Нашите пътешествия

[stilo_new]

На едната снимка от беседката, Рони е направила кифленска физиономия (duck face), като много голяма част от тийнейджърките...

[ls1]

Ден седми, 20 юни 2015г, съботаДнес започвахме пътя към дома. Но понеже имахме още един ден, пък и за да не стават много километри решихме да преспим в Трявна, град, който много обичаме, а Рони му знае наизуст къде са всичките клатушки, батути и магазини за играчки.Беше събота и търговците бяха повече. Трябваше да тръгнем по-рано, за да се смъкнем по тесния път до главния без разминавания.Рони беше готова за път, само корема нещо я наболяваше, предвестник за неприятностите, които ни очакваха през този ден.Карахме по познатите вече пътища.Рони още я наболяваше корема, отмятах километрите и знаех, че до Севлиево трябва да решим дали да караме директно към Варна или да свием към Трявна.Заредихме нафта и вода на Ромпетрол в Сопот и продължихме нататък. Рони я поотпусна стомаха, решихме, че можем да рискуваме и от Севлиево поехме към Габрово. Там спряхме на любимия магазин за любимите пушени гърди.Валеше дъжд. Карането от Габрово до Трявна не беше приятно, но нямаше как.Като стигнахме аз спрях на любимото ни място пред Общината и отидох да платя на пазача на паркинга, както друг път. Човека обаче (нов) ме погледна объркано и каза, че неговата територия е площадчето, а не отстрани. Плащали сме напразно очевидно в началото на март като бяхме тук. Поваля малко, но после спря. Аз реших да подремна, докато Вяра и Рони обиколят местата за игра.На Рони и прималяло в магазина за играчки и седнали да си почине малко.А после побесняла малко и на люлките.Като ми разказа тези неща Вяра аз свъсих вежди и извадих термометъра. Измерих 38.2 градуса, неприятно. По принцип не бързаме веднага да даваме лекарства, искахме да видим накъде ще тръгнат нещата. Но планираната тревненска механа се изпари от главите ни. Излязох да се поразходя малко докато мине час до следващото мерене.Прекрасен град, много го обичаме, ако някой ден се местим от Варна сигурно тук ще е.Бяха си обновили градинката пред училището.А кулата както винаги е достолепна.Прибрах се в кемпера и пак мерихме температурата, не спадаше, 38.2. Към 23ч се замислих, много странна температура, може би ни подвеждаше болката в корема, която свързахме с механата от предната вечер и сноването между площадката за игра и храната, ужким бърсахме с мокри кърпи, но можеш ли да предпазиш на сто процента, все пак площадката бе до двора на понитата. Спомних си обаче, че Рони и зимата имаше един такъв ден с температура, а след десетина дни извади зъбче и падна старо. Та, помислих си, дали пък не и расте зъб. Температурата започна да пада, вече беше 37.6 и нямаше нужда от лекарство. Все пак нащрек и леко притеснени легнахме да спим. Съжалявах, че не сме се прибрали директно към Варна, знаех ли как ще изкараме нощта.Ден осми, 21 юни 2015г, неделяДнес трябваше да се прибираме към Варна. Събудихме се, а навън валеше.Решихме да оставим Рони да поспи, да си почине добре. Може би я претоварихме малко с пътуването и емоциите.Като се събуди я измерих, нямаше температура. Успокоихме се, или е било нещо леко стомашно, или по-скоро е било зъбче, нали има цяла уста да сменя, засега са паднали само три зъбчета.Подготвихме се за път, за пръв път по време на това пътуване предното стъкло беше запотено отвътре, та се наложи да го обирам.Скоро бяхме готови.Напускахме Трявна без да опитаме от гозбите и, но бях доволен, че детето бе добре.Минахме откъм страната на Вонеща вода и после на север към Търново. Почакахме малко преди Дебелец заради катастрофа. Дъждът беше много неприятен.Скоро бяхме след Шереметиево, Рони пак я заболя стомаха, та поспряхме малко. Според мен просто и беше празно стомахчето, нямаше никакъв апетит два дни. За щастие май това беше последното и присвиване, като се прибрахме във Варна всичко вече беше наред.Имахме още една работа обаче да свършим, преди да се приберем. Още помнехме онзи обход край Търговище първия ден, заради който пропуснахме павилиона ’Горнооряховска скара’. Така че днес бе ден за реванш. Карахме напред и влязохме в Боаза. А там всичко беше подготвено за ремонт. Асфалта остърган, ограничение 40. Карам аз кротко, след мен кола и мотоциклетист. По средата на Боаза обаче има една широка отбивка, на която редовно спираме. Като идваме от София ни се пада вляво. Та, приближаваме, няма никой насреща, давам ляв мигач и тръгвам да завивам наляво. Какво си мислите се случва? Колата зад мен като вижда, че аз ще завивам, т.е. ще и се махам от пътя, вместо да изчака нужните ми 5 секунди се изстрелва ВЛЯВО от мен и ме изпреварва. Мотоциклетиста по правилото ’и аз минавам’ и той. Как спрях - не знам, как не помлях и колата и мотора...Как мога да предположа, че като дам ляв мигач ще тръгнат да ме задминават? Единственото ми обяснение е, че шофьора е видял ’мигач’ и изобщо не е включил, че е ляв, а не десен, т.е. ’изпревари ме’. Още ми настръхва косата като си спомня този момент.Та - горнооряховската скара. След премеждието в Боаза поразтреперан спрях до павилиона и хапнахме доволно. Продължихме към магистралата.Спряхме на ОМВ да оправим багажа за да не се бавим на паркинга и скоро отмятахме последните километри до Варна. Прибрахме се уморени, но доволни. Обиколихме познати и непознати места, видяхме се с приятели, събрахме много спокойствие и впечатления. КРАЙ

