Бащини неволи....

[peho]

Круме, не се сърди, но тежестта на мнението ти приключва с ’Не съм баща...’. Един ден, дай Боже, ще разбереш.

Защо пък да приключва с това! Има хора, които по различни причини не са родители, но отлично биха се справяли с това да са такива. Освен това Крум е казал много верни неща. Аз имам син, отнасяли сме се с него винаги като с голям, като започнем от това, че никога не сме му говорили на "бебешки", когато беше бебе и стигнем до това, че всичко сме му обяснявали. Примерно още на около 4 години му дадохме детски книжки и знаеше от къде идват децата, никакви приказки за щъркели не сме му разправяли. Като имаше въпроси, отговаряли сме му. Беше послушно дете, продължава и сега да слуша, въпреки, че вече е на 15, е да мен ме слуша повече от майка си и, както каза колега преди няколко мнения, дори по телефона думата ми се чува от него. Уважаваш, уважават те и теб, така трябва да бъде. Разбира се, родителя трябва да има и авторитет пред децата си. С крясъци и бой нищо няма да се постигне.

[ls1]

"Справянето" започва със "ставането". Добре или зле е друг въпрос. Но според мен човек който няма дете не може да дава адекватни съвети, особено за справяне с проблеми. Айде, автофорум сме, все едно човек не качвал се на кола да дава акъл как се кара. Ама що не, нали се е возил цял живот, нали е пешеходствал, защо да не може да съветва как се шофира. Същото е. Естествено че родителя с послушно дете се справя с разговори и общуване до такава степен гладко, че за него това да е универсалния начин за справяне с възпитанието. Обаче децата не се раждат еднакви, па после всичко в характера да е следствие на възпитанието. Тъй че не можеш да кажеш ’детето не слуша щото не разговаряш с него’. Има деца с такъв темперамент, които с приказки няма как да ги овладееш. Като се намесят баби, лели, детска градина и подобни и кашата става пълна. Изобщо не се зъбя на колегите. Искренно им пожелавам да станат татковци. Няма такава радост. Но за възпитанието на деца с тях можем да си говорим СЛЕД това.

[ФЕРАРИСТ]

Re: Бащини неволи....

Вярно...ние сме чеда на социалистическо възпитание, характерно със строгите си приоми и методи на възпитание. Израстнал в строго патриархално семейство, където думата на бащата беше закон, дори и едно мигване по озадачително на баща ми, и аз се строявах в две редици. А бой........бой много ядох. Много. Дори си имам спомени, които ще стоят цял живот - да ми напомнят какво значи респект, смирение и мълчание пред "тежката дума на бащата".!

Дотук се припокривам с тебе като син, може би с разликата че моя е на тоя свят.......бях страшен инат, негативизъм на н-та степен, и съответно ми се отвръщаше по описания от теб бащински начин......смея да кажа че станах човек по трудния начин.......Че във връзка с темата.......с бащата не сме по взаймното споделяне дори и сега, макар и да сме близки и да живеем почти заедно, макар и на отделни места......но наскоро в един друг разговор той спомена по повод нещо като твоята ситуация израза "Въпреки че се счита че на родителя е задължение да научи детето си на нещо, дори и не се подозира че детето също е дошло на тоя свят за да научи родителя на друго".......Може би след толкова години опити да ме възпита, след една равносметка си е направил извода че и аз съм го научил на нещо.......Конкретни съвети не искам да давам, лично аз и не бих приел, това е нещо което всеки сам трябва да осъзнае, разбере и прочее.....Успех......

От всичко което изписах до тук изводът за мен е: Колкото едно дете е по-инатливо, по-палаво, има собствено мнение и се стреми да го отстоява - толкова по-добре се справя с живота.

Подкрепям......

