Още малко романтика

[mims]

Вдъхновена от темата на колежката Ирка за галените имена, ви питам момчета как предложихте брак на съпругите си.Ако се гордеете с историята си ( има и такива дето мн обичат да си я разказват ) може да споделите и как се запознахте.Ако все още сте на ниво гаджета - кажете как се получиха нещата.

[Irka]

Ауууууууу, не питай! Тука такъв ферман мога да напиша... И аз съм си мислела да пусна такава тема... Ох, друг път ще разказвам,че сега нямам време. Трябва да хапна, пък "рънътъ" ми е по-важна от нек’ва си там романтика! Yellow_Flash_Colorz_PDT_08

[mims]

Добре отивай да хапваш, аз ще се престраша първа да споделя.Такаааа, запознахме се на 1 хижа. Той си беше с тогавашната приятелка, а аз с приятели. Поиска да се запознаем и ми направи лошо впечатление, че почна да ме сваля пред нея. Поиска ми тел., но аз не дадох. Записах си неговия от хорска срам. След хижата не му позвъних естествено.Да ама той ми беше изкопал тел от някъде и почна да ми звъни. Аз - резачка.Няколко месеца по-късно започнах работа, където за мой ужас той ми беше шеф. Пак почна неговата си, аз пак не отразявах.Накрая ми направи услуга и аз за отплата му обешах кафе ( неопределено кога ). Знаех, че мн ще мрънка ако го излъжа и един ден реших да му звънна да си изпълня обещаното. Пихме кафе, говорихме си ( осъзнах, че не е толкова смотан ), после се размотавахме из града.Втори път пак аз му звъннах, щото нямах кво да правя. Пак не беше лоша вечерта. Така почнахме да излизаме. Любов от пръв поглед не е имало, но с времето се опознахме и разбрахме, че сме съвсем различни хора от тези, за които сме се мислили.Времето мина неусетно - имали сме и хубави моменти и малко лоши.До 21.11.2010 когато наш Николай реши да ми предложи Действието се развива в нас на рождения ми ден.Първо ме изненада с мн яка торта със снимка на ПунтиЧко във вида, в който мечтая да го видя.После ме накараха да отида в спалнята, където ме чакаше моя принц мн гиздосан.Пита ме дали искам да се омъжа за него. Аз казах да и после ми каза още няколко мили неща, които искам да си останат само за нас.Аз ревнах и така

[curko]

аз бих се оженил, ако си видя колата във вид на торта :D .Наистина тортата за рожденият ти ден е супер ефвктна, мен много ме зарадва :D .

[xaerial]

При нас нещата се случиха така ....На 05.09 тази година бяхме решили да отпразнуваме годишнината ни в едно хотелче в Рила - извън сезона мястото е приказно и страшно спокойно ... Няколко месеца преди това бях твърдо решил, че ще се хвърлям у дълбокото и търсех усилено Пръстена, който се намери в последният момент, естествено ...Тааа палим колата и запрашваме на 4ти рано-рано, настаняваме се, правим си трипчета наоколо, а аз през цялото време непрекъснато мисля как да подходя, че да стане мега-гега романтично предложението - къде, кога, какво да кажа ... Абе - спек! Знаех, че ще е някъде нагоре към езерата, но нямах конкретен план ....На следващия ден се качихме с лифта към хижа Рилски езера и оттам хванахме пътеката нагоре, пък докъдето ни стигнат силите - това беше официалният план за деня. За нещастие (или не) времето беше малко неприятно за преходи - великолепна мъгла с 2-3м видимост и толкова влажно, че водата се стичаше от нас. След като доволно подгизнахме, решихме да обръщаме при Бъбрека. И не съм сигурен къде е точно, но има един грамаден камък, вдясно от пътеката по пътя надолу, над едно от езерата се пада - стърчи над бездната в млечната мъгла и веднага ми светна - там ще е Олекна ми, дет’ се вика и викам на половинката "Дай да поспрем на тая скала", на което получих странен поглед и нещо от сорта на "Е дай да се прибираме - мокро е ...", но се съгласи на малка пауза в крайна сметка де ... Поизостанах леко, за да мога да измъкна заветната кутийка, след което се настанихме на камънака - около нас страшна тишина и през мъглата само леко се долавят гласове - пълна идилия Толкова магично място и време трудно щях да предвидя! Следваше поставянето на въпроса ребром, шок от страна на половинката, после "да" и така ...

[Immortal]

@mims: ЧЕСТИТОООООООО!!!!Абе никой ли не чете какво е написало момичето?!?!Нашата история... дали да я разказвам... няма да ви е интересно сигурно...

[curko]

Нашата история... дали да я разказвам... няма да ви е интересно сигурно...[/quote]Девойчето затова пусна темата- да си кажете Защо да не е интересно, всяка история е интересна :D

[mims]

Мерси, мерси То това е третата тема, в която писах Ама хайде сега разкажи и ти Дидо Нали за това съм я пуснала.За колите си не спирате да говорите, хайде сега и за нежните ви половинки

[Immortal]

В интерес на истината моята нежна половинка ми я избра съдбата Макар, че имаме разлика от 5 години, с нея сме били при една и съща учителка в детската градина, в едно и също основно училище, в един и същ университет. Намерих си я в бившата ми стая в общежитието, като в началото на учебната година отидох да си сваля лично моята брава, за да си я монтирам в новата стая. Тя спеше в моето бившо легло Точно тогава излизах и с друга една мадама, та трябваше да избирам между двете... Оставих късмета да избере вместо мен - предложих и на двете да дойдат с мен на 8-ми декември. Едната отказа (каза аз да отида с нея), другата се съгласи Няколко месеца след това й предложих, ей така, без особена подготовка. Просто й казах - искаш ли да се омъжиш за мен? Без никаква романтика...Тя каза "да". Техните казаха "не"... Аз им казах, че не ги питам, а ги уведомявам и така Всъщност сватбата беше година по-късно.Има-няма оттогава 12 години...Ей ви една снимка от въпросния 8-ми декември, на Юндола, 1998 година.

[curko]

Пък ти си мислиш, че няма да е интересно...Как да не е с толкова общи неща между вас преди да се и познавате :D

[ls1]

Пък ние сме си още любовници. :D

[Valiosport]

Не бих направил грешката да се ожена

[kik73bg]

Няколко месеца след това й предложих, ей така, без особена подготовка. Просто й казах - искаш ли да се омъжиш за мен? Без никаква романтика...Тя каза "да". Техните казаха "не"... Аз им казах, че не ги питам, а ги уведомявам и така Всъщност сватбата беше година по-късно.Има-няма оттогава 12 години...Ей ви една снимка от въпросния 8-ми декември, на Юндола, 1998 година.

Дидо, тука си много неузнаваем.Явно добре ти се отразява семейния живот и добре те гледа жената :D. Аз няма кво да разказвам .Филма е "Неженени с дете"

[Immortal]

Дидо, тука си много неузнаваем.Явно добре ти се отразява семейния живот и добре те гледа жената :D. Аз няма кво да разказвам .Филма е "Неженени с дете"

Тук пък хич не мойш ме позна

[kik73bg]

Тук пък хич не мойш ме позна

Ти ме утепа .На някоя среща ще покажеш и други ,да не спамим на колежката темата :D