Антифризите

[kiro_of_the_day]

Що е антифриз и каква е неговата роля Антифризите (охлаждащите течности) представляват водни разтвори на етиленгликола, съдържащи антикорозиони добавки, стабилизиращи и антипенителни присадки, а също и оцветител. Предназначени са за охлаждане на двигателите с вътрешно горене, а също така и за работна течност в други топлообменни апарати. При работа на двигателя температурата на газовете в цилиндрите се покачва до 2000° С. За осигуряване на оптимален температурен режим се използва система за охлаждане, работеща със специални охлаждащи течности. Освен това, охлаждащата течност предотвратява замръзването на системата за охлаждане при силни студове.Изисквания към охлаждащите течности Да притежават висока топлоемкост и топлопроводност (колкото по-висока е топлоемкоста, толкова повече топлина ще се отведе от от стените на цилиндрите и главата на блока); - Да имат ниска температура на замръзване; - Да имат висока температура на кипене; - Да имат висока пламна температура (важно е за безопасноста при използоването им) - Да имат нисък визкозитет (високия визкозитет затруднява циркулацията на антифриза в системата за охлаждане и намалява топлоотдаването) - Да са малко пенливи (при разпенване се снижава коефициента на топлопредаване) - - Да имат ниска корозионна агресивност по отношение към метали, сплави и покрития - Да са инертни към гумените маркучи, уплътнители и други части от гума и пластмаси; - Да са ниско токсични; Препоръки за използуването на охлаждащите течности (антифризите) 1. Впредвид това, че в състава на антифризите влиза пакет от разнообразни антикорозионни и противопенителни присадки, в основата на които могат да влизат фосфатни, борни, нитритни, аминни, или други химически инхибитори, при смесване на охлаждащи течности с различни присадка может да възникне химическа несъвместимост, следствие на която може да се яви падането на гел или утайка и като цяло да се влошат свойствата на охлаждащата течност. Затова при при преминаване от антифриз на един производител, към антифриз на друг производител следва напълно да се излее старата охлаждаща течност и да се промие системата с подготвена предварително вода.2. Препоръчва се да заменяте антифриза ако:- не сте правили смяна в течение на 2 години;- в система сте добавяли вода и не Ви е известна концентрацията;- при закупуване на употребявана кола ;- в система е налята течност със съмнително качество.Препоръчва се още: Внимателно да избирате антифриза за своя автомобил, ориентирайки се при това не само на цената, но и от репутацията на производителя и известността на неговата продукция на пазара. С това Вие ще избавите себе си и своя автомобил от скъпоструващия ремонт и свързаните с това главоболия.[/b]

[Nino]

Предоставено от Еsper:[b:a00e1c73bb][color=blue:a00e1c73bb]Охлаждащите течности са топлоносители в топлообменните системи. ДВГ (Двигателите с Вътрешно Горене) не са в състояние да работят без охлаждане.- ДВГ с течно охлаждане;- ДВГ с въздушно охлаждане;За да се осъществява ефикасно охлаждане, течността трябва да има голяма специфична топлина, т.е. да поема голямо количество топлина във възможно най-малък обем. С най-добри възможности е водата.НЕДОСТАТЪЦИ на ВОДАТА за охлаждане:- Кипи при 100о С и замръзва при 0о С. При замръзване увеличава обема си средно с 10%.За охлаждане на ДВГ се използват нискозамръзващи течности - антифризи.Основните съставки на антифриза са водата и етиленгликолът. Казанонай-общо етиленгликолът е течността, която предотвратява замръзване. Това обаче съвсем не е единствената му роля.Неподходящото съотношение на водата и етиленгликола може да доведедо влошаване на топлоотвеждането и прегряване на системата. По-високото количество на етиленгликола увеличава вискозитета на охлаждащата течност и намалява нейната способност да отвежда топлина. При по-голямо количество вода пък има риск от замръзване, пораженията от което може да са много сериозни - например, да се спука радиаторът.