[slonikon]

на мен реакциите на колегите ми изглеждат нормални. детето може да се превъзбуди по много причини, но оставиш ли го да ти се качи на главата, смъкването ще е още по брутално от превенцията. да не дава господ да го изпуснеш дотам, че самият живот да го вкара в пътя! според мен е най-правилно човек да обясни защо детето не прави нещо както се очаква, да предупреди 2-3 пъти, и ако няма ефект тогава да пляска. после пак обяснение.естествено, ако изскочи на пътя, както в случая, реакцията е еднозначна. чувство на вина у родителя може да има само ако предварително не е обяснил 100 пъти какво може да се случи. и трябва да се обяснява съобразно нивото на детето. като е малко, категорията смърт му е непонятна, но много добре знае какво е да се удариш, да те боли, да ти вземат кръв, да ти бият инжекции. п.с. според мен най-добре се справят с живота тези, които нямат собствено мнение

[BeLo]

За възпитание не мога да дам адекватно мнение, защото не съм родител, но бих си позволил да дам един съвет - в никакъв случай не вменявайте чувство за вина у децата си! Oт 22 години (по-малко съзнателни) се боря с такова нещо и никак не е гот...

[jenshen73]

На руският педагог Макаренко му задали въпрос "Помага ли боят?", Макаренко се позамислил, позамислил и отговорил "Не помага, но и не пречи!"...

[Явор Митев]

Мдаааа......имахме родителска среща в четвъртък и поставих ребром въпроса. Общо взето, както и писах по-горе, възпитателките казаха, че е много послушна. Даже я похвалиха, че е умна, мисли логически и се справяла прекрасно със заниманията. Никакви индикации за подобно поведение в градината, каквото описахме с жена ми. Тази сутрин дори я видяха, защото в бусчето винаги има девойка от градината....а малката сутринта беше в криза. Тяхното обяснение е следното - липса на комфорт в градината без мама и тати, изпълняване на задачи, което разбира се натоварва......и от там агресия в нея когато е с нас - "Аз бях сама там, къде бяхте вие?". Говорят и за това, да и дадем избор и да не я "стягаме във вериги" с нашият избор - нещо, което на мен не ми харесва.......свободията ще доведе до анархия и ще ни побърка после.Общо взето стигнахме с жена ми до извода, че линията е тънка и финна и се крие нейде, където е невидима за нас......дано се справим. Иначе - всички родители на срещата писнаха, че децата им били същите....без изключение.Ще ни побъркат тия хлапета

[Явор Митев]

Ето какво пратиха на мейла снощи...:

Здравейте,интересите на Ели тази седмица бяха насочени към: цветовете - нацветни плочки с различните нюанси на основните цветове, детето трябвада постави съответните по цвят цилиндри, работи с грапавините -материали от раздел сенсорика - пипайки плочки с различни на допирграпавини, детето трябва да ги сортира по двойки в зависимост отусещането, пъзел риба (частите на тялото на рибата - работи уверено ибез нужда от помощ). Усмихната и спокойна е била през целия период. Поповод споделеното на родителската среща, че Ели е често нервна вкъщиимам идея, опитайте да и предлагате избор - вместо блуза за излизане -две блузи и т.н., даването на възможност за избор, ги кара да смятат,че те "командват парада", което им носи спокойствие )) Надяваме седа проработи и у вас

[коцев]

