Обиколка на Европа 2016 - нещо като пътепис

[Immortal]

В продължение на темата от стария вид на форума: http://forum.fiat-bg.org/viewtopic.php?t=119332

Тръгнахме, отидохме, върнахме се.
Беше много хубаво, много забавно.
ФИАТът не ни създаде абсолютно никакви проблеми.
Изминахме 7500 км, на практика за 2 седмици (щото 5 дни седяхме в Лондон и не сме ползвали колата) - иначе почти 3 седмици ни нямаше.
На много места за нощувки ползвахме домакини от системата CouchSurfing (www.couchsurfing.com), където имам добър рейтинг, благодарение на пътешествениците, които редовно приемам за нощувка у нас.
В Словакия и Англия гостувахме на приятели.
Ползвахме и хотели, с резервации в последния момент (на практика - от следобяд за вечерта) за половината от нощувките.
При възможност избягвахме магистралите, защото предпочитахме да разгледаме страните, през които минаваме. Спирахме в села, градчета, виждахме природа.
Отделно от това - на практика навсякъде, освен в България и Румъния, винетките или тол-таксите са само за магистралите. Така спестихме доста пари от пътни такси.
Като цяло всичко ни излезе около 3700 лв - за двама човека (по 1850 лв на човек), за почти три седмици, без да се лишаваме много. (Казвам предварително, щото знам, че ще питате).


Почвам малко по малко, защото не ми е останало време да седна да опиша всичко.
Ще описвам доста подробно, доколкото се сещам (имам нахвърляни някои бележки).
Ако някой нещо има да пита - да пита по всяко време.
Снимки ще сложа по-късно, като свърша с описанието.

Ето приблизителният маршрут на отиване към Лондон:


Ето и на връщане:

[Immortal]

Да започнем с предварителната подготовка:
- месец преди пътуването смених масло и всички филтри. Беше си им дошло времето. Карам с предписаното от ФИАТ масло Selenia WR, и го сменям малко преди указаното разстояние (на 25 хил. км вместо на 30 хил.)
- няколко седмици преди пътуването смених биалетки отпред и тампони на реактивната щанга отзад. Толкоз по колата.
- в телефона заредих карти на всички държави, през които се очакваше да минем, за да се ползват off-line.
- в iGO навигацията - също. В колата карти си имам по принцип за цяла Европа.
- понакупихме малко консерви за всеки случай. Сложих в багажника една палатка, 2 спални чувала, електрическата термос-кана (която ни вършеше чудесна работа за направата на нес-кафе)... и толкоз.

Няколко дни преди тръгването в Козлодуй пристигна от Ямбол брат ми, с когото ще пътуваме.
И така:

