Продавам кемпер (мотокаравана) Мерцедес снет от продажба.

[manov1]

Ти си роден писател бе колега много ми е интересна темата ти,много ще ми е мъчно ако продадеш Мерчо (ще спреш да пишеш)и ние няма да можем да се насладим на красотите на нашата си БЪЛГАРИЯ.Продължаваи само така .Успех

[ZinG]

Колегата Манов е прав! Не съм очаквал, че ще изчета цялата тема на едни дъх! Прсото невероятно! Едно голямо Браво на тези хора! Дано колега успее да продаде тази "машина за мечти" и след 2 години отново да четем за следващи пътешествия с нов Мечо!

[svilens]

[qoute]Извън сезона пещерата няма много посетители. Затова и ни пуснаха само на малка обиколка, с която можем да се справим сами. Тя минава през три зали. Голямата обиколка е през 12 зали ако не се лъжа и с екскурзовод който да обяснява кое какво е. Така че за нас разходката бе 300 метра напред и 300 метра назад. Все пак бе приятно, макар да не бях особено впечатлен.[/quote] Mисля, че бяха по-малко от 12, но определено си заслужава. Ние бяхме 8 човека и взехме гид само за нас, разказа ни на дълго и широко за всяка зала - уникална пещера! Бяхме вътре повече от час и половина. Последната зала е доста огромна и има доста интересни образувания - а и както каза гида - само раждане е нямало там. А и дряновския манастир е супер. Как ми се обикаля и нa мен...Супер сте!

[ls1]