[dan4op5]

Колега ,днес ми се струва че те видях тук https://www.google.bg/maps/dir/42.18...2348,15z?hl=bg около 10 часа сутринта :D Вероятно си слизал от магистралата на път за Родопите.Малък е света

[ls1]

Ние бяхме. Голям агент си Сега се прибираме. Ако има желаещи за пътепис - да почвам да пиша?

[ls1]

Из Югозапада, юли-август 2015г.Сега или...не знаем кога. Имахме повече време да отделим за пътуване и решихме да отидем в най-отдалечения край от Варна, югозапада. Няколко дни съставях маршрут, четях къде ще е интересно да идем и пресявах възможностите. Общо взето накрая плановете се получиха малко каша, така че набелязах няколко ’опорни точки’ и реших да разчитам на опита ни досега, колкото и да си се подготвил - промените се случват в движение и може би това е едно от най-хубавите неща на пътуването с кемпер.Ден първи, 28 юли 2015г, вторникТрябваше да тръгнем сутринта, но по една или друга причина не се получи. Денят отлетя и към 7 вечерта казах на Вяра ’Тръгваме’. Натоварихме багажа на кемпера, заредихме нафта и поехме на запад по Хемус. Както напоследък правя на Нови Пазар слязох от магистралата и подкарах по хубавия шуменски път далеч от дупките. Някъде там и слънцето ни изостави.Тръгнахме към Ришкия проход и спряхме да хапнем на чешмата след с.Ивански. Бях карал преди десетина дни през прохода за пръв път, но сега пътувахме през нощта, така че внимавах. Трафик нямаше много, все пак събирах колона и даже се наложи да я пропусна веднъж дваж.Детето заспа на седалката, а Вяра седна до мен да си говорим и да минава пътя. Чудя се, непременно ли трябваше този пясък да е на платното, при положение, че има толкова много място от другата страна?!Направи ми впечатление, че от южната страна масово се кара на дълги изобщо без да се притесняват.Имах чувството, че шофьорите там са го приели като правило, ’аз карам на дълги, карай и ти’.Оставихме прохода зад нас и на Лозарево свихме към Котленския проход. Не е много хубав пътя, но обхода откъм Карнобат ми се видя голям, а и нищо не гарантира хубав път там.Карахме през селцата, беше сравнително безлюдно, тук там някоя подпийнала компания.Някой си е спрял маторя по средата на мегданя.Стигнахме изхода на Котленския проход и скоро подминахме Петолъчката.Оттам до магистралата както и друг път на това място вдигнех ли над 80км/ч и наставаше масова насекомна сеч по предното стъкло.На магистралата имаше малък трафик, луната надничаше иззад облаците.Отбихме се на големия паркинг на Кабиле за кратка почивка.Плановете ми бяха да спим на бензионстанция до Пловдив, така че тепърва ни чакаше път по магистралата. Детето отдавна спеше отзад, Вяра се одряма до мен, а аз отмятах километрите. Отсреща идваха тир след тир, доста от тях с изрисувани с лампи физиономии, много се забавлявах.Стигнахме набелязания Ромпетрол, заредих нафта догоре и попитах дали може да преспим на паркинга. Разрешиха ми, паркирах, поразмърдах Вяра и Рони да се наместим по леглата и скоро вече и тримата спяхме.