Ден 1 (05.07.2016). България - Румъния

Тръгнахме в 6 ч от Козлодуй към Видин. Пътят до там си го знаем – от средно-добър до много лош на места. Дозаредихме във Видин с гориво и минахме по Дунав мост-2. Първо за нас преминаване по моста. Първо спиране след границата, на която само ни погледнаха личните карти – плащане на моста. Платихме с карта 6 евро. Изобщо – по време на цялото пътуване, почти навсякъде плащахме с карти. Веднага след като платихме моста – голяма табела, че в Румъния се кара с електронна винетка. Знаем. Гледам – будка за винетки с две гишета. Отбивам на паркинга пред нея и се нареждам на опашката от турски тираджии. Гледам над едното гише надпис на български, че е само за тирове. На другото гише няма никакъв надпис. Чакам си чинно 15-20 минути, че и повече, докато ми дойде реда, само за да ми кажат на развален български, че там е само за камиони и трябва да си купя винетка от най-близката бензиностанция. Спираме на указаната бензиностанция, имайки 3 евро на монети (колкото знаем, че струва румънската седмична винетка). Отивам на касата, дай винетка – и подавам 3-те евро… Ну, чинч евро (на румънски „не, 5 евро”). Викам – брадчет, тъй няма да се разберем. На ти една MasterCard, давай с нея. Винетката е електронна, дават ми квитанция. Гледам на квитанцията – 3 евро. После си гледам сметката (имам си приложение на телефона) – 3 евро. Викам си – глей къв хитрец беше онзи влах. Искаше да ме мине, ама не знае че аз с власите взимане-даване имам отдавна
Следващата спирка по пътя ни е Крайова. Пътят до там – първите 20-тина километра – отвратителни. След това – ремонтиран хубав път. Чак идеален не е, но е нещо като нашите главни пътища в Южна България, плюс светлоотразителни колчета отстрани. Тотално ми се разби мита за европейските пътища в Румъния. Да, ама не.
Селата по пътя – малки колиби с ламаринени покриви, в нито едно село не видяхме асфалтирана улица, освен главния път, по който минаваме. Така е до самия град. Крайова доста ми го хвалиха колеги, които са ходили, но на мен лично градът като цяло не ми хареса особено. Центърът е обновен, хубав, но само толкова. Кварталите през които минахме напомняха по-скоро бедните градчета на България, отколкото Европа. Пихме кафе на една уличка с много заведения. Закусихме на местна баничарница някакви вкусни закуски. Разходихме се по центъра и тръгнахме нататък.
Навлязохме в Карпатите по хубав в началото път, който на места все още беше в ремонт и изчаквахме насрещното движение, на други места ремонтът не беше започнал и си беше от зле по-зле. Спряхме да разгледаме манастирa Лаиничи (Manastirea Lainici) – чист, спретнат манастир със стара и нова църкви. Хубаво място.
Следваща спирка – град Хунедоара. Отидохме там заради замъка на Корвините (или известен още като замъкът на Янош Хунияди). Замък, излязъл от детските ми представи за царските дворци. Замъкът си заслужава посещението. Полуразрушеният социалистически завод точно до него – не. Част от двора на завода е превърнат в паркинг за туристите. Навсякъде около паркинга спирането е забранено, но беше пълно с коли. Като си тръгвахме беше дошла патрулка и пишеше актове, добре, че ние все пак си спряхме в паркинга срещу заплащане. Нещо от рода на 3 лв беше, ако не греша.
Пак потеглихме с крайна спирка за деня – Тимишоара. Карахме до там по приличен път, а като наближихме града – и по нова магистрала, нещо като нашите нови магистрали. Тимишоара коренно се различава от Крайова – има си европейско излъчване, което се дължи на местоположението, разбира се. Трансилвания, дълги години част от Австро-Унгария. За разлика от Влашко, което е било васално на Османската империя. Населението на града и околностите е смесено – живеят румънци, унгарци, сърби, банатски българи и други. Докато бяхме там, слушахме местно радио, излъчващо на сръбски език и сръбска музика.
Срещнахме се с мой приятел от интернетските форуми, който не бях виждал досега на живо – Мариус. Мариус е ученик последна година в местна гимназия, на другия ден имаше нещо като матура. Учи български език в свободното си време и доста добре се справя. Свободно и правилно говореше на български, макар това да му беше първото практикуване на езика с българи. Дойдоха на срещата с негов приятел, Анди (Андрей), и четиримата се разходихме по центъра и пихме по две бири. Beck’s – нямаше румънска. След това изпратихме младежите да се готвят за матурата, а ние изчакахме да се появи нашият домакин от CouchSurfing – Хорациу. С Хорациу се запознахме на живо седмица по-рано в България, на Леденика. Той и приятелката му са пещерняци и дойдоха в България точно след като ме прие за гост в сайта на CouchSurfing. Та в Румъния вече се познавахме, един вид – стари приятели . Отидохме у тях, поосвежихме се, разтоварихме багажа, и хукнахме да вечеряме и да пием румънска бира. С много зор намерихме заведение, където да се продава такава, та пихме по една-две Timisoreana. Добра беше.
В Тимишоара има какво да се види. Не сме ходили по музеи (Музеят на Банат например), но дори и само да се разходиш из града си заслужава. Православни и католически катедрали, синагога, интересна е сградата на операта. Площадите на Победата (Piata Victoriei), на Обединението (Piata Unirii), на Свободата (Piata Libertatii) - обкръжени са с красиви сгради, с изящни фонтани... На пиаца Унирии има много заведения - бирарийки, кафенета и т.н. До късно през нощта гъмжи от хора.