Благодаря ви Изобщо нямам претенции за добре пишещ, по-скоро като си на такова пътешествие има достатъчно много неща за описване, а това много помага на автора.Пътеписа ще бъде завършен ако ще кемпера да се продаде след час. То и без това много не остана де, общо са десет дни.С абсолютна сигурност един ден ще имаме друг кемпер, просто сега бебе, дай боже второ....очертават се няколко години в които просто няма да е удобно пътешестването. А ако е за еднодневен пикник - и колата стига. Но един път хване ли те тая тръпка...-----------------------------------ДЕН СЕДМИ четвъртъкСтанахме рано рано и след сутрешен чай с истински мед се разделихме с чичо Коста и леля Нели. Бяхме запланували доста път за този ден. Първата ни спирка бяха Белоградчишките скали и крепостта в подножието им. Белоградчик ни посрещна с тесни баирести улички, но следвайки джипиес-а скоро бяхме на паркинга пред крепостта. За съжаление мъглата бе невероятно гъста, а лелката на касата - невероятно досадна. Първо се развика да сме додели да си платим билета - аз де да знам че са сложили касата оттатък паркинга?! После пък заразпитва за квартира във Варна, като че ли сме бюро настаняване. Накрая безкомпромисно издърпах Вяра и и обърнахме гръб.Както казах - имаше мъгла и тя все повече и повече се сгъстяваше. Белоградчишките скали са много красиви, но формите им се усещат ако застанеш по-отдалеч, а мъглата скриваше всичко. Вяра изобщо не се стресна от мъглата и снимаше смело докъде камерата вижда.Качихме се по стълбите към старата крепост. Фактически крепостта в ниското е била построена преди два века за турски гарнизон, а старата, българската, е висока и непристъпна към скалите.Горе е много хубаво. Скалите имат своя чар, наистина няма къде другаде да се види такова нещо. Жалко за мъглата, друг път пак ще дойдем, за да различим всички форми на които наподобяват скалите.Следваше посещение в пещера Магурата. И тук деня започна да се обръща нагоре с краката. Карам си аз по царския път и джипиеса ми казва - ей тука вляво. Хубаво, поемам по нелош път, който обаче се влошава влошава влошава, в един момент става на тясно пътче.Гледам - остават 5 километра до селото през което се минава за пещерата. Казвам си - ще издрапаме. Но пътя още повече се развали, в един момент стана на чакъл. Спогледахме се с Вяра - оставаха 3 километра, да се върна значеше още 30 обход. Внимателно поехме. Фактически дупку нямаше, но все пак не бе приятно. Пътя още се развали, тук таме коловози, но нищо непроходимо. Мерчо бавно и спокойно отмерваше метрите до селото. На километър погледнах напред на картата на джипиеса и виждам току пред селото - синя линийка на река. Казвам си - абе ще има мост. Уви. След всички перипетии стигаме и какво да видим - рекичка. Грам мост няма. И сега какво, да се върнем през тоя ад и да избикаляме?! Айде дойдохме по баир надолу, сега да се катерим ще е двойно по-трудно. А първите къщи на селото бяха на 10 метра от рекичката. Слязох да огледам. Реката се оказа дълбока педя и с каменисто дъно. Отсрещния бряг пък бе достатъчно полегат да го изкатерим. Засилих леко Мерчо и без никакво приплъзване или трудност скоро бяхме в селото. Бяхме изгубили поне час време и нервите ни се поопънаха, но нищо, вече бяхме близо до Магурата. Стигаме на малкия паркинг, а от него нагоре стълби. А не, казах аз, Вяра - отърчаваш нагоре да видиш какво е положението, аз оставам тука. Бяха ни казали, че екскурзовод идва ако има група поне 10 човека. Вяра скоро се върна с новината че да, стълби има много и не, хора за цяла група няма. Хапнахме да видим дали няма да дойде някой рейс туристи, но уви. Така че заклатушках пълен тумбак нагоре по стълбите под уверенията на Вяра ’Ей го тука, още малко’. Горе на касата ни казаха че ще ни пуснат сами. Пещерата е дълга 2.5 километра, а после от изхода до паркинга било близо. Вътре попаднахме в друг свят. Много бях впечатлен. Може би защото в Бачо Киро минахме по късия маршрут но...тук бе направо страхотно. Формите се редяха една след друга, Вяра вихреше въображението си и навсякъде ми сочеше елфи, дракони, мъже, жени, булки и всякакви други същества. Няколко прилепа я стреснаха сериозно прелитайки току под носа и, а аз си казах какво ли щеше да е ако бяхме взели кучегона вътре. Щяхме да им объркаме светофарите на прилепчетата. Вървяхме и вървяхме през зали, спускахме се надолу, качвахме се нагоре, а формите нямаха и нямаха край. Пътеката по която се върви е перфектна. Навсякъде има парапети и само на едно две места има стеснения, но напълно преодолими. Всичко е осветено, макар и не толкова добре колкото в Бачо Киро, а и някои лампи бяха изгорели. Накрая изморени стигнахме изхода.Здравей слънце! Поуморени седнахме на една пейка и в един момент осъзнахме че не сме много наясно накъде да вървим за да намерим Мерчо. От едната страна имаше асфалтов път, от другата се спускаха стълби. Логиката проговори и тръгнахме по асфалтовия път, като аз отвреме на време подвиквах ’Мерчо, ела бре!’, а Вяра се кискаше. Малко ни помръкнаха усмивките като се оказа, че последните 200-300 метра са баир нагоре, но геройски издържахме. Вяра отърча по стълбите нагоре да купи вино ’Магура’ от касата, а аз заявих че от Мерчо не мърдам.Горе се оказа че вино няма, т.е. има но само го показват и ни насочиха към селото. Докато Вяра пазареше, аз реших да снимам танца на един щърк.Поехме към Видин, целта ни бе крепостта баба Вида. Честно казано влизането ни в града не бе приятно изживяване. Без да щем се набутахме в един паркинг до градината им, там джип до джипа все скъпи, и тясно, и аз почнах да въртя да обърна. Момчето което събираше парите за паркинга ме гледаше с празен поглед вместо да помогне. Накрая му направих питащ знак а той рязко скочи и почна да маха че не можело да паркирам тука. Абе момче, казвам му, искам да обърна, насочи ме, ти човек ли си?! Отговора му беше ’Ти не си шофьор бе, що да ти помагам?!’. Как да е обърнах и с Вяра огорчени решихме че не желаем да оставаме в тоя град. Майната и на крепостта, като огледах джипиес се оказа че трябва да се навирам по тесни улички или да оставим Мерчо някъде пък да ходим пеша. Айде нема нужда. Бяхме отвикнали от мръсния градски въздух и ни дърпаше да се махнем. Решихме да идем ден по-рано на Клисурския манастир. Но не този дето е близко до София, а другия, малко по на север, под Берковица, до Вършец. Сипахме нафта и поехме по дългия път. В един момент се стъмни и навлязохме в прохода Петрохан на фарове. Чинно превключвах на къси като имаше кола насреща. Уви, не видях един да направи същото. Стигнахме манастира без премеждия и се тръшнахме в механата да хапнем. Оттам ни казаха че няма никакъв проблем да се настаним на паркинга на механата, това ’Платен’ било за през лятото. Хапнахме по една кавърма, цапнах една ракийка за отскок и настроението май се пооправи. Разбира се питахме и за пилешка супа. Нямаше. Хм.Направихме си вече традиционната нощна разходка из манастира и скоро посъбрали спокойствие легнахме в Мерчо да спим.

