Малко предистория:Планувахме това пътуване ей така, уж на майтап , още през м.Март 2009 , кога ми предложиха билети за някакъв приятелски футболен турнир на "Алианз"Арена в Мюнхен .Все пак Брат ми е в Мюнхен и няма да се дават пари за спане. Без да се замислям казах да и готово билетите бяха вече купени.. после разбрах че тези отбори са:Байерн/Мюнхен/, Ман Юн, Милан и Бока Хуниорс. Билетите струват 25Е за 2 мача на ден. Турнира беше на 29 и 30 Юли 2009г. Пътуването:Дълго се чудих с какво да пътуваме. Знаех доста предварително, че ще пътуваме към края на м.Юли .Първо реших че ще е със самолет, след ровене в интернет и обаждания на познати които са пътували скоро за инфо се разубедих от цената 199Е на човек еднопосочен , нямаше никаква възможност да се ползват нискотарифни компании до Мюнхен, оказа се ,че изключително рядко има такива полети до Мюнхен ,1 -2 пъти в годината и е въпрос на късмет.Втората възможност е пътуване с Автобус, викам си това ще е и тръгнах да проверявам , но и за това пътуване се разубедих твърде бързо.Двупосочен билет струва в границите от 290-350лв в зависимост от фирмата превозвач и това откъде ще тръгне Автобуса.Плюс това самото пътуване трае около 20часа, викам си я да видя как ще е с кола. След близо 2 седмицит търсене на превоз до там, вече бях решил твърдо, тръгвам с моята кола.И да Ви кажа никак ,ама никак не съжалявам за избора си.Аз и моята съпруга вече бяхме решили ,че пътуването ще е с Автомобила ни/Сеат Леон/. Обаче сега вече на дневен ред стоеше въпроса, от Къде даминем?След дълго ровене в интернет сайтове за европейските пътища, и ползване на чичко Гугъл за инфо, реших че ще му мисля като дойде времето.И така това време дойде.Тръгнахме от Стара Загора на 26 Юли 2009 в 3 часа сутринта, заредих резервоара до горе и поехме към София по нашата така наречена магистрала "Тракия",казвам така защото това което видях и хората му казват Магистрала няма нищо общо с нашата такава.карах си бавничко 110,120Км и към 6.00 бяхме в София , преди това доста дълго се чудих от къде да мина по Околовръсното или през София, ама като се замислих в 6 сутринта и то в Неделя ,няма кой знае какъв трафик и така си беше. Спрях на едно ОМВ да си купим малко БГ преса и по едно кафе и отпраших към Калотина, забравих да спомена че имам навигация" Garmin 250W" така да ми е по-спокойно и добре че имах ,че иначе .... по нататък ще стане ясно, защо.Към 6.40 спрях на бензиностанция "Петрол" на Драгоман за да дозаредя с Бензин.Странно защо там бензина и като цяло горивата са с около5 стотинки по-скъпи, викам си сигурно за да свикват хората с Европейските цени. Иначе на тая Бензиностанция беше панаир от турски гастарбайтери, ползваха я като мотел , спират за почивка и спане , имам чувството че бяха помъкнали цялата покъщнина, бебета ,деца, възрасти беше ужас , гледах колкото си може по-бързо да изчезна от там ,че гледката беше потресаваща. Потеглих към границата, не след дълго бях там. Минава се без проблем от наша и сръбска страна, минахме за няма и 5 минути и на 2-те гишета и вече сме в Сръбско. Пътя си е добър ,но има доста ограничения още в самото начало, добре че съм пътувал по него доста и преди и знам че там вардят ченгетата, влачих се с 40км , но монах без проблем е при някой нахакани българи не беше така,но който има възможност да плаща не е проблем и да си кара както в Бг.До Ниш/от там почва магистралата/ се пътува спокойно за около 1 час, минават се около 10-на малки тунела, изключвам че трафика е много засилен.Малко преди Ниш се качихме на магистралата, не е нещо особено но се пътува спокойно, малко след Ниш се спира за да си вземеш талон за Магистралата която се плаща. От там до Белград са около 220 км само магистрала , пътуваш без кой знае какви проблеми, ограничението е 130км , но ако се закачих към някоя ракета носител/местен автомобил/ може да караш с повечко, но за жалост до Белград местния автопарк е много жалък, да не кажа само бараки.