Тема Бензин! [re: ADH-Honda] Автор W14O S5OO (Нерегистриран) Публикувано 05.06.02 11:38 Слушайте сега моята история, и сами си правете изводите. От 9 години карам Мерцедес, S500 W140 M119.970 За познавачите, това е достатъчно. Който не разбира, това е най-големият и хубав мерцедес, произвеждан СЕРИЙНО някога, с голям 5 литров V8 двигател. Бензинов. На газ! Карам го от 9 години служебно ВСЕКИ ден, зиме и лете, редовни маршрути Пловдив-София-Варна-Бургас и т.н. Русе често ходим и т.н. Средно годишно минавам по 300 0000 км. Точно, до сега съм навъртял 2 милиона и половина километра, само в България. Вярно повечето извънградски, но и из градовете се е случвало да навъртя по 100-200 км. Най-вече София. И ако някой може да ми покаже дизелов такъв, с такъв разход и такова каране, ще се ритна с пета отзад. Защото просто няма. Не и в БГ. Нали с колеги съм си говорил, взеха си уж за по-евтино 350 турбодизел, ама за няма и година пропуши като кюмбе, те си го карат така той пуши те карат. Толкова и върви, не може и 200 да вдигне, на дълъг и равен път. Няма и 3 години тормоз и ги изхвърлиха. Не продадоха, а изхвърлиха. Подариха ги на едни хлапета да се радват. Те и толкова им се радват. Не става дизела, поне за нашите условия. И не върви, и пуши. А ако мислите, че моя го глезя много, жестоко се лъжите. Я си помислете да имате за един ден курс отиване-връщане до морето, и после на жената шефа иска да я прибера от Пловдив. И на сутринта пътувам до Русе. И държа 200-240 на магистралата, 120-160 на другите пътища. И ги държи на газ, проблеми няма изобщо. И ускорява, като за 2 тона (точно!) чудовище. Не ми говорете за БМВ-та, до сега с едно БМВ не съм имал проблем на пътя. Особено онези малки въшки старите тройки, пръц-пръц ама не са за прав път. Ама се отплеснах. Добре че един колега ме сменя понякога, да мога да почивам. Ама за мен е празник, когато колата е на сервиз. Почивен ден! За съжаление малко са почивните дни, и всички са планирани. До сега веднъж не ме е оставял на пътя. Или да съм се прибирал на косъм. Желязна немска машина ви казвам. До сега, толкова километри, само редовните неща и правим. Двигателя си е оригиналният, не е мръднал и ей-толкоз. Компресия не му меря, но по дърпането го познавам. Скоростната беше дефектна като нова, ама от как я смениха проблеми не е имала и тя. Само веднъж годишно минава през сервиза да му оправят окачването. Че аз дупки не признавам. Ама така е с 235 16-ки, те ги прескачат. Но вози много добре. И въпреки че стана на възраст вече, вътре не е мръднала. И сега, след толкова време, шефа като влезе в колата, и си отдъхне и се отпусне. И се наслаждава на пътя. И на това, че е винаги на време. А ако бях с нафтова печка, щях ли да стигам на време? Нали съм карал такава, вярно леко като я караш, и изглежда много мощна. Но в един момент и свършва вътъка, и издъхва. Повече от 200 не ще. Вярно, гори средно 10. А аз горя 18. Ама газ. И пак съм на по-ниски разходи. Последно за онова кюмбе, 350тд, за 3 години 3 помпи. Пък ако някой каже че са евтини ще го призная. А и кюмбето скъпо. Вярно, 500-ка е малко по-скъп, но много по-мощен. Той и шефа като си прави сметките, мислеше нафта да взема, много мисли и смята, ама аз го навих за тази. И за газ. Каза че ще ми одържа от заплатата ако не е по-евтино. Ама сега е доволен, и той на жена си газ сложи. За газовата 9 години не съм я пипал. Само 2 пъти годишно източвам утайката. Няма да ви кажа каква марка е, че голяма реклама ще им направя. Но за 9 години никакви проблеми. Тогава се изръсихме повече пари, за модерната тогава ламбда-газ, която сама настройва газта. Но пък за толкова километри, таз система се е изплатила от ходенета по майстори, сигурно 100 пъти! Вярно колата по-добре върви на бензин, но и на газ не е много по-зле. Хайде да кажем, че съм станал като 420-ка. В най-лошия случай! Абе сега да не си помислите че преувеличавам. Казвам ви го всичко от личен опит. Въпреки че 1 година не карах колата аз, колегата, и разбрах, че нещо са я объркали, не сменял маслото май на време или блъскал ли я е какво не знам, та тогава смятам, че са правили основен ремонт на двигателя. Но това беше 98-а. От тогава съм минал милион км. сигурно, и колата няма грижи. Вярно поддръжката и не е евтина, в сервиза ни дерат яко само за преглед. Но който си има брада, си има и гребенче. Но пак ви казвам желязна немска кола е това. Стига да се гледа като хората. Всяка неделя смяна на маслото, два пъти в годината гуми (едни летни, едни зимни), един път контролни прегледи. И колата се радва, и вие се радвате. Хайде стига толкова че ме заболя ръката да ги търся тез копчета

