Иначе слизам долу и оглеждам милионите коли паркирани пред блока в търсене на моята - отдавна съм забравил къде съм я паркирал. Не я откривам. Но това е защото собственикът на местната бакалия ме е запушил с архаичното си Бе-Ем-Ве. Затова направо влизам в бакалията и му давам ултиматум да се мести защото скоро тръгвам. Той изхвърчава да се мести. Но аз не тръгвам скоро. Отивам до колата и я отключвам с дистанционното. Правя опит да отворя вратата - тя изпращява и се отваря на ръба на счупване на бравата, която дърпам зверски. Върху седалката ми пада цяла кофа сняг - пак ще се пътува с мокър гъз... Обаче не мога да вляза, защото съседката е спряла на 30 см от моята кола а аз съм над 100 кила... Ако бях по-умен, щях да отворя другата врата още в самото начало - отивам да пробвам здравината и на другата дръжка 
И тя издържа като по чудо. Влизам в колата, събличам си коженото яке, което вече се е одървило от студ като рицарски доспехи и със сложна акробатика успявам да седна на шофьорското място. Снегът вече е полепнал по гъза ми и той се вкочанява.Паленето не е никаква драма.Излизам от колата да троша лед. Забравил съм да си облека якето и веднага си го обличамОбаче забравям да взема стъргалката, която се оказва на най-неудобното място - точно под шофьорската седалка. Трябва да се отваря и задна дясна врата. Обаче не мога... Отварям и последната врата - задна лява. Но не мога да докопам стъргалката 
С последен сложен акробатичен трик, на четири крака по снега и с изпъната ръка, успявам в крайна сметка да си взема стъргалката. Изстъргвам снега и влизам пак от предната врата на пътника. Правя опит отново да се прехвърля на шофьорското място с риск да се дефлорирам на скоростния лост, но доспехите ми пречат. А-а-а-а-а-а-а-а Излизам и си го събличам якето. Бакалията с Бе-Ем-Вето ме наблюдава с интерес. Влизам в колата и се прехвърлям на шофьорското място. Тръгвам, но след 20 метра спирам - без яке пък е студено. Слизам и си го обличам. Слагам колана и пак тръгвам. Викам си - сега ще пуша защото вече съм се изнервил яко. Паля цигара, обаче прозорецът е замръзнал и не мога да го отворя. Ще се удуша ако пуша на затворено. Гася цигарата Тъкмо излизам на Цариградско и на таблото ми светва, че задна лява врата е отворена - докато съм я дърпал съм я отключил, но тя чак сега се е размразила и се е отворила. Викам си - всяко зло за добро - значи и прозорецът ми вече се е размразил вероятно и мога да си изпуша цигарата. Не е точно така... Прозорецът се размразява тъкмо преди да стигна до работа, но вече няма смисъл да паля.Те така...
и 2. оглеждане дали ще мога да сляза безпрепятствено на улицата от тротоара. това е и основополагащ момент от деня. Ако няма спрели коли които да ми пречат вс е наред, но ако съм запушен трябва да заобикалям през една градинка и псуването и хранилката продължават следва "цък цък" :P и качване в колата в балетна стъпка, даване на контакт и запалване на мотора. цъкам копчето на газовата да остане на бензин в първите 3-4 преки. по принцип паленето се случва само с показване на ключа :D ако не е под 0 когато първия опит може да е халосни и да се чуе "ззззззз" все пак стартета е на 15г. 
но дори и да не стане от първич, втория опит винаги е сполучлив 
слагам CD-то и намирам песен според това в какво настроението съм и дали трябва да заобикалям за да сляза на улицата и не на последно място кръщавам родата на собственичката на кафето в съседния вход която слага вода и храна на уличните кучета върху една шахта, точно когато правя нещата описани по горе 
и така вс сутрин...
+ Alfa Romeo 156 1.9 JTD 1++ hp 2003,Inside Facelift. 
- Now.
Коментар