Самотно детенце за коледните празници ???

[ntodorov]

Преди 3-4 дена слушах в колата радио "Витоша" и там темата беше за приобщаване на дечица от Домове за самотни или изоставени деца към семействата ни за Коледните и Новогодишните празници. Някак си се разчувствах и споделих със съпругата си. Трябваше ни малко време да одобрим спонтанното ми желание и съответно да пристъпим към действия. Щерка ми се зарадва много. Планувахме и почивните си дни. След първоначалното ни въодушевление обаче се замислихме. Плашат ни две неща: Ако привикнем много с това детенце ? Как това детенце ще преживее раздялата с нас ? И въобще дали това добро няма да му повлияе на психиката, желанията и живота от тук нататък в съответния дом след раздялата с нас??? Объркани сме. Някой преживявал ли е подобни неща?...Време не остана. Иначе имаме човек, който да ни съдейства и свърже с такъв дом. Иска ни се детенцето да е около 4-5 годишно, но...определено се плашим от последствията. Все пак немалко време ще сме свързани с това нещастно детенце. Имаме възможност да му предоставим 10 хубави дни , ами после ???

[gantcho]

Колега, първо - поздравления за хуманния порив! В наше време дори и поривите са малко.Относно колебанието ти, напълно те разбирам. Истината е, че това са деца, и дори и да му обясняваш, че това е времено, то тайно ще се надява да не е временно. А осиновяването на дете е прекалено далечна и отговорна стъпка, особено за хора, които така или иначе си имат деца...От друга страна, това (и всяко) дете ще се надява някой да го вземе за Коледа, особено ако други деца от непосредственото му обкръжение са взети...Толкова е сложно, че чак не мога да дам мнение, поне аз В крайна сметка, постъпи както ти подсказва сърцето...

[ntodorov]

Колега, първо - поздравления за хуманния порив! В наше време дори и поривите са малко.Относно колебанието ти, напълно те разбирам. Истината е, че това са деца, и дори и да му обясняваш, че това е времено, то тайно ще се надява да не е временно. А осиновяването на дете е прекалено далечна и отговорна стъпка, особено за хора, които така или иначе си имат деца...От друга страна, това (и всяко) дете ще се надява някой да го вземе за Коледа, особено ако други деца от непосредственото му обкръжение са взети...Толкова е сложно, че чак не мога да дам мнение, поне аз В крайна сметка, постъпи както ти подсказва сърцето...

Ганчо, разбрал си ме правилно...А иначе си мислех, че е нещо много просто. До сега винаги сме си казвали: "Какво ще кажеш - да вземем детенце за коледа". Оказва се, че никак, ама никак не е просто и не чак толкова хуманно дело, ако човек не смята да се обвърже докрай с това дете...

[Vladim]

Ганчо, разбрал си ме правилно...А иначе си мислех, че е нещо много просто. До сега винаги сме си казвали: "Какво ще кажеш - да вземем детенце за коледа". Оказва се, че никак, ама никак не е просто и не чак толкова хуманно дело, ако човек не смята да се обвърже докрай с това дете...

Някога част от работата ми бе да обикалям всяка седмица в различен дом за изоставани деца и да се запознавам с истирията на някое от тях. Нагледал съм на много грозни и тъжни картинки, но никога няма да забравя очите на едно синеоко, красиво, бяло момченце... Според мен взимането на дете от дом за Коледа и връщането му обратно след няколко дни е открадната Надежда.

[Irka]

И аз те поздравявам, колега, но и аз, подобно на Ганчо, не знам какво да те посъветвам. Това е нож с две остриета. И ние сме горе-долу в същото положение. В миналогодишната кампания на форума, в Дома в Кюстендил си харесах едно детенце и решихме да си го взимаме по празниците, не само за Коледа. Говорих с директорката, като се надявах да избегнем бюрокрацията, но ме отряза категорично и каза да действаме чрез Агенцията за закрила на детето. Парадоксът е в това, че детето няма заповед за настаняване ( а е почти на 2г.) и на практика е "незаконно" там, ако изобщо е уместна тази дума. Та както и да е.Въпреки всичко, трябва да го направите - щом наистина го искате и сте го решили, другото ще се нареди от само себе си. Успех!