[ls1]

Ден втори, 29 юли 2015г, срядаКаква голяма грешка, да спим на паркинг на няколко метра от магистралата. Бях отворил люковете да влиза въздух, но даже и на затворени шума беше невъобразим. В един момент заспивах и се събуждах по 7-8 пъти на минута, на всяка минаваща кола, или поне така ми се струваше. Дойде сутринта и аз се вдигнах да не се мъча повече. Нощното шофиране и недоспиването очертаваха тежък ден. Стегнах се, направих сутрешния си тоалет, събудих Вяра и Рони и излязох на паркинга да си сърбам чая. До нас две коли турци закусваха върху капаците мазни филии. Минах отвратен от другата страна. След малко Рони дойде при мен да се пораздвижи.Тя поне беше спала чудесно и нямаше да е кисела. Ето колко близо бяхме до пътя.Скоро и Вяра беше готова и поехме по магистралата. Целта за деня ни беше язовир Батак. Колегата кемпер в насрещното май конче дърпа.Слязохме от магистралата на Цалапица.В Цалапица спряхме да купим диня.Бях решил да карам по ’царския път’ Пловдив-Пазарджик с надеждата да е читав, уви, не беше. На всичкото отгоре колегите шофьори тук са се разбрали явно, че двете ленти са три и спокойно си изпреварват, дори да има кола в насрещното.Подминахме Пазарджик и завихме на юг към Родопите. Скоро стигнахме Пещера.Път на бъдещето на България.Родопа планина изви снага, пътя към Батак беше пред нас.След половин час стигнахме Батак.Тук джипиес-а нещо реши да се прави на интересен и да настоява да свия наляво. Аз обаче имах усещането, че не трябва да излизам от широкия път и многократно се наложи да пренебрегна ’преизчисляванията’ на гармина. Накрая като излязохем от града се оказа, че съм прав. Не че не изпуснах отбивката за Цигов Чарк де, но бързо завъртяхме и подкарах покрай язовира.Не бяхме единствения кемпер.На завоя към Цигов чарк имаше малък лунапарк и Рони веднага замрънка, но исках първо да се установим и така да се забавляваме. Имаше трафик, въпреки че беше средата на седмицата.След някой друг километър стигнахме Екокъмпинг Батак. Позвъняхме малко телефони, стопаните явно бяха заети, та по телефона обясниха откъде да заобиколим за да влезем.Нашето място беше на полянката зад караваната.Скоро се настанихме, извадих столчетата и масата и се разположихме да си починем. Дойде една дама от шефовете да види, че сме наред. После аз реших да понаваксам сън, а Вяра и Рони отидоха пеш на лунапарка, пък и да понапазарят от магазинчето там.Сладко нещо е дрямката. Като се събудих излязох да се поогледам, вече поосвестен. Това ни беше гледката.Супер е на сянката под тентата.За съжаление покрай брега имаше плътен слой плаваща растителност, леко гнусна, но няма как, природа. Каякарите това не ги притесняваше обаче.Рони и Вяра се прибраха. Детето се беше поуморило и огладняло, а аз с моя чай на котлона хич не я вдъхнових.Така че извадих надениците и плочата за газов котлон, Вяра наряза една салата, препекох филийки и седнахме да вечеряме в тишината на язовира. Поогледах се да видя какви са ни комшиите. Общо взето болшинството бяха каравани сложени за цял сезон, а стопаните им идват с леките си коли като на вила.След вечеря Рони се заигра с едно момиченце, Вяра отиде да им прави компания, а аз стоях на стола, посръбвах ракийката и релаксирах. Като се стъмни на отсрещната страна на язовира биваците запалиха огньове. От време на време пробиваше и някой крясък. Народа се забавляваше....следва...

[krasio_79bs]

Чудесен разказ! Относно

"Оставихме прохода зад нас и на Лозарево свихме към Котленския проход. Не е много хубав пътя, но обхода откъм Карнобат ми се видя голям, а и нищо не гарантира хубав път там. "

Не се притеснявай от обхода. Пътят е перфектен до Карнобат.Единствено от Карнобат до магистралата една отсечка от 4-5 километра е по тясна и с настилка като тази по която си минал от Лозарево към Котел.

[ls1]

Благодаря ти!Ще знам вече за пътя, бях го карал преди десетина дни маршрута като ходихме до Паниците, та реших през нощта да заложа на пътя, по който знам че няма изненади.

[ntodorov]

Чудни приключения. Късно "хванах" темата, но я четох в захлас. Има много места, на които не съм ходил. Обичам месеците май, септември и октомвриза подобни разходки. Гледайки и четейки вашите приключения страшно ми се прииска отново да надуша планинския въздух. От 15 сме в странство, а в края на месеца, когато се завръщаме ми се ще разходка из Родопи-те. Само да е здраве. Ще следя пътеписите ти с голям интерес.

[VIT]

Чета темата с интерес, още от самото и начало ! Много обичам да пътувам и се интересувам от такива теми.Даже сега от 19-22.09г. ще сме на Цигов чарк.Браво на автора .

[kluchar]

Път

И на мен ми се ще да вземем каравана ама жената обича да е на хотел и всичко да и е на згода.Иначе и ние пътуваме доста сега по празниците -почивните дни сме на Метеора На Циговм чарк и Антон Иманов-големия Беглик имаме къщички и не ми се седи там понеже ми е в района

[ls1]

Радвам се, че ви харесва. И аз предпочитам по-хладните месеци за пътуване, от моя гледна точка най-приятния кемпер сезон сега започва. Времето на хладните вечери по анцунг край барбекю и огън, в сладки приказки с други кемперджии. Лятото като пътуваме вечер е толкова горещо в кемпера, че се принуждавам преди да легнем да запаля двигателя и да издуя климатика за половин час. Ако отвориш два прозореца и става течение, но едно ме е страх да спим на течение, второ знам ли кой може да бръкне през мрежата. Отварям люковете отгоре, но не е достатъчно. Мисля си дали за догодина да не направя някакъв вентилатор да вкарва хладен въздух изпод кемпера. Следващия модел на нашия кемпер я има тази екстра фабрично.За бързи набези до Гърция караваната и кемпера вече си е скъпо удоволствие. Гърците започнаха много да дебнат за къмпингуващи на диво. Преди много вървеше варианта да обикаляш от плажче на плажче и да спираш където ти кефне. Миналата година обаче полицаите записвали номера и зимата много кемперджии получиха честитки от гръцкия съд ’елате еди кога си в съда, че ви мислим до 6 месеца затвор и глоба 3000евро’, това без връчен акт. Не че тази година всички влязоха в къмпингите, но все пак си е на риск. А ако влизаш в къмпинг всяка вечер то излиза по-скъпо от хотел.

[ls1]