Трафика не е много голям особено в посоката която пътувахме Ние и така малко преди Белград се спира да пащаш магистралата , останах приятно изненадат от намалените цени,последния път пътувах миналата година Септември ,тогава таксата беше 15Е , сега е 8Е , можеш да платиш и с кредитна карта/която на запад е много необходима/ и с евро и в местна валута естествено.платих си като пич 8Е и след малко се озовахме в Белград, по пътя си говорихме и обсъждахме от къде да минем, имахме няколко варианта, спряхме се през Унгария/голяма грешка,по нататък ще стане ясно /, викам си айде към Сръбско-Унгарската граница и поехме отклонението надясно за там . Минахме през поредица от безмислени светофари в покрайнините на Белград и след малко се озовахме на магистрала и там платихме 4 или 5 Е вечер не се сещам, викам си айде и тук магистрала, добре ще е, нищо подобно след малко Магистралата свърши и се започна ада на нашето пътуване. Интересното е че Джипиес--а и хартиената карта показва че там трябва да е магистрала а не е! Започан се един двулентов път с нещо като аварийни ленти отстрани които са по-малки от стандартните такива, по този път всеки кара кой както знае , типична балканска черта, изпреварват от ляво, дясно абе ужас, като за капак Сърбите си строят магистралата и въпреки че беше Неделя кипеше усилена работа,има ограничени от 40 и 60км и се влачих като мърда , викам си пък ,какво не е чак толкова лошо, хората все пак и Магистрали си строят ,а ние лапаме мухите в България, след малко се появи река"Дунав" един мост и някви кранове в реката , помислих си че го дострояват нещо тоя мост, а то се оказа че си строят друг такъв до него и от там ще минава магистралата която е дадена на картата, взех вече да цъкам от яд ,че в България никой не се помръдва и малки пръс и започнат да довършат поне Магистрала "Тракия" и "Хемус".След кошмарно пътуване около2-3 часа пристигаме на около 4-5 км от Сръбско-Унгарската граница на Бензиностанция ОМВ да заредя, напълних догоре и потеглих към границата. Не след дълго стигнах и като видях каква е опашка не повярвах, мислех си че нещо съм объркал колоните, да ама не на правилното място си бях, чаках около 30 мин от Сръбска страна и минах , но ужаса тепърва предстоеше, другата беше още по-голяма, свършваше в края на Сръбската , като видях изтръпнах, беше вече и доста топло, но какво да правиш чакаш и толкова. някои бяха загасили колите и бутаха колите си на опашката. там чакахме над 90 мин. Бавно и мъчително се придвижвахме а Унгарските митничари се придвижваха едвам едвам, проверяваха всички Автобуси много стриктно ,карах всички пътници да слизат ,разхвърлят всичкия им багаж, проверяват ги поименно. Дойде и нашия ред ,подадох паспортите ,погледна ги , накарах ме да отворя багажника, ровиха из багажа, чукаха по калниците, отваряха жабката,гледаха под седалките абе Унгарска работа , както и да е минахме .Веднага след границата спрях да си купя винетка за 4дни , и потеглих по Магистралата към Будапеща, по пътя пейзажа се промени значително,личеше си че влизаш в Европа, по пътя нищо съществено не се случи.Стугнахме околностите на Будапеща ,там хващаме нещо като Околовръстно за Виена и незнайно влизаме в Автсрия, разбираш само по езика на табелите че влизаш в друга държава. Спрях на ШЕЛ да си купя винетка, на тази бензиностанция навалицата беше огромна, влизам вътре и чакам реда на оипашката ,по едно време спряха 2 български Автобуса пълни с мангали и те влязаха вътре, стана някакъв Ад от хора и миризма, все едно се намираш в ориента, а не в Австрия.Купих си винетка за 10 дни и изчезнах от там по най-бързия начин , поех към Виена.Ето какво представлява магистралата в Австрия. /Цъкнете на снимката за по-голям формат/
