Ден шести, 6 май 2015г., сряда
Сутринта се събудих от циганска глъчка навън. Постилаха някакви черджета с джунджурии по земята в единия ъгъл на паркинга. Но бяха само те. Гергьовден, пък туристи нямаше. Постояха постояха циганите докъм 10ч, па си събраха бохчите и си тръгнаха. Тръгнахме да се поразходим из Жеравна. Няколко пъти сме били тук и винаги ни е харесвало. Помня когато за пръв път дойдохме се почувствах много добре, едно такова все едно си вкъщи. После разправих това на майка ми, Бог да я прости, и тя ми каза, че преди да се засели в Добруджа нейния род са били от Котленския край. Ходили на гурбет всяка година до Добруджа, накрая решили да си спестят пътя и останали. Та, генетичната памет някак се е обадила явно, за да се чувствам в Жеравна винаги като у дома.Качихме се към църквата. Постепенно улиците леко се пооживиха, имаше една група туристи от Чехия, появиха се и българи спали по къщите за гости. Усуках нещо глезен по паветата на улицата и седнах на сянка в двора на църквата.
Рони се забавляваше, а аз постепенно стигнах до извода, че с тоя крак няма да го бъде, по-добре да седнем някъде да пием кафе. Седнахме в една механа, поглеждаме часовника, то обед станало. Гледам аз менюто, я да хапнем. Поръчахме по една пилешка супа, аз си поръчах и нещо си с ’крехки късчета свинско’. Не знам на какво викат ’крехки’, но ме заболяха зъбите от дъвкане. Много хубав сос, обаче свинското макар и сготвено беше много трудно за дъвчене. Видяхме на снимката габаритите, разбирате мисля с какво съжаление оставих в чинията доста от месото, но просто ми беше невъзможно да продължа борбата с ’крехкото’.
Иначе механата беше хубава, сервитьорката учтива и всъщност яденето беше много вкусно.
С понатежал стомах се вдигнах и поехме към любимото ни място в Жеравна, чешмата. За съжаление не работеше, за пръв път е това.
Колко е зелено само, а боровете отсреща нацъфтели. Не ми се мисли каква жега е лятото с тези камъни по уличките, но сега пролетта е много приятно.
Пак ще дойдем, живот и здраве.
Време беше да се прибираме, слязохме на паркинга където ни чакаше кемпера.
Чакаше ни рутината на километрите до Варна. https://youtu.be/o4pnC_QhILcНаправихме рутинната си спирка на ОМВ след Шумен да изхвърлим боклука и да наредим багажа. Скоро бяхме във Варна.КРАЙ
![](https://lh4.googleusercontent.com/-chFVA8G97IE/VU4aKV7IYTI/AAAAAAAABjI/pwM6U0UiraA/w640-h480-no/1ROUTE_DAY6.jpg)
Коментар