и постепенно се отправихме към автомобилите си.Бях сред страхотни приятели в страхотно настроение и на страхотно място, което определено ще посетя отново, но този път с момичетата...
ПП. Не издържах да споделя и аз една снимка от Семково(Рила).Обективът е насочен към Банско в новогодишната нощ.
Проглуши ушите на целия форум, че ще ми идва на гости, пък не дойде 
Странно... Не ми е звънял телефона... Но горе се губи обхвата както си иска.
Коментар