Пътуването по Австрийските магистрали е голям кеф , всичко е направено като за бели хора,има си маркировка и то такава че като я настъпиш с колелото издава звук,нещо като предупреждение светлоотразители отстрани, Европейско изпълнение . След като заредих и от местния бензин ,колата някак се промени, стана и кеф да върви с добър бензин и така неусетно се преближих до Виена ,щеше ми се да се отбия ,ама ако бях спрял отиде много време, трябваше и да се спи някъде, а за на бързо няма как да стане. Така ще има и повод за друго такова пътуване, но този път с престой във Виена. както споменах стигнахме покрайнимните на Виена,трафика стана убийствен ,толкова коли и то движещи се на едно място не бях виждал от много време, отклоних се на Магистралата за Залцбург,то не е отклонение, а вливане на 3 магистарли в една, това тук няма къде да се види, влизаш от едната в друга със скорост не по малка от 100км/час,точно по този ринг се вижда и рафинерията на ОМВ,огромен завод,който все едно вчера е построен,по-скоро прилича на малък град, е усеща се миризмата му,все пак е за преработка на Петрол.След няколко км спрях на бензиностанция ОМВ да почина и да дозаредя че в Австрия горивото 1.30Е/литър е по-евтино от колкото в Германия 1.41/литър , починахме малко и потеглихме към Германия, на 30км от Залцбург в противоположната посока имаше задръстване от около 8км , на места колите даже и не мърдаха , всеки беше тръгнал на някъде с багажници за колелета,каравани, лодки и други такива , но наближавайки града на Моцарт , трафика се нормализира.Там се качих на друга магистрала за Мюнхен и след 8-9 км влязохме в Дойчланд , отсрани има огромни ТИР паркинги и бензиностанция на Шел, но както казах по надолу горивото вече беше доста по-скъпо бензин Супер 95 1.43Е/литър . ДжиПиеса ми показваше 110 км до целта а тя беше Унтерхахинг ,селце/25 000 жители/ на 10км от Мюнхен в наша посока, беше към 21.00 местно време 22.00 часа наше , а Аз бях тръгнал в 3 часа, почити карах на Автопилот. Както и да е стигнах за 45 мин, по тази магистрала карах със 150км почити цялото разстояние, а всички ме минаваха, на около 40 км от Мюнхен магистралата стана с още едно платно , т.е станаха 3 в посока плюс аварийното, Абсолютен кеф е да караш по такъв път , всеки те изпреварва и веднага дава десен мигач и се пребира в по -дясното платно. Определено доста бързо наближих разклона/изхода/ и от там ме качи на друга магистрала, оказа се че това е околовръстното на Мюхнех , след 8 км ме свали от там и ме закара директно на Адреса. Погледнах часовника беше 22.00 часа местно или 23.00часа наше време, пътувал съм точно 20 часа . Взех един душ ,пих една немска бира и се хоризонтирах.Това е колата ми пред къщата в която бяхме и паркинга за колелета,там са на изключителна почит, тези два гаража на пръв поглед изглеждат че са за 2 Автомобила,нищо подобно всичко под къщата е подземия с паркинг за повече от 12 Автомобила.От дълго време в Германия не се дават разрешителни без да има подземен паркинг.Последнаста снимка е от стълбището в къщата.
На другия ден се пробудихме към 10 часа , пихме кафенце и мислехме какво да правим , брат ми беше на работа ,жена му също племенника на Училище, не ни оставаше нищо друго освен да направим опит да идем с колата до някъде ,но къде да е това някъде. След кратки консултации по телефона с брат ми , поехме в посока на някакъв търговски център в квартала.Ето какво представлява, много различни магазини, хранителни,спортни, парфюмерии,за техника,Макдоналдс и прочие.
Пред магазините има паркирани ето такива Автомобили,много са на почит кабриотата.
До 14часа се мотахме из тези магазини,след което се прибрахме хапнахме малко,колкото да не е без нищо . На брат ми жена му беше на работа до 14 часа и се разбрахме да ходим към центъра ,добре ама как да стигнем до там , е как с колата и GPS намерихме името на улица от една карта на Мюнхен където има подземни паркинги ,въведохме адреса в GPS и потеглихме и аз не знам за къде! Качи ме на магистарала за 2 км и незнайнао как се озовах в трафика на града ,но се пътува нормално без задръствания, веднага ми направи впечатление че всички МПС-а без изключени спират на пешеходна пътека още щом видят че някой я наближава, има си алеи за велосипедисти и те са с предимство пред колите. След всичко това се добрахме до ето този паркинг.
