Нашите пътешествия

[ls1]

Отварям тази тема, за да публикувам в нея разкази за нашите пътувания. Нямам претенции да са до някакви екзотични места, но се надявам да ви е интересно.

[ls1]

Винаги са ни привличали манастирите в България като места за посещение. От една страна обикновено светите места са зареждащи с енергия, а нали това търсим от почивката. От друга в повечето случаи около тях се спи спокойно, не е като да си на поляна край пътя и всеки да може да дойде да ти каже ’бау’. Така че когато изведнъж се появиха шест почивни дни в началото на май това бе добър повод да направим поредния ни ’манастир маршрут’.Ден първи, 1 май 2015г., петъкСтанахме рано, като за нас, и започнахме да приготвяме багажа. Като никога този път се справихме бързо. Друг път тръгваме от вкъщи чак към 11-11.30, докато стигнем до кемпера, натоварим багажа и то станало време за обяд. И така все закъсняваме и изпускаме деня. Не и този път обаче. Целта ни беше Лясковския манастир "Св. св. Петър и Павел" http://www.bulgariamonasteries.com/l...anastir.htmlи искахме да имаме време да запалим свещички, детето да поиграе, изобщо деня да не е само отметнати километри. За съжаление обаче се забавихме на паркинга, нещо не ми се получи обезвъздушаването на водната система (на кемпера, а не на двигателя) и в чуденки се изтърколиха час два. Накрая все пак нещата се получиха с помощ по телефона от приятел и към 13ч поехме, вече поизнервени и изоставили надеждата за ’ще стигнем по-рано’. Поехме по магистралата с идеята, че трябва да заредим вода. Тази която имахме в резервоара беше отпреди три седмици и си беше за смяна. Бях направил предварително справка къде ще имаме удобна чешма тукhttp://www.panoramio.com/map/?tag=Fo...tab=3&pl=allи свих към с. Млада Гвардия. На картинките бях виждал добър дебит, точно това ни трябва на нас. За съжаление обаче като стигнахме на чешмата имаше надпис, че е негодна за пиене. Ние не пием водата от резервоара, носим си питейна отделно, но все пак, ръце мием, дете къпем, важно е да е читава водата. Върнахме се на магистралата и продължихме с надеждата да заредим вода по-нататък, слава Богу в България чешми колкото искаш. Спряхме както винаги на ОМВ преди Шумен и докато аз ръбах домашна баничка моите хора влязоха в бензиностанцията. Обещанието ’няма да пазарим’ стана на пух и прах, и двете си бяха купили по нещо, пардон ’ееееее, то нищо...’.Порадвахме се на отвратителния асфалт още малко километри и слязохме от магистралата.Подминахме Търговище и спряхме да заредим на една от чешмите в Боаза. Аз изпуснах старата вода, промих системата и тук започна кошмара. Е не се обезвъздушава и това е. Усъмни ме една връзка, че взема въздух и се върнахме да търсим скобичка от Търговище. Но то 1 май, петък вечер, след 18ч. Проверихме в бензиностанциите, няма скобички. Спряхме през Ромпетрола и Вяра фиксира отсреща ’Горнооряховска скара’. Хапнахме, стегнах с една свинска опашка свръзката, малко магии други и о, чудо, обезвъздуших водата и всичко беше наред. Оттук насетне нямахме проблем с това през цялото пътуване. Рони много обича да пътува. Да чукна на дърво, досега не и е прилошавало и настояването за спиране е само покрай магазини или детски площадки. Почти по мръкнало стигнахме манастира и имах време колкото да се наместя на алейката. Отдадохме се на вечерни занимания, аз и Вяра проверяваме пощите, а детето с търпението си цял ден си заслужи малко таблет.Дойдоха по едно време някакви младежи и девойки, явно им е място за спявка там. Повъртяха се час и си заминаха по младежките си работи. Кой ти помни, отдавна беше. Ние се оключихме и легнахме да спим. Ден втори, 2 май 2015г., съботаСъбудих се от близко боботене на автобус. Отворих един пръст щорите и какво да видя, някакъв автобус с туристи решил, че 50м им е много да вървят и трябва да се навре баш до вратата на манастира, че да слязат. Успя все пак да мине без да ме одере. Рони в сутрешен гевезалък.Излязох навън да се поразтъпча и се оказа, че навън има сватбари. Млади наперени кокони, стари баби с блеснали очи. - Виждат ти са гащите ма, прозрачна роклята.- Мчи нека са виждат, голяма работа.- После да додити вкъщи, ша махами жартиерата....и т.н....Побързахме да запалим свещичка в църквата, докато не са дошли младоженците. После се разходихме из манастира.Времето беше облачно, бабите от сватбата оживено спореха дали дъжд на сватба е на хубаво или на лошо.Манастира е хубав, но нямам обяснение защо не ме грабва така както Соколския или Дряновския например.Много се радвахме на зеленото, навсякъде прясна трева и пълнехме зажаднели за зелено през зимата очи.Под манастира се открива чудна гледка към околността. Това долу зад гърба ни е Лясковец. Ето защо се събират тук вечер местните младежи значи, гледката сигурно е страхотна през нощта.Междувременно младоженците бяха дошли, бяха много красива и приятна двойка. Да са живи и здрави и Бог да им дава здраве, деца, щастие и късмет.Междувременно отидохме с Рони да вземем от кемпера нови батерии за фотоапарата, а Вяра остана да ни чака до манастира. Като се върнах видях, че е разстроена нещо. Оказа се, че едната от продавачките на сергийка пред манастира на висок глас (неслучайно) се размърморила, че кемпера ни заема много места за автомобили и затова не върви търговията. И аз заявих някой неща на висок глас (неслучайно) и тръгнахме да си ходим.Направо съм препречил алеята, нали? Търговката се вижда под чадъра.С доста неприятно усещане напуснахме манастира и поехме по пътя си. Целта ни днес бе Шипка, но не върха, а града и Шипченския манастир ,,Рождество Христово

