И аз така съм чувал от доста хора, предполагам сте прави.
-
-
Ден четвърти, 21 септември 2015г, понеделникПонеделник беше ден за разходка. Стига толкова плаж, първо че Вики беше настинала, второ, че времето не ставаше. Така че се наспахме доволно и към обяд тръгнахме в посока пристанището, центъра, кръчмите и изобщо каквото имаше в източна посока от къмпинга.
Имаше движение, хубави лъскави коли и много, ама много фиат панда. Също и хора на скутерчета. 
Пътят вървеше покрай парк, с барчета тук там в него.
Децата тичаха напред назад, ние оглеждахме, поне за мен, ’новото’. Цъках с език на бензиностанциите под блоковете, влязохме в един детски магазин да вземем по някоя играчка, че иначе Рони не дава да продължим. Пътя изви към морето и излязохме на крайбрежната алея.
Снимка за спомен и продължаваме напред. 
Заведенията са отляво на улицата, а са наредили масите си на тротоара. Като има клиент сервитьора пресича с табличката да си върши работата. Като се връщахме тези маси бяха пълни с гърци и интересното бяха гларусите, които едва ли не от масата се опитваха да крадат храна, без никакъв страх.
Стигнахме един парк и пуснахме децата да си поиграят. Вляво се вижда групичка с пенсионери, чисти и спретнати, играят домино или карти и лялят на гръцки. Няколко такива групички имаше, много приятни и усмихнати компанийки.
Децата си поиграха, но времето напредваше, а искахме да обядваме някъде. Продължихме напред да търсим подходящо място.
Стигнахме фара до пристанището, местната атракция явно, всички се снимаха с него на фон.
Рони фиксира и детски парк с атракциони, но за съжаление сезонът беше приключил и разглобяваха съоръженията.Повървяхме още напред, но стана ясно, че трябва да избягаме от брега, имаше вятър и не ставаше за сядане. Така че се придвижихме една две пресечки навътре и след един два варианта накрая си харесахме хубава кръчма, на която да хапнем. Собственика говореше само гръцки, но викна сервитьорката, тя знаеше английски. Тук вече видяхме гръцкото гостоприемство, веднага ни донесоха нарязан хляб с мерудии и ледено студена вода. Поръчахме риба, салати и бира.
Всичко беше много вкусно. Децата се забавляваха с играчките си, ние отмаряхме.
Пратихме децата да занесат парите от сметката. Хубаво заведение и излезе даже по-евтино от капанчето в къмпинга. Общо взето оставам с впечатление, че в гръцките кръчми цените са като в българските - но в евро. Качихме се още една пресечка към вътрешността на града и тръгнахме по ’главната’. Там Вяра намери една сладкарница, вътре с какви ли не сладкиши, торти, кремчета, еклерчета, нищо да не откажеш. Взехме си насипно бонбони, децата хапнаха по един сладкиш.
Рони беше доволна.
Всъщност всички бяхме доволни.Много ми хареса града. Може би много неща се стекоха благоприятно, но съм възхитен от Гърция, не очаквах толкова да ми хареса. Харесаха ми сградите, магазините, заведенията, хората дори, въпреки че съм чувал какво ли не за гърците. Може би (със сигурност) не съм видял достатъчно, но страната ме очарова.На връщане пробвахме да влезем в една църква, но не работеше. Влязохме в един супермаркет и напазарихме прах, сапуни, шампоан, искахме да пробваме дали има разлика с българските.Прибрахме се натоварени в къмпинга и точно навреме. Изви се буря, клоните на дърветата се гънеха, заваля. Прибрахме и сгънахме колкото е възможно всичко извадено от кемперите. Не продължи дълго.
Не бяхме махнали подложката пред кемпера на Ицо, така че след като я махнахме се оказахме със сухо място. Ицо опъна маркизата да не ни капе от дървото, запали барбекюто и скоро хапвахме и пийвахме. Хладно беше за децата, дойдоха колкото да хапнат и се прибраха да спят. Ние се радвахме на последната ни нощ от тази почивка в къмпинга, на другия ден ни чакаше пътят към Варна....следва...