Преди да влезеш има един автомат , натискаш един бутон и ти дава едно талонче ,вдига се и бариерата и влизаш в паркинга.След като си намерих място гледам един Асансьор и оп в него. Натиснах първия етаж и се очудих, че се озовах в някакъв огромен търговски център. Право пред нас беше една огромна Парфюмерия, викам си чакай да влезем да видим какво има , ами какво да има всичко за което се сетиш , само да обиколиш нея сигурно ще ти е нужен поне половин ден, размера и е колкото магазин БИЛА в България ,ама тези от първите!Ето такива търговски центрове има сигурно десетина в центъра на Мюнхен. 
Имахме много време за обикаляне точно по такива магазини , а и нямах избор бях в ръцете на две жени, такова е положението, голямо обикаляне падна ,но имаше и защо, особено в спортните магазини беше голям кеф , има от всичко за което се сетиш и то на много по-добри цени от колкото в България. Пример: Купих си Анцунг на Адидас който беше намален от 90Е на 50Е ,като отидох на касата да плащам се оказа, че бил в някаква акция ,която била опомената на етикета и още 20% отстъпка и се оказа че накаря платих за него 40Е/тук в БГ ходих специално до магазина на Адидас да видя аджаба колко струва тук, втрештих се като видях , "намален" от 190лв на 150 лв, за бога за го купих за 80лв.!!! ,горе долу същото беше и с анцунга на съпругата ми ,тя плати 39.5Е , абе евтиния си е за нас , а пък за тях си е като за без пари. Имаше и модели за по 100-150Е ,но ние нали не сме с претенции. Обикаляме така около 3 часа , а минахме само 2-3 такива търговски центрове, след това малко разходка из центъра на града, направи ми впечатление, че там беше доста по-мръсно , но няма как да е и по-различно, имаше страшно много туристи. особено Японците с големите фотоапарати ,няма как да не ти направят впечатление.Малко снимки от центъра. 1-та и 2-та е на Кметството на Мюнхен.Има безброй много такива магазини за сувенири.
Голямо обикаляне си беше , но си струваше! Ами сега къде беше паркинга?????? намерихме го , ами сега талончето???? оказа се че има един Автомат който е на входа/изхода на паркинга , мушка се в него и ти показва сумата която трябва да платиш, като видях малко се стреснах от 12Е които трябваше да платя ,но няма как плащаш и заминаваш.Интересното беше ,че може да платиш и в брой, слагаш банкнотата и то ти връща ресто ,ако е нужно, може и с монети ,става също и с кредитна карта. След като си платиш си вземаш същото талонче и с него към изхода, мушкаш го в друг Автомат и се вдига бариерата. След като излязох от паркинга си нагласих GPS на адреса и потеглих към къщи, Пътуването трая не повече от 15 мин за около 10км и то градско шофиране, въпреки че беше пиков час, 18 часа местно време, но всеки си спазва знаците и сфетофарите и няма проблем, пъутва се добре. Паркирах пред къщата в която бяхме отседнали , оставих CD-то и GPS -а в колата ,никакви проблеми , може и да не се заключва.На другия ден сутринта станахме пихме кафе и се чудихме на къде да поемем , брат ми и жена му на работа , а ние няма да стоим в къщи я!Зададох един адрес на GPS -а и поехме на пред, оказа се че това е някакъв комплекс от магазини, бензиностанции , дрогерии и други такива подобни, там се разхождаме до към 14 часа, след това минахме да вземе на брат ми жена му от работа и поехме към центъра.Този път обикаляхме по малките улички и магазинчета, влязохме и в някои от големите ТЦ и накрая се озовахме в едно кръчме да пийнем биричка и да хапнем нещо.
Ето ме и мен ,за тези които не ме познават и моята съпруга която се мъчи да разгадае менюто, бирата е важно нещо!
Следва продължение..................най-готината част от посещението ми, Стадион"Алианз" Арена.