[Immortal]

Как искам и аз един охлюв... да си ходя и спя дето си искам. Завиждам благородно.

[ls1]

Безсмъртен, цял ден чакаме да дойде вечерта, цяла седмица чакаме да дойде уикенда и цял живот чакаме да дойде следващото лято. Ако имаш желание поне караванка можеш да вземеш, нито са скъпи, нито им е скъпа годишната поддръжка.Но и с охлюва си има ограничения, не мисли че е ей тъй дето искаш - там спираш. Водата свършва бързо, постоянно трябва да имаш едно наум къде да заредиш, трябва да се изхвърля сива вода, тоалетна на два-три дни. На доста места не те посрещат с отворени обятия, по подразбиране тоя с къщичката е ’авантаджия’. Гориш 10-11л/100км, не е като бръм насам бръм натам с метана. А най-готините места са завряни в най-големите гингирлици в България, едно е да минеш с кола, друго е с триметров кемпер.

[ls1]

Ден трети, 3 май 2015г., неделяСутрин винаги аз ставам първи. Гледам да приключа със сутрешния тоалет, докато моите хора не са се размърдали още много много, аз да мога после да направя един чай, да си завъртя пасажерската седалка настрани и да опна крака върху шофьорската седалка. После сърбам по малко от чая и оглеждам какво става наоколо. Ето сутрешната ми гледка.Жените вече се бяха раздвижили и си действаха по сутрешните задачи, а аз въвеждах маршрута в джипиеса.Мама има още малко работа и Рони гледа да открадне малко време за рисуване.Излязохме навън и се разходихме по сергиите. За разлика от лясковската буля тук бяха много любезни. Даже не се разсърдиха на обичайното ми ’Добър ден, дайте едно от безплатното’. Понапазарихме това онова за детето, подариха му една кърпичка ’Българска роза’, Вяра взе една дървена лъжица да не дерем тиганчето и доволни се отправихме към манастира. Предната вечер бяхме успели да запалим свещички, така че решихме да се поразходим около църквата. Между другото, сега се сещам, ако отивате там изчакайте до 18 вечерта, бият камбаните и е много хубаво. Сутрин също ги бият, ама тогаз не ни беше толкова хубаво, т.е. спахме.Времето беше хладно, така че сме поопаковани малко повече.Градината на парка около църквата е разкошна.Една проверка колко ми е дълга ръката.Поразтъпкахме се още малко и поехме с кемпера нататък. Днес целта ни беше Кукленския манастир ,,Св. Св. Козма и Дамян

[stilo_new]

Супер колега. Интересно пътуване наистина. Имам един въпрос: Защо на снимките криеш номера на кемпера?? Че ти нищо нередно не правиш.

[geo_g]

Благодаря за споделеното колега. Чакаме продължението!