**emdless4** · 28.02.2005, 17:12

Манталитета на БГ шофьора...

и това е от същия клуб - Авто - Мото...

Здравейте! Много интересна дискусия се разгоря на тема "тъпите копелета, катаджиите". Аз живея в Германия. От скоро. Идвам си толкова често, колкото някои от колегите шофьори от провинцията ходят до София. Тези от вас, които четат в клуб "Рено" вероятно ме познават виртуално. Аз съм по душа пътешественик. Обичам всички видове транспорт, но най-вече и преди всичко - да шофирам. Последната година ми се събраха малко над 47 000 км. Това не е малко, нали? Докато шофираш имаш възможност да мислиш за много неща. Особено ако пътя е дълъг и живота е пред теб. Та и аз така - мисля си. Например - преди няколко месеца се случи да пътувам до България с колата за първи път. Голям страх брах - всички ми казваха "в Югославия да не замръкваш!", "в Хърватска да внимаваш", "стопаджии не вземай", "гледай да не заспиш". Все такива насърчителни съвети. Добре, викам си аз, един път да стигна до Калотина и съм си у дома - познавам всяко камъче по българските пътища в този район. Е, в Хърватска е почти като в Словения - тихо и спокойно, само дето магистралата е права и дълга и се пада баш когато най- ти се спи. Сърбия - по пътищата има малко коли, не толкова много дупки и известно количество полицаи. Карах със 140, при ограничение 120 и ме глобиха. Нито имах намерение да споря, нито време да увъртам. Платих си 25-те евро и ги включих в калкулацията на общите транспортни разходи. Всичко беше като по ноти докато не минах Калотина... Не знам дали някой от вас е бил с личната си кола извън Бългаия, в страна която не познава и в която примерно табелките по улиците са на друга писменост (примерно Гърция или Арабските страни). В такива случаи на човек му се иска останалите да прояват мъничко търпимост към забавените му реакции (щото примерно се опитва да разчете някой надпис) или щото не се ориентира. Мислейки си за принципа не реципрочност си рекох аз от Калотина до София да карам бавно и внимателно (пак са монтитали нови дупки на непознати, за мен, места). Изпревариха ме. Отдясно. С около 130. В това време аз давах мигач за да се върна обратно в моята лента, след като бях заобиколил току-що убит заек. Само късмета и добре вкоренения от немските магистрали навик да поглеждам през рамо спасиха нещастника, който ме изпревари, от това да го изблъсквам в канавката. В София. Гъмжило от коли. Движа се от Трайчо Костов (или както се казва вече таз улица) към Семинарията. Гадно кръстовище - без предимство си. Пешеходците едвам се промъкват, за да пресекат. Всички си пречим един на друг. Спирам за да дам път на кола, която е запушила всички ни, макар че е без предимство. Свиркат ми отзад - един вид, "копеле, тука не ти е Германия - мачкай го!". Чудя им се на акъла - аз бързам, затова предпочитам да се забавя мъничко. Нек’ъв келеш с прототипа на Голф I смуче биберона си и гордо се намъква в мястото, дето съм оставил, за да се промъкне нещастника, дето е без предимство. Усмихва ми се гордо и си остава там запушен незнайно до кога. Измъквам се от задръстването. Той сигурно още е там, смучейки биберона си. Както и да е. Два месеца по-късно. Този път минавам през България транзит. Целта е малоазиатската част на Турция. Две кратки почивки - една в София и една в Царево. От Мюнхен до София са 1300 километра. От София до Царево няма и 450. Разстоянието от Мюнхен до София вземам за 15 часа. Слизайки от колата си вземам душ и тръгвам да се разхождам. Уморен съм, но причината е по-скоро неудобната поза и дългото взиране в пътя. Разстоянието от София до Царево вземам за 6 часа. Избехнах три челни сблъсъка. По магистралата правихме тройно разминаване. Няколко пъти ме засякоха. Едвам не блъснах каруца. Къде е тоя, дето каза, че нямало война по пътищата?! Че то усещането е, все едно, че участваш в кастинг за каскадьори. И това при положение, че съм с кола с немски номера - т.