Снимки ТУК

[Immortal]

Ден 2 (06.07.2016) – Румъния – Унгария – Словакия

Станахме сутринта към 7, и в 8 вече бяхме на път за унгарската граница. Навсякъде по пътя продължавахме да срещаме коли с български номера, но без български винетки (ясен знак, че колата се кара само в Румъния). Видяхме автокъщи, където колите са предварително регистрирани с български номера – ВН, М, ВР, Р, СВ, СС, ТХ… В последното село преди унгарската граница видяхме поне 5 коли, паркирани пред къщи и с български номера.
Минахме през малко локално КПП (Cenad-Kiszombor) за секунди. Без въпроси, без дори гледане в колата. Само личните карти и толкова.
В Унгария се кара с винетки, но винетките важат само и единствено за магистралите. По съвет на приятел, живеещ в Германия и пътуващ често, хванахме един първокласен път от Сегед до Будапеща (път 5), а от Будапеща до Комаром/Комарно – път 1. Спестихме 10-тина евро (или колкото там струва винетката). Пътят беше супер. Най-важното – никъде в Унгария не видяхме безсмислено ограничение. Извън населените места – 90 и толкоз. Кръстовища, бензиностанции, пазарчета покрай пътя – 90. В селата – 70. Само при преминаване покрай училище имаше ограничение 50. Унгарците се оказаха най-дисциплинираните шофьори в цяла Европа. Цялото движение се движеше с толкова, колкото е ограничението. Никой не ни изпревари, ние не изпреварихме никого. Може би глобите са им много високи, не знам, но бях много впечатлен. Никъде другаде в Европа не видяхме такова нещо.
Тъй като искахме да стигнем до Братислава по светло, първата ни спирка в Унгария беше Будапеща. Директно на паркинга на крепостта, която се извисява над града и открива чудесна гледка към двете градски части – Буда и Пеща. Наснимахме се и тръгнахме към Словакия. Малко пренебрегнахме Будапеща, но това е само защото планираме пак да идем скоро...
Влязохме през разделения от Дунав град Комаром/Комарно, населен основно с унгарци и от двете страни на границата. В словашката част спряхме да хапнем. От език на език (унгарски, немски, английски, руски), накрая довършихме разговора на словашки . След Комарно тръгнахме към градчето Хурбаново, където като ученик съм прекарал няколко дни в една астрономическа обсерватория. Минахме, но не можах да позная нищо. Изминалите почти 30 години са казали своето. Дори обсерваторията не успяхме да намерим, хем съвсем ясно си я спомнях къде е (уж).
Спазвайки същото правило като в Унгария – пътуване без магистрали (съответно без винетка), стигнахме благополучно до Братислава и адреса на нашия домакин – мой приятел словак, с когото бяхме заедно онова време в (Чехо-)Словакия на астрономическия лагер и с когото от тогава (1989) поддържаме контакт (първо с писма, после по интернет). Не се бяхме виждали на живо от тогава. Посрещна ни с въпроса – крушова или сливова? Такъв бил обичая – да се посреща с чашка ракия . Опитахме и от двете, само хвърлихме багажа и тръгнахме с Uber към една бирария. По 3-4 бири, вечеря… от там – в една винарна да пием вино. 1,2,3 бутилки. Тръгнахме да си ходим, на вратата още една бутилка. От там незнайно как се озовахме в един бар, в който пихме бира и водка. Бира и водка. Бира и водка… Първата вечер се оказа алкохолна вечер и вечер на спомените от преди 27 години.

Снимки от Унгария
Снимки от Словакия

[Immortal]

Следва...

[stivst]

Дидо, интересно какъв среден разход ти даде Кромата за цялото пътешествие?
Каква ти е класацията за качеството на горивата /дизела/ за държавите, където си зареждал?

[Immortal]

Съжалявам, но нямам време тия дни да си продължа пътеписа, утре изпращам брадъра и на около-американска (щатска) обиколка.

Разходът беше за цялото пътуване 5.8 л/100 км, отчетен по бордовия компютър.
Все се каня да го сметна и по заредено гориво, но не съм седнал да го направя, но обикновено на дълги разстояния няма разлика от борда.
В качеството на нафтата разлика никъде не усетих, а и никога никъде не съм усещал. Колата е прекалено мощна за да се повлияе от някаква разлика в горивото.
А и обикновено карам на автопилот, нищо не усещам.
Ако трябва да съм съвсем честен, отдавна разходът на гориво съм спрял да го меря. Все си е толкова, ако борда почне да показва някакви неразумни стойности, ще гледам за повреда, иначе - все ми е тая: +/- 0.5 л/100 изобщо не ги мисля.

