Следновогодишно пътуване до Флоренция

[karloson]

Отидохме, видяхме, върнахме се.По-нататък ще направя едно по-обстойно описание; сега ще напиша бюджета на пътуването:Пътни такси (6.50+3.00)Сърбия+(17.00+1.00)Хърватска+15.00Слове ния(винетка 7 дни)+(10.90+19.30)Италия+(8.40+0.80+19.30)Италия с минаване през Верона+(1.00+17.00)Хърватска+(3.00+6.50)Сърбия=128.70Хотел 550 - Alba Palace в историческия център до катедралата Санта Мария Новела с включена закуска, 5 нощувкиГрадска такса: 2х3.00х5=30 - по 3 евро на човек на ден за 5 денаПаркинг 111 - 5 дена по 22 евро плюс 1 евро за влизане в зона с ограничен трафик, където е хотелаНощувки по пътя 120 - 67 евро Любляна, хотел Emonec в самия център с включен паркинг 7 евро и 53 евро Загреб, хотел Jadran с безплатен паркинг към хотела - и двата хотела са с включени закуски.Гориво 90 -60л в резервоара, носех 40 л в туби; в Италия заредих 21л по 1.40евро; в Словения - 50л по 1.19 евро. Общо 170 литра за изминати 3330км от Плевен до Флоренция и обратно при среден разход 4.7л/100.Карти за музеите: 2х72=144Други 470 - ядене, дребни армагани, кафенца, паркинг във Верона (5 евро), билети за къщата на Жулиета (2х6=12 евро)Общо 1515 евроПици, паста и други такива са между 8 и 12 евро; кафе в заведенията под 3.60 евро не видях; две корави гофрети слепени с шоколад - 8 евро. Има ресторанти на самообслужване, където може да се хапне по-евтино готвено.По-подробно - като си събера и систематизирам спомените

[karloson]

Ден 1-ви: 2 януари 2015На 1 януари отидохме от Плевен в София. На 2 януари към 4.00 сутринта потеглихме към Калотина. И като се започнаха едни вибрации, едно тресене на задницата на колата (Пежо 30 - най-осезателни при 90 км/ч. Спирах, проверявах гумите - всичко си им беше наред. Свалих тасовете - между тях и джантата се беше събрал лед, изчистих го... В тъмницата напипах че и в отворите на джантите има лед - очуках колкото можах да видя и продължихме. Колата пак си тресе. Викам - продължаваме, пък като се поразвидели, ще гледам по-обстойно. Минахме границата - провериха само документите и ’айде. Вече в Сърбия спряхме на една отбивка и се заех по-сериозно с проблема. Започнах да ръчкам през отворите на джантите с една дълга отверка и като започна да се кърти оня ми ти лед - по цялата вътрешна страна на джантите! Сигурно свалих около 3 кила лед. Изръчках всичко, потеглихме - няма тресене, няма вибрации.Минахме Сърбия. При ходенето до Париж навигацията ме прати по някакъв околовръстен път на Белград, та обикаляхме като гламави, но сега си минахме направо. До Белград магистралата е 6.50 евро, след Белград до границата (Шид) е 3 евро. На границата с Хърватска пак ни провериха само документите и продължихме по живо по здраво. Имаше доста коли, та почакахме двайсетина минути. По магистралата в Хърватска спирахме на няколко отморища ( Сърбия са оДморища). От границата със Сърбия до Загреб е 17 евро. Дадох 20 евро, върнаха ми към 30 и няколко техни куни. След Загреб преди границата със Словения има друг пункт, където директно се плаща - 6 куни. Миналия път ме изгъбосаха там, но сега като имах куни, давам аз 10 куни, че и нахален - седя и не тръгвам и чакам ресто Оня измърмори нещо, пък ми даде рестото и касова бележка и продължихме. Минахме границата със Словения - пак само с проверка на документи. И преди съм го казвал - като влезеш в Словения, вече усещаш, че си влязъл в Европа. Към 16.30 пристигнахме в Любляна. Понеже хотелът (Emonec) е в центъра, в пешеходна зона, предварително ни бяха изпратили адреса и карта с местоположението на паркинга, където да оставим колата преди да отидем в хотела. Между паркинга и хотела са около 800м, което е малко неудобно, ако влачите повече багаж, но ние си бяхме приготвили една чанта с необходимото за едната ни нощувка, която да вземем. Паркингът е подземен, при влизането се тегли билетче (като в нашите молове), после билетчето се представя в хотела, там му удрят подпис и печат че е платено - понеже бяхме платили предварително и хотела, и паркинга при резервацията от България. Паркирахме се, намерихме хотела - комплекс от сгради с вътрешен двор в самия център на Любляна на 20м от Тримостовието. На рецепцията бяха много любезни и толкова изчерпателно ни обясниха всичко - от процедурата с паркинга, през закуската, та до паролата за интернета, че не се наложи както в други хотели да слизам по три пъти, за да питам за това и онова. Стаята не беше голяма, но всичко беше новообзаведено, с 32 инчов плосък телевизор и суперска баня. Само да отбележа - ако решите да ползвате хотела, който горещо препоръчвам - в банята нямаше шампоани и душ-гелове. Ние обаче винаги си носим неприкосновен запас с малки опаковки, останали ни от други хотели. Все пак - имайте го предвид.Тъй като бяхме поизморени от пътуването, решихме да оставим разходката из Любляна за следващия ден. Ударихме по един душ, хапнахме от сандвичите, които си бяхме направили за "изпът" и се отдадохме на почивка. Интернетът в хотела беше много добър, така че погледахме малко българска телевизия на лаптопа и заспахме.