Ден трети, 30 юли 2015г, четвъртъкСъбудихме се от шума на хеликоптер. Вяра и Рони излязоха да гледат и да поснимат. Явно имаше пожар някъде, хеликоптера загребваше вода от язовира и отиваше да я излива. Докато жените се разхождаха из къмпинга реших да стегна кемпера за тръгване. До всяко място има изведена тръба с чешма, но всички имат някакъв особен аератор, който малко като усилиш водата и почва да пръска във всички посоки. Единствения вариант да ползваш е да пуснеш леко да чучурчи. Хитро. Маркуча, който се вижда е снаден от поне три парчета, като снадките не са много надеждни. Напънех ли малко крана и моментално почваше да шурти и да се разпада. Така че се наложи лека полека за половин час да пълня резервоара. Не знам дали е направено за да те накара да се откажеш да зареждаш, но все пак...неприятно.Спокойствието на делничната утрин на язовира.Преди да продължим по пътя си исках да се разходим до малката стена на язовира, някъде вляво на снимката. Така че си взехме довиждане с управата и тръгнахме покрай язовира.Пътят ставаше все по зле, но напълно проходим.По поляните имаше доста каравани, но не беше претрупано. Животни се разхлаждаха във водата. А тя на места беше доста затлачена от тиня и мръсотия.Стигнахме и минахме стената, там свършва асфалта, така че обърнахме. Гледката беше хубава и просторна, но изгорялата трева поразваляше ефекта.Някой е имал мераци да строи много сериозен комплекс. Сега строежа е изоставен.Минахме по обратния път, на входа на Цигов чарк паркирах Вяра да напазари и потеглихме към днешната ни цел, язовир Голям Беглик. Пътя е перфектен направен преди 2-3 години доколкото знам, нямаше и много трафик.Още един колега с кемпер. Сигурно стига по места, които ние не можем и да си помислим да превземем.Имаше и каравани.Изкачихме се на високо и вече имаше само смърчове около нас. Стигнахме стената на язовира и след нея спряхме да се порадваме на гледката.Няколко километра след стената е отбивката за Чатъма. Бях чел, че тук ще намерим място. Пътя е чакълест, но широк и проходим. Върви покрай язовира и на удобни места са направени къмпинг зони. Не че в тях има тоалетни или дори кош за боклук, но е окосено, има голяма беседка, има подход и къде да се разположиш.Бавно бавно напредвахме по чакъла, минахме покрай няколко къмпинг зони, но или подхода беше неподходящ за нас заради клони или баир, или беше заето.Поздравявахме се с който видехме.Рони вече беше нетърпелива да потича из поляните.Бях чел, че е хубаво на зона номер 9 и е на 5км след разклона за Чатъма. Аз обаче засякох 3.5км като я стигнахме и помислих, че може би съм се объркал и ’хубавото място’ е още напред. Така че зона 9 я оставихме за резерва и продължихме.Пътя ставаше малко по-зле и малко по-зле. Не че не можеш да минеш, но се случиха два ей такива трапа, които малко ме попритесниха.Стигнахме следващия лагер и аз слязох да се поразходя да огледам. Беше доста зает, нямаше място на сянка, а и нивото на язовира беше такова, че целия бряг беше тиня неприятна. Реших, че предния вариант е по-добър, завъртях кемпера и тръгнахем да се връщаме. Като стигнахме слязох да поразпитам хората които бяха там дали имат нещо против да паркираме и ние. Две семейства с палатки и деца щяха да са ни комшии, казаха че няма проблем, така че си избрах ей това местенце.Скоро вече бях наместил кемпера под сянката.Рони веднага отърча да се запознава с децата. Прекрасно място. Красиво, спокойно, тихо. Направо алпийски пейзаж.Ето я и беседката. Такива има по къмпинг зоните около язовира.А този екипаж се беше настанил за цялото лято. Един маркуч в язовира, един агрегат да пърпори час дневно и останалото е кеф.От време на време се чуваха гръмотевици. Тревата наоколо беше окосена, по едно време се появи една джипка, дърпаше отзад едно чудо с едни големи телени колелета и като караше по поляната ред по ред обръщаше тревата и я събираше на полоси. И всичкото това с бясна скорост, поднасяния и дрифтове, дето само по филмите бях виждал. Обаче човека забил поглед в огледалата върти геврека и ужким хаотичното му каране събира перфектни редички трева.Рони така беше зажадняла за деца, че не можехме да я изкараме от периметъра на комшиите, чак неудобно ни стана. Дойде вечерта, хапнахме и заспахме на чистия въздух....следва...

[Румен_Хинчев]

Ха , бравос ! Кемперчо с две врати . Не съм виждАл такова чудо .И адмирации за пътешествията !

[Immortal]

На всичкото отгоре колегите шофьори тук са се разбрали явно, че двете ленти са три и спокойно си изпреварват, дори да има кола в насрещното.

Чл.15 от ЗДвП(3) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.Тъй като там ширината на пътя е такава, че позволява да се разминат спокойно 4 коли, т.е. по две успоредно движещи се коли в посока, то водачите прилагат чл.15 и определят, че лентите са 2 на посока - съобразно широчината на пътя и т.н.Същото правило се прилага и по пътя Пловдив - Асеновград.Така е от МНОГО години.