[kiselo]

Айде допиши си де...
чакам, че другия месец и мен ме чакат 5000-6000км и някой от нещата които пишеш са ми полезни

[Immortal]

Айде утре вечер сядам, обещавам!

[Immortal]

Ден 3 (07.07.2016) - Словакия - Австрия - Словакия
На сутринта се събуждаме внезапно в 7:30, след тежката вечер. Решили сме да пътуваме до Виена с корабче (Метеор) по Дунав. Това е най-скъпият вариант за транспорт между двата съседни града, но го бях решил аз поради лични причини - от повече от 3 години живея на брега на Дунав, от прозореца си виждам реката, но никога през последните 30 години не съм пътувал с кораб по нея. Корабчето тръгва в 8:00.
След кратко колебание какво да правим, решаваме, че ще го хванем и се изстрелваме като под тревога в казармата.
Докато се мием, Щефан (домакинът) ни вика кола на Убер. Оправяме се за 10 минути и в 7:40 вече пътуваме към пристанището. Шофьорът е жена, гледа пътя по GPS (а той е почти целия една права улица). Както и да е, в 8 без 2 бяхме на пристана, взехме да се озъртаме кое корабче е нашето, и един тип ни видя и вика - към Виена ли? - да! - бягайте към онзи метеор. Та се качихме последни на борда. Билетът за двете посоки струва 29 евро на човек. (За сравнение - с влак е около 11 евро).
Пътуването от Братислава до Виена отнема около час и половина, от които около 40 минути отнема преминаването на шлюза на ВЕЦ Фройденау. По пътя се виждат разни австрийски села, както и граничният замък Девин при който свършва Словакия и започва Австрия. Прави впечатление, че целият бряг в австрийската част е много добре поддържан, тревата покрай реката - окосена, а покрай водата са наредени камъни, в перфектен ред. Немска прецизност.
Пристигнахме на пристанището във Виена и след кратко колебание дали да вземем велосипеди под наем (първия час е безплатен, следващите са по 1 евро), все пак решихме да вървим пеш. Имахме много време до срещата ни с мацката, която щеше да ни развежда - моя приятелка, сръбкиня от Ниш, която от известно време работи и живее във Виена - щеше да ни чака по обяд. Точно до пристанището се намира огромната катедрала Св. Франц от Асизи - с покрив от червени керемиди. Изкачихме се на Райхсбрюке (Имперският мост) и се озовахме на Lassallestrasse - прав булевард, който води към центъра. Походихме си може би повече от час, минахме покрай Пратера (не съм фен на подобни забавления, а брат ми е ходил там преди) и стигнахме до готическата катедрала Свети Стефан.
Разходихме се наоколо, решихме да хапнем виенски вурстчета. Голяма грешка, че решихме да го правим в центъра. На витрината пише - Wienerwurst 3.80Е. Поръчваме 2, слага вурстче, слага краставичка, слага чорбаджийска чушка, слага горчица, слага хлебче... давам 50Е, онзи ми връща 35Е и ми вика "Заповядайте пак". Преглътнах, после гледам по-подробно ценоразписа - краставичка - 80 цента, чушка - 90 цента и т.н... Като ги сумирам - верно става 7.50Е. Попсувахме си и така. Иначе пък вурстчетата бяха много вкусни.
После дойде момичето, което чакахме и тръгнахме на по-сериозна обиколка. Площад Мария-Тереза с природонаучния музей и историческия музей, Картие-музеум - там има доста кафенца, там пихме някакъв буламач (Cold Brewed Coffee) - никога не си го поръчвайте! - много добра домашна лимонада, бира... общо 17Е.
От там - сградата на общината (Rathaus), парламента, народния театър... паркът Зигмунд Фройд с Фотивкирхе на заден план...
Няколко пъти ползвахме метро за 1 или 2 станции. Метрото във Виена, за разлика от всички останали, на които съм се качвал, е със абсолютно свободен достъп. Слизаш си по стълбите и се качваш на влака. Няма въртележки, няма контрола. Принципът е като в софийския градски транспорт. Купуваш си билет, а от време на време минава контрольор, който проверява билетите. По настояване на сръбкинята, и по уверението, че тя ще ни плати глобата, ако ни хванат - пътувахме гратис. Всички правели така, според нея. Вероятно повечето балкански емигранти - да
Виена има какво да предложи за разглеждане, трябват си няколко дни. Ние обаче имахме само един, и то не цял, така че колкото видяхме - видяхме.
Обратно към пристанището, като по пътя попаднахме на една турска пицария на парче - 1 парче - 1 евро... (тук пак се сетихме за вурстчетата за 15 евро двете), та подкрепихме следобедно, преди да се качим на корабчето за връщане в Братислава.
Пътуването беше весело - на отиване се бяхме запознали визуално с останалите пътници, из Виена на няколко пъти се срещахме с някои от тях и се поздравявахме, а на връщане вече си бяхме приятели Повечето бяха словаци, но имаше и англичани и френскоговорящи.
В Братислава трябваше да се мотаме докато нашия домакин се прибере от работа. Та решихме да вървим пеш до тях - на практика почти целия град - от центъра до квартал Колиба, който освен че е на края на града, е и на върха на висок хълм. Вървяхме около 2 часа, като пътьом спряхме в Старе место (стария град), в катедралата Св.Мартин, в която имаше откриване на детски хоров фестивал. Влязохме и слушахме около 30 минути - акустиката беше невероятна. Хоровете бяха от цял свят - имаше от Австралия, Китай, Южна Африка, Канада и Европа. Въпросната катедрала датира от 13 век, в нея са извършвани коронациите на няколко унгарски крале.
След като се прибрахме, решихме вечерта да е тиха и кротка Без алкохол.