[ls1]

ДЕН ОСМИ петъкПетъка ни събуди със свежо утро. По планинските склонове имаше леки вълма мъгла, но слънцето то излизаше ту влизаше в леки облачета. Много приятно време, поседях си навън докато Вяра понареди сутрешно Мерчо. После отидохме да се разходим из манастира. Клисурския манастир е много приятен и спокоен. Много зеленина, много дървенийка, много бяло. Има женски метох и монахини които щъпукат насам натам. Една от тях дойде с нас в църквата и ме изненада като ни заговори на полумакедонски. Потвърди ни това което бяхме прочели, че близо до манастира има целебен извор. Там през турското робство били заклани петима монаси и преди няколко години избила целебна вода.Вече навън Вяра отиде да събере малко кестени (от тези дето могат да се ядат), а мен ми звънна Цеци. Предния ден му се бях обадил, че сме се отказали да се връщаме през Плевен-Русе и ако искат може да се видим в Трявна. Та сега Цецо ми звънна да ми потвърди и да се разберем по-точно. Вяра пък се чу с Юлия да се разберат с какво ще ни хранят . Откъслечното ’... пражолки.... кюфтета... салатки...’ ми прозвуча доста добре .За тези които искат да го посетят - манастира има и хотелска част.Местните любопитно се завъртяха около нас.Разходихме се до целебния извор, да го видим къде е, а на връщане аз показах височина и скъсах на Вяра две круши. Зад манастира има доста плодни дръвчета и сериозен къпинак.Изкарахме една следобедна дрямка и привечер нарамихме две бутилки по 7 литра да сипем от аязмото. После вече по тъмно отново посетихме механата, а там на сервитьора и готвачката им дошли гости - шефовете. И само ние клиенти. Сядаме, идва сервитьорчето поръчваме покрай мандажата и две овчарски салати. А той носи шопски. Викам го аз, а той се закучи да твърди че сме поръчали шопски. Аз се усетих че се е притеснил от шефовете та не заспорих, а му казах да ги допълни до овчарски. Май му се размина, незнам. Опитах и манастирската им кавърма, предния ден бях взел пилешка, която е 300 грама. Колко е то, пломбите не може да ми напълни. Виж, манастирската е половин кило, и то свинско месо. Ваш Марти пак се освини, но така е на чист въздух. С намерението на другия ден да потеглим рано рано към Трявна заспахме. Цецо и Юлия щяха да ни чакат, а ние бяхме доста далеч.

[ls1]