е. би трябвало останалите да предположат, че идвам от дълъг (минимум 1000 километров) път и не се ориентирам в обстановката. Признавам, че леко се изнервих. Сигурно от зодията или от 1/4-та арменска кръв. Включих дългите светлини и фаровете за мъгла и почнах да карам със 120 при ограничение 90 (когато си с немска книжка това обикновено води до лист хартия, наричащ се акт, който ползваш за увиване на банички). Почнаха да ми правят път. Едно Голфче, от тези с пеленачетата, така се същиса, че дори даде ляв мигач, когато изпреварваше. Странна работа. Стана ми тъпо. Намалих до 90, изключих дългите. Загасих и фаровете за мъгла. Престанах да обръщам внимание на самоубийците. В Царево приятелите ми ме питаха дали не съм видял призрак та съм толкова блед. И това при положение, че предните лета, докато живеех още в България, беше обичайно петък вечер да се метнем на колата и да идем почивните дни на море. Губи се тренинг, явно. Турция. 70 милионна държава. Магистрали, първокласни пътища, черни пътища. На места няма пътища. Подготовката за пътешествието е отнела 2 месеца. Четеш всичко, що е написано в интернет и по пътеводителите. Информация бол. И на всякъде еднозначно - съветват те, ако нямаш здрави нерви и поне 10 годишен стаж и не си с кола под наем В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ ШОФИРАШ. Движението било "А Д". Минаваме границата при Малко Трърново. Рано сутрин. Няма коли. Разсъмва се окончателно. Стигаме до ферибота. Два часа по-късно сме в Мала Азия. Къде по дяволите са невъзпитаните, неопитни и жестоки турски шофьори?! Lonely Planet не може да греши. На магистралата сме. Слизаме от нея - движим се по пърокласен път. Ето - наближаваме Измир. Тука, викам си, вече трябва да чакаме огъване на ламарините. Примирил съм се, че ако не ми откраднат колата, поне ще трябва да я изчуквам. Ма къде, да му се невиди, са тея шофьори. И нямат ли голфове тука, да му се незнае. Вече 6 часа шофираме и само отляво ни изпреварват (ако успеят, де, щото ние караме с колкото е ограничението + 10 % отгоре). И мигачи дават. И ние даваме мигачи, ма то е щото колата един вид си е свикнала. "Влачим" се зад един ТИР. От тези, турските, дето ги карат най-гадните шофьори в света. В колоната сме 10 коли. Завой след завой. Заел съм поза за самоотбрана - а някой от тези зад мене реши да ме изпревари - ще го засека викам си. Не щат, мамка им гяурска - карат чинно зад мене. По едно време ТИР-аджиията, потомък на тези дето са ни колили и бесили, дава за кратко десен мигач. Знака ми е познат от далечната Германия - изпреварвай, един вид, пред мене е чисто. Викам си, тоя само ако ме будалка, като се срещнеме горе на небето не знам какво ще го правя. Включвам две предавки по-надолу и с 5000 оборота профучавам покрай него. Чисто е. Тоя верно не ме е излъгал. С носталгия си припомням за ставащата все по-далечна Германия и му мигвам с аварийните светлини веднъж. Един вид - "Тешек кюр комшу" (благодаря) - човек излезе. Той ми мигва с фаровете. Демек, казва, хора сме, ще си помагаме. Шантава работа. Пак ми става тъпо. Сещам се за първите години, когато имах книжка. Четвърти километър. Кръговото. Връщам се от клиент, страшно изморен. Боли ме зъб. Зима е и кишата по булеварда е невъзможна. Мисля си как по-скоро ще оставя служебната кола, ще ида вкющи и ще спя, спя, спя... Движа се умерено бързо, с 80. При ограничение 80. В най-лявата лента. Давам мигач за престрояване. Изневиделица от локалното изниква "нещо". Нямам време да реагирам. "Нещото" просто застава пред мене. Движи се с 60 километра в час, но ускорява. Набивам спирачки. Колата поднася и се удря в мантинелата. Извивам волана. През предницата минава една Ифа. "Нещото" дори не намалява, за да види от любопитство ламарините, в които се е превърнала служебната кола. Ифата - и тя продължава. Успявам да овладея колата и спирам остатъците от нея в един храст край пътя. Трескаво се опитвам да се сетя как се казвам. Мозъка ми отказва да работи и аз го оставям намира. Усещането е приятно. С крайчеца на подсъзнанието си улавям зачатък на следната мисъл - сигурно заради това толкова хора по пътищата не мислят - та то било толкова прекрасно - само натискаш педала и ръчкаш скоростите (ако си късметлия да не си с "автоматик"). Спомените избледняват и пак връщам съзнанието си, там където му е мястото - тук и сега. Отново съм в Турция и духом. За 6 дена шофиране, по около 300 километра минимум на ден не се случи нито веднъж да ни засекат, да ни отнемат предимство или да ни "натиснат". Дали защото ни мислеха за турски гастарбайтери. Може би. Искам и в България да ме мислят за мияч на чинии от Канада, но поне веднъж да ме пуснат ако съм се объркал и съм вляззл без предимство на някое кръстовище. Искам поне веднъж някой да ми се усмихне когато пресичам ПЕША, С ПРЕДИМСТВО и той завива и да спре и да ме изчака, докато си връзвам връзките на обувките на платното. Искам поне веднъж ако аз спра и дам път на някого и му се усмихна, той да махне с ръка и да каже наум "благодаря ти". Толкова ли е трудно?! Па трудно е. Най-важното в живота е да не настинеме и да не се минеме. Нали така? Оня ден дори измислих начин как да парикирам на място, с ограничено време за паркиране, за по цял ден. Много хитра работа. Жалко че нямам време да направя механизма - трябва да работЯ, а в събота и неделя ще отскоча до банката, за да си броя парите. Както се е видяло май ще си плащам таксата от 50 цента за P+R и ще пътувам из Мюнхен с метро за 5 евро. Между другото да разсея няколко прочетени във форума мита. Средната заплата на работниците, в завода, в чийто IT отдел работя е между 1500 и 2500 евро. Бруто. Нетото се получава, като умножите това число по 0,5, максимум по 0,7. Вчера гледах колите по паркинга. 2 бяха със всесезонни гуми, останалите - със зимни. Нямам идея от къде някой черпи информация за заплати от по 4000 и нагоре (чисто!). Моята информация е от информационната система, щото отговарям за нея. Такива заплати има, естествено, но познайте кои ги взимат - ми естествено - "Отличниците, Иванчо, отличниците"... Втория мит - нямало полицейски акции. Ха! Това пък къде го чухте?! По време на Октоберфест около Мюнхен има повече полиция от колкото на английски футболен мач. А оня ден по B12 (шосето дето свързва Пасау с Мюнхен) преброих точно 5 (пет!) полицейски патрула, всеки от по 4 полицая, които седяха на паркингите край пътя и спираха всичко дето е на 4 колела и може да се побере на паркинга и проверяваха дори налягането на гумите!!! И всичкото това, щото, разбирате ли, B12 бил пътя в Бавария с най-много произшествия. Нека да ви кажа моето мнение (ако сте имали търпението да стигнете в четенето до тука, искам да кажа, че остава съвсем мъничко ). Та моето мнение е, че в България трябва да има драконовски глоби. И не ми пука дали законът важи за всички или не. Искам да изгарят и добрите хорица, дето не са имали пари да си купят хубави гуми и са тръгнали с "джапанки" по зимните пътища, па макар и "съобразявайки се с това". Искам полицаите да спират всеки, дето кара с два пръста а с цяла ръка държи безценния "жисеем", дето струва колкото две негови месечни заплати. Не ми пука, че в момента може да се обажда на болната си майка и бърза да вземе невръстната си дъщеричка от детската градина. Все ми е едно дали през това време порай полицая са минали 3 мутри с BMW 9000 и кусур, дето са карали без ръце, със затворени очи, обърнати назад и гледащи телевизия. Все ми е едно, повярвайте ми. И на вас трябва да ви е все едно, като се замислите. Ето логичното обяснение: ако сте толкова бедни и честни, последното нещо което искате да направите, според мен, ще е да вгорчите нечий чужд живот като предизвикате катастрофа. Без значение дали от самонадеяност, непредпазливост или небрежност. Нали всички се борим срещу неправдата? Ми хайде тогава да не се борим срещо нещо, чрез неговото умножаване. Че ще стане като борбата за мир с атомни бомби. Простата сметка е, че ако идиотите по пътищата се намалят с 80% и от тях 100% са бедни, честни и/или глупави хора, то идиотите все пак са се намалили със 80%. По добре другите 20% идиоти, недосегаеми от закона, да са 100% мутри, но да са само 20%. Някак по-леко е да живееш с 80% нормални хора и 20% мутри. Аз имам 12 години активно шофиране в България и още 2 в чужбина. Считам се за човек с умерен късмет. Спирали са ме катаджии много пъти. И никога не се е случвало тези корумпирани, тъпи, некадърни говеда да ме спрат И глобят, щото съм им несимпатичен. Все е имало защо, мамка му - я фар няма да работи, я колата е минала на преглед преди 13 месеца, я при ограничение 80 аз съм карал със 100... Как пък веднъж не се случи да ме глобят, щото карам червен форд, а катаджията е левскар