Снимки от Виена

[Immortal]

Ден 4 (08.07.2016) - Словакия - Чехия

Сутринта се събудихме отпочинали от вчерашните пешеходни маратони, закусихме, кафе... Прощаване с моя добър приятел Щефан, когото чакам да дойде на свой ред в България. Тръгваме от тях, с първа цел - разглеждане на забележителностите на Братислава (че досега все ги пропускахме ).
Паркирахме долу до пристанището (вече познат район), и тръгнахме на пешеходна разходка из централната част. За жалост част от нея беше с контролиран достъп, заради провеждащото се някакво събитие на ЕС - Словакия през това време (а и до днес) председателства ЕС. Кръжаха хеликоптери, бъкаше от полиция.
Въпреки това, се разходихме по новият градски площад - Хвиездославово намести, после разгледахме по-подробно Старе Место. Седнахме на кафе на заведение на главния площад в стария град - Хлавни намести. Бяхме леко разочаровани от обслужването - така и не отсервираха чашите на предходните клиенти, та масата ни беше отрупана с чаши. Хубава работа, ама славянска
След кафето се запътихме към Братиславски храд - старият замък на върха на един хълм. "Запътихме се" не е точна дума, тъй като предвид хълма, и вчерашните пешеходни подвизи, решихме да се качим нагоре с колата. Точно пред входа на комплекса има подземен паркинг, в който паркирахме за 3 евро. В съседство се намира и словашкия парламент.
Гледката от замъка е хубава - вижда се голяма част от града. Пред главния вход има паметник на княз Светополк I - първият крал на Великоморавия, същия, по чието време са изгонени учениците на Кирил и Методий, поканени от чичо му Ростислав.
Замъкът има приятна градина, според мен - съвсем нова. Може преди там да е имало стара градина - не знам.
След Братиславски храд, приключихме с Братислава и се отправихме към Прага, Чехия, като спазвахме принципа да не се качваме на магистрала, за да не купуваме винетка, а и да можем да разгледаме повече села и градове.
По първокласния път стигаме до Словашко-Чешката граница при Холич/Ходонин. Минаваме квадратна синя табела с надпис Ceska Republika и спираме на първата бензиностанция след нея, за да купим чешка винетка, защото до Прага трябва да стигнем по-навреме, а алтернативния път е със 100 км по-дълъг и минава през много населени места. След като си бях припомнил словашкия език за предходните 2 дни, питам на словашки: "Mate znamky?" (Имате ли винетки). Отговарят - имаме. - Искам една за десет дни. -Заповядайте на автомата (нещо като банкомат, но издава винетки вместо пари).Аз нищо неподозиращ - слагам си картата, вкарвам номера на колата, и получавам винетка, на която отгоре пише "Slovenska republika". Ха! Отивам пак на касата и питам: Тая винетка за Чехия ли е или за Словакия? -За Словакия. -Ама аз исках за Чехия! - Аааа, така кажете, 12 евро - и ми вади хартиена винетка (като нашите). Добре, плащам, ама тая словашката кво да я правя, аз не я искам... Обадете се, вика, на номера, изписан на разписката, ние нищо не можем да направим. Обаждам се, говоря вече на английски, щото не ми стигат словашките думи - пича ме слуша, слуша, и накрая вика - не разбрах какво искате от мен. Ей, побеснях! Искам си парите, казвам. Не ви ща винетката, аз напускам страната! Както и да е, посъветва ме да пусна жалба през формата в сайта им, и евентуално можело да ми върнат парите.