ДЕН ДЕВЕТИ съботаМного път ни чакаше този ден - от Клисурския манастир чак до Трявна, където имахме среща с Цецо и Юлия. А пътем искахме да се отбием в Черепишкия манастир. Рано рано тръгнахме. Пътя ни мина през Врачанския балкан. Високи скалисти планини и внушителна красота.Първо малко нагоре.После надолу през доста сериозни серпентини.Минахме през един мост и видяхме малко паркче, табелите край което твърдяха че тук баба Илийца се сборила с кола. Изобщо в района всичко бе баба Илийца, улица баба Илийца, хотелче баба Илийца, магазин баба Илийца. Свърнахме надясно и излязохме на пътя за манастира. Пътя е много красив, минава през малки тунелчета, а отстрани се изправиха зъберите на Балкана. Черепишкия манастир е построен току река Искър, която се вие в каньона си. Пред самия манастир има нещо като селце, е, 4-5 къщи, в стар стил, автентични. В църквата течеше кръщавка, погледахме малко, но ми се зави свят от ’Отричам се - вричам се - отричам се - вричам се’ та излезнах на чист въздух.В двора на манастира има музей на Иван Вазов. Впечатлен от творбите на Алеко той посетил манастира и скоро това му станало едно от любимите места. От разказите наоколо събрал материал за много свои разкази, между които (познайте) за баба Илийца и за ’дядо Йоцо гледа’. За благодарност по-късно монасите направили този музей. Вътре имаше един възрастен мъж който увлекателно разправяше на двама човека кое как е било, за Вазов, за манастира, за околностите. Не знаехме дали не са си платили хората затова не останахме да послушаме, само ударихме по клепалото за здраве и помолихме да ни снимат. Аз все пак нададох ухо и разбрах че Черепишкия манастир се казва така заради многото кланета в района и многото кости и черепи които е имало наоколо. Та затова - Черепишки манастир.Като излязохме от музея видях малка табелка ’Рибарски кът’ и любопитни отидохме да разгледаме. Малката пътечка минава покрай гробището на манастира и се спуска досами Искър, където прилично се накалях, но приключенския дух е важен.Имаше още един манастир на 15-ина километра, ’Седемте престола’, но щяхме много да се забавим и го оставихме за друг път, а и не бяхме сигурни дали пътя дотам е хубав, не ни трябваше още едно приключение като преди Магурата баш този ден.Отпрашихме към Ботевград, през магистралата, Голямо задръстване на Златна Панега и по-късно много изнервени шофьори които се стрелкаха без абсолютно никаква видимост. Опазихме се до Севлиево и точно влизаме - пред нас две комбайни. Ама ШИРОКИ, няма как да ги изпреваря. И пълзят пълзят. Поне половин един час пъплехме зад тях. В един момент виждам по-широко място, насреща няма никой, ГАЗ и ги изядох, само за да видя как 20 метра след това се откланят вдясно от нашия път. Късмет. Важното е че ги бяхме задминали. Скоро бяхме в Габрово и малка сверка по телефоните ни отведе по пътя към Трявна, където ни чакаха Цецо, Юлия и малката Ваня. Цецо поведе по серпентините към Трявна, като чат пат разменяхме бисери по радиостанциите.Видяхме едно две подходящи места по пътя, но на Трявна спряхме да се консултираме. Решихме да се върнем малко назад, точно където е преломната точка между изкачването и спускането има паметник на ятаци с подходяща площадка. Изследвахме и страничните черни пътчета, но определено не бяха за нас. Скоро се изтегнахме в столовете на сладка раздумка.Спечелих възхищението на Цецо с нивелирането на Мерчо.Вечерта бе хладна, но нямаше грам вятър. Дори Ваня остана при нас навън завита до ушите разбира се в количката. Пекохме мръвки, ядохме салати, даже дадохме едно ухо на мача. Хубаво е да срещнеш приятели по пътя.Накрая умората ни надви и припълзяхме в кемперите да спим.

[_жоро_]

От както се помня ходя на море и на всякакъв вид почивки само с каравана или с кемпер.Преживяването е уникално.Къмпинг Градина ми беше като втори дом :D Баща ми закарваше караваната средата на Май и тя стоеше там до средата на Септември,изкарвал съм седмици без да обличам каквото и да е с изключение на бански разбира се...УНИКАЛНО!Миналата година баща ми си взе нов кемпер (Фиат разбира се :D ) и тази година с майка ми направиха едно дългоочаквано пътешествие из цяла Европа за което равносметката е около 15000 км. и един месец неописуем кеф.Този вид возила са като моторите,качиш ли се веднъж няма слизане после!Надявам се,кемпера на колегата да си намери добър стопанин с който да прекарат още готини моменти.P.S. ls1,страхотен разказ в картинки!Сори за спама и успех с продажбата!Поздрави,Жоро

