Hotel California????

[fihi]

The Eagles"-"Hotel CaliforniaОт много време насам когато чуя тази песен се сещам за историята и . Чел съм доста неща за тълкуването и, и ще ми бъде интересно да чуя вашето мнение по въпроса. Иска ми се да проведем една дискусия на тази тема. Кой какво мисли, изпадал ли е в такива ситуации, да стига до крайности в желанията си, мечтите си, чувствата си, потребностите си, и т.н. и т.н.. Стигали ли сме до дъното, да не виждаме светлина в тунела, да изпадаме в ситуации от които няма изход, да виждаме че се борим с вятърни мелници и въпреки това нещо отвътре да ни кара да не спираме борбата, на каквато и да е цена. Изобщо, нужно ли е да стигнем до дъното, за да открием това което винаги сме търсили.Общо взето какво е вашето мнение по въпроса.

По тъмното пустинно шосе прохладният вятър играеше в косите ми.Топлият аромат на колитас се издигаше към небето.Далече отпред видях мъждукаща светлина,главата ми натежа, очите ми помътняха.Трябваше да спра и да пренощувам.Тя стоеше в рамката на вратата,аз чух църковната камбанаи си помислих:"Може би тук е раят, я може би адът".Тя запали свещи ми показа пътя.Долу по коридора се чуваха гласове,стори ми се, че казват:"Добре дошли в хотел Калифорния,Какво прекрасно място.Какво хубаво лице.Има много стаи в хотел Калифорния,по всяко време на годината можеш да отседнеш там.В главата й е само Тифани,тя кара Мерцедес Бенц.Около нея има красикрасиви момчета,които тя нарича приятели.Когато те танцуват във вътрешния дворсред сладките летни изпарения,някои танцуван, за да си спомнят,други, за да забравят.Тогава казах на управителя:"Донесете ми от моето вино".той каза: "Не сме имали такова нещоот 1969-та".И отново гласовете зоват отдалече,будят те посред нощи отново ги чуваш да казват:"Добре дошли в хотел Калифорния,Какво прекрасно място.Какво хубаво лице.Живеещите в хотел Калифорния,каква приятна изненада,ти осигуряват алиби.Огледала по таваните,розово шампанско в лед.Тя каза:"Всички сме пленници на своите замисли".А в стаята на управителяте са се събрали за пир,те удрят със стоманените си ножове,но не могат да убият чудовището.Последното, което помня, е,че бягах към вратата.Трябва да намеря обратния пъткъм това място. "Успокой се - каза човек от тъмното. -Ние сме програмирани да посрещаме,ти можеш да си тръгнеш, когато поискаш,но няма да можеш да си отидеш".

[avvasilev]

Честно да ти кажа, аз не съм изпадал в супербезизходна ситуация ... може би съм си оптимист по природа, не знам.Винаги търся добрите неща (за мен и семейството ми) във всяка една ситуация, по принцип съм си и "перде", не си го слагам много-много на сърцето.Надявам се никога да не стигна дотам, че да ми омръзне живота ... А с вятърни мелници всички се борим ежедневно, това е част от чара на живота ... И нали знаеш дефиницията на живот:Болест, предавана по полов път, с неизбежен летален изход

[Immortal]

Изпадал съм в подобна ситуация. (Точно ти знаеш много добре). Много е важно, когато си в подобна ситуация, да имаш истински приятели около себе си (или не толкова наблизо - един телефонен разговор е достатъчен понякога за да ти даде сили). Дори и да не виждаш за момента светлина в тунела, в който си попаднал, трябва да знаеш, че все пак това е тунел и рано или късно ще стигнеш до мястото, от което ще се вижда светлината. И като повървиш още малко - хоп! и си излязъл.И аз като Андро обаче съм човек, който много-много не ги приема навътре нещата. Много бързо забравям, което за определени неща е много лошо, но за подобни ситуации много помага Пък за оная с косата - на място е вица за Вуте, дето го попитали дали го е страх от смъртта:Е па що да ме е страх? Щом съм тука я, значи смъртта я нема! Пък когато дойде смъртта - мене няма да ме има

[avvasilev]

Приятелското рамо е най-важното нещо в такъв момент, знам го от опит, защото съм помагал на приятели ... които по-скоро само са си мислели, че светът е свършил и видиш ли няма смисъл ... Смисъл винаги има ... Но Immortal е прав - две думи по телефона понякога вършат чудеса ...

[fihi]

Тук идва и момента от песента в който откриваш/те това което си/сте търсил/ли, но вече не можеш да промениш това което ще последва.