[ivalena]

"По- добре е да си имал нещо и да си го загубил, отколкото никога да не си го имал..."Ножът е с две остриета до толкова, че и вие, и вашето дете можете да се обвържете емоционално... То е малко като екскурзиите, спечелени от някоя игра. Хуманно ли ще е като ви пуснат на някой екзотичен остров, и след 10 дни трябва да се връщате в сивото ежедневие? Тук говорим за предоставяне на възможност на едно детенце да изкара в семейна обстановка най- хубавите празници... Какви травми? Да не сте педофили?! За мъката след като си тръгне детето е разбираемо, но в крайна сметка това е част от живота. След като психолозите и държавата са решили, че е хуманно, значи плюсовете са повече от минусите. Поздравления, колега, дори само затова, че сте се замислили за такова дело.

[Vladim]

... След като психолозите и държавата са решили, че е хуманно, значи плюсовете са повече от минусите. Поздравления, колега, дори само затова, че сте се замислили за такова дело.

Вярвай ми, че психолозите и държавата до скоро не правеше нищо адекватно по въпроса с изоставените деца! По-лесно бе за чужденци да осиновят деца от дом отколкото българи.Да не говорим, че в комисията, която прецемнява дали дадено дете е подходящо за определен осиновител няма представители на дома, в който детето е отраснало.

[ele]

Не виждам нищо лошо в това и не знам защо идеята, че това може да се отрази лошо на детето трябва да спира желаещите да приемат едно изоставено дете в дома си. Тази задача е отделена на държавата, която за пореден път спъва подобни инициативи на хората. Преди време и аз се заинтересувах по този въпрос, но, нормално, надеждите ми бяха попарени. Едно дете може да бъде взето само от семейство, което предварително е одобрено за професионална приемна грижа. Т.е. ако искате да дарите малко щастие на едно детенце за няколко дни в месеца трябва да минете по тази процедура, която аз не знам, защото, очевидно не се вписвам в графата "семейство". Мога само да предполагам, че процедурата не може да бъде свършена в някакви разумни сроково, т.е. ntodorov, замислете се за детенце за великден или за следващата коледа. Междувременно можете да се обърнете към Социално подпомагане (мен там ме пратиха от агенцията за закрила на детето). Успех

[ivalena]

Vladim, за какви осиновители говориш?! Това с дечицата за празници е световна практика, не съм имала предвид само българските психолози. Какво значение има от колко време се практикува в нашата държава? Важното е, че има вече такава възможност. Друг е въпросът дали ние сме порастнали до там, че да възприемаме нормално такива неща, или робуваме на социалистическите норми. Искаш да ме убедиш, че от това изоставено детенце ще стане по- стойностен човек, ако си стои във домът с други деца, които за Коледа не са взети от семейства, вместо да му се даде възможност да се почувства специално, Било то и за няколко дни. Децата в домовете постоянно живеят с надеждата, че някой ще ги хареса и ще ги вземе. Много е тъжно, но както вече казах, това е тяхна постоянна надежда, независимо къде са на Коледа.

[Vladim]

... да се почувства специално, Било то и за няколко дни. Децата в домовете постоянно живеят с надеждата, че някой ще ги хареса и ще ги вземе. Много е тъжно, но както вече казах, това е тяхна постоянна надежда, независимо къде са на Коледа.

С този твой цитат и изразената ми до момента позиция мисля да спра коментара по темата.

[ntodorov]

"По- добре е да си имал нещо и да си го загубил, отколкото никога да не си го имал..."Ножът е с две остриета до толкова, че и вие, и вашето дете можете да се обвържете емоционално... То е малко като екскурзиите, спечелени от някоя игра. Хуманно ли ще е като ви пуснат на някой екзотичен остров, и след 10 дни трябва да се връщате в сивото ежедневие? Тук говорим за предоставяне на възможност на едно детенце да изкара в семейна обстановка най- хубавите празници... Какви травми? Да не сте педофили?! За мъката след като си тръгне детето е разбираемо, но в крайна сметка това е част от живота. След като психолозите и държавата са решили, че е хуманно, значи плюсовете са повече от минусите. Поздравления, колега, дори само затова, че сте се замислили за такова дело.

Ивалена, нашата мъка все ще я преодолеем, но от тази на нещастното дете се страхувам. Що се касае за острова - то не е хуманно да ходя на него, когато други едва свързват двата края, ама надали някой ще ме пусне, ако сам не си дам парите с цялото съзнание, че знам къде отивам и къде ще се прибера след време. Тука става реч за съдба. Децата са раними. Те искат прости неща. Не искат луксове и кеф за десет дена. Владим писа по-горе. Очите им са отворени за нещо повече и го искат завинаги. Не искам да си кривя душата - Правим го и за наше удоволствие и удоволетворение, а психолозите ( не само нашите ) целят точно такова обвързване за да стане коледата дълга...но засега ние не сме готови и от там вече ни идват дилемите. ПС: Нашата работа е като: Иска ми се, но не ми стиска... Шегата на страна: Не било толкова лесно. Емоцията и въодушевлението вече отстъпват място на разума като, че ли?

