Отдавна заплануваното пътуване до Цариград най-накрая се състоя.Тръгнахме рано сутринта - към 4 ч. - за да избегнем натрупването на автобуси с еднодневни екскурзии до Одрин на КПП Лесово/Хамзабейли. Успяхме 
. Преминахме двете КПП общо за 10 минути. Озовахме се в Одрин около 5:30... Тъкмо отваряха хлебарниците и камионите на тамошната фирма за чистота миеха улиците. Поразходихме се, направи ни впечатление, че фонтаните дори през нощта си работят.Закусихме по една прекрасна ишкембе-чорбасъ, хлябът беше безплатен на корем, водата също. По-вкусна шкембе-чорба не бях ял през живота си.От там - магистралата към Градът (каквото всъщност означава Istanbul). Магистралата е платена, 3 ленти плюс аварийна, много гладка и много скучна. Няма къде да се спре за малко разнообразие. Има отбивки, но на тези, на които работи заведението е претъпкано от тирове, а на тези, на които е затворено няма никой. Иначе има тоалетни на всяка отбивка, които са доста чисти. (Турците по принцип са много хигиенични).Целия преход от Одрин до Цариград струваше около 6.50 лири (дадох 5 евро и ми върнаха 3.50 лири).Благополучно и без лутане, благодарение на многото табели и предварителното разучаване на пътя в Google Earth стигнахме на Кемал Ататюрк Интернешънъл Еърпорт. Оказа се, че до пристигането на нашия приятел има повече от 4 часа и решихме да понапазаруваме докато стане време за самолета му. Лесно открихме втория по големина мол в града - Gallery, и успешно пропиляхме времето до пристигането на нашия човек.Посрещане (2 години не сме се виждали), прегръдки, целувки и т.н. Оттам - към квартал Султанахмед (община Еминьону) - това е баш центъра на Цариград, където се намират и храма Св.София, и синята джамия, и църквата Св, Ирина, и султанските сараи Топкапъ и т.н. В тесните улички измежду забележителностите се намираше и нашия хотел. Открихме го лесно, без лутане. Малък проблем беше паркирането, но за наш късмет се освободи едно място точно пред хотела, и ние естествено се възползвахме. Тройната стая струваше 60 евро, стаята беше прилична, чиста, с вана в банята, телевизор. Липсваше климатик, който са се опитали безуспешно да заменят с един вентилатор на стената, но... за 20 евро на човек в центъра на Града - толкоз. Настанихме се в хотела, след което се разходихме из забележителностите, доколкото ни позволиха стотинките в джоба Вход за Св.София - 20 лири на човек (някъде около 22 лева), вход за Топкапъ - 20 лири на човек, вход за нам кво си - 20 лири... за нищо ги нямат тез 20 лири комшиите... Ама тълпите от американци, французи, испанци, японци, китайци и какви ли не, не секват.Вечеряхме непосредствено до хотела доста прилична вечеря за 26 лири общо (за 3 човека).Спахме като къпани (а и такива си бяхме де 
), а на сутринта се запътихме с колата към квартал Фенер, където във църквата на вселенската патриаршия присъствахме на литургия, водена от самия вселенски Патриарх. Църквата беше претъпкана с гърци, турци - християни (има доста такива, както разбрахме), и много странно, поне за мен - и мюсюлмани. В квартала около църквата се говори на гръцки (добре че се оправям и с този език), а по-лошото е, че и цените са в евро, и то по гръцки стандарт (кафе - 2 евро). Пред църквата се изреждат автобуси с туристи от Гърция, един тръгва - друг идва. В непосредствена близост до това място се намира и единствената в света (!) желязна църква - БЪЛГАРСКАТА Св. Стефан. Състоянието на църквата е окаяно, корозията е започнала яко да я яде... Бяхме сами в нея. Жива душа няма наоколо, само една жена туркиня продаваше на входа български църковни книги и свещи, а мъжа й косеше тревата в градината. Няма туристи, няма дарения за църквата, няма пари за ремонт...Стана ми много болно. И срамно. Обърнах се назад и видях тълпите гръцки туристи, които оставяха своите дарения в тяхната църква...А тълпите български туристи оставяха своите пари на капалъ-чарши, купувайки си китайски болкуци на тройни цени.След обяд тръгнахме към България, този път не по магистралата, а по стария път, който се оказа пак... магистрала. Поне до половината на пътя.Много по интересен е стария път. Минава през доста градове и села, и всички те модерни до неузнаваемост. Май е вярно, че Турция е една от най-бързо развиващите се икономики.ФИАТи под път и над път. Предимно нови. Странно ми се видя обаче, че не видях много Линеа. А за двудневния престой там не срещнахме НИТО ЕДНА Ланча.
. Преминахме двете КПП общо за 10 минути. Озовахме се в Одрин около 5:30... Тъкмо отваряха хлебарниците и камионите на тамошната фирма за чистота миеха улиците. Поразходихме се, направи ни впечатление, че фонтаните дори през нощта си работят.Закусихме по една прекрасна ишкембе-чорбасъ, хлябът беше безплатен на корем, водата също. По-вкусна шкембе-чорба не бях ял през живота си.От там - магистралата към Градът (каквото всъщност означава Istanbul). Магистралата е платена, 3 ленти плюс аварийна, много гладка и много скучна. Няма къде да се спре за малко разнообразие. Има отбивки, но на тези, на които работи заведението е претъпкано от тирове, а на тези, на които е затворено няма никой. Иначе има тоалетни на всяка отбивка, които са доста чисти. (Турците по принцип са много хигиенични).Целия преход от Одрин до Цариград струваше около 6.50 лири (дадох 5 евро и ми върнаха 3.50 лири).Благополучно и без лутане, благодарение на многото табели и предварителното разучаване на пътя в Google Earth стигнахме на Кемал Ататюрк Интернешънъл Еърпорт. Оказа се, че до пристигането на нашия приятел има повече от 4 часа и решихме да понапазаруваме докато стане време за самолета му. Лесно открихме втория по големина мол в града - Gallery, и успешно пропиляхме времето до пристигането на нашия човек.Посрещане (2 години не сме се виждали), прегръдки, целувки и т.н. Оттам - към квартал Султанахмед (община Еминьону) - това е баш центъра на Цариград, където се намират и храма Св.София, и синята джамия, и църквата Св, Ирина, и султанските сараи Топкапъ и т.н. В тесните улички измежду забележителностите се намираше и нашия хотел. Открихме го лесно, без лутане. Малък проблем беше паркирането, но за наш късмет се освободи едно място точно пред хотела, и ние естествено се възползвахме. Тройната стая струваше 60 евро, стаята беше прилична, чиста, с вана в банята, телевизор. Липсваше климатик, който са се опитали безуспешно да заменят с един вентилатор на стената, но... за 20 евро на човек в центъра на Града - толкоз. Настанихме се в хотела, след което се разходихме из забележителностите, доколкото ни позволиха стотинките в джоба Вход за Св.София - 20 лири на човек (някъде около 22 лева), вход за Топкапъ - 20 лири на човек, вход за нам кво си - 20 лири... за нищо ги нямат тез 20 лири комшиите... Ама тълпите от американци, французи, испанци, японци, китайци и какви ли не, не секват.Вечеряхме непосредствено до хотела доста прилична вечеря за 26 лири общо (за 3 човека).Спахме като къпани (а и такива си бяхме де ), а на сутринта се запътихме с колата към квартал Фенер, където във църквата на вселенската патриаршия присъствахме на литургия, водена от самия вселенски Патриарх. Църквата беше претъпкана с гърци, турци - християни (има доста такива, както разбрахме), и много странно, поне за мен - и мюсюлмани. В квартала около църквата се говори на гръцки (добре че се оправям и с този език), а по-лошото е, че и цените са в евро, и то по гръцки стандарт (кафе - 2 евро). Пред църквата се изреждат автобуси с туристи от Гърция, един тръгва - друг идва. В непосредствена близост до това място се намира и единствената в света (!) желязна църква - БЪЛГАРСКАТА Св. Стефан. Състоянието на църквата е окаяно, корозията е започнала яко да я яде... Бяхме сами в нея. Жива душа няма наоколо, само една жена туркиня продаваше на входа български църковни книги и свещи, а мъжа й косеше тревата в градината. Няма туристи, няма дарения за църквата, няма пари за ремонт...Стана ми много болно. И срамно. Обърнах се назад и видях тълпите гръцки туристи, които оставяха своите дарения в тяхната църква...А тълпите български туристи оставяха своите пари на капалъ-чарши, купувайки си китайски болкуци на тройни цени.След обяд тръгнахме към България, този път не по магистралата, а по стария път, който се оказа пак... магистрала. Поне до половината на пътя.Много по интересен е стария път. Минава през доста градове и села, и всички те модерни до неузнаваемост. Май е вярно, че Турция е една от най-бързо развиващите се икономики.ФИАТи под път и над път. Предимно нови. Странно ми се видя обаче, че не видях много Линеа. А за двудневния престой там не срещнахме НИТО ЕДНА Ланча.
Коментар