Пътуването по Австрийските магистрали е голям кеф , всичко е направено като за бели хора,има си маркировка и то такава че като я настъпиш с колелото издава звук,нещо като предупреждение светлоотразители отстрани, Европейско изпълнение . След като заредих и от местния бензин ,колата някак се промени, стана и кеф да върви с добър бензин и така неусетно се преближих до Виена ,щеше ми се да се отбия ,ама ако бях спрял отиде много време, трябваше и да се спи някъде, а за на бързо няма как да стане. Така ще има и повод за друго такова пътуване, но този път с престой във Виена. както споменах стигнахме покрайнимните на Виена,трафика стана убийствен ,толкова коли и то движещи се на едно място не бях виждал от много време, отклоних се на Магистралата за Залцбург,то не е отклонение, а вливане на 3 магистарли в една, това тук няма къде да се види, влизаш от едната в друга със скорост не по малка от 100км/час,точно по този ринг се вижда и рафинерията на ОМВ,огромен завод,който все едно вчера е построен,по-скоро прилича на малък град, е усеща се миризмата му,все пак е за преработка на Петрол.След няколко км спрях на бензиностанция ОМВ да почина и да дозаредя че в Австрия горивото 1.30Е/литър е по-евтино от колкото в Германия 1.41/литър , починахме малко и потеглихме към Германия, на 30км от Залцбург в противоположната посока имаше задръстване от около 8км , на места колите даже и не мърдаха , всеки беше тръгнал на някъде с багажници за колелета,каравани, лодки и други такива , но наближавайки града на Моцарт , трафика се нормализира.Там се качих на друга магистрала за Мюнхен и след 8-9 км влязохме в Дойчланд , отсрани има огромни ТИР паркинги и бензиностанция на Шел, но както казах по надолу горивото вече беше доста по-скъпо бензин Супер 95 1.43Е/литър . ДжиПиеса ми показваше 110 км до целта а тя беше Унтерхахинг ,селце/25 000 жители/ на 10км от Мюнхен в наша посока, беше към 21.00 местно време 22.00 часа наше , а Аз бях тръгнал в 3 часа, почити карах на Автопилот. Както и да е стигнах за 45 мин, по тази магистрала карах със 150км почити цялото разстояние, а всички ме минаваха, на около 40 км от Мюнхен магистралата стана с още едно платно , т.е станаха 3 в посока плюс аварийното, Абсолютен кеф е да караш по такъв път , всеки те изпреварва и веднага дава десен мигач и се пребира в по -дясното платно. Определено доста бързо наближих разклона/изхода/ и от там ме качи на друга магистрала, оказа се че това е околовръстното на Мюхнех , след 8 км ме свали от там и ме закара директно на Адреса. Погледнах часовника беше 22.00 часа местно или 23.00часа наше време, пътувал съм точно 20 часа . Взех един душ ,пих една немска бира и се хоризонтирах.Това е колата ми пред къщата в която бяхме и паркинга за колелета,там са на изключителна почит, тези два гаража на пръв поглед изглеждат че са за 2 Автомобила,нищо подобно всичко под къщата е подземия с паркинг за повече от 12 Автомобила.От дълго време в Германия не се дават разрешителни без да има подземен паркинг.Последнаста снимка е от стълбището в къщата. На другия ден се пробудихме към 10 часа , пихме кафенце и мислехме какво да правим , брат ми беше на работа ,жена му също племенника на Училище, не ни оставаше нищо друго освен да направим опит да идем с колата до някъде ,но къде да е това някъде. След кратки консултации по телефона с брат ми , поехме в посока на някакъв търговски център в квартала.Ето какво представлява, много различни магазини, хранителни,спортни, парфюмерии,за техника,Макдоналдс и прочие. Пред магазините има паркирани ето такива Автомобили,много са на почит кабриотата. До 14часа се мотахме из тези магазини,след което се прибрахме хапнахме малко,колкото да не е без нищо . На брат ми жена му беше на работа до 14 часа и се разбрахме да ходим към центъра ,добре ама как да стигнем до там , е как с колата и GPS намерихме името на улица от една карта на Мюнхен където има подземни паркинги ,въведохме адреса в GPS и потеглихме и аз не знам за къде! Качи ме на магистарала за 2 км и незнайнао как се озовах в трафика на града ,но се пътува нормално без задръствания, веднага ми направи впечатление че всички МПС-а без изключени спират на пешеходна пътека още щом видят че някой я наближава, има си алеи за велосипедисти и те са с предимство пред колите. След всичко това се добрахме до ето този паркинг. Преди да влезеш има един автомат , натискаш един бутон и ти дава едно талонче ,вдига се и бариерата и влизаш в паркинга.