- тогава щях и аз да мога да рисувам снежинки и надписи M+S по летните си гуми без да ми е терсене. Е, сполай ви. На желаещите да си рисуват зимни гуми мога да пратя пресни снимки от моите Michelin. Вчера на A3 ги пробвах и вдигнах 195 - Реното не може да вдигне повече. Един присветкаше отзад. Беше с Ламбурджини. Искаше да му направя място. Докато ме подминаваше погледнах кой е тоя нахалник. И тоя дъвчеше биберон и се хилеше като зелка. И тука, значи, имало такива.... С пожелание да не настинете и поне веднъж да се минете, пускайки някого пред вас без той да е в правото си... Лошото на хубавото и хубавото на лошото е, че свършват!

**me_to_u** · 06.03.2005, 17:52

Следващото четиво е интересно от гледна точка на това, че дава реалност на положението на повечето коли в нашата родина, и на мераците на собствениците им да тунинговат.Автор: FryscoИзточник: форум "tuning.bg"---------------------------------------------------Преди да бъде създаден този раздел се опитвах да налея малко акъл на младежите, ето какво съм написал, смятам че ще е полезно: "Понеже гледам че всеки втори пуска тема за тунинг на лада, та си рекох да нахвърлям надве натри какво трябва да започнете да правите най отпърво. Преди всичко си изяснете какво точно искате от тази кола-ще кажете "да върви"...Тя си върви и сега.Но как и къде ще я карате тази машина е най-важно.В града, на дълъг път, вечер, сутрин, цялата фамилия вътре, всеки ползва колата си различно. Тогава решете колко искате да вдига тази кола точно, какво ускорение да развива, погледнете си в джоба колко пари имате и сядайте да четете от интернет или от книги, как стават тези работи. После се замислете-двигателя ще го оправите, ами окачване, спирачки, ел.система, фарове... И хващайте колата и едно по едно, от най-лесните към най-трудните неща.Фарове, габарити, мигачи трябва да са изрядни, вътре по таблото, при двигателя да няма снадки тип спайка, ама с изолация тиксо...Ако трябва се сменят цели проводници от край до край, като се внимава за сечението на кабела, кабелните обувки или затворени клеми трябва да са стиснати като хората, а не нахалос. Огледайте за накоряли контакти, клемореди да няма стопени, да не се търкат проводниците в голи ръбове на ламарини. Спирачките са много важни-що ви трябва да върви тая кола, като не може да спира?Или разчитате на кофи и стълбове да "помагат"? Отпред всичко що е старо-цилиндърчета, дискове, накладки, маркучета-те са много важни понеже се огъват кофти и редовно са напукани.Продават се хубави накладки, вентилирани дискове-това се купува, а не неончета, спойлерчета, лампички и лепенки Reisink и Kinder surprise tuning... Отзад, почти всяка втора лада страда от кофти задни спирачки-я тече от полуоската, я цилиндърчето се е оплезила някоя гумичка... или ръчната не лови по принцип, но хваща чат пат в движение.Барабани също се подменят от време на време-ладите са с алуминиеви и се търкат по бързо от на другите коли.