[Румен_Хинчев]

Браво на пътешествениците !Апропо , този кемпер нова придобивка ли е ?Помня , че три лъча имаше на маската на предният .

[ls1]

Благодаря @stilo_new защото съм параноик, затова @geo_g продължението днес, вече и с видео от дашборд камерата @Румен_Хинчев Нова придобивка е, да. Отне ни няколко години сбиране на ресурси и повече от година търсене, но мисля, че направихме чудесен избор. Мерчо е сериозно ремонтиран като караванна част и е на лозето, да става бунгало.

[ls1]

Ден четвърти, 4 май 2015г., понеделникСутринта започна с обичайния чай и гледка през прозореца.Денят си беше работен, понеделник, и отрано един юнак почна да блъска по купчина бели камъни. Ремонтираха стената на манастира. Я, кой се излюпил.Днес сме обещали, че няма да пречи на никой ако прави сапунени балони и Рони се впуска в играта.Вяра също се включва.Повъртяхме се още малко и тръгнахме по пътя надолу. Днес цел ни беше Кръстова гора.http://razhodka.com/2010/05/krystova-gora/Не толкова много километри, но пък навлизахме в Родопите. За наш срам в Родопите бяхме ходили само до Бачково, и то с кола, за час-два. Но първо трябваше да заредим вода. Предния ден видяхме една хубава чешма с голям дебит в селото преди гр. Куклен, Брестник. Върнахме се дотам и Вяра започна да пълни бутилки, аз да изливам в резервоара. Изсипахме няколко и някаква баба казала на Вяра, че водата не става за пиене. Бре, ами сега? Зарязахме зареждането и подкарах към Куклен. Там спрях на центъра и докато Вяра пазари се заговорих с няколко човека на една маса. Питах хубава ли е в Куклен водата, отговориха ми малко уклончиво, не били оттам. Обаче се намеси един чичка с патерици от съседната маса. - Аааааа, оттук насетне само хубава вода е.- Ами в Брестник казаха, че е лоша тяхната.- Ми лоша е, щото са лоши хора там.(Тук цялата кръчма се захилва)- Е...какво значи лоша?- Ми лоша бе, пият и мрат!- Как тъй мрат бе?!- Ми да мрат, тяхната...Усетил, че съм влязъл в комшийски спорове смених подхода. - А тая чешма тука накрая на града добра ли е?- Оооо, добра е, оттук почва хубавата вода и по целите Родопи оди.Та така, Вяра се върна от пазар и тръгнахме да дирим ’хубавата вода’ в края на града. Стигнахме една чешма, но наоколо няма човек да питаш, читава ли е или и тук хората са лоши, та и водата. Накрая решихме да не се втеляваме, изпуснах целия резервоар, нали брестнишката вода го е отровила, и почнахме да пълним кукленска. По едно време гледам един човек до оградата на имота си ни гледа. Питам аз:- Хубава ли е тая вода?- Таз ли? Не.Туш. Ми сега? Питам с надежда.- Как тъй не е хубава?- Ми ей тъй, не е хубава.В това време се обажда една баба от двора.- Е как да не е хубава бре, целия град от нея пие.Лъч надежда в пустинята. Мъжа промърморва.- Ми пият, ама не е убава, от ВиК е.- Как от ВиК?- Ми от ВиК, хлорирана и всичко.- Е нали каза, че не става?- Аз казах че не е хубава като планинската, не съм казал че не може да се пие.Отдъхнах си, хлорирана вода, даже ще подезинфекцира малко резервоара. Поразговорихме се още с двамата, откъде сме закъде сме и с усмивки и благопожелания се разделихме. https://youtu.be/803ucgJeLLgПоехме пътя към Асеновград. Там малко не се разбрахме с джипиес-а, но благополучно ме изведе към Бачково. Минахме оттам транзит и завихме на разклона за Лъки.