The Eagles"-"Hotel CaliforniaОт много време насам когато чуя тази песен се сещам за историята и . Чел съм доста неща за тълкуването и, и ще ми бъде интересно да чуя вашето мнение по въпроса. Иска ми се да проведем една дискусия на тази тема. Кой какво мисли, изпадал ли е в такива ситуации, да стига до крайности в желанията си, мечтите си, чувствата си, потребностите си, и т.н. и т.н.. Стигали ли сме до дъното, да не виждаме светлина в тунела, да изпадаме в ситуации от които няма изход, да виждаме че се борим с вятърни мелници и въпреки това нещо отвътре да ни кара да не спираме борбата, на каквато и да е цена. Изобщо, нужно ли е да стигнем до дъното, за да открием това което винаги сме търсили.Общо взето какво е вашето мнение по въпроса.
По тъмното пустинно шосе прохладният вятър играеше в косите ми.Топлият аромат на колитас се издигаше към небето.Далече отпред видях мъждукаща светлина,главата ми натежа, очите ми помътняха.Трябваше да спра и да пренощувам.Тя стоеше в рамката на вратата,аз чух църковната камбанаи си помислих:"Може би тук е раят, я може би адът".Тя запали свещи ми показа пътя.Долу по коридора се чуваха гласове,стори ми се, че казват:"Добре дошли в хотел Калифорния,Какво прекрасно място.Какво хубаво лице.Има много стаи в хотел Калифорния,по всяко време на годината можеш да отседнеш там.В главата й е само Тифани,тя кара Мерцедес Бенц.Около нея има красикрасиви момчета,които тя нарича приятели.Когато те танцуват във вътрешния дворсред сладките летни изпарения,някои танцуван, за да си спомнят,други, за да забравят.Тогава казах на управителя:"Донесете ми от моето вино".той каза: "Не сме имали такова нещоот 1969-та".И отново гласовете зоват отдалече,будят те посред нощи отново ги чуваш да казват:"Добре дошли в хотел Калифорния,Какво прекрасно място.Какво хубаво лице.Живеещите в хотел Калифорния,каква приятна изненада,ти осигуряват алиби.Огледала по таваните,розово шампанско в лед.Тя каза:"Всички сме пленници на своите замисли".А в стаята на управителяте са се събрали за пир,те удрят със стоманените си ножове,но не могат да убият чудовището.Последното, което помня, е,че бягах към вратата.Трябва да намеря обратния пъткъм това място. "Успокой се - каза човек от тъмното. -Ние сме програмирани да посрещаме,ти можеш да си тръгнеш, когато поискаш,но няма да можеш да си отидеш".
Коментар