Коментар
-
пътуване
Сега мина времето за морето може да се ходи в Гърция на Едеса =Българското Воден и Лутраки =Пижарски бани спа курорт и на 20 км към Македония ски курорт .Много хубави хора= българи=македонци и много направено подържано навсякъде .Много хубаво си обикаляте и на мен ми се иска така ама жената не се навива на кемпер,каравана.Коментар
-
Ние поне от 5 год . си пазаруваме от Гърция прахове, препарат за съдомиялната и др. Жена ми не иска вече да ползва Българските.Коментар
-
кола
На нас всеки път ни заръчват да купуваме от там перилни препарати макар че и тук ги има Нещо били по хубави. Уж за извести марки ама не са еднакви за различните страни.Коментар
-
Далечко ни е и не съм сигурен, че ще можем целогодишно да зареждаме. Виж, за съдомиялната не се сетихме да вземем препарат.Коментар
-
Ден пети, 22 септември 2015г, вторник
На сутринта се оказа, че през нощта пак се е излял дъжд и Ицо е излизал да разчиства, аз имах за съжаление само много бегъл спомен в просъница за трополене. Чакаше ни доста път до Варна и се бяхме разбрали да сме по-чевръсти при тръгването. Към 9.30 вече бяхме готови и обсъдихме маршрута. Бяхме чули по новините, че е препоръчително да не се минава през Маказа, също и че кризата в Турция с бежанците е овладяна, така че решихме да караме през пункт ’Капитан Петко Войвода’, хем да знаем за друг път как е пътя оттам.
Спряхме до входа да платим за престоя, един човек дойде да ни пита откъде ще караме, защото по радиото вече казали за километрична опашка на Маказа. Казах му какви са ни плановете, но той беше от София и щеше да му дойде в повече заобикалянето.Тръгнахме, а на входа наш Ганьо спрял до кабинката да му е близо. Нямаше как да мина, не и според него, разбира се.
Подкарахме кемперите през града към магистралата. За съжаление на едно кръгово сбъркахме пресечката, видях че Ицо завъртя и се шмугна в една странична малка уличка, аз обаче завъртях и изобщо не се бях усетил, че съм в еднопосочна, ей го де е главния път на 30м, подкарах натам. Ей като наскочиха тея гърци, един велосипедист както караше ми се размаха, някаква леля ми се размаха от тротоара и тя. 
Усетих аз каква е работата, главната улица беше на три дължини на кемпера разстояние, но нямаше как, прави са хората, върнах назад и се наврях и аз след Ицо в малката уличка. 
Няколко завоя и пак се върнахме на главния път, за съжаление през този баир със стоп отгоре.
’Шел’ под балкона.
Скоро бяхме на магистралата и подкарахме за изток.
Хич не бях в настроение, щеше ми се да можем да останем още поне до края на седмицата, а времето да не е така облачно. 
Рони и тя не беше на кеф, залъгахме я с таблета.
Отмятах километрите, пътят беше еднообразен, карахме между ниски хълмове.
Слязохме от магистралата и пътят продължи на север. Явно тази част на страната не и се обръща много внимание, пътищата не бяха нещо особено, а селата през които минавахме не бяха чак толкова различни от българските, с изключение може би на държавните сгради.
Навсякъде обаче кипеше строеж и според мен много скоро това, което се вижда вляво ще е разширение на пътя. Ако са пъргави догодина може и да имаме още един удобен достъп към Гърция.
Влязохме в едно село и този военен джип вляво подкара след нас.
Карах си аз напред без притеснение, и по едно време гледам двама военни до един джип отстрани на пътя спринтират към нас размахали ръце. Казах си - ей сега я вапцахме. А то какво се оказа, втурнали се да отдават чест на джипа след нас.
Приближавахме България. Скоро се появи и табела.
След малко стигнахме границата.
На границата гръцкия митничар ни пита откъде идваме на български, нямахме никакви проблеми с проверката.
Спряхме на безмитния магазин да напазарим, но честно казано беше много скъпо. Тук пътищата ни с новите ни приятели се разделяха, те подкарваха към Варна по преките пътища през Елхово, аз трябваше да свия към Свиленград за нафта, а и да хапваме после. Не бях окончателно решил откъде да караме, по-скоро ми се щеше през Димитровград.Бях си изкарал акъла малко по-рано при едни резки спирачки, при които Вяра (щъкаща да дава на детето сокче, без колан) бе прелетяла 4 метра и главата и спря на сантиметри от предното стъкло. Така че бях почти неадекватен и оставих решението ’откъде да минем’ за по-късно. Взехме си довиждане с Ицо, Пламена и Вики. Благодарни сме им, че ни поканиха с тях, че изтърпяха бавното ми каране, че ни показаха частица от Гърция. Искаме пак с вас някой ден, чудесни сте.Минахме и българския пост без никакви проблеми и подкарах към Свиленград. Естествено навигацията ме прекара през целия град към Еко-то, вместо културно да заобиколи по околовръстния. Сипахме нафта, дадоха ни да сипем и вода от маркуча. Обяда го отложихме, защото се оказа, че нямаме хляб, а не ми се минаваше пак през града. Междувременно Плами се обади на Вяра да и каже, че пътя по който карат те е ужасен. Така че решихме да караме през Димитровград. 
