Следващата рецепта е само за хора, които обичат да експериментират. 
Преобразователи за ръжда, телени четки, шкурка и какво ли не съм опитвал, но процеса си остава много трудоемък... Ето какво измислих последните дни и резултата се оказа впечатляващ! Идеята е да се използва солна киселина, която разяжда ръждата и я превръща в разтворим железен трихлорид, който просто се измива. Лошото е, че освен жележните окиси и хидроокиси, солната киселина разяжда и желязото, което е съвсем нежелателно. Решението открих в един стар учебник по химична технология - трябва да се използва т.н. "инхибитор на киселинната корозия". Това са вещества, които пречат на киселината да реагира с метала, но не влияят на разтварянето на окисите. Такова вещество е например уротропина. Купува се в аптеките или в магазини за реактиви. Не е отровно - използва се за лекарство, както и за консервант в колбасите. Гори обаче не по-лошо от спирт, така че го дръжте далеч от огън...Малко се отдалечих от темата... Вълшебната смес се прави от солна киселина, вода и уротропин. Количеството на уротропина не е критично - примерно 10..20 грама на литър разтвор е добре. Количеството на водата зависи от това колко бързо искаме да действа разтвора. Колкото повече вода, толкова по-бавно дайства.Как се прилага разтвора:Метод1: Просто потапяме ръждивото желязо в разтвора и чакаме. Ръждата пада и се разтваря, а разтвора става жълто-кафяв. В този случай може да се работи с по-разредени разтвори, защото можем да почакаме: примерно 2 части вода на 1 част киселина.Метод2: Ако желязото е голямо, а ръждата не много дебела - хващаме четка и намазваме повърхността с разтвора - тънките слоеве ръжда просто се измива под четката, за останалото ще трябва да почакаме 20..30 минути. В този случай е добре да се работи с по-концентриран разтвор. Метод3: Ако предмета е голям, а ръждата дебела, тънкият слой разтвор не може да разтвори цялото количество ръжда. В такива случаи аз правя следното - намазвам предмета с четка и след това, върху мократа повържност нареждам слой от 2..3 салфетки или тоалетна хартия. След това обилно намокрям салфетките с разтвор и оставям да действа до разтваряне на ръждата. Ако е концентриран разтвора, 20..30 минути са достатъчни.Последваща обработка: След почистването на ръждата, измивам предмета обилно със студена вода и след това го напръсквам със концентриран разтвор на сода бикарбонат. Содата неутрализира киселината попаднала в разни процепи и пори по предмета и забавя ново ръждясване. Ако предмета не може да се измие обилно (примерно заради габаритите), тогава направо може да се намаже/напръска с разтвор на сода, докато спре да се пени и след това леко да се изплакне със студена вода и да се подсуши.След тази обработка, предмета трябва да се предпази от корозия възможно по-бързо. Примерно да се грундира (и боядиса), или да се намаже с машинно масло, грес или др.под.Техника на безопасност:1. Винаги сипвайте КИСЕЛИНАТА ВЪВ ВОДА, а не вода в киселината.2. Работете с ръкавици, предпазни очила и стари дрехи! Солната киселина не е отровна, но когато е концентрирана е разяждаща. 3. Както казах, солната киселина не е отровна и затова може да се изхвърля в канала, добре разредена с вода. А ако я неутрализирате със сода бикарбонат - продуктите са готварска сол и вода.3. Работете на проветриво място или най-добре на открито - от солната киселина се отделя хлороводород, който дразни дихателните пътища.4. При попадане на киселина на кожата ви - промийте мястото с много вода, разтвор на сода бикарбонат и накрая със сапун. При попадане в очите - продължително промиване с вода на чешмата и веднага на лекар за преглед.
Преобразователи за ръжда, телени четки, шкурка и какво ли не съм опитвал, но процеса си остава много трудоемък... Ето какво измислих последните дни и резултата се оказа впечатляващ! Идеята е да се използва солна киселина, която разяжда ръждата и я превръща в разтворим железен трихлорид, който просто се измива. Лошото е, че освен жележните окиси и хидроокиси, солната киселина разяжда и желязото, което е съвсем нежелателно. Решението открих в един стар учебник по химична технология - трябва да се използва т.н. "инхибитор на киселинната корозия". Това са вещества, които пречат на киселината да реагира с метала, но не влияят на разтварянето на окисите. Такова вещество е например уротропина. Купува се в аптеките или в магазини за реактиви. Не е отровно - използва се за лекарство, както и за консервант в колбасите. Гори обаче не по-лошо от спирт, така че го дръжте далеч от огън...Малко се отдалечих от темата... Вълшебната смес се прави от солна киселина, вода и уротропин. Количеството на уротропина не е критично - примерно 10..20 грама на литър разтвор е добре. Количеството на водата зависи от това колко бързо искаме да действа разтвора. Колкото повече вода, толкова по-бавно дайства.Как се прилага разтвора:Метод1: Просто потапяме ръждивото желязо в разтвора и чакаме. Ръждата пада и се разтваря, а разтвора става жълто-кафяв. В този случай може да се работи с по-разредени разтвори, защото можем да почакаме: примерно 2 части вода на 1 част киселина.Метод2: Ако желязото е голямо, а ръждата не много дебела - хващаме четка и намазваме повърхността с разтвора - тънките слоеве ръжда просто се измива под четката, за останалото ще трябва да почакаме 20..30 минути. В този случай е добре да се работи с по-концентриран разтвор. Метод3: Ако предмета е голям, а ръждата дебела, тънкият слой разтвор не може да разтвори цялото количество ръжда. В такива случаи аз правя следното - намазвам предмета с четка и след това, върху мократа повържност нареждам слой от 2..3 салфетки или тоалетна хартия. След това обилно намокрям салфетките с разтвор и оставям да действа до разтваряне на ръждата. Ако е концентриран разтвора, 20..30 минути са достатъчни.Последваща обработка: След почистването на ръждата, измивам предмета обилно със студена вода и след това го напръсквам със концентриран разтвор на сода бикарбонат. Содата неутрализира киселината попаднала в разни процепи и пори по предмета и забавя ново ръждясване. Ако предмета не може да се измие обилно (примерно заради габаритите), тогава направо може да се намаже/напръска с разтвор на сода, докато спре да се пени и след това леко да се изплакне със студена вода и да се подсуши.След тази обработка, предмета трябва да се предпази от корозия възможно по-бързо. Примерно да се грундира (и боядиса), или да се намаже с машинно масло, грес или др.под.Техника на безопасност:1. Винаги сипвайте КИСЕЛИНАТА ВЪВ ВОДА, а не вода в киселината.2. Работете с ръкавици, предпазни очила и стари дрехи! Солната киселина не е отровна, но когато е концентрирана е разяждаща. 3. Както казах, солната киселина не е отровна и затова може да се изхвърля в канала, добре разредена с вода. А ако я неутрализирате със сода бикарбонат - продуктите са готварска сол и вода.3. Работете на проветриво място или най-добре на открито - от солната киселина се отделя хлороводород, който дразни дихателните пътища.4. При попадане на киселина на кожата ви - промийте мястото с много вода, разтвор на сода бикарбонат и накрая със сапун. При попадане в очите - продължително промиване с вода на чешмата и веднага на лекар за преглед.