(След като стигнах в хотела в Прага, пуснах жалба, след няколко дни ми отговориха, че ще я одобрят и след като се върнах в България ми бяха върнали 10-те евро). Тъпото беше, че бензиностанцията се намира от дясно на пътя, на влизане в Чехия. От ляво на пътя има друга - логично би било, ако влизам в Словакия, да съм на отстрещната бензиностанция. После се оказа, че тая квадратна табела "Чешка решублика" не било началото на Чехия, щото под нея имало малка табелка с надпис "1 км". Ама нея кой да я види - видяхме я после на една снимка Та - били сме още в Словакия...
В Прага стигнахме следобяда. Лесно намерихме хотела - на тиха уличка в квартал Vinohrady (демек - Лозята). Всъщност тия "лозя" са почти в идеалния център на града, намират се в район Praha 2. Praha 1 е историческият център. Нямали совбодни двойни стаи, и ни настаниха в четворна - огромна стая с всички удобства, имахме по две легла на човек Цялата работа - 30 евро. Тъй като в Прага паркирането навсякъде е платено и никак не е евтино - от рода на 2 евро на час, си платихме и карта за 24-часов престой към хотела - 12 евро.
След като починахме малко, тръгнахме пеш към центъра. По пътя си набелязахме една квартална бирарийка, знаейки, че в историческия център е за туристи и много по-скъпо. Та разгледахме ние целия исторически център - и Вацлавския площад, и Карловия мост, и астрономическия часовник. Качихме се на върха до Пражкия замък с невероятната катедрала на върха. Стояхме там докато се стъмни, за да видим Прага нощем от високо. Гледката си заслужаваше.
На връщане минахме покрай доста прилични бирарии и винарни, пълни с туристи. Но ние се запътихме към "нашата", извън центъра. Стигнахме, седнахме, изпихме по няколко прекрасни бирички. Лошото е, че не предлагат мезета с бирата - всички само пият бира, но никой не мези с пържени картофи или свински уши, примерно. Все пак ни намериха от някъде няколко пакета чипс, та не бяхме на гола бира Цените са прилични, малко по-скъпи от нашите, но далеч от Западно европейските (както по-късно ще разберем).
Вече не помня точно какви бяха, но една наливна бира не е била повече от 2.50 евро (цените са в чешки крони, естествено).
Прага е един невероятен град. Бих живял там с удоволствие (както и в Братислава, между другото). Единствено тълпите туристи, между които едва се провираш по целия център ме дразнеха. Може би най-добрият сезон за посещение на Прага не е лятото, следващия път ще ида в ранна пролет, да видим как ще е
Относно шофирането - и в Словакия, и в Чехия - нищо специално. Карат хората, като у нас карат. Има и идиоти, има и опасни изпреварвания, всичко си има. Пътищата са хубави, дупки няма. КАТаджии няма. Всъщност, за цялото пътуване, пътни полицаи съм видял единствено в Италия, Сърбия и България. НИКЪДЕ другаде.

Снимки от Чехия

[Immortal]