[ntodorov]

О, моля ви. Не спорете в тази тема. Искам съвет, ако някой е минавал по този път. Всяко мнение ми е ценно. Сега и от Еле научавам, че и сроковете за "одобряване" са големи. Явно бюрокрацията е убийственна и там. Знам, че осиновяването е трудно, но за коледата...Отчайвам се и се обърквам още повече. Впрочем и с приятели и с познати с, които се допитвам не могат да ми дадат съвет. Не познавам и приемни семейства...

[ele]

О, моля ви. Не спорете в тази тема. Искам съвет, ако някой е минавал по този път. Всяко мнение ми е ценно. Сега и от Еле научавам, че и сроковете за "одобряване" са големи. Явно бюрокрацията е убийственна и там. Знам, че осиновяването е трудно, но за коледата...Отчайвам се и се обърквам още повече. Впрочем и с приятели и с познати с, които се допитвам не могат да ми дадат съвет. Не познавам и приемни семейства...

не знам дали срока за одобрение е голям, просто предполагам, че ще отнеме поне няколко месеца. Аз само попитах какъв е пътят, но не отговарям на условието "семейство", затова дори и не опитах. Но съм сигурна, че за коледа няма да стане. Може би в бг-мама (или както е там) може да намериш повече информация и съвети. Но не се отчайвай, мисля, че няма да навреди на детето да му показвате малко обич от време на време - може би 1-2 пъти в месеца и по големите празници. Мисля, че страхът какво ще стане е доста голям, но не е основателен - не оставяй нещо такова да те спира - неоснователно е, а и няма как да разбереш, освен ако не опиташ

[peho]

Въпреки че до някаква степен съм се сблъсквал с подобно нещо, аз също не мога да ти дам конкретен съвет. Много особености си има вземането на дете, не са само преживяванията след като го върнете обратно в дома. Ти вземаш в къщи чуждо дете, за което трябва да отговаряш. Представи си че след като привикне с вас и вземе че стане не до там послушно, как ще се оправиш с него ако започне да играе доста буйно, децата са си деца, някои по-буйни, други по-кротки, но знаеш ли какво ще е това което вземеш? А какво става ако вземе, че се нарани по някакъв начин? Много голяма отговорност е да вземеш дете по този начин, трябва очи да не откъсвате от него. Да, показвам ти един лош сценарий, но трябва да си подготвен и за такъв. Разбира се всичко може да бъде перфектно и много добре да мине за всички, но може и да не стане така. Може дори при едни чудесно изкарани празници, сцената, в момента на раздялата когато го върнете в дома, да се запечата доста дълбоко в съзнанието ти. Единствения съвет, който мога да дам е: Много добре си помисли.

[daley]

Здравей колега, аз не съм вземал дете, но и не бих взел. Ако вземеш за седмица или две това дете, ще ви се наложи първо да свикнете заедно, а за това трябва време. Със сигурност на детето ще му хареса домашната обстановка, след като мине стреса. И докато свикне с приятната обстановка и пак ще се върне в дома и сивото ежедневие и отново стрес. Ако детето е взимано и връщано и преди, това ще го направи затворено, плахо и недоверчиво. Ако не е било взимано преди, само ще разпалите една надежда в него и накрая ще убиете мечтите му като го върнете. За мен единствено е оправдано ако си харесате дете, което в последствие ще искате да го осиновите. Друг е въпроса и дали самото дете ще ви хареса. А ако това дете не ви допадне и по някакъв начин ви стане противно на втория-третия ден? Представяш ли си каква мъка ще е да го вънеш по-рано или да се опитате да избутате останалите дни. Според мен си заслужава само ако познавате това дете и то знае много добре, че няма да бъде осиновено, а само ще ви гостува за тези дни. И в края искам да кажа, че е много важно и самото дете да желае това, а не да е принудено да го направи с цел да задоволи някакви прищявки (ваши, на ръководителите на дома). С всички деца трябва да се отнасяме като с възрастни и да зачитаме тяхните желания.