[karloson]

2-ри ден - 03 януари 2015гСъбудихме се сравнително рано. Тоалет, облякохме се и слязохме за закуската. Тя е в друга сграда от комплекса на хотела, в която се влиза с електронната карта, с която се отключва и стаята, така че пришълци и навлеци, които не са гости на хотела не могат да влязат и да ядат на аванта.Закуската беше доста богата, имаше си всичко необходимо, хлябът беше мек и пухкав... Имаше си всичко - "за всяка нужда и за всеки вкус", както се казваше в една реклама за тоалетна хартия.След като похапнахме, излязохме на малка разходка "по центъра" Градът беше общо взето все още пуст и спокоен. Разходихме се, направихме малко снимки. Докато аз снимах група туристи по тяхна молба, един възрастен човек заговорил жена ми - чул че говорим и попитал откъде сме. Тя му казала, че сме от България и той започнал да рецитира: "Аз съм българче, обичам наш’те планини зелени...". После разказал, че на младини бил в казармата с един македонец, от когото научил стихотворението. Сега македонците се правят, че нямат нищо общо с нас, а едно време са рецитирали "Аз съм българче"...След разходката се прибрахме в хотела, стегнахме багажа и тръгнахме. На рецепцията попитахме дали следващия път можем да си доведем кученцето Купър, който е чихуахуа кило и половина. Казаха, че по принцип таксата е от 5 до 10 евро, но за такъв като него може да се направи изключение. И ако искаме отново да гостуваме на хотела, да изпратим директно e-mail, вместо да резервираме през booking.com - тогава цената щяла да е по-различна В паркинга дадох билетчето с подписа и печата от хотела, дадоха ми друго билетче, с което минахме през бариерата и потеглихме.Пътят от Любляна до границата си е обичайната добра магистрала. Движението беше сравнително натоварено, имаше много коли със ски върху багажниците на покрива. Тук вече на границата между Словения и Италия няма пунктове за проверка на документи - само една табела "Италия" и толкова. След Триест минахме пункта за чекиране на магистралата. Самата магистрала отначало беше сравнително тясна - с две платна плюс аварийно като нашите, но някак на мен ми се струваше по-тясна. Преди Венеция платихме първата такса - 10.90 евро. След това магистралата си беше вече широка - с три ленти плюс аварийна и доста засилен трафик. Прави впечатление, че дори тези, които движат в най-лявата лента и изпреварват всички останали коли, не превишават разрешената скорост от 130км/ч. Няма като нашите бабаити с мощни возила, които летят с 200км/ч и ако, недай боже, си тръгнал да изпреварваш и препречваш пътя им, святкат с дългите от един километър, за да не им се пречкаш. Явно за неспазването на правилата си има наказания, които са строги и се прилагат спрямо всички. През десетина километра имаше надписи за камери, но аз самите камери не видях, макар да не се съмнявам че ги има. Покрай Болоня магистралите стават две, които вървят успоредно - в средата е тази, по която се движехме, с по три ленти във всяка посока, а от двете и страни по още три ленти за идващите или отклоняващи се от/за Болоня, Милано и къде ли не.