Вдигам темата, защото наскоро излезе една книга, която би могла да даде отговор на много от въпросите, поставени тук: "Твоето компетентно дете" на Йеспер Юл.
http://books.janet45.com/books/670Книгата има огромен успех в Европа, и много хора я считат за факторът, който ще постави семейните взаимоотношения на нова плоскост. Основната теза на автора е, че детето от самото си раждане е личност с определен характер, и опитите ни да го вкараме в наш калъп унищожават неговата идентичност и себеуважение. Освен това, то инстинктивно е "програмирано" да е съпричастно на нашите нужди, и започва да "не слуша" чак тогава, когато, водени от догматични правила, родителска амбиция, или страх да не се изложим пред другите, зорлем успеем да разрушим връзката си с него. И тъй като тя не засяга само въпросите за възпитанието на децата, а прави много дълбок анализ на отношенията между възрастните помежду им, от една страна, и между възрастните и децата, от друга, цитирането на части, извадени от контекста е безсмислено, все пак ще си позволя да поместя няколко изречения:Горе-долу на двегодишна възраст децата постепенно започват да се отърсват от пълната си зависимост от родителите. Иска им се да разсъждават, да чувстват, и да действат самостоятелно. Настъпването на възрастта на независимостта рядко остава незабелязано. Една сутрин, докато обличате двегодишната си дъщеря, тя ще ви дръпне за ръката, и ще заяви: "Аз мога!" или "Аз сама!".А как реагират повечето родители? "Престани! Не можеш сама! Дай на мен! Нямаме време за игри!" С други думи, когато децата започват да проявяват желание за независимост, много родители се бунтуват!Тази кратка случка онагледява и находчивостта, която проявяват децата в старанието си да съдействат на възрастните! Ако родителят реагира на настъпващата независимост на двегодишното си дете с неохота и незачитане, то в рамките на броени месеци детето ще започне или да проявява непокорство - тоест, ще отговори на незачитането с незачитане (както е станало при колегата Явор Митев), - или напълно ще загуби инициативност и още повече ще задълбочи зависимостта си. (както, може би, е станало при внучетата на Коцев (неградските, имам предвид)).Много от случаите, разгледани тук, съм усещал интуитивно във взаимоотношенията със сина ми, но чак сега успях да си ги обясня. Тоест, тази теория наистина работи. (Например, забелязвал съм, че когато съм изнервен и бързам, малкия често се инати, но сега разбрах защо се получава така, и че решението е много просто). Книгата е преведена страхотно, няма терминология, и е много приятна за четене.
http://books.janet45.com/books/670Книгата има огромен успех в Европа, и много хора я считат за факторът, който ще постави семейните взаимоотношения на нова плоскост. Основната теза на автора е, че детето от самото си раждане е личност с определен характер, и опитите ни да го вкараме в наш калъп унищожават неговата идентичност и себеуважение. Освен това, то инстинктивно е "програмирано" да е съпричастно на нашите нужди, и започва да "не слуша" чак тогава, когато, водени от догматични правила, родителска амбиция, или страх да не се изложим пред другите, зорлем успеем да разрушим връзката си с него. И тъй като тя не засяга само въпросите за възпитанието на децата, а прави много дълбок анализ на отношенията между възрастните помежду им, от една страна, и между възрастните и децата, от друга, цитирането на части, извадени от контекста е безсмислено, все пак ще си позволя да поместя няколко изречения:Горе-долу на двегодишна възраст децата постепенно започват да се отърсват от пълната си зависимост от родителите. Иска им се да разсъждават, да чувстват, и да действат самостоятелно. Настъпването на възрастта на независимостта рядко остава незабелязано. Една сутрин, докато обличате двегодишната си дъщеря, тя ще ви дръпне за ръката, и ще заяви: "Аз мога!" или "Аз сама!".А как реагират повечето родители? "Престани! Не можеш сама! Дай на мен! Нямаме време за игри!" С други думи, когато децата започват да проявяват желание за независимост, много родители се бунтуват!Тази кратка случка онагледява и находчивостта, която проявяват децата в старанието си да съдействат на възрастните! Ако родителят реагира на настъпващата независимост на двегодишното си дете с неохота и незачитане, то в рамките на броени месеци детето ще започне или да проявява непокорство - тоест, ще отговори на незачитането с незачитане (както е станало при колегата Явор Митев), - или напълно ще загуби инициативност и още повече ще задълбочи зависимостта си. (както, може би, е станало при внучетата на Коцев (неградските, имам предвид)).Много от случаите, разгледани тук, съм усещал интуитивно във взаимоотношенията със сина ми, но чак сега успях да си ги обясня. Тоест, тази теория наистина работи. (Например, забелязвал съм, че когато съм изнервен и бързам, малкия често се инати, но сега разбрах защо се получава така, и че решението е много просто). Книгата е преведена страхотно, няма терминология, и е много приятна за четене.
И нашата е съвсем същата. Няма още 2 години, а се разпорежда здраво 
Не се вълнувай толкова. Аз мисля, че е по-добре детето да си има собствено мнение нищо, че на нас не ни харесва в повечето случаи. Нали за това са си отделни индивиди........много ме ядосва понякога и я шляпвам, обаче и съм доволен, че е с характер. След време точно този характер ще я води напред 
Alfa Romeo 156 2.0 The Precious!!!!!! ex
Разликата между двете е, че малката ще е "малка" и като стане на 20, а голяма е "голяма" още като е на 7 
Коментар