Шамарът като възпитателно средство

[Irka]

Не прочетох цялата тема, но общо взето си съставих мнение за настроенията. Аз мога да пиша мнооого тук, и като дете, и като родител. Да ме прощават колегите, които нямат деца, но мисля,че те не могат да бъдат обективни. Може да са против дори пошляпването, но ако имат дете като моето или на Явор - много е вероятно бързо да променят мисленето си. Синът ми е на 2 и половина, но от почти година е толкова изобретателен в белите, че на моменти сили нямам. Удрям го само през ръцете, защото по дупето нищо не усеща - до скоро беше с памперс. По лицето съм се зарекла да не удрям, забранила съм и на баща му, но не заради кръвонасяданията, както каза Торнадо, а защото за мен това е "висша" форма на унижение. Калина още не съм я подкарала, ама то няма още 2 месеца детето. Шегата настрана, но мисля, че не трябва да се стига до изстъпления.НикМар, споко, аз те разбирам. Не казвам, че одобрявам стореното, но те разбирам. Има ситуации, в които човек толкова се страхува за живота на детето си, че като го види живо и здраво, не се сеща за друго, освен да го ступа. Не знам майка ми какво постигна като ме биеше. Като казвам биеше, влагам буквалния смисъл на думата. На 3-4 годишна възраст ме преби с дървена ракета за федербал, защото изгубих неин златен пръстен. После системно ме дърмонеше, защото се упражнявах по 3 часа да свиря на пиано (докато децата навън играеха лятото). Та като дойдеше да провери какво съм научила и нещо сбъркам - боооой! С колани, точилки, влачеше ме за косата...чак ми е гадно да се сещам. На някой сигурно му звучи като сценарий за научнофантастичен филм, ама си е живата истина. Последно ме преби на 16 и гаджето ми като видя синините по краката, искаше да говори с нея. По лицето никога не ме удряла, сигурно и тя като мен смята, че е висша форма на унижение... Обърнах го на "Искрено и лично". Та така. Зарекла съм се да не бия детето си и съм сигурна, че ще го спазя. Не че понякога не ми се иска - щот му викаш "не", разбира те,гледа те в очите и го прави. Тва да бърка в контакта, да разлее олио на килима, да размаже на мама крема по мокета, да изчегърта червилото и балсама, да пуска лъжици в пералнята и после да я пусне, да включи фурната, да пъхне в микровълновата метална чаша,бутилче с газ и да се опита да я включи...мога да пиша до утре. Е, как да не ти избият чивиите в един момент?Но боят не решава нищо.

[ntodorov]

Някой път ние предизвикваме децата. Любопитството детско няма граници и ако ние не сме достатъчно внимателни, ако не си обезопасим уредите, контактите, ножовете, микровълновите и прочие не можем да очакваме детето да го направи. По скоро на себе си ще ударя шамар.

[coolboby]

Ирка, пъхни го в пералнята без да я пускаш! Има опасения пък, че постоянно ще влиза и може да я пуснеш без да разбереш, че той е вