....ами започвам с извинения....закъснях с пътеписа, сори на хората, които ме ръчкаха, ама не си бях виждал жена си и бебето цяла седмица, та обърнах на момичетата малко внимание....
Първо искам да споделя, че за пореден път в мен се прокрадва мисълта, че Рила е най-красивата планина в България. Уточнявам, че в Пирин все още не съм ходил, по точно все едно не съм ходил, защото преди доооста години майка ми ме беше взела на едно ученическо екскурзионно. Бил съм някъде ученик 2-3 клас, така че впечатления - никакви....На този етап, от местата, на които съм бил, Рила си ми е в сърцето...
Идеята дойде от един виден варненски фотограф, открил преди години величието и красотата на планините ни. Беше пуснал тема в повечето планинарски форуми, че кани колеги за едноседмичен трекинг в Рила. Предизвикателството за мен бе голямо, освен това толкова време в планината май не съм бил. И колкото и да съзнавах, че седмица в Рила означава здраво ежедневно ходене, тежка раница с храна за кажи-речи половината време, повечко дрехи, че и палатка....идеята бе да се спи на палатки, освен ако не се наложи в последствие друго...реших, че все пак няма да е лошо малко да се поразсея, а и да избягам малко от сивото и напрегнато ежедневие...
.И така, получих официално разрешение от половинката да отсъствам за седмица, подписа ми молбата за отпуска, заедно с пътният лист и си организирах среща с колегата - фотограф. Допаднахме си още на първата среща. Голям образ, 10 мин. след запознанството ни, отношенията ни бяха на ниво "Убреееее....."....
. Организирахме подготовката, обсъдихме маршрута, детайлите около мероприятието и с бодра и ентусиазирана крачка, в 5.30 сутринта на 08.08 отпрашихме за София. Колегата Авео имаше малко служебни дела за вършене, докато останалата част от компанията обиколи всички туристически магазини в София, за да потроши някой друг лев, както и последни шопинг-приготовления за събитието. Вечерта пристигнахме в приповдигнато настроение в село Долна Баня. Трябваше да намерим къде да спим, леко се притеснявахме, че така и не намерихме нищо в нета за това село, но общо взето разчитахме на късмета в единственото нещо, което не бяхме организирали.....за радост, късмета действително проработи и то сравнително бързо. Реших да карам до края на селото, тъкмо да огледам района, от който на другият ден щяхме да атакуваме Рила и точно в края на селото, на едно малко площадче виждам табела "Стаи под наем" в една изумително красива в неподправим селски стил къща.....15 лева на човек за нощувка, стаите страхотни, с луксозна баня, голямо легло.....да не се отплесвам. Свалихме багажа, подредихме раниците, хапнахме и легнахме да спим в очакване на ранното утро и предстоящият дълъг преход до хижа Венетица.Собствениците на къщата се оказаха невероятни хора. Приготвиха ни разточителна вечеря, бяха хипер любезни, даже по-скоро изключително приятелски настроени към нас. Вечерта за съжаление имах инцидент с лявото си око, половин час домакинята ме маза и промива с разни балсами и разтвори, които поне 20 мин. приготвя преди това. Помолих ги да оставя колата на площадчето и да я наблюдават....жената веднага изкомандори хората си да отворят двора и без никакъв проблем, вкарахме колата вътре....изумен от тези добри хора, да не говоря, че я гоних с пари за колата, които така и не взе.....И така, сутринта на 9-ти станахме рано, кафета, цигари, гимнастики, тоалет....и групата бе готова. Численият състав се яви и строи за снимка преди отпрашване към планината.Действащи лица:от ляво надясно: - Румен / учител от Пловдив - Валя / съпруга на Ник - Ник / съпруг на Валя - Явор / Авео - съпруг на Светла....
/ тук едно уточнение, моля не обръщайте внимание на деликатното коремче, надвиснало над колана. Просто бях пристегнал повече колана на раницата, в следствие на което се остава с впечатление за "напълняемост" на колегата Авео...нищо подобно, леко зрителна измама, подсилена от стегнатият колан.....освен това, както ще забележите на някой снимки в края, коремчето вече го няма, щото разхлабих колана...
/
И така, с бодра стъпка, тежка раница / 21 килограма -
/ се отправихме към хижа Венетица. Тук искам да уточня, че този маршрут не го бях минавал никога, освен на едно екскурзионно с майка ми преди 22 години, и то по-специално последната хижа Заврачица, от която/което не помня нищо...Пътя нагоре нищо особенно - чакъл, завой, леки изкачвания.....с доста почивки, като за първи ден...карахме го леко и лежерно, без да се преуморяваме.....аз се вживявах както се досещате като японски турист в египетска пирамида...снимах ли снимах.....Нямахме кой знае какво усещане, че сме в планината. Обикновен чакълет път, гори, дървета.....от скука почнахме да се забавляваме, ето как:
След 3.45 часа се оказахме пред хижа Венетица.....никаква умора, настроение и дух високо, но е и от към надморска височина, ето данните на GPS-а, секунди след пристигането:
Разпънахме палатките, подредихме багажлъците, хапнахме, пиинахме и вечерта рано рано - в "леглата"...чакаше ни тежък и изморителен преход до хижа "Белмекен".......е, аз разбира се си поиграх с фотоапарата, колкото да запълня папката "Експериментални нощни снимки" / с намигване към ogi28b, и колегата Stenli /:
Ето и снимка на хижата:
За съжаление, обаче, на сутринта се събудихме "облачно".....към пладне заудря здрав дъжд, излива се небето около час, но след това се спусна тежка мъгла. Беше абсурд да тръгваме, защото така или иначе прехода бе дълъг, маршрута непознат, а и на ония "железа в небето" ни беше страх да разчитаме като единствен вариант. Та си поседяхме и въпросният ден в хижата...общо взето скука, аз си поиграх с фотоапарата и направих поне 30 "шедьовьра" ма фотографското изкуство...
На третият ден / неделя /, в страхотно слънчево и бистро време, се отправихме към хижа Белмекен....Пътя първоначално бе чакълест, в един момент се постесни, придоби вид на "пътечка в гората", докато не се превърна в здрав камънак с пропадания и свличания по свода му...и клек, много клек....Е този преход бих казал, че ми беше много зор. Доста голяма денивелация, голямо разстояние, голяма / огромна / раница.....към това и все още неаклиматизирани към голяма надморска височина....абе зор, голям зор. Но за сметка на това - красиво. Постепенно започвахме да виждаме "проблясъците" на същинската Рила, докато в един момент не се откри пред нас в цялата си прелест...Ето няколко снимки от прехода:![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5744-1/Picture+084.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5748-1/Picture+086.jpg)
....пуша цигарка и продължавам....
![Wink](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_wink.gif)
![Wink](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_wink.gif)
![Wink](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_wink.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Wink](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_wink.gif)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5590-1/Picture+007.jpg)
![Shocked](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_eek.gif)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5606-1/Picture+015.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5612-1/Picture+018.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5700-1/Picture+062.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5706-1/Picture+065.jpg)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5644-1/Picture+034.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5744-1/Picture+084.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5748-1/Picture+086.jpg)
![](http://www.adi-eli.com/main.php/d/5756-1/Picture+090.jpg)
Коментар