Има една фраза:трудът облагородява човека . И още една :дървото се превива докато е младо.Моите внуци са на годините на вашите деца .Дъщерята има две дъщери на 15 и на 7 години . Тук в Ловеч са и смея да кажа че не са удряни за нищо но пък всичко при тях е като по конец. Знаят си задълженията ,сами си оправят леглата ,дрешките и стаите .Така ги научи от малки и сега е лесно.При сина ми положението е почти като при вас . Внука сега почва четвърта година но като гледам го по скайпа какви ги върши ми е ясно че са го изпуснали вече. Толкова много играчки му накупиха че в магазина за играчки има по малко .Няма ред ,не ги събира на местото им и така в него вече е насадено мнението че всичко му е позволено . Софийска работа ,защото майка му е софиянка и когато ние му направим забележка тя казва че сега е 2011 година и не е като по наше време. Та от сега мога твърдо да кажа че ще си имат голям проблем с него . Извода за мен е децата от малки да привикват на работа каквато и да е тя. Особенно пък това да подържат стаята си в ред.Сина и дъщерята израстнаха в седмична детска градина в понеделник сутринта ги завеждахме и в петък вечер ги прибирахме . Сами си стават сутрин там ,сами си оправят легълцата ,измиват се ,сядат да ядат ,стават и си носят чиниите на гишето и така свикнаха от малки на ред. Сега на малките деца всичко им е поднесено на тепсия и за това те плуват в свои води.

[r51]

Ето къде е грешката! Майката.... Докато майка и продължава да си мълчи и да си я търпи, ти все повече ще ставаш НИКОЙ в тази идилия! Майката е главния виновник, за зараждащия се ужасен характер на детето. Необходим е спешен разговор с нея. И ако ти каже... ми сори, не мога да и се карам - дете ми е, или се примиряваш или си набиваш шутовете и майка и да се спасява като е мазохистка.

Майка и е мазохист някакъв и въпреки, че тя най-много го отнася от малката Елица, я търпи

[Danchojn]

Аз не съм от хората с най-голям опит по този въпрос, с възпитанието на децата. Но и аз имам две, едното е вече първи клас и е момиче. Имайте предвид, че децата минават и през детски пубертет. Аз и жена ми сме се съветвали и с психолог, защото си имахме известни проблеми с нея, но не точно такива. Доста често се опитва да постъпва, както твоята дъщеря Яворе. Дали сме я пляскали, да правили сме го и съм се чувствал точно като теб. Но за мен и съпругата ми а също и за децата ни, най-важното е разговора. Жена ми по-някой път дори до такава степен и говори, че тя изпълнява каквото трябва, само за да и се махне от главата. Просто не я оставя на мира, докато не изпълни това, което и е казано. Но не с викове и крясъци. Сега децата, са много по-интелигентни от времето в което ние сме расли. Живота е различен. За да постъпва така, нещо и липсва, може би бащина прегръдка, внимание, да се поговори с нея по начин, по който да почуства, че и нейното мнение е важно. Моето дете Мими, сме я водили на невролог, заради едни подхълцвания и се оказа, че подобни неща прави, само за да ни привлече вниманието. И наистина имаше един период, в който от работа и задачи, гледахме само да са нахранени и облечени. Моят съвет: Ако искаш да стигнеш до сърцето на дъщеря си, я приеми като зрял човек и се съобразявай с мнението и. Трудно ще е, повярвай ми. Относно дрехите - Мими беше също така. В момента, вечер преди да си легне си ги приготвя сама за сутринта. Ако с нещо не сме съгласни(например дрехите са твърде леки за студеното време), говорим си, обсъждаме, предлагаме но не се налагаме директно. Търсим начин тя да се съгласи и за сега успяваме. Просто децата в днешно време са адски разглезени, но са два пъти по-умни от нас и ако не се съобразим с това става лошо. Жестока грешка според мен е и записването на децата на допълнителни уроци, още от първи клас. Например да учи доп. английски щото да не остане на зад. Това е безумие, отнема се едно детство, което не само няма да се върне, но и доста често влияе отрицателно на децата. На тях в момента им трябва движение, спорт, много спорт, да има къде да излезне натрупаната енергия. И не на последно място - Ако се чуствате безсилни в ситуацията, не е срамно да потърсите Психолог и да го посетите с дъщеря си. Човек с опит веднага може да разбере проблема. Срамно ще е ако само се вайкате и детето ви се отдалечава все повече от вас.

[Danchojn]

Ето къде е грешката! Майката.... Докато майка и продължава да си мълчи и да си я търпи, ти все повече ще ставаш НИКОЙ в тази идилия!