Нищо че не са надрани.Нови накладки, челюсти, пружинките се преебават с всяко сваляне и слагане. Вземете и си огледайте окачване и кормилна система-изчистете глечовете, мръсотия и картофите дето са поникнали.Шарнири, накрайници на кормилни щанги, селенови втулки, я тук има крива щанга, нищо ще кара-да бе да...Сменя се.Кормилната кутия как ви е-има ли масло вътре, после що се въртял трудно волана, тя уж по принцип се върти тежко-айде бе, тея на арменския поп.Гарнитурки има и тя и дистанционни втулки. Почистете, па ударете и някоя друга ръка боя по тея части.Отзад имате пет щанги със тампоните им и амортисьори, нищо друго не се бара. Пружините били меки-нищо, едни добри амортисьори ще ги оправят, пари струват ама си заслужават стабилноста-пък ако искате да е по твърда по няколко лева са гумените тампони за втвърдяване на пружината. Двигателя ви ако работи като редосеялка, най вероятно е болен от нещо, що не го оправите вместо да го сменяте с некъв абартов дето му е изпърдяла душата вече през ауспуха. Вижте си семерингите дали не хвърлят масло, топлинните хлабини на клапаните, верига и обтегач, карбуратор дали не е за почистване, делкото дали не е за ново предварение, нови кабели (хубави кабели) нови свещи, нова капачка на делкото, платна на бензиновата помпа, на карбуратора.Водната помпа и алтернатора не се ли измъчват с тоя пренатегнат ремък?После що се разбиват лагери, те хората са си казали колко да е луфта.Водни съединения, термостат, радиатор, капачка на радиатора, разширителен съд, трябва да са сухи.И да няма пипер по тях, значи отнякъде се мокрят. Всички маркучета и водни съединения имат живот-с колата по принцип, ако някой не я е употребил като тоалетна хартия или не я е върнал на вторични върви една книжка-"Инструкция за експлоатация", в нея е написано кое и на колко км се сменя, и не е за бъзик написано. Съденитиела ви как е-твърд, мек, горе долу, трябва да има свободен ход, и да не сълзи от маркучи и помпичките.Вилката не трябва да е крива.Пробвайте на добър наклон дали не приплъзва при повечко газ. Изобщо кола се тунингова когато е в добро състояние, а в България добре отглежданите лади са рядкост.Когато имате пари по добре си ги стягайте да са здрави отколкото да правите яките мотори и после да се чудите що почна толкова много да се чупи.И ако пак не се сещате, значи тази кола не ви трябва, щото не искате да ви вози. Купете си книги за ремонт и подръжка на колата и четете докато разберете какво пише в нея, демек ако не ви е ясно питайте-има си лада клуб за тая работа. А, щях да забравя-докато се въртите да оглеждате карантиите на ладите си, разгледайте и купето, дали си заслужава да поправяте кола която заплашва вас и околните с разпад?Предвиждайте пари и за тенекеджии.И ги карайте с телоподаващите да заваряват на плътен шев, а не на точки. Атрактивна и безавариина на всички... "------------------------------------------------------