И тук започна големия зор. Не бях имал такова каране, признавам си. И преди да съм се заоплаквал бързам да благодаря, че срещахме коли само когато имахме възможност да се разминем, защото имаше места, където ако някой ми изскочеше насреща не знам какво щяхме да правим.Минахме през с. Югово. Не бях виждал къщи построени на такъв баир. С Вяра си говорихме, че човек за един хляб да иде има да качва 50 метра почти отвесно. Нямам идея как живеят хората там, само като гледах и ме хващаше страх. Продължавах да карам, тесен път, завои, не мога да се оплача от много дупки и кръпки, това беше най-малкия дерт. А наоколо само пропасти, урви и баири. Аз бях чувал колко суров е Балкана и колко полегата е Родопа, а то какво се оказа. Аз толкова баир не бях виждал.Времето минаваше и решихме да обядваме някъде по пътя. Да не вадим циганийките баш на Кръстова гора. Едно местенце с чешма ни хареса и спряхме.Сготвихме си обяда, сварихме и малко картофки за вечерта докато посмелим храната. Хубаво местенце, това дървеното зад чешмата е тоалетната. Построена е над реката, вършиш си работата, реката го отнася, чиста работа. Мисля че улучихме точно момента да спрем, защото се зареди изведнъж един голям трафик покрай нас. Предполагам връщащите се от Кръстова гора. Добре че ги пропуснахме, иначе щяхме да се разминаваме с тях по баирите и теснотиите. Продължихме нагоре, а пътя се стеснява, урви се надвесват. По едно време подкарахме покрай някаква мина, като казвам ’покрай’ имам предвид че всичко беше мнооооого надолу в пропастта. Тук беше и най-инфарктното разминаване. Карам и изведнъж насреща ми голям камион с ремарке. Казах си - ха сега де. Тръгнахем да се разминаваме, аз се прибрах максимално вдясно, камиона тръгна покрай мен, в един момент аз мръднах малко да прибера още задницата и да поотворя още местенце и се разминахме. До последно си мислех, че ей този път ще надера кемпера, още повече че дреме му на камиона очукания дали ще е надран или не. Благодарности за шофьора обаче, на милиметри мина, но мина. Едно камъче да беше му влязло под някоя гума да лашне към мен и ме отнасяше. Накрая на това видео е тази случка.https://youtu.be/VlGCCRD3rSIПълзяхме нагоре, завихме на разклона за Борово, а пътя ставаше все по-тесен. Като стигнахме Борово казах на Вяра ’Я иди купи някакъв сладолед, че горе ще имам нужда.’.https://youtu.be/U3eTB7d5m1cСигурно сте ходили на Кръстова гора и ви е смешно, е какво толкова, път като път...само дето кемпера е 2.40м широк и 6.40 дълъг. Пък и нямам много много планински опит, така че бъдете снизходителни.Последните няколко километра бяха с най-големите наклони и големи завои, но най-после се показа манастира и скоро паркирахме на паркинга. Бях много уморен, мозъка ми сякаш беше усукан от толкова завои и баири. Напазарихме малко от църковното магазинче, попитахме дали можем да останем на паркинга - чак се учудиха че питаме. Запалихме свещичка в църквата и обиколихме малките параклиси чак до кръста горе. Вечерта Вяра ми наряза мезенце, аз бира ли си сипах, ракийка ли, не помня, ще прощавате. После спах като къпан....следва...

