Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

От колко време сте на сегашната си работа ?

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    #31
    Ntodorov, и при мен нещата са подобни. Пълно отегчение и липса на мотивация в работата, а и определено кризата на 40-те не е измислица. Спасяват ме хобитата ми - коли и спорт, дано имам възможности и здраве да ги практикувам.
    Tonight's the night and it's going to happen again and again...

    Коментар


      #32
      Аз вече не знам колко стана стажа ми тук...мисля към 3 години и малко,на предната ми беше 4,тъй че поне да си подобря "рекорда" занапред ще видим!!! Не еважно колко често сменяш работата а това колко пари ти носи и колко удовлетворение!!! Важното е да се намери баланса от тези две неща и още няколко компонента...балансирате ли ги,стойте си на задника,защото всяка една промяна значи известна риск,а намаляването на риска е право пропорционално с улягането на един човек!!! С две думи-ИДЕАЛНА РАБОТА НЯМА И НАВСЯКЪДЕ НЕРВИТЕ И СЛАБОТО ЗАПЛАщАЕ ЗА СМЕТКА НА МНОГОТО ТРУД СА ЕДНАКВИ!!! Затова,стигне ли се дотам,че почва все по-малко да ти пука за това,което вършиш...може да намериш предизвикателството във всяко едно нещо,не е задължително да прибегнеш до смяна на работата!!! Аз например съм свидетел,как човек,който тотално му бе омръзнало работата, намери предизвикателство в това да работи с такъв на годините на сина му и да го научи на всичко което може...и така 4 години...като се махнах аз,той изкара още година и не издържа!!! Тъй,че намерете своето предизвикателство,дори в монотонната работа...
      ex.Мареа ТД100

      Коментар


        #33
        snake написа:
        Ntodorov, и при мен нещата са подобни. Пълно отегчение и липса на мотивация в работата, а и определено кризата на 40-те не е измислица. Спасяват ме хобитата ми - коли и спорт, дано имам възможности и здраве да ги практикувам.
        Да - така е. Тази криза си я има. Не искам да се предавам и гледам да не и обръщам внимание, но може и да ме е завладяла ( без да си признавам :D ). Преди десетина години си мислех, че пътят ми е магистрала. Бях с переспективи. Повечето съм ги " прегазил " и сега от позицията на времето ми става смешно, колко силно съм желал неща от, които сега се оттегчавам. Тавана в моя занаят ми се струваше високо-високо, а сега гледам през капандурата му и...нищо не виждам. С една дума и долу ми е далече и горе тоже, а време и желание за нещо различно нямам...Ебаси - това май си е криза от всякъде, а ?
        A17DTС/S
        Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

        Коментар


          #34
          Аз вече 8години работя едно и също започнах с хъс обичам си работата и днес все още е така,но....и на мен вече ми тежи и то не задруго а защото всичко вече отива по дяволите заради политици и глупави началници които не ги интересува нищо и не намират начин да направят така че да упражняваш поне с малко любов професията си...живеят от ден за ден от заплата до аванс...
          ''Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят.''

          Коментар

          Working...
          X