**Nino** · 21.03.2005, 00:37

Съжалявам за латиницата,но това е оригиналът........................................ .................................................. ......................................anonimen -- autoexpert ne govoreshe za chevy i gmc kato cqlo a za spesifichni modeli. Imal li si ti BMW X5?! Zashtoto az sym imal i tova e nai golqmata nemska kochina koqto nqkoga sa pravili bmw. Moje bi samo ML320 na Mercedes moje da se sravanqva s nomera na defekti. Za 3 godini tozi eban X5, s vsichkite extras po nego, kupen chisto nov, zakysa 4 pyti. Postoqnno imashe neshto greshno s nego i ne vsichko beshe pod garanciq. Sled 3 godini, tazi kochina za $65,000 kato nova, struvashe veche $28,000. Sega karam nov Grand Cherokee za $33,000 i oshte problemi ne sym imal. Az sym/bqh lubitel na nemski avtomobili no poslednite nqkolko godini pravqt _absolutni_ kochini. Taka che ne mi govori za tozi eban nemski avtomobil zashtoto mi se vdiga kryvnoto kato chuq za nego. To ne bqha gafove s bmw 745i seriqta, X5, mercedes ML320, ta daje i E320. Sega sa na posledno mqsto sled qponskite i amerikanskite avtomobili. Hodi si kupi edin nov X5 i se moli da sa mu ostranili defektite na tazi kochina.

