Обиколка на Европа 2016 - нещо като пътепис

[VIT]

Нямам търпение да прочета писанията.

Като гледам ,тази година няма да е!

[Immortal]

Хахаха.. ти пък кво се оплакваш. След 2 дни ще ти разкажа всичко лично
Ами колеги... то си трябва и нагласа да седнеш да пишеш Не ми идва нещо тая година. Да видим догодина
П.П. Току виж съм го слял с новото пътуване

[kluchar]

Хубаво е да се пътува и особенно ако се разглеждат и забележителности после остават спомени доживот.
Сега гледах маршрута където преди години минавахме почти всяка година
само че в источна и централна Европа .Средно пътуване 4000 км за 30 дни .
Сега минаваме само до 1800 км .Колко ли пари е струвало тогава а сега колко ли ще излезе.

[Immortal]

Точно една година по-късно продължавам с пътеписа. Да видим какво от спомените е избеляло и какво е останало

Ден 6 (10.07.2016) - Германия - Холандия - Белгия - Франция
...На сутринта, като се измъквахме, видяхме че тримцата физици са изпили бутилката ракия, която им занесохме. Затова и не ни усетиха, като тръгнахме.

А тръгнахме рано-рано, около 4:00 ч., защото ни чакаше най-дългия преход за един ден за цялото пътуване - около 900 км.
Измъкнахме се от Лайпциг по празните улици и хванахме магистрала 38 до Кассел, а от там продължихме по магистрала 44 към Дортмунд. Магистралата беше на места циментова, на места асфалтова. Рано-рано сутринта се разминахме с един балон, който се носеше над магистралата в обратна посока. Ограничения на скоростта няма, имаше само препоръчителна скорост 130 км/ч.
Имаше обаче твърде много ремонти, като на места се караше само в едната лента, на други - в насрещното платно, а на едно място направо си ни свалиха от магистралата с жълта табела, на която най-вероятно пишеше на немски "Обход". Хубаво, обход. Ама слизаме от магистралата и караме по указания път, стигайки до Т образно кръстовище. На което жълта табела вече няма, а на малките невзрачни табелки са написани само имената на най-близките села. Нищо познато. ГПСите пищят да се връщаме на магистралата. Ами сега? Използвах интуитивния си вроден компас и налучках правилната посока, като след няколко километра ГПСа си влезе в ролята и пак се качихме на магистралата малко по-натам. Хубава работа, ама германска (както би казал Бай ви Ганя).
Спирахме на няколко пъти за по цигара и кафе (3в1, направено в колата с гореща вода от електрическата ни термокана на 12v), веднъж спряхме и на една по-голяма отбивка със заведение, там пихме истинско кафе (бяхме паркирали до един добрички джип).
Последно бяхме зареждали в Чехия, така че трябваше някъде да заредим, и то да НЕ Е на магистралата, защото цените на нея и извън нея се различаваха значително (разлика до 30 цента на литър).
В търсене на бензиностанция се озовахме в градчето Зоест (Soest) - на няколко километра от Дортмунд. Ужасно красиво малко градче, потънало в зеленина, стари но много поддържани къщички, като от приказките. Намерихме бензиностанция, заредихме, и отново на магистралата към Дортмунд. В Дортмунд бяхме сутринта, около 8 и нещо (изминати малко над 400 км). Градът още спеше на практика.
Разходихме се из полу-пустите улици, в центъра пред кметството имаше сцена с голям екран, на който явно бяха гледали мача Германия - Франция преди 2 дни (полуфинал на Евро 2016), който Франция спечели. Видя ми се доста мръсно по улиците. Честно казано, Дортмунд силно ме разочарова. Очаквах западна Германия да е по-красива от Източна, но след Дрезден и Лайпциг, Дортмунд ми се видя сух и много "социалистически". Може би не сме били на правилното място, не знам. Не отделихме кой знае колко време на този град.
След около едночасова разходка, отново се качихме в Кромичката и потеглихме за една от главните цели на пътуването ни - разделения между Холандия и Белгия град Баарле (Херцог/Насау).
Мечта ми беше още от детските години да посетя това градче - бях силно впечатлен от това, как всяка къща на практика е в различна държава, и въпреки това няма граници и хората си живеят нормално.
Минахме на практика транзит през Холандия, после през Белгия, за да се озовем отново в Холандия и в разделеното градче Баарле.
По-подробно за Баарле може да прочетете ТУК или да ползвате Гугъл
В Баарле направихме по-дълга почивка, пихме кафе с белгийски шоколад, купихме си и по-късно изядохме ръчно изработен белгийски шоколад от малка шоколадова работилничка (много евтин ми се видя като цена - 3 евро за огромно парче шоколад, нещо около 300 грама беше), попаднахме на събор на някакъв клуб на ретро автомобили от марката MG. Градчето си е туристическа дестинация и беше пълно с туристи.
След обяда потеглихме отново на път, и покрай Антверпен и "българският" град Гент продължихме към Франция.
За вечерта имахме уговорена нощувка в една девойка от CouchSurfing в град Арас (Arras), на двадесетина километра от Лил.
Пристигнахме в Арас около 18 ч., но като се чухме с девойката, се оказа, че не е в града, пътува към него, но е в задръстване и трябва да я изчакаме пред блокчето, в което живее. Намерихме адреса, паркирахме там - спокойно тихо кварталче с много места за паркиране - безплатно! . Седяхме, чакахме, разходихме се по центъра, пак се върнахме, пак чакахме... Еле, благополучно в 19:45 девойката пристигна. Имахме само 15 минути да качим багажа, да минем през тоалетната (беше крайно наложително), и в 20 ч да сме на площада, да гледаме заедно с целия град финала на Евро 2016 - Франция - Португалия.
Успяхме да стигнем навреме, събрахме се голяма компания от приятелки и приятели на домакинята ни, всички много ни се радваха. Атмосферата на площада беше неописуема, навсякъде изкарани телевизори, маси, народ, знамена, шапки, боядисани лица, свирки, вувузели, абе... като на мач. Само стадионът липсваше. Липсваше и една голяма видео стена, а трябваше да се взираме в 40-50 инчови телевизори, ама.. това беше положението.
Взехме си по една бира от заведението, на чийто телевизор прави зяпахме мача... 2 бири и един портокалов сок - 17 евро. Тогава разбрахме защо французите наоколо си носиха в найлонови торбички кенчета бира, купени от магазина
От снимките ще усетите надявам се атмосферата на площада. Мачът свърши, Франция падна, девойката вика - айде бързо да се изнасяме, щото ще почнат да се бият след малко. Изнесохме се, щото аз бях с една оранжева ветровка и тъмно зелена тениска (цветовете на португалското знаме), и не ми се ядеше френски бой (Иначе си виках за Франция де, "але! але! але!").
И така... късна вечеря - макарони с пържени яйца (типично френска късна вечеря ) и сън.

Хайде пак снимките от Германия
Снимки от Бенелюкс
Снимки от Франция - включват и снимките от преминаването през Франция на връщане.