Дойде моментът в който и моето моторче, като всички останали, рано или късно се пълни с боклук, оста клеясва и се спича, и идва прекрасният момент в който чистачката не е ползвана одава, и при опит за ползване е запекла и не мърда. Чак до там не стигнах, но бях до момента в който чистачката се движеше трудно, бавно, и не правеше пълния си ход, като така конткатните пластини заставаха в никакво положение, и даваха контакт, и релето се спукваше да цъка. Въоръжих се с търпение и реших че щом моторчето някога е било перфектно, отново ще е такова, в крайна сметка не е нещо сложно като конструкция и начин на действие. Проблемът със запичането на оста идва от това, че червячната предавка е много, ама много мощна. Затова то се пълни с ръжда, клеясва, запича, но все пак червяка успява да движи. Затова дори и почти запекла ос не ви прави впечатление, защото си се движи и си мислите че всичко е точно. И аз така си мислех, ама греда . Необходимите инструменти са малко гедоре, може и голямо. Голямото го използвах като вкарвах няколко камъка един в друг, докато избивах оста. Трябва си също чук от поне 500-600 грама, аз работих с такъв от кило. ВД 40 е абсолютно задължително. Също може малко масло моторно, шкурка 80, 100 или най-много 120, много вестници за забърсване, отвертка, клещи, мъничка отвертка, евентуално грес, но може и без грес, вътре има достатъчно. Да предположим че моторчето е свалено. (няма да се спираме на свалянето, защото едно моторче се използва навсякъде, но за всеки модел свалянето е специфично. )След като вече моторчето е на работния плот (на десктопа
), първото което правим е с малка отвертчица да свалим зегерката която е отгоре и държи оста за пластмасовото пръскало. Или обратното... все едно. Махаме зегерката. Махаме пластмасовото пръскало. Махаме О-пръстенчето, отново с тънката отвертка. Пръскаме с ВД 40 там където оста започва да влиза в неподвижната част, за да се разкисва полека - лека. Сваляме бялата пластмасова кутийка която е закрепена различно в различните модели моторчета, като внимаваме да не изкорубим пластините отзад. Отваряме капака на моторчето, който се държи на 4 винтчета. Ако е метален - има една гарнитурка, ако е пластмасов - няма. Пръскаме с ВД 40 пак там горе, на оста. Пръскаме и долу, вътре в моторчето, където оста се върти, ама между зъбната предавка и корпуса. Сега вече виждаме вътрешностите на маторчето. С малката отвертчица събираме цялата грес, и я запазваме някъде настрани, например на ... не знам на какво. На капака на моторчето става. То и по него има много грес. Отново пръскаме с ВД горе оста, и долу също.Пушите по цигара, ако пушите, и после пак пръскате с ВД
С голямата отвертка леко подпъхваме и повдигаме механизма металния от пластмасовото колело. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ! само леко го пробваме дали се движи - 1-2 мм ход нагоре надолу е достатъчен. То представлява една ос, която влиза в пластмасовото колело. Сега подпираме корпуса на моторчето на мястото означено с червено, на картинка 1, на ръба на работния плот, примерно, или на дъската за хляб, която предварително е увита в няколко слоя вестник, да поема греста. Нея пък вече сме позачистили и почти няма такава която да се пречка. Подпираме, оста стърчи нагоре. Хващаме здраво статора и бой с чука по оста. Ако оста ви е била спечена и чистачката не е мърдала, ще падне голям бой. Непрекъснато пръскайте с ВД по мъничко, и помагайте с отвертка на онази зъбната предавка там където е хваната за пластмасовото колело, да излиза по малко. Когато излезе толкова, че зъбната предавка да се освободи от пластм. колело, завъртете предавката настрани да не пречи, и извадете колелото. Сега вече нищо не му пречи да излезе нагоре. Починете малко с боя, пръснете ВД на познатите места, и разгледайте колелото ако ви е интересно. Забършете го много хубаво с Вестници, полейте го с ВД, може и с контактен спрей, трябва да е съвсем чисто. Е, по него ще остане тънък слой грес, но той не пречи, даже помага. Сега ако моторчето ви е с метална втулка за оста, не знам... моята е пластмасова и започна да излиза , и се освободи от корпуса. Така се оказах с ос, която е набита донякъде във втулката.Пръскайте с ВД, да не забравите. Сега с камък от гедорето подложете на втулката така, че да биете с чука обратно, все едно искате да набиете оста, а не да я изкарвате. Това го направих за да раздвижа оста спрямо втулката, и да може и ВД-то да прониква по малко. После пак удрям така че да избивам оста, после пак набивам, пак избивам... Малко по малко ВДто разксива и става все по-лесно изваждането. Ако оста може да я завъртите с клещи спрямо втулката, започвайте силно и с големи завъртания да въртите. За контриране на втулката може да се използва пластмасовото пръскало, защото то се законтра с шлица, и е удобно. Сега започва едно голямо напред-назад-въртене на оста спрямо втулката, като едновременно оста се дърпа за изваждане. Пръскането с ВД още е валидно. Постепенно оста излиза и става все по-лесно. Докато излезе съвсем. Почивка, цигара... Вече няма нужда да се пръска с ВД
В долната част на втулката има друга втулка, метална, която задължително трябва да се избие, иначе после е супер трудно да се сглоби. Ето и моторчето на съставните му части. Картинка 2 (долната) Защо картинка 1 се казва 2.жпг, а картинка 2 се казва 1.жпг е отделен въпрос. Продължавам след малко.....



Коментар