Ден 5 (09.07.2016) - Чехия - Германия

На сутринта си поспахме, тъй като не ни чакаше дълъг преход през деня. Станахме, пихме кафе. Натоварихме се и по живо по здраво, с малко тъга напуснахме Прага, като се запътихме към бившата ГДР, а именно - Дрезден. Като наближихме границата, в град Теплице слязохме от магистралата и влязохме за да дозаредим с нафта - по съвет на колегата stafanaki. В Германия горивата са осезаемо по-скъпи от тези в Чехия, та операцията си заслужаваше. Възползвахме се да посетим и Лидл, за да се запасим със сандвичи за из път, вода и разни безалкохолни. Отново се качихме на магистралата и не след дълго се озовахме на германска територия. След още известно време вече бяхме в Дрезден. Малко трудно намерихме място за паркиране, големият обществен паркинг на Postplatz беше претъпкан, но в съседните улички намерихме свободни места. Оказа се, че през уикендите е безплатно паркирането - уж това го разбрах на немски, ама за всеки случай питах един минувач на английски - отговори ми на английски човека. Дотук с мита, че германците не искали да говорят на английски. Навсякъде си говорихме на английски и така ни отговаряха.
Започнахме с пешеходната разходка по забележителностите. На първо място, разбира се, Дрезденският Цвингер (Zwinger) - палат в стил "рококо", който сега се ползва за музей, и в който има няколко интересни колекции - на порцелан, на математически и физични инструменти, на картини. Пак там се правят и различни класически концерти.
Пред Цвингера се намира Дрезденската опера, също много красива сграда.
Разходихме се по брега на река Лаба (на немски - Елба), катедрали, красиви сгради, паркове, туристи... От другата страна, пред сградата на някакво министерство на провинцията, приготвяха сцената за концерт на Зи Зи Топ, който трябваше да е вечерта. За огромно наше съжаление, нямаше как да останем, защото ни чакаха в Лайпциг. За сметка на това послушахме един пианист, свирещ на един от градските площади (Neumarkt - новия пазар).
Има какво да се види в Дрезден. Само че ние го напуснахме и се отправихме към съседния Лайпциг. Там ни чакаше едно момче, студентче по физика, българче. Посрещна ни пред университетската им библиотека - беше пълно, ама пълно с паркирани велосипеди, и огромен брой студенти наоколо, насядали по стълби, по пейки, по тротоари... четат хората, учат, не си играят. Взехме Кирчо, за да ни заведе до квартирата си, да ни запознае със съквартирантите си - същи студентчета по физика - един англичанин и един арменец от Армения. След това Кирчо отиде да работи (разнася пици в някаква пицария само вечер), а ние излязохме да се разходим наоколо. Кварталчето беше много спретнато, но населено основно с гастарбайтери - турци и араби. Беше пълно с дюнерджийници и кебапчийници (Баш за нас работа ), но ние предпочетохме да се върнем в центъра и да се разходим, да вечеряме някъде, да пием по бира. В центъра на Лайпциг бяха направени волейболни игрища с насипан пясък и се провеждаше турнир по плажен волейбол. А покрай него - панаир със всякакви сергийки и сергии. Подминахме ги и тях и ударихме един тегел по пешеходния център, натъкнахме се на Nikolai-kirche и Nikolai-strasse (брат ми е Николай) От заведение на заведение, най-накрая си харесахме един тайландски ресторант, където за смешни пари се наядохме като прасета. Мисля, че оставихме нещо от сорта на 14-15 евро за яденето и бирата.
На път за "вкъщи" минахме по познати места - университетската библиотека - та решихме да пием по бира и при студентите. Брат ми се жертва и пи кафе, все някой трябваше да кара колата.
В Лайпциг за пръв път срещнахме коли с българска регистрация - даже едната беше сливенска (като моята).
Прибрахме се, видяхме се за малко със "съквартирантите" и си легнахме. Планирахме да станем сутринта много рано, че ни чакаше 800 км преход със няколко спирки. На сутринта, като се измъквахме, видяхме че тримцата физици са изпили бутилката ракия, която им занесохме. Затова и не ни усетиха, като тръгнахме

Снимки от Германия

[Immortal]

Скоро - продължение
Ами не ми остава време, а и си трябва специална нагласа, за да пиша...

[peshohristov]

Браво, страхотен си, продължавай. Много ми допадат подобни теми, защото наистина може да се научи много за някое кътче на света. Винаги, когато планирам почивката си, ровя из форумите за подобни пътеписи, за да избера къде да отида.

[Immortal]

Ох, аз докато завърша, то ще дойде време за новото пътешествие
Вече е измислено - Adriatica Trip 2017: България - Македония - Албания - Черна гора - Босна и Херцеговина - цялото адриатическо крайбрежие на Хърватия - Словения - Италия (Венеция) и обратно по прекия път през Хърватия и Сърбия, или вариант - спускане по италианското крайбрежие до Бари, и от там с ферибот до Игуменица (Гърция), и от там у нас.
Приключвам един важен проект, и от другата седмица ще седна да попиша, че имам доста държави да описвам (добре, че имам записки, иначе всичко щях да съм забравил вече ).

[peshohristov]

Нямам търпение да прочета писанията.