**Nino** · 08.04.2005, 11:50

Те правят най-много катастрофи и тероризират пътниците, а държавата продължава да нехае.| --------------------------------------------------------------------------------Елиезер Илел, ПловдивБях спрял на червено. Светна жълто, зелено - включих на скорост, но не потеглих. Внезапно ме бе обзело неясно чувство за опасност. И с право, миг по-късно от улицата вдясно от мен с бясна скорост изскочи кола, направи ляв завой едва ли не на две гуми и изчезна нанякъде. Успях да я разгледам. Зад волана бе седнало смугло 18-20-годишно хлапе. Примрели от страх - а може би и от възторг - на задната седалка се бяха сгушили две момичета.Дивашката постъпка ме разгневи. Гневът ми се усили щом видях двама полицаи, застанали на гюме стотина метра по-нататък, готови да накажат подобаващо нарушителите на правилата. В случая клиентът им бе минал метър, бе избягал в обратната посока. Но пък ако те бяха застанали на самото кръстовище, той изобщо нямаше да посмее да извърши такова тежко нарушение.Момчето търсеше изява - ясно защо. Сцена, стара като светаТа нима в онези щастливи времена, когато бях на неговата възраст, аз не правех същото?Момчето се ръководеше от древен инстинкт, записан някъде в гените му. Но не в това беше проблемът. А че бе избрало възможно най-неподходящата играчка за изявата си. И не то беше виновно. А ние, обществото - че му я бяхме дали.Моят син, иначе разумен и улегнал гражданин понастоящем, беше невероятно див тийнейджър. Някой - така и не успях да разбера кой - го беше светнал в премъдростите на шофьорското изкуство още на 11-годишна възраст. Обзаведе се с книжка на първия ден от деветнадесетата си година, беше изкарал курса предварително. В армията го взеха 15 месеца по-късно, които се оказаха най-тежкият период в моя живот. Щом попадна под пагон, в грубо "нарушение" на човешките му права, му поискаха книжката. Не му дадоха отпуск, докато не им я даде, и му я върнаха едва на уволнението.Нима не можеха неговите "тоталитарни" командири да го оставят да прави каквото си ще по време на отпуск и, след като "настъпи котето", да го тикнат в дисципа - ако остане жив, разбира се. Не, в тоталитарно време явно са можели не само да наказват, но и да носят отговорност.Статистиката сочи и КАТ добре знае - възрастта до 24 г. е най-опасната за кормуване. Тогава са най-много случаите на пътно-транспортни произшествия, при това едни от най-тежките. Полицаите много добре знаят, че младежите са най-агресивните и безцеремонни водачи. Колко живота биха били спасени, ако достъпът до пътищата за тези диваци се ограничи в максимално възможната степен. Ясно е обаче, че едно просто преместване на бариерата от 18 на 24 години не е възможно.Да бях аз на мястото на полк. Алекси Стратиев, вместо да се занимавам с глупости като дамските токчета или задължително включените фарове през зимата, бих посветил силите си на този проблем. Щях да измисля хиляди забрани, щях да бюрократизирам нещата до последно, само и само да огранича максимално достъпа на тези красавци до волана. Защото в случая друго решение няма, човек така е устроен.Щели да се нарушат човешките им права!? Е, да, но ще останат живи! А нали животът е най-висшата ценност за нашата цивилизация. И, освен това, само те ли имат права? Аз нямам ли? Докога ще ме тероризират, особено като пешеходец?Да започнем със Закона. Той, както е известно, третира всички участници в движението като равнопоставени. Но за да бъдат такива, те трябва да бъдат поне донякъде равностойни. А изобщо не са. Налице е най-груба дискриминация спрямо по-слабите, пешеходците.Трябва да е ясно - дотогава, докато подходът не бъде променен радикално, докато Законът не постанови, че водачът отговаря лично и изцяло за живота и здравето на пешеходеца при всички случаи, независимо от това кой крив, кой прав, настоящата трагична ситуация няма да се промени. В едно цивилизовано общество силният трябва да закриля слабия, а не да го тероризира.Агресивността на водачите спрямо пешеходците е функция и на национален манталитет, и на социалните условия, например стрес. Но резултатите могат да са коренно различни при добро и навременно възпитание. Предложих на немското внуче на моя приятелка, на годините, когато неговите връстници наричат колата "бу-бу", да покара. Хлапето обаче отговори, че то не може и не бива да кара кола без да има книжкаМного късно е да обясняваме правилата за движението на децата, когато тръгнат на училище. В Германия ги инсталират в главите им още в най-ранна възраст - когато всеки "запис" е практически неизтриваем, за цял живот. И според лявата, и според дясната концепции за управление, това е задача на държавата. Остава да се надяваме, че в някакво неопределено бъдеще, когато приключат приватизацията и далаверите, нашата държава ще благоволи да се заеме с тази архиважен проблем.ретроманиак

**Nino** · 28.05.2005, 19:47

Прочетете го!http://www.e-bane.net/modules.php?na...ticle&sid=1519

**kiro_of_the_day** · 04.08.2007, 18:59

Доста интересни четива! Особено двете предпоследни - "инженерните" - те са си направо за друг раздел, където и отидоха в отделна тема! http://forum.fiat-bg.org/viewtopic.php?t=18058

Реклама

Съобщение

Интересни четива!...

Интересни четива!...

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Реклама