[kiselo]

Може би главно защото съм абсолютен оптимист не мисля, че съм изпадал досега в ситуация на пълно отчаяние и без грам надежда...Винаги съм гледал с добро към всичко което ми се случва дори и да е ужасно....Все пак във всяко зло има и по малко добро...или просто може би още не съм достигал тоталното дъно...въпреки, че помня едни години дето две седмици живях с 0,20 цента 3 пакета макарони и 2 хляба...но пък и тогава поне бях на топло....Относно приятелите...няма как да излъжа и да кажа, че имам такива...отдавна съм спрял да разчитам на околните за каквото и да е просто защото ми писна някой да ме прецаква в последния момент...разчитам само и единствено на себе си...Поставям си цели и търся пътя към тях...верно, че така съм постоянно по средата на тунела, но пък борейки се постоянно за светлината накрая може да го осветя целия тунел и да си реша проблема...тогава ще минавам през него когато аз си поискам пък може и на почивка да отида в него...

[fihi]

Тук става въпрос за символиката. Изпадаш до дъното, намираш това което си търсил(изплуваш на повърхността), и когато вече си знаеш че си на повърхността съдбата те закопава още по-надолу от дъното.

Заслужава ли си? Нима в отчаянието си можеш да се решиш да се откажеш? А когато направят така, че живота ти да придобие смисъл и ти искаш да се откажеш, за да продължиш напред, те не ти позволяват. Просто те убиват. Нима смисълът е да разбереш, че след всяка зима идва пролет? Че след безкрайната болка идва щастието?

[nastybg]

Честно казано съм опримист до глупост чак, така че винаги виждам + сред минуси ... А и да не забравяме, че на тези, а и всички творци от онези времена, носовета са им били по бели от снежните улици в момента, което оказва огромно влияние на музиката им - "when a blind man cries" символика има ама и дрогата си е казала думата

[fihi]

Честно казано съм опримист до глупост чак, така че винаги виждам + сред минуси ... А и да не забравяме, че на тези, а и всички творци от онези времена, носовета са им били по бели от снежните улици в момента, което оказва огромно влияние на музиката им - "when a blind man cries" символика има ама и дрогата си е казала думата

Слепеца, именно той влиза в шибания хотел и когато прогледне се налага пак да влезе в студената и тъмна стая. Въпреки дрогата именно в тези текстове има страшно много смисъл и поглед върху нещата от живота, стига да можеш да погледнеш от нужния ъгъл.Идеята ми е да видим кой под какъв ъгъл гледа на това.

[Immortal]

Аз ще ти кажа как гледам, Ваньо, с българска символика: "Всичко ми е през к..ра". Пет пари не давам за никой, за нищо, дори и за себе си.Живея в его-центрична вселена. Някакви хора около мене идват и си отиват. Други идват, въртят се известно време, и те си отиват... Някои още стоят, но ще дойде и тяхното време да си тръгнат.Туй то.А аз забравям, забравям, забравям...събития, имена, лица, чувства... На тяхно място идват нови и така.

[fihi]

Демек, обикаляш стаите на хотела, и те боли х*я коя стая е твоята и дали изобщо има такава.

[Румен_Хинчев]

Hotel California????

Ванка , доколкото познавам Дидо , твърдението му че забравя е невярно .

[S_BANKOV]

Демек, обикаляш стаите на хотела, и те боли х*я коя стая е твоята и дали изобщо има такава.

Ванко, мисля че имам подходящо четиво за теб, една книга роман, мога да ти я придвижа и да ти оставя да си я прочетеш, първия път като я прочетеш ще за около 5 часа без да я оставяш, но след две седмици ще я прочетеш отново и ще погледнеш от друга страна на това което е написано в нея, ще следва трети и четвърти път и ще се преродиш повярвай ми. И стига си хленчил, мисля че трябва да си поговорим и ще разбереш че живота ти е прекрасен, в сравнение с този на другите хора. Ако искаш да изглеждаш Щастливец в очите на хората трябва да си емоционален идиот, но това не решение. Ако искаш да си истински щастлив просто се успокой и не се ядосвай, нервите и инфаркта не прощават а никого. И сериозно ти говоря мисля че трябва да си поговорим и ще разбереш че живота е прекрасен.

[ls1]

Е кажи я тая книга.

[S_BANKOV]

"Дневника на един маг" на Пауло Куелюкакто казах изглежда като приятно четиво за преди заспиване, но всъщност има изключително дълбок смисъл и с едно прочитане не става. Ванко, още нещо за да не се отровиш съвсем от мислите си, потърси съвет от близките си хора, те никога няма да те опрекнат за решения и посътпки, може да та покажат че си сгрешил, но ще те подкрепят и ще те изправят на крака, казвам ти го от личен опит. А аз съм правил хиляди глупости в живота си.