[ls1]

Благодаря Жоро. Абсолютно съм съгласен с теб, макар сега да продаваме кемпера нямаме никакво намерение да се отказваме от тази тръпка и един ден отново ще се завърнем към нея. -------------------ДЕН ДЕСЕТИ - неделяСвежото утро на неделята дойде. Днес ни предстоеше път към Варна и аз както винаги когато се прибираме съм нервен. Хем защото пътешествието свършва, хем защото искам да се приберем по светло. Но решихме преди това отново да идем до Етъра - този път Юлия да го види, а после и до Соколския манастир. Цеци разпъна масата за едно бързо кафе.Кафето верно бе бързо, исках да има максимално време за разглеждане. Поехме по пътя към Габрово и скоро бяхме на Етъра. Ние с Цеци останахме с бебето, а Вяра и Юлия влязоха да се разходят и разгледат. Понеже е неделя този път паркинга бе пълен, и разбира се дойде един чичка да ни таксува по левче. Идваха нови и нови туристи, паркинга се напълни. Седяхме си на топло в кемпера на Цецо и от лаф на лаф мина час. Накрая жените ни се появиха и поехме към Соколския манастир. Изобщо не бях предвидил че щом долу на Етъра е пълно - то и горе ще е така. Пъплехме по баира нагоре, а срещу нас изскачаха засилени по нанадолнището абсолютно безпардонни изроди, които ни разминаваха на една боя разтояние. Само един човечец с лада като ни видя - и чак в тревата отби че да се разминем. Горе паркинга бе пълен, паркирахме как да е. Щом стана обед обаче постепенно туристите си тръгнаха. Ние с Цеци бяхме на раздумка докато чакаме жените си.Разделихме се с усмивки и обещания отново да се видим. Те завиха към Шипка, а ние продължихме към Велико Търново.Имаше няколко инфарктни ситуации на пътя точно преди Търново - е, не за нас, но ако не се бях прибрал плътно вдясно четвъртия от петте изпреварващи ни наведнъж тирове щяха да отнесат насрещната кола. И това без видимост без нищо. Луди хора.Спряхме на една бензинстанция да хапнем и скоро бяхме отново на път. Варна ни чакаше.Оказа се че много добре съм направил като съм попришпорил тръгването. Влязохме на паркинга в 18.30, но по разни причини (които ще разправям само на маса) се забавихме доста докато се приберем, така че резерва от час светлина ни дойде идеално.

[ls1]

ЕПИЛОГЕеее, чак пък и епилог. Но пък има още какво да ви кажа. Като заключение някак си. Прекарахме си добре. Имахме си и трудните моменти, но се справихме. Бяхме замислили пътешествието като разглеждане на всякакви забележителности, но постепенно се превърна в ’от манастир на манастир’. Манастирите са много приятни места, пълни със спокойствие, уют и история. Гледаш калдаръма и си мислиш - оттук е минал Левски, Филип Тотю, Бачо Киро...Опитваш се да обгърнеш със съзнанието си този факт но не успяваш, то е като да се опиташ да си представиш всички хора в града ти едновременно, в един момент губиш факта и в теб остава само чувството и усещането. И духа ти прави стъпка нагоре, само за момент, но го запомняш.Не съм броил колко километри сме минали, не си падам много по такива статистики. Отидохме навсякъде където ни се ходеше, променяхме в движение плановете си, накупихме си много неща за спомен. Надявам се този разказ да ви е бил интересен и да не съм прекалил с ексхибиционизма на места. Ако някой планува пътуване до местата които посетихме нека смело да пита, ако мога ще помогна. Мерчо се представи достойно и нито за миг не ни изостави или затрудни. КРАЙП.П. И защо никъде в механите няма пилешка супа?! Хм.//////////////////////////////////////////////////////Колеги, благодаря ви за вниманието! Надявам се ви е харесал пътеписа и малко от малко да съм завъртял в главата ви идеята за кемпер или каравана (не задължително наш Мерчо!). По-нататък може пак да пусна нещо подобно, но другите ми писания са най-много за уикенд, това което прочетохте дотук беше ’голямото пътешествие’ за нас с кемпера.Кемпера продължава да очаква новия си собственик.