След като си намерих място гледам един Асансьор и оп в него. Натиснах първия етаж и се очудих, че се озовах в някакъв огромен търговски център. Право пред нас беше една огромна Парфюмерия, викам си чакай да влезем да видим какво има , ами какво да има всичко за което се сетиш , само да обиколиш нея сигурно ще ти е нужен поне половин ден, размера и е колкото магазин БИЛА в България ,ама тези от първите!Ето такива търговски центрове има сигурно десетина в центъра на Мюнхен. Имахме много време за обикаляне точно по такива магазини , а и нямах избор бях в ръцете на две жени, такова е положението, голямо обикаляне падна ,но имаше и защо, особено в спортните магазини беше голям кеф , има от всичко за което се сетиш и то на много по-добри цени от колкото в България. Пример: Купих си Анцунг на Адидас който беше намален от 90Е на 50Е ,като отидох на касата да плащам се оказа, че бил в някаква акция ,която била опомената на етикета и още 20% отстъпка и се оказа че накаря платих за него 40Е/тук в БГ ходих специално до магазина на Адидас да видя аджаба колко струва тук, втрештих се като видях , "намален" от 190лв на 150 лв, за бога за го купих за 80лв.!!! ,горе долу същото беше и с анцунга на съпругата ми ,тя плати 39.5Е , абе евтиния си е за нас , а пък за тях си е като за без пари. Имаше и модели за по 100-150Е ,но ние нали не сме с претенции. Обикаляме така около 3 часа , а минахме само 2-3 такива търговски центрове, след това малко разходка из центъра на града, направи ми впечатление, че там беше доста по-мръсно , но няма как да е и по-различно, имаше страшно много туристи. особено Японците с големите фотоапарати ,няма как да не ти направят впечатление.Малко снимки от центъра. 1-та и 2-та е на Кметството на Мюнхен.Има безброй много такива магазини за сувенири. Голямо обикаляне си беше , но си струваше! Ами сега къде беше паркинга?????? намерихме го , ами сега талончето???? оказа се че има един Автомат който е на входа/изхода на паркинга , мушка се в него и ти показва сумата която трябва да платиш, като видях малко се стреснах от 12Е които трябваше да платя ,но няма как плащаш и заминаваш.Интересното беше ,че може да платиш и в брой, слагаш банкнотата и то ти връща ресто ,ако е нужно, може и с монети ,става също и с кредитна карта. След като си платиш си вземаш същото талонче и с него към изхода, мушкаш го в друг Автомат и се вдига бариерата. След като излязох от паркинга си нагласих GPS на адреса и потеглих към къщи, Пътуването трая не повече от 15 мин за около 10км и то градско шофиране, въпреки че беше пиков час, 18 часа местно време, но всеки си спазва знаците и сфетофарите и няма проблем, пъутва се добре. Паркирах пред къщата в която бяхме отседнали , оставих CD-то и GPS -а в колата ,никакви проблеми , може и да не се заключва.На другия ден сутринта станахме пихме кафе и се чудихме на къде да поемем , брат ми и жена му на работа , а ние няма да стоим в къщи я!Зададох един адрес на GPS -а и поехме на пред, оказа се че това е някакъв комплекс от магазини, бензиностанции , дрогерии и други такива подобни, там се разхождаме до към 14 часа, след това минахме да вземе на брат ми жена му от работа и поехме към центъра.Този път обикаляхме по малките улички и магазинчета, влязохме и в някои от големите ТЦ и накрая се озовахме в едно кръчме да пийнем биричка и да хапнем нещо. Ето ме и мен ,за тези които не ме познават и моята съпруга която се мъчи да разгадае менюто, бирата е важно нещо! Следва продължение..................най-готината част от посещението ми, Стадион"Алианз" Арена.
+ Alfa Romeo 156 1.9 JTD 1++ hp 2003,Inside Facelift. 
- Now.
Аз съм на около час път от Мюнхен,ще пием по бира.
Коментар