Дойде моментът в който и моето моторче, като всички останали, рано или късно се пълни с боклук, оста клеясва и се спича, и идва прекрасният момент в който чистачката не е ползвана одава, и при опит за ползване е запекла и не мърда. Чак до там не стигнах, но бях до момента в който чистачката се движеше трудно, бавно, и не правеше пълния си ход, като така конткатните пластини заставаха в никакво положение, и даваха контакт, и релето се спукваше да цъка. Въоръжих се с търпение и реших че щом моторчето някога е било перфектно, отново ще е такова, в крайна сметка не е нещо сложно като конструкция и начин на действие. Проблемът със запичането на оста идва от това, че червячната предавка е много, ама много мощна. Затова то се пълни с ръжда, клеясва, запича, но все пак червяка успява да движи. Затова дори и почти запекла ос не ви прави впечатление, защото си се движи и си мислите че всичко е точно. И аз така си мислех, ама греда . Необходимите инструменти са малко гедоре, може и голямо. Голямото го използвах като вкарвах няколко камъка един в друг, докато избивах оста. Трябва си също чук от поне 500-600 грама, аз работих с такъв от кило. ВД 40 е абсолютно задължително. Също може малко масло моторно, шкурка 80, 100 или най-много 120, много вестници за забърсване, отвертка, клещи, мъничка отвертка, евентуално грес, но може и без грес, вътре има достатъчно. Да предположим че моторчето е свалено. (няма да се спираме на свалянето, защото едно моторче се използва навсякъде, но за всеки модел свалянето е специфично. )След като вече моторчето е на работния плот (на десктопа ), първото което правим е с малка отвертчица да свалим зегерката която е отгоре и държи оста за пластмасовото пръскало. Или обратното... все едно. Махаме зегерката. Махаме пластмасовото пръскало. Махаме О-пръстенчето, отново с тънката отвертка. Пръскаме с ВД 40 там където оста започва да влиза в неподвижната част, за да се разкисва полека - лека. Сваляме бялата пластмасова кутийка която е закрепена различно в различните модели моторчета, като внимаваме да не изкорубим пластините отзад. Отваряме капака на моторчето, който се държи на 4 винтчета. Ако е метален - има една гарнитурка, ако е пластмасов - няма. Пръскаме с ВД 40 пак там горе, на оста. Пръскаме и долу, вътре в моторчето, където оста се върти, ама между зъбната предавка и корпуса. Сега вече виждаме вътрешностите на маторчето. С малката отвертчица събираме цялата грес, и я запазваме някъде настрани, например на ... не знам на какво. На капака на моторчето става. То и по него има много грес. Отново пръскаме с ВД горе оста, и долу също.Пушите по цигара, ако пушите, и после пак пръскате с ВД С голямата отвертка леко подпъхваме и повдигаме механизма металния от пластмасовото колело. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ! само леко го пробваме дали се движи - 1-2 мм ход нагоре надолу е достатъчен. То представлява една ос, която влиза в пластмасовото колело. Сега подпираме корпуса на моторчето на мястото означено с червено, на картинка 1, на ръба на работния плот, примерно, или на дъската за хляб, която предварително е увита в няколко слоя вестник, да поема греста. Нея пък вече сме позачистили и почти няма такава която да се пречка. Подпираме, оста стърчи нагоре. Хващаме здраво статора и бой с чука по оста. Ако оста ви е била спечена и чистачката не е мърдала, ще падне голям бой. Непрекъснато пръскайте с ВД по мъничко, и помагайте с отвертка на онази зъбната предавка там където е хваната за пластмасовото колело, да излиза по малко. Когато излезе толкова, че зъбната предавка да се освободи от пластм. колело, завъртете предавката настрани да не пречи, и извадете колелото. Сега вече нищо не му пречи да излезе нагоре. Починете малко с боя, пръснете ВД на познатите места, и разгледайте колелото ако ви е интересно. Забършете го много хубаво с Вестници, полейте го с ВД, може и с контактен спрей, трябва да е съвсем чисто. Е, по него ще остане тънък слой грес, но той не пречи, даже помага. Сега ако моторчето ви е с метална втулка за оста, не знам... моята е пластмасова и започна да излиза , и се освободи от корпуса. Така се оказах с ос, която е набита донякъде във втулката.Пръскайте с ВД, да не забравите. Сега с камък от гедорето подложете на втулката така, че да биете с чука обратно, все едно искате да набиете оста, а не да я изкарвате. Това го направих за да раздвижа оста спрямо втулката, и да може и ВД-то да прониква по малко. После пак удрям така че да избивам оста, после пак набивам, пак избивам... Малко по малко ВДто разксива и става все по-лесно изваждането. Ако оста може да я завъртите с клещи спрямо втулката, започвайте силно и с големи завъртания да въртите. За контриране на втулката може да се използва пластмасовото пръскало, защото то се законтра с шлица, и е удобно. Сега започва едно голямо напред-назад-въртене на оста спрямо втулката, като едновременно оста се дърпа за изваждане. Пръскането с ВД още е валидно. Постепенно оста излиза и става все по-лесно. Докато излезе съвсем. Почивка, цигара... Вече няма нужда да се пръска с ВД В долната част на втулката има друга втулка, метална, която задължително трябва да се избие, иначе после е супер трудно да се сглоби. Ето и моторчето на съставните му части. Картинка 2 (долната) Защо картинка 1 се казва 2.жпг, а картинка 2 се казва 1.жпг е отделен въпрос. Продължавам след малко.....
