Покоряване на вр.Снежанка с ФИАТ - възможно ли е?

[kazan]

Позиционирал съм се в Чепеларе, зареден с 2 различни навигаций започвам да кроя планове да покорявам в. Снежанка във вторник! Оптимистично настроен, леко мързелив възнамерявам да се кача горе не пеша а с кола! Искрено се надявам машинката ми с ниско спортно окачване да не ме предаде и този път! Стискайте палци колеги да ви показвам снимки от върха и там да присъства и колата! Ако има колеги запознати с маршрута ще съм благодарен ако споделят опит! А сега си лягам, че беше голямо пътуване! Премествам темата в правилния раздел.Позволих си да коригирам и заглавието.Модератроски екип на fiat-bg.org

[Тони_Казичане]

Иии колега какво стана ... изкачи ли го

[kazan]

ВЪЗМОЖНО Е С КОЛА ДО в. Снежанка

И така колеги ... вече имам достъп до компютър и започвам да разказвам за моето непринудено пътуване .... Измислих си малко работа в Пловдив ... и тъй като родата там е далечна и да не ги притеснявам реших да нощувам в Чепеларе ... приятелката ми не е виждала планината зимата и реших че повода е идеален за да и покажа красотите където съм ходил. Наистина на Пампорово не бях ходил лятото а само зимата за ски. Тръгнахме от Варна около 16 часа за Чепеларе. Минах през Бургас-Петолъчката-Чирпан и оттам по някакъв второкласен път директно до Асеновград. За второкласен път беше наистина доста добър, там вече карах по тъмно но нямаше проблеми. От Асеновград до Чепеларе си е истинско приключение по завоите, тези на Слънчев бряг ми се струваха елементарни. Доста бъзро отчетах наличието на перфектната навигация която до сега не ме е подвеждала и все пак внимавах, че беше тъмно и страшно! Пристигнахме около 22 часа и първото нещо което усетих е невероятния въздух и миризмата на изгорели дърва и бор, комбинацията е неповторима. Беше около 9 градуса, а аз бях по къси панталонки и тениска и не ми беше студено, а от Варна тръгнахме на около 22-23 градуса. За пътищата и шофиорите няма да говоря. Колкото се опитвах да карам по всички правила толкова повече ме мачкаха, изпреварваха и ме свиваха. Рядко се виждаше някои да кара с 90 км/ч извън града. Скоростите бяха над 120 което за мен и спокойната ми почивка и разходка беше прекалено много и на моменти опасно! Но полека лека с доста почивки стигнахме безаварийно! Паркирах колата до къщата на домакините ни, пред дворчето рекичка, колите са рядкост. ТИШИНА И СПОКОЙСТВИЕ!!! Сутринта се качихме до Пампорово и оттам започва моята щуротия. Реших, че с колата мога да стигна до кулата и върха и се запътих на там. За мое огромно учудване пътя беше черен но в почти перфектно състояние. Нямаше място където да опре колата, а тя е сравнително ниска! Естествено, че беше застроена и част която смятах, че няма как да се застрои, но това е друга тема. В началото пътя ми се стори доста стръмен влажен и на места кален, но това беше само от отбивката от главния път. Нагоре както се вижда на снимка 1 пътя беше идеален! Дори пътя го има и на навигацията с карта OFRM 4.90 (снимка2). Едно от страшните места беше тази комбинацийка от завои, влажни, леко кални с останали част от асфалт и клони. Заобикалянето беше истинско приключение, но успешно. Снимки 3 и 4 са поглед назад и поглед напред. Като това е част от "Зелената писта" (лесната, за начинаещи) на Пампорово. На снимка 5 се движа по самата писта, има полянка и заведения които сега не работят, но зимата точно тук където е колата и снимката е адска лудница. А в дясно се вижда бетонна шахта за вода която строяха. И насреща се вижда целта към която се движим. Голяма, величествена, самотна и красива. Последното сериозно препядствие беше това на пръв поглед лесно шиканче (снимка 6), но се оказа с доста голям наклон. Видях, че отгоре идват други ентусиасти с кола и то се оказа, че са варненци които се качили до горе. Успокоен се позасилих нагоре като отново се движех по ски писта по която зимата съм летял . Оттам нагоре беше асфалтирано и много близко до върха. Това е моето поредно качване на кулата. Снимка 7 е поглед от най- високата част на кулата като в червено кръгче е отбелязана х. Студенец. Снимка 8 е документирано, че с колата съм стигнал върха. Чувството беше много интересно. Макар, че не можах да хвана всичко в една снимка, но беше доста хладно около 7градуса за да търся ново място за снимка. На снимка 9 е информацията от навигацията пред паркинга (който е служебен) на кулата. И на последната 10 снимка съм отбелязал пътя по пистата. В червено е маркировката на "Зелената писта"-на дясно и "Синята писта"(стръмна) - на ляво! Зеленото очертание беше най-трудната част. Там камиони бяха маневрирали за да наливат бетон за водопровода и от гумите им калта се беше размекнала и леко повдигната като е минала между задните гуми на камиона. С лекичка засилка минахме оттам като леко с бронята подравнихме супер меката кал отгоре. И там единствено си изцапах колата . След това решихме да търсим Смолянските езера, но така и не стигнахме до тях. И тръгнахме към Пловдив за да свършим и дреболията по колата. А именно за това за което тръгнахме - Смяна на софтуера на Фиата. От Пловдив се върнахме за още едно спане в Чепеларе и на следващата сутрин на път за Варна посетихме Бачковския манастир и Асеновата крепост. Като резултат: Един резервоар нафта и още 20лв отгоре, че приятелката ми има тежък крак на магистралата и искаше да опита промяната на колата. Общо точно 1200км. Разход около 5.2-5.4 комбиниран. И най - важното ... времето беше перфектно !!! Благодаря за вниманието колеги пожелавам на всеки такава непринудена разходка.

[fuoco]

Страшна работа, браво.

[krasio_79bs]

Колега,аз лично на такова място никога няма да ида с кола.На такова място се ходи пеш за да се насладиш на природата около теб.

[mancuzo]

Честито за разходката колега. Направо ми се дощя да се метна в пунтака и да начертая към Германия. Мн ми се ще да го направя и да видя малко свят.Кеф ми е много да пътувам, не че тука няма готини места за посещение. Още веднъж честито за безаварииното пътешествие.

[kazan]

Колега,аз лично на такова място никога няма да ида с кола.На такова място се ходи пеш за да се насладиш на природата около теб.

Абсолютно си прав, но аз исках да изпробвам себе си и колата. Резултата е на лице, 2 пъти се включиха перките на колата и аз на 2 пъти изтръпвах, че няма да стигна и трябва да се върна разочарован. Избрал съм този начин за вдигане на адреналина. А разходката колега беше малко по късно в търсене на Смолянските езера по някаква си еко пътека и след около 30 мин лутане в гората и без маркировка се наложи да се намеси и ГПС да си намерим колата иначе бяхме готови за търсене!!!П.п. Това за екипировката в планината което го говорят по телевизията е много вярно !!! Не искам да си представям зимата в мъгла и студ да се загубя ... Сега и времето идеално и ние облечени ... но все пак.....