Скоро бяхме на магистралата. Направи ми много лошо впечатление, че тук там стоеше стара маркировка отпреди да стане магистрала, съответно както карам изведнъж нарисувани по асфалта едни стрелки, все едно съм в насрещното. 
Стигнахме Димитровград, оттук нататък пътят ни беше познат. Минахме километрите до магистралата, купихме междувременно хляб и започнахме да се оглеждаме за почивалище по ’Тракия’. На първото такова се засилвам да влизам и изведнъж се оказва, че тир е препречил входа. Набих спирачки, оказа се че пред тира има някакъв пагон, който е решил баш тук да спира да проверява, на входа. Продължихме нататък и спряхме да хапнем на следващото почивалище. Починахме си малко и продължихме към Карнобат. В Ришкия проход спряхме още веднъж за почивка, телефона ми звънна, бяха приятели да ни викат уикенда на кемпер сбирка. Животът е прекрасен.На Шумен подкарахме по стария път към Нови Пазар. Реших да заобиколя ремонтите и да карам още напред, да се кача на магистралата на Млада Гвардия. Оказа се невъзможно, така че се върнах назад и се наложи да заобиколим чак през Неофит Рилски. Обикалянето доста ни забави, така че стигнахме Варна към 21.30ч. Бяхме много доволни от пътуването, срещнахме нови приятели, видяхме нова държава. Много ни се ходи пак.КРАЙ
Коментар
-
Да не би да са възстановили проверките на двата поста?Преди като съм минавал от там, (а и на Кулата също), проверките се правиха само на едно място - гръцкия пункт. И двамата гранични полицая бяха там (и гръцкия, и българския), българският пункт се минаваше транзит.Може би заради бежанците?ls1 написа:
Коментар
-
Да, не бяха заедно митничарите. Може да е заради бежанците, но пък проверката беше само на документите и един поглед в тоалетната. Нямаше никаква опашка, в същото време доколкото разбрах на Маказа е бил голям мармалад. Направят ли гърците пътя от тяхна страна ще стане много удобно за нас. Доколкото чувам Маказа лятото е била задръстена от румънци, щом чак бензинджията в Кърджали ми се оплака. Ако има втори удобен вариант за тях много приятно ще се поразселят нещата.За съжаление ние изтървахме златното време за къмпингуване в Гърция, което беше преди 3-4, че и повече сезона. Сега само ни разправят колко хубаво е било да обикаляш дивите плажове с кемпера. Не че сега не го правят, но си е игра на криеница, а аз хич не обичам така.Коментар
-
Между другото, не съм трил снимки, забелязвам обаче, че при първо отваряне понякога не зарежда някои снимки. С един рефреш на страницата се показват, предполагам проблем от снимка.бг.Коментар
-
Какво имаш предвид с първото изречение?!?!?!? Пътят и от двете страни си е перфектен, като по-перфектен е от гръцка страна.При последното си ходене в Гърция таз година (началото на септември), така се случи, че и на отиване, и на връщане минахме през Маказа.На отиване, беше сутринта, имаше наистина адско задръстване, километрично. Чакахме около 2 часа, че и повече. Повечето коли обаче си бяха български. Румънските бяха не-повече от 30%. Имаше и гръцки, както и други (украински, полски, немски и т.н.).Самата проверка не отнема повече от 30 секунди, с което не мога да си обясня задръстването.На връщане беше късна вечер - малко преди полунощ.Задръстване нямаше, но на пункта имаше струпани десетина коли, които минаха за 5-6 минути. Отново самата проверка не повече от 30 секунди.ls1 написа:Коментар
-
Аз имам предвид пътя който се прави към ’Капитан Петко Войвода’ пункта. През Маказа си е перфектен.За румънците цитирам бензинджията и други кемперджии. В кемперския форум имаше доста оплаквания август месец.Коментар
-
Преди пътят от Орменио до Орестиада беше приличен. Но не съм минавал от там последните 2-3 години. Може да се е развалил. Иначе отстрани правиха още тогава нещо като разширение ли, нов път ли, не знам.Коментар
-
Приличен си е, просто не може да става сравнение обаче с този през Маказа.Коментар
-
Маказа е нов пътя,докато през Кап.Петко си е стар път,до скоро (миналата година) го ремонтираха,сега незнам как е.Коментар
Коментар