Има мръсен дизел - слгаш му турбина и става мръсна гад унищоваща самочувствието на гоуфърите Наистина има доста диалекти в тоази малка държавица - земя като една човешка длан, но за всеки пръст си има по два диалекта :D В крайна сметка, важното е да се изразяваме така, че да е разбираемо за всички. А варианта е един - да се придържаме към книжовната форма на българския език, която е и официалния вариант. Дребни правописни гршки всички допускаме, къде не захапал клавиша, или пък сме натиснали два едновременно или пък съседен... Това не е болка за умиране. Ама да изписваш различни думи с една буква - познай какво си мисля е или я ? А може би йу :D Интересно м е ка Ви звучи израза "Да я еб." ако вместо я кажеш е ? Сигурно бих попитал к’во ше еееб.ш ?
Основния закон на овчедушието е, че когато всеки си трае и се скатава, с течение на времето всички се оказват под ножа.
В Ямбол, родната казарма лето 1987 - 1989. Съдбата ни събра от всички краища на родината. Чувал съм го и това название и БИТО МАСЛО също, ама с БУТЕР ги шаштисах Викам на едно сфиянче - бутер има ли допълнително, той гледа умно и вика то изобщо не еимало такова нещо тази сутрин Голям майтап пада, като не знаят какво ги питаш, ама и не си признават, а се правят на мноо умни разбрашшш ли Ходят до авто-парка да търсят изгоряла компресия, че стария ги пратил за една кофа от нея, един тарикат поиска от старшната клеренса на танка, че стсрото да си отвори бирата с него ... изпълнения
Основния закон на овчедушието е, че когато всеки си трае и се скатава, с течение на времето всички се оказват под ножа.
Е, в моето поделение се наричаше "Дежурен по рота" и е най-правилно, защото все пак не дежуряхме само през деня, а и вечер, а това вече според тълкуванията на прежде пишещите изключва автоматично "дневалния" от уравнението...
Да разбирам ли, че не си ходил в казарма?!?Щото Дежурен по рота е нещо съвсем различно от дневален... Който е бичил стойки пред оръжейната, знае какво е.
Повярвай ми, бил съм в казармата по-дълго от теб. Знам и дневален какво е и сабахлян и дежурен по рота/взвод. В моето поделение, което дори бе част от едно ямболско не сме имали отделна оръжейна, а шкафове(пирамиди) в спалните помещения с оръжия и си имахме баш дежурен по взвод/рота/както те кефи, който го играеше и дневален и дежурен по кухня. Допълнително си имахме караул на бойната позиция и дежурни по КПП. И отново питам - този, който пази оръжейната - само през деня ли го прави и ако не - нощем как се нарича? Нощен пазач?
Колега, че си служил, и по-малко от мене спор няма, затова сподели кое е това поделение, в което пирамидите с автоматите, пистолетите и ръчните гранати, стоят в спалното, и как ги пази ДНЕВАЛНИЯТ, като поста му е пред спалното а не вътре в спалното помещение. И аз бях в Ямбол 2 години + 3 месеца задръжка, но пирамидите и сандъците с боеприпаси стояха в отделно помещение, до спалното, врата до врата. Оръжейната с пирамидите и други бойни и предпазни средства се заключваше и ключовете стояха при дежурния по полк ( в нашия случай ). Единствено първите 40 дена до клетвата, докато бяхме с обезопасени автомати (такива които не могат да стрелят), едната пирамида на новобранската рота беше в коридора зад гърба на дневалния, а в нея имаше автомати със срязана по дължина цев, с учебна цел.
Грешиш. В казармата, при това в едно поделение изкарах 36 месеца. Дори не искам да си спомням трите месеца обучение в бургаското село Братово. Служил съм в бойно поделение, ПВО и ВВС. Бригадата ни беше в село Братово, а дивизията - в Ямбол. Само в Братово имахме отделно помещение "оръжейна", а в бойните поделения всяко спално си беше с пирамидите в него. Войниклъка ми беше 18 месеца, а после останах още 22 - да ми дойде акъла. Не твърдя, че последното се е случило напълно, но поне се убедих, че аз и "военен" сме несъвместими в дългосрочен аспект.