С повишаването на ефективната мощност на двигателя и отчастипоради повишаване на температурата му от охладителната система трябва да се отвежда все по-голямо количество топлина. Допълнително охлаждане може да се осигури чрез увеличаване на налягането в системата и като се позволи на антифриза да циркулира при колкото е възможно по-високи максимални температури. Доста по-високата температура на кипене на етиленгликола спрямо тази на водата е много важен фактор, тъй като се намаляват: загубите от изпарение, кавитациите (хидравличните удари) по водната помпа, причинявани от мигновеното изпаряване (кипене) от всмукателната страна на помпата, и следващото кипене, причинено от остатъчната топлина при изключване на двигателя. Накратко казано, трябва да се търси баланс между съотношението вода-етиленгликол. За нашия географски район то най-често е 1:1.При него се постига температура на начало на кристализация минус 37градуса. Контролът на съотношението вода-етиленгликол се гарантира чрез измерване на плътността на готовия антифриз, температурата на начало на кипене и температурата на начало на кристализация.Защо не е парадоксално да се говори за антифриза в разгара на лятото? Много от автомобилистите знаят, че през топлите месеци той е не по-малко важен за двигателя, отколкото през зимата. Вероятно обаче са много и онези, които пренебрегват този факт.Първоначалните изисквания към антифриза са били само да предотвратява замръзването във водно-охладителната система на автомобила. През 80-те години претенциите към експлоатационните му свойства станаха доста по-строги. Той се превърна в комплексен продукт със съдържание на внимателно балансирана система присадки, предназначен да удовлетвори и най-сериозните изисквания.По-доброто и правилно разбиране на отговорните задачи пред антифриза беше стимулирано и ускорено от появата на нови, с по-висока ефективна мощност двигатели, които работят при повишени температури и са произведени с леки метали и пластмаса в охладителните си системи. При това в последните години значително нарасна загрижеността по отношение на токсикологичните и екологичните аспекти на охлаждащите течности.Стремежът към намаляване на общото тегло на автомобилите с оглед снижаване разхода на гориво имаше за резултат увеличаването на леките материали и внедряването на детайли от алуминий и алуминиеви сплави както в конструкцията на двигателя, така и в охладителната система. Драстично беше снижен обемът на използвания антифриз като една от мерките за намаляване на общото тегло, което пък увеличи скоростта на движение на течността по системата, температурата и топлината ’от-метал-към-охладител’, на които тя е подложена.Днешните модерни, по-малки, но по-мощни двигатели са конструирани да разсейват повече топлина, което поставя пред антифриза важната задача да поддържа топлообменните повърхности в чисто състояние.Освен това в резултат на корозията, която сама по себе си е проблем, може да се получи отлагане на продукти, които да пречат на топлообмена.Ето как най-общо се оформиха основните изисквания към течността за първоначално напълване и техническите спецификации, които се изменят доста бързо:- течност, осигуряваща ефективен топлообмен;- способна да предпазва и от замръзване, и от прегряване;- способна да предпазва металните повърхности от корозия;- съвместима с пластмаси и еластомери;- химически стабилна и при ниски, и при високи температури;- съвместима с твърда вода;- слабо пенлива;- екологично чиста и без токсични свойства.Към настоящия момент антифризите се формулират на основата на етилен и пропилен гликоли и балансирани пакети присадки. В момента на пазара се предлагат основно два вида антифризи. Едните са с неорганични добавки - борати, фосфати, нитрити. Вторият вид са с добавки на органична основа.И двата вида продукти обаче трябва да се формулират така, чеда удовлетворят по-горе изброените изисквания към тях - достатъчно основание да се говори за антифриза и в най-горещите летни дни.Изключително важно и задължително свойство на антифриза е защитатаот корозия на металните части на двигателя и охладителната система.