След Болоняминахме следващият пункт за чекиране на магистралата и пътят започна да се вие из Апенините. На практика, до Флоренция се движехме почти изцяло по виадукти и тунели. Излизаш от тунел - движиш се по виадукт; от виадукта - влизаш в тунел. Жена ми ги брои - 28 тунела, като може да сме пропуснали някои... Навсякъде всичко е осветено, светлоотразително, а на завоите по мантинелите имаше бягащи светлини, които показваха наличието и посоката на завоя. Маркировката се вижда, мантинелите се виждат, завоите се виждат, тунелите се виждат... Не като у нас, където през нощта не можеш да разбереш в кое точно платно на магистралата се движиш и дали изобщо си на магистралата, или на някой черен път, защото друса по същия начин. Преди Флоренция платихме магистралната такса - 19.30 евро.В крайна сметка, около 17.00 пристигнахме във Флоренция. Навигацията ни отведе до хотела, като малко повисяхме на светофарите, защото имаше задръствания. Хотел Alba Palace е в т.нар. ZTL или Зона с ограничен трафик, където влизането и престоят е със специално разрешително. Предварително бяхме заявили и паркинг към хотела на цена 22 евро на денонощие. Свалихме багажа и от рецепцията извикаха човек, който взе колата и я откара в гараж някъде из съседните преки. Настанихме се. Стаята е н втория етаж, гледа към улицата; отоплението е централна климатична система, като може да се регулира температурата и степента на вентилатора. Отново решихме, че няма да излизаме никъде. Ядохме от сандвичите, които си носехме. В стаята имаше електрическа кана за вода, чаши, пакетчета разтворимо кафе, чай, захар и сметана на прах, така че прибрах в чантата бързоварчето, което си носех. Направих си кафе. Интернетът беше доста по-зле от този в Любляна, но за Фейсбук и малко сърфиране тук-там върши работа. Позяпахме малко из смартфоните и лаптопа и заспахме.Снимки: http://karloson.snimka.bg/travel/lyu...49146.34663229

[Румен_Хинчев]

Браво на вас !П.П.TUTOR е една система в Италия , която кара всички да не превишават скоростта от 130км.ч.

[karloson]

Забравих да спомена за веригата AutoGrill, която е по цялата магистрала в Италия - заведение за хранене на самообслужване с готвени ястия, паста, салати и прочее, и магазин за всичко към него. В първото, в което спряхме между Триест и Венеция имаше едни апетитни пилешки бутчета...още са ми пред очите, обаче решихме, че още не сме гладни. Спряхме в друг АутоГрил след Болоня, но, уви, нямаше бутчета и ядохме някакви тортелини ли, талиатели ли - така и не ги научих...

[karloson]

Доста време мина, дори ходихме още веднъж до Флоренция, Сирмионе, Сиена, Лука и Пиза през юни, а аз все не успявам да намеря време и нерви, за да пиша... Надявам се да се взема в ръце...

[Румен_Хинчев]

Ееееех.....Сирмионе . Скъпи спомени от 2007-ма .