Майка и е мазохист някакъв и въпреки, че тя най-много го отнася от малката Елица, я търпи

За мен това е напълно погрешно. Търпението е злато, но може би не безмълвно.

[dimaldim]

Aз пък не съм баща и съм доста млад, но пък имам сестра с 4 години по-голяма от мен. И тъй като са ми пресни спомените - мога да ви кажа, че беше същата, май това "състояние" преобладава по-често при момичетата. Наистина помня, че баща ми я е пошляпвал няколко пъти и доста й е говорил, но така и не се вразуми! И все пак порасна и си влезе сама в релсите Искам да ви споделя и за мен, като бях малък бях голям беладжия, НО ви го казвам без лъжа - НИТО 1 път не са ме удряли(нито баща ми, нито майка ми), изключая сестра ми :D ! Карали са ми се, но не съм си и възприемал, все пак пораснах, минах някой друг клас и си се оправих от само себе си И в ден днешен мога да кажа, че съм ЕДНО пораснало момче, което си има силно изградена култура, възпитание и т.н., и това благодарение само на родителите ми! С разговор винаги всичко става, може и на момента да не възприема, но по-късно разбира смисъла на казаното! През периода на пубертета минах през доста гадни неща, включително и това компанията ми, с която излизах, всичките да станат наркоманчета - е и с това се оправих САМ и не влязох в кривата пътека.За мен извода е, че всяко дете има мисъл и може да преценява само, кое е добро за него и кое не, дори и да не го показват. Разбира се и намесата от родителите с РАЗГОВОР е наложителен. Аз съм твърдо против насилието и живот и здраве в бъдеще, когато имам деца - не вярвам да употребявам сила.Приятен ден!

[ls1]

Колеги, помощ.Щерката е на 2г 4м и отказва да ходи на гърне. По-точно не вдява за какво иде реч. Приема да сяда, обаче си седи само. Работата си я върши по памперси, обаче вече е голяма и няма неин размер, пропускат отстрани, препълват се. По три чифта анцунг на ден се сменят . Какво ли не пробвахме. Ниско гърне, високо гърне - не прави разлика. Кукла бебе, която си има гърне и сяда на него и пишка - изобщо не вдява връзката. Клечах до нея, да взема пример, не вдява. Веднъж като пусна няколко капки в гърнето правихме ’дивашка радост, браво, евала’ постановка. Оставяме я без памперс да и е некомфортно като направи белата - детето изооообщо не му пречи, ходи си мокра. Учихме я да казва ’пиш’, каза няколко пъти, сега и е част от играта, когато иска да я сложим на гърнето, ама не да свърши нещо, ами да си играе. За щяло и нещяло е ’пиш’. Карах се, чуди се що и се карам, говорих и, окръгля очи и не ме разбира. Пускахме клипчета от интернет бебета как пишкат, радост че има бебе на екрана и това е. Не смея да повиша тон, ще вземе да помисли че и се карам понеже пишка и ще почне да се стиска и ще направим някоя бела. Като беше малка ни бе гот, че не мрънка на секундата да я смениш, примерно като сме навън, обаче сега...Каним се сега да вземем детска седалка за тоалетна чиния, но тя досега в тоалета не е влизала, като я знам каква е пъзла за нови неща...не ми се вярва и това да помогне.Всички казват - като тръгне на градина ще гледа от другите и ще се научи за нула време. Обаче ние мислим чак напролет да я пускаме, не ми се чака дотогава, срамота, тригодишна да я учат в градината на гърне. Давайте акъли колеги, че ми свършиха идеите.

[willow75bg]

И двамата ми юнаци ги научиха на яслата без памперси,но ние ги пуснахме доста рано-1,6месеца.Пробвали сме много неща ,за да може да отидат "потготвени",но без успех.Незнам там какво ги правят и дали като гледат едно от друго,но е факт,че за седмица памперсите бяха в историята.