[u_bo]

.....Но първо трябваше да заредим вода. Предния ден видяхме една хубава чешма с голям дебит в селото преди гр. Куклен, Брестник. Върнахме се дотам и Вяра започна да пълни бутилки, аз да изливам в резервоара. Изсипахме няколко и някаква баба казала на Вяра, че водата не става за пиене. Бре, ами сега? Зарязахме зареждането и подкарах към Куклен. ...

колега, това ли е чешмата?https://goo.gl/u0MjUK

[ls1]

Да, тази е.

[geo_g]

на Кръстова гора и ви е смешно, е какво толкова, път като път...само дето кемпера е 2.40м широк и 6.40 дълъг. .

M’дааа, важно уточнение. Сигурно 99,9% от качвалите се са били с коли не по-широки от 190см, а за дължината да не говорим. Сега осъзнавам, че вероятно и емоцията ни не е била пълна, а за сладостта на ракийката/бирата, както и на вечерята, да не говорим. Чудно пътешествие колега!

[u_bo]

Да, тази е.

Тази не е добра за пиене, не са те излъгали.

[ls1]

Ден пети, 5 май 2015г., вторникНепривичността на утрините в кемпера за няколко дни е заменена от вече обичайна рутина. Тоалет, чай, такива неща. Вън грее ярко слънце и кемпера започва да се напича. Като си подадох навън носа обаче не беше чак такава жега. Все пак - планина. Но не беше и студ, едно приятно свежо такова. Детето потича малко из паркинга.Паркинга още беше празен.После тръгнахме по набелязания от предната вечер баир към аязмото. Те са две, но ние само до едното отидохме, към него имаше табели. Другото го видяхме на тръгване, но не спряхме, защото едно че щяхме да запушим пътя и второ, че някакъв багер нещо се бореше да копа там. Та така, ние посетихме извора Гълъбичката. След краткия баир към аязмото се спуска широка пътека.Гората още не се е раззеленила напълно на тази височина и не скрива гледката към насрещните хълмове.Обиколихме аязмото, наплискахме се и поехме обратно.Като изключим църквата и параклисите манастира не е много впечатляващ. Бетонна сграда с ламаринен покрив. Нищо общо с дървенийката и поне изкуственото състаряване в другите манастири.Слънцето напичаше.Запалихме свещички. Вяра отърча да сипе няколко бутилки от аязмото и да поснима.Целия хълм на Кръстова гора е осеян с параклиси вляво и вдясно от пътеката. Повечето са строени 1993-1996г с дарения на фамилии от всички краища на страната. Горе има голям кръст.И се открива чудна гледка.По насрещните върхове още се белееше сняг.Църквата стоеше самотно в делничната сутрин. Почти нямаше посетители. По едно време дойдоха едни добричлии 2-3 коли, но май това беше.Докато се приготвяхме за тръгване Рони разбира се заигра.Започнахме спускането към цивилизацията. На тръгване не издържах на панорамата и направих още снимки.Но никоя снимка не може да предаде усещането да гледаш този безкрай.Продължихме напред и стигнахме до един параклис с чешма в подножието. Спряхме да заредим вода и да запалим свещички.https://youtu.be/SKh_Alq9vhEЧешмата не се вижда на Гугъл Стрийтвю, миналата година са я направили. На нея пише, че водата е лековите за стомашни проблеми. Поехме по краткото баирче до параклиса.Ето го къде е, на най-високото.А долу в ниското е село Борово.Още снимки по пътя.Горе Рони се отдаде на пускане на сапунени балони, а ние пълнихме очи с гледката наоколо.Подкарах кемпера надолу по пътя, слава Богу нямаше инфарктни разминавания. Отново спряхме на същата чешма да хапнем, после продължихме.Целта ни беше Кабиленския манастир.http://www.bulgariamonasteries.com/k...htmlДоста път ни чакаше, така че отново минахме Бачково транзит и през Асеновград се насочихме към магистралата. Тук обаче явно се издъних с предварителната подготовка. Минахме по едни ужасни 20км. Асеновград-Болярци-Селци. Много разбит път. Карах бавно, лавирах, но на моменти беше просто невъзможно да се спасиш от дупките и траповете. Сега като гледам Гугъл ме е чакал перфектен път през Първомай, но кой да знае.https://www.youtube.com/watch?v=ZJ01sg7hM6YКачихме се на магистрала Тракия и поехме към Кабиле. Малко странно е слизането от магистралата там, не е отбивка като отбивка, ами първо се влиза в голям паркинг и после вече от паркинга се слиза от магистралата. В Кабиле напазарихме сладолед и поехме към манастира. Свечеряваше се, монахините имаха ритуал в църквата, послушахме малко и запалихме свещички в специалния за това параклис. Интересното беше, че свещите се поставяха в пясък, над който е сипана 1-2 пръста вода. От една страна като изгорят да угаснат, от друга - много ефектно и различно. Рони извади отново сапунените балони.Ние мислихме какво да правим сега. Мен не ми се оставаше тук, бяха прясно боядисали в манастира и ми се завъртя главата от миризмата на боя и домашни животни. Докато се чудехме видяхме, че и май манастира тръгва да затваря. Така че решихме да карам към Жеравна. Минахме през Ямбол да заредим на Еко нафта и през Петолъчката влязохме в Котленския проход. След качването и слизането от Кръстова гора този проход си беше направо магистрала. Исках да не влизаме съвсем по тъмно в селото, така че понатиснах кемпера. И в този момент усетих предимството на АЛКО шасито, кемпера влизаше съвсем спокойно с висока скорост в завоите без да се накланя много. Рони седеше до мен, а аз и обяснявах как ние сме триъгълничето на джипиес екрана, как бялото е пътя, как ето, идва завой и аз го знам предварително. После учихме, че на прекъсната линия може да се изпреварва, а на непрекъсната не може. Даже имахме време да се поизпитаме малко.Минути преди нощта влязохме в Жеравна и паркирах на големия паркинг на центъра. Опердихме, хапнахме, малко вечерни дейности, оключихме и заспахме....следва...