От колко време сте на сегашната си работа ?

[van_dal]

От началото на 2007г. съм на сегашната си работа, но докога ли? Преди бях 1,5 години на едно място и това е серозния ми трудов стаж занапред ще видим.

[profit]

От 7 години. Не мога кой знае колко да се похваля, но не мога и да се оплаквам много. Предимството е, че е близо до нас (15 мин. пеша) и е държавна. Недостатъци - ...

[Riki888]

Повече от 2 години. Ама бачкам и в още една фирма. Не ми остава много свободно време. Понякога възникват и допълнителни неща. Налага ми се да отклонявам ангажименти. Харесвам си работата. Бачкам това което разбирам и имам възможност допълнително да се квалифицирам. Останалото вече е да успявам да си организирам времето. Удоволствието е не толкова в заплатата ами да работиш с коректни хора и в такава среда която те мотивира да даваш максималното от себе си. От друга страна истината е че съм имал изключително трудни моменти. Мисля че най-важното е човек да не се шашка и да търси възможности. И да се подготвя за момента в който шансът ще мине покрай него. И като дойде моментът да не се заплесва настрани.

[staik]

1 год и 1 месец :D но е време да напсукам , защото съм решил да ставам човек ( щя следвам/уча )

[Mupo]

След 8 дни правя 3 години. Иначе по темата имаше интересно проучване проведено в Европа и САЩ. Средно в Европа един човек се задържаше около 3 години на едно работно място, в САЩ 5г. В което има смисъл най-малкото ти писва от монотонността (б*хти думата, дали въобще се пише така ), хората и управлението.

[tyson]

Аз правя точно 1 г. като изтече септември. Мотивиран съм да, защото има накъде да раста. Харесва ми структурата и дейността с която се занимава.

[Yavor]

Декември ще станат 8 години на едно и също бюро, макар и работата доста да се промени, а с това и отговорностите ми.Колегите са почти същите - много малки промени.Засега съм доволен - по натам - ще видим.

[Insane]

добре че кампютрите имат свойството да се чупят, а и задклавиатурните устройства също не слушат и правят бели, та ми отварят по малко работа

кампютаржия съм и аз от 2 години и 2 месеца почти. В началото ми беше много търсене, понеже това ми е първата работа изобщо, но в последствие свикнах и съм доволен. Попаднах на супер шефове, които правят доста компромиси и ми помагат доста в личен план. На моменти преди година мислех за смяна на работата, но в момента нямам такива нагласи. Надявам се да изкарам още дълго в таз фирма и да се развием още че да има повишения и премии.

[z_sutrov]

На тази работа съм от 2,5г. Не ми харесваше кой знае колко ама е държавна и на смени(хванах се да върви някакъв стаж). Имах време и за час-мака откъдето ми идваха основните доходи. За съжаление както при Immortal , така и при мене часното секна заради кризата. Сега попринцип се озъртам за нещо по-добро ама нещо не се търсят много ел.инженери.

[ntodorov]

На тази работа съм вече 15 години. В началото ми беше интересно, имах какво да уча, можех да се развивам и бъдещето ми беше розово, чисто и безприпятствено. Развих се, научих се, реализирах се и стигнах... тавана . Започнах с работни дрехи и малки отговорности, вече съм зад бюро с чисти дрехи и големи отговорности и вече знам, че преди десетина години ми беше по-гот, защото имах цели. Сега вече не. Обезверен съм, разбрах, че не всичко което лети се яде и не всичко, което върви се е*е. Бях по-млад - сега усещам, че съм загърбил другите неща и времето ми за наваксване привършва...Та с две думи - не изпитвам вече удоволетворение от работата си, но и за друга реализация съм позакъснял ми се струва.

[Kuku]

През март 2010г. ще станат 10г. от както имам фирмата и съответно съм на една и съща работа, само местя офиса

[=Rudi=]

На тази работа съм вече 15 години. В началото ми беше интересно, имах какво да уча, можех да се развивам и бъдещето ми беше розово, чисто и безприпятствено. Развих се, научих се, реализирах се и стигнах... тавана . Започнах с работни дрехи и малки отговорности, вече съм зад бюро с чисти дрехи и големи отговорности и вече знам, че преди десетина години ми беше по-гот, защото имах цели. Сега вече не. Обезверен съм, разбрах, че не всичко което лети се яде и не всичко, което върви се е*е. Бях по-млад - сега усещам, че съм загърбил другите неща и времето ми за наваксване привършва...Та с две думи - не изпитвам вече удоволетворение от работата си, но и за друга реализация съм позакъснял ми се струва.

ntodorov, я по-ведро! Май те е хванала кризата на средната възраст! Аз като се замислих на 02.08. съм направил 17 години на една и съща работа/до сега най-много от писалите по темата/, но не съм ги усетил, защото е разнообразна, работя с различни хора, не съм постоянно на едно място,а в движение. Сигурно еднообразието е най-големият дразнител, който кара дори и най-добрия работник да се замисли за промяна-понякога като буря в чаша вода-поне с един скандал, понякога и с напускане на работата.

[svetkos_]

Ами вече 2,6 години. И паралено с други неща се занимавам. Доволен съм, устройва ме напълно. На удобно място е, съчетава се префектно с учението. Нямам оплаквания.

[snake]

При мен така се стекоха нещата, че за добро или лошо винаги съм работил на държавна работа - обиколих големите заводи в и около Пазарджик, минах и през банки и се кротнах на сегашната си работа. Най-невероятното предложение, което съм получавал, беше в сладките и мътни времена на лесни печалби, пирамиди и пр. неограничени възможности - 90-те години на миналия век. Получих предложение да оглавя една от никнещите като гъби частни банки в града. След една безсънна нощ бях спрян, едва ли не не ме пуснаха да изляза от нас жена ми и родителите ми, с техните стари, но здрави разбирания и се разминах с директорския пост. Едни от най-комичните случки, които са ми се случвали на работа, са свързани с това клиенти да ме смятат за охрана. Имах възможност да бъда и първия дилър на компютри и касови апарати в града, но и от това ме спря жена ми, за което още й натяквам периодично. Истински щастлив съм бил само на първата си работа - Завода за информационни носители в Драгор. Малко пари, но страхотен млад колектив, съревнование, постоянна спортсменска надпревара кой е по-добрия програмист, абе бяха славни времена. Винаги ще съм благодарен на първия си началник Васко Бараков, беше въпрос на чест да се знае, че си работил с него. Беше нещо като д-р Хаус, но в компютърния бранш. Никога след това не съм срещал толкова прозорлив и умен човек.

[ntodorov]

Rudi. Ведро, ведро, ама ми писна. Материално съм удоволетворен, но не изпитвам вече онова желание за усъвършенстване, което бута напред. Обезверен съм от тесногръдие, първичност, алчност, безкруполност и невежество, които от година на година ме заобикалят и задушават все повече и повече. Чувствам се безсилен да се боря с безхаберие. Иначе смея да твърдя, че все още не съм се оставил в ръцете на "кризата на средната възраст", но имам чувството, че и тя ще ме налегне скоро. Държат ме семейството и моята щерка, които съм пренебрегвал преди, заради този дето духа. Сега вече гледам да им се реванширам и това е най-важното за мен.