Металите, които се нуждаят от защита, са четири основни групи (типа):- желязо, стомана и сив лят чугун;- алуминиеви сплави във вид на отливки или щамповани детайли;- мед и месинг;- припои на оловна основа.Летият сив чугун беше традиционният материал за производство нацилиндровия блок, главата и втулките, но се заменя от по-леки алуминиевисплави, които са с по-добра термопроводимост. Традиционните медни илимесингови радиатори се изместват от алуминиеви радиатори с преливнипластмасови резервоари. В системите на тежкотоварните дизелови двигатели обаче, продължават да се ползват по-традиционните материали. Стоманата, чугунът и медните сплави все още са предпочитан материал и в по-модерните дизайни на такива части като перките на помпата на охладителната система и термостатите.Очевидно е, че компонентите в рецептурата на един пакет антикорозионни добавки трябва внимателно да се балансират, за да се осигури защита и за алуминий, и за стомана, и за чугун, и за мед припой (сплав), и за месинг, тъй като всички те могат да се срещнат като материали в охлаждащата система.Проблемите, предизвикани от корозията, са най-различни и могат да включват: питинг (специален вид корозия върху металите, позната още като междукристална корозия, която се получава при шокови, често повтарящи се натоварвания) по радиаторнитетръби, междинна (пукнатинна) корозия в уплътненията на цилиндровата глава, отложение (наслагване) на продуктите от корозията, кавитации в охладителната помпа и цилиндровите втулки, високотемпературна корозия в главата на двигателя и др.За изключително опасния враг на двигателя - корозията - сезон няма.Още една причина да се говори за антифриза и през най-горещите летни дни.Най-типичните и традиционно използвани в антифризите инхибитори*- забавители на корозията, включват борати, фосфати, бензоати, нитрати, силикати, меркаптобензодиазол и толитриазол. Освен директната защита от корозия алкалните метални борати и фосфати осигуряват удължаване защитата за металите чрез способността си да действат катобуферни разтвори, благодарение на алкалния си резерв. Това поддържа антифриза в алкално състояние чрез неутрализацията на киселите продукти, които биха могли да се формират по време на стареенето на охладителя или от навлизането на продукти, получени при изгарянето през някое износено уплътнение на главата.Инхибиторите трябва да са в достатъчна концентрация, за да осигуряват необходимата защита за металите. Необходимото количество зависи от работните условия, водата, която се използва, и дължината на периодите при работните температури. Необходимостта от осигуряване на защита от корозия е една от причините концентрацията на антифриза да се поддържа 40-50 % през цялата година.Тъй като инхибиторите се изчерпват с времето поради взаимодействието си с металите или другите субстанции в системата, антифризът трябва да се сменя периодично.С натрупването на по-богат опит започнаха да се разкриват някои от отрицателните ефекти на отделните инхибитори и на комбинациите им. Натриевият меркаптобензотриазол е сравнително трудно разтворим при ниски температури, а в твърда вода е склонен към образуване на калциеви соли. Бензоатите не са достатъчно ефикасни като корозионни инхибитори за чугуна и алуминия. Силикатите могат да полимеризират и да образуват гелове при по-дълго стоене. Боратите не са ефективни при леки метали и високи температури. Фосфатите могат да образуват утайки (да се пресекат) с твърдата вода. Както вече беше споменато и преди, животът на охладителя е силно зависим от използвания пакет от корозонни инхибитори. Той е определящ за неговата ефективна и продължителна защита срещу корозия. За някои инхибитори като нитрити и силикати се установи, че те твърде бързо и лесно се изчерпват при работа. Други като фосфатите и триазолите се изчерпват със сравнително по-умерени темпове. Някои, като боратите и солите на органични киселини, са с много бавни темпове на изчерпване. Това, заедно с направените изменения в структурата на охладителните системи на модерните двигатели, доведе до формулиране на нова генерация антифризи на основатана добавки на соли на органични киселини, какъвто е ,,PRISTA ANTIFREEZE LONG LIFE