Ем е на днес отидох да си я платя, не ми щат парите баси хората. Оная мацка на гишето вика даи бележката и талона на колата, викам талон имам ама бележката като я отлепих от стъклото се скъса. Па тя вика; - не тази поканата за плащане на глобата. Аз викам ; - Ми аз покана няма само стикер на стъклото от вчера. И оная се смее вика -бегаи си гледаи вика живота като ти доиде покана тогава ша додеш да я платиш. Викам.... - до де ми дойде покана може и да не доида да си я платя вече
А каи ми ся има ли по съвестен от мене още на другия ден искам да си платя ама те нещат, искат психологичен тормоз да ми налагат, искат да ме оставят да живея с мисълта за тая глоба, да ми тежи на съвестта, да помрачава сутрините когато се събуждам и първото нещо за което се сещам да е тая покана, трепкаво да чакам пощальона всеки ден с натъжени очи дали ще ме поканят или ще ме пренебрегнат. Е това не е ли живот под напрежение, ще си преместя темата в "Похвали се Оплачи се" да се оплача че не мога си платя глобата
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
![Mr. Green](https://www.fiatforum.bg/core/images/smilies/icon_mrgreen.gif)
Коментар