Няма такова нещо.Тук на маслото казваме "масло", на олиото - "олио", а на маргарина - "маргарин"...Подобни измишльотини има само в северна България.Навремето спечелих един бас със съквартиранта ми, който беше убеден, че "фараш" е българска дума. Само дето единствения речник, в който я намерихме беше "румънско-българския", и то в румънската му част... и бутер идва от румънски, нищо, че и на английски е така.
В момента съм на национална среща с представители от всички областни градове. И мога да споделя много интересни наблюдения за говора в различните региони на малка България. Дето се казва - информация от извора. Но подозирам, че ще има сърдити.
Tonight's the night and it's going to happen again and again...
Аз съм забелязл друго.Прави ми впечатление,че в Ямбол хоарта говорят,като че ли възможно най-правилно,в сравнение с хората,от градовете в които съм ходил.
Fiat Punto`04 1.2 60hp.
Renault Kangoo 1.9 DTI 80hp.
ex: FIAT Marea Weekend 1.8 16v ELX; FIAT Brava TD100 SX.
Ще споделя как чувам и чувствам аз нещата .Първо изобщо не съм съгласен с клишето, че във Велико Търново се говори правилно. Няма нищо общо между това, което приемам за правилен български - езика от националните телевизии, и търновския говор. Аз за пореден път ще отбележа, че за мен най-близък до еталона е говорът в Плевен.Установявам, че в Кърджали и Пазарджик се говори по почти еднакъв начин. Много близък е и пловдивският говор, но е малко по-мек.Софийския диалект мисля, че няма нужда да го коментирам - екане, странни ударения (направИх) и др.Кюстендилско, благоевградско - вкарват македонски думи, сменят ударенията като софиянци, екат като тях.Много подобен на софийския говор е този в Перник.В Ямбол и Смолян говорят много меко и напевно, като елфи .Е, мързи ме да изброявам всички. Но най-странен ми се струва начина, по който се говори в Русе, Варна, Търговище и Разград - меко, но не както в Ямбол и Смолян.И да не забравя Враца - много неразбираеми диалекти вкарва колежката и дори не се усеща.
Tonight's the night and it's going to happen again and again...
Литературният български език е създаден на основата на народният говор от района на Велико Търново .
...като той почти не се различава от говорите в Старозагорско, Ямболско, Габровско...Имаме си и местни особености в изговора, но като цяло правилно слагаме ударенията и окончанията.А не като например в София, където ударенията поголовно се местят (НЕПРАВИЛНО), като "написАх", "седнАх"... да не говоря за неправилните окончания при спрягане на глаголите - като "Аз ще ходИМ на кино" (Я че одим на кино), "Ние ще ходимЕ на пазар" и т.н., което е масово, ама МАСОВО в София.
Няма такова нещо.Тук на маслото казваме "масло", на олиото - "олио", а на маргарина - "маргарин"...Подобни измишльотини има само в северна България.Навремето спечелих един бас със съквартиранта ми, който беше убеден, че "фараш" е българска дума. Само дето единствения речник, в който я намерихме беше "румънско-българския", и то в румънската му част... и бутер идва от румънски, нищо, че и на английски е така.
Чети бе ! Там ги чух тези диалекти, докато бях войник и ни бяха събрали отбор юнаци от цяла България. Три полка бяхме събрани на е дно място + щаба на дивизията - близо 1500 човека. Пехотен, танков и артилерийски полк, сложи и една камара шапкари, и те половината останали на безсрочна служба от всички краища на БГ. Ходил съм на гости в михаиловградско - сега област Монтана, там ми трябваше преводач. Па на другия колега да му кажа, че на мен си ми бяха 27 месеца войниклък, + 6 месеца в автошколата, където си бяхме на войнишки режим, само че не се признаваше за служба. Ама пак си беше казарма но без клетва. Бях в тнковия полк, и оръжията бяха заключени в стая до спалното. А на теб ти е дошъл реда за служба 4 - 5 години по-късно и нищо не си видял от това което беше. Аз бях в казармата като свлиха бай Тошо - месец и половина преди уволнявка. Като го свалиха и всичко се олаби.
Основния закон на овчедушието е, че когато всеки си трае и се скатава, с течение на времето всички се оказват под ножа.
Коментар