Реклама
Collapse
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Рециклиране на моторче за задна чистачка
Collapse
X
-
Започваме да чистим оста. С шкурката заповаме да шкурим по нея, като сваляме постепенно и равномерно отвсякъде боклуците - ръжда, и др. Може и малко с ВД да се пръсне и после да се попие, и пак с шкурката. Оста трябва да "светне".Почистването на пластмасовата втулка го направих като я запуших от едната страна с пръст, напълних я половината с ВД, затапих я с палец и среден пръст и силно я разклатих , все едно кисело мляко за айрян. Като го излях, изтече чиста чернилка. С тънка отвертчица и парчета вестник бърках и бърсах стените на втулката. Когато оста и втулката са почистени, едната трябва да влезе в другата толкова гладко , все едно ... да не казвам кое къде когато влиза Има ли някакво съпротивление - продължавайте с шкурката по оста, и с вестници и ВД по втулката. Когато Е хубаво почистено, и оста е вътре, трябва да можем да я завъртим на ръка без абсолютно никакво усилие! С два пръста дет се вика.
-
Почистваме с шкурката пластините лекичко, и леко ги напъваме в посоката в която ще бъдат притиснати към пластмасовото колело, защото с времето може да се се изморили, и да не правят хубав натиск. Бялата пластмасова кутийка не я отваряме. Не подлежи на обяснение защо. Сглобяване:Пълним плстмасовата втулка с грес, ако имаме наша си грес, или пък вкарваме от заводската грес само отгоре малко. Намазваме хубаво оста с грес, и я пъхаме във втулката и въртим. Вадим я, и повтаряме няколко пъти, за да може от греста хубаво да омаже вътрешността на втулката. Накрая вадим оста. Вкарваме малко грес отгоре на втулката, и вече я слагаме на място в корпуса. Трябва да легне хубаво, плътно, без съпротивление. Внимавайте така да я сложите, че като нахлузите пластмасовото пръскало, да не е на "е=ем страна"Сега идва ред на металната малка втулка, която представлява контра на пластмасовата втулка. Вкарваме я, тя също се прибира плътно. Поставяме почистеното пластмасово колело на място, и го зацепваме за червяка. Самото пластмасово колело мажем с грес там където червяка ще го движи, мажем по цялата обиколка на колеуото. Зацепваме зъбната предавка на оста. Тя може да се зацепи по един единствен правилен начин, при всяко друго зацепване просто е очевадно че не е правилното. Оста намазваме хубаво отвсякъде с грес. Вкарваме оста. Както знаем, тя трябва да влезе докрай без никакво съпротивление. Малко преди да влезе докрай, завъртаме зъбната предавка, така че да ни стане сгодно да пъхнем мъничката и ос в зъбното колело пластмасовото. След като оста е сглобена, остава да затворим отвън и да приключим. Има една особеност - оста колкото лесно е влязла, толкова лесно ще излезе, затова трябва да внимаваме да не излезе Затваряме капака на моторчето, и го стягаме, като намазваме гарнитурката с грес за всеки случай. Слагаме О-пръстенчето на място, като внимаваме да не го сложим на мястото на зегерката. Като го сложим, то е малко по-широко от втулката и ще задържа оста да не се връща да излиза. Хубаво омазваме с грес около О-пръстенчето, особено под него, откъм втулката. Нахлузваме пластмасовото пръскало на втулката, и го законтряме със зегерката. Накрая след като всичко е сглобено, поставяме на място и бялата пластмасова кутийка, в която е релето, като предварително се уверим че пластините са достатъчно огънати и ще се притиснат добре в колелото. При точно следване на всички инструкции гарантирано ще имате чудесно работещо моторче в следващите няколко години, независимо от условията - дъжд, сняг, студ, пек...При сглобяване към вратата, преди чистачката да се монтира, задължително се подава контакт, и се включва задната чистачка от лоста за чистачки, уверяваме се че моторчето върти, и после се изключва. Изчакваме малко, 10-15 секунди, и изгасваме от контакт. Така осигуряваме завръщането на моторчето в изходна позиция, и вече можем да монтираме рамото на чистачката. Това е. Аз определено бях изненадан от лекотата и бързината с която се движи чистачката след рециклирането на моторчето. Моля ако нещо съм забравил - който го е правил , да допълни.
Коментар
Реклама
Collapse
Коментар