[willow75bg]

Колега,всеки път като вляза във форума и търся твоята тема-шапка ти свалям.Моля те не спирай да пишеш,допада ти.Иначе успех с продажбата на Кемпера.

[Yavor]

Само един въпрос - като стар кемпърджия кой е по добър, като жилищна част - Мерчо или ФИАТ-а от снимките?ФИАТ-а май е по нов и малко по-голям ?

[ls1]

Уилоу, благодаря Яворе, аз стар кемперджия нямам претенции да съм. Имаме кемпера от година и половина, реално сме го ползвали един сезон миналата година. Но мога да кажа мнение по това което питаш.На Цеци кемпера (Фиата) е по-хубав от Мерчо, спор няма. По-нов (1986-та), има бойлер, има резервоар за вода (при нас е две туби всяка със своя си помпа). Разположението му вътре е като в нашия, с тази разлика че сепарето в задната част при нас в = образно, т.е. пейка отляво пейка отдясно, а при тях е П образно. Не си кривя душата - и като покритие на шкафчета, и като баня е по-свеж от нашия. Аз много му се радвам на платформата за моторче дето я има отзад - с изнесен трети номер, светлини и всичко както му е реда. Изобщо неговия кемпер е един от най-свежите в кемпер клуба, от тези преди 1990-та. Разбира се това идва на цена. Според мен неговия кемпер може спокойно да му иска 14 000лв, ако не и повече. Под сурдинка мога да кажа, че на него му е излязъл дотук над 15 000лв купуване+някои допълнителни неща и модификации. Доколкото знам не го продава, пригодил го е за малката и макар и рядко си прекарват страхотни уикенди из Родопите. Коментара на големината го изнасям в отделен абзац, че не е за два реда . По принцип е спорно доколко един кемпер е хубаво да е по-голям. В по-големия кемпер има повече място - безспорно, но не чак толкова повече. Примерно кемпер с метър по-дълъг реално добавя някакви си 2-3 мизерни квадратни метра. Освен това веднага изникват някои проблеми - като пътувате в Европа ако кемпера е над едиколкоси метра - плаща се повече, и то бая, за винетки и фериботи. Ако кемпера е над 3500кг веднага минавате в друга категория и оттам винетки, прегледи...става друга бира. За България пък по нашите сокаци дълъг кемпер е неудобен за маневриране, особено по разните пътчета. Много пъти ми се е случвало просто да се забием в път без изход и да трябва да обръщаме на някакви тесни места. По-дългия кемпер задницата му е по-отдалечена от задните гуми, съответно на разни баирчета може да опре задницата (тук не мога да се сдържа да напомня че нашия кемпер е и със задно предаване, много удобно за извън асфалта). ’Е да ама е по-широко’ ще кажете, но пък ако някой си мисли че ще изкарва много време в кемпера - лъже се. В кемпера се спи, баня, тоалет и готвене. През останалото време си навън, по разходки, на маса, някои даже си вадят една бутилка с котлон да си готвят отвън. Не знам как някой ще отиде някъде и ще му хрумне да се натика в кемпера цял ден, освен разбира се ако не вали, но тогава пада излежаване по леглата, а ако сте нервак ако ще 100 квадрата да е кемпера - пак ще ви хване съклета. Така че ширината е хубаво нещо до една граница, лично мнение.Аз внимателно съм огледал обявите в мобиле.бг (и го правя веднъж в месеца) и съм сигурен че цената на наш Мерчо си е баш тази. Много рядко намирам обява там за кемпер под 8 000лв, която да ’бие’ нашия юнак.

[ls1]

[ls1]

4000 прегледа на темата. :D Yellow_Flash_Colorz_PDT_33

[ls1]

В неделя имаше месечен преглед и палене за 15 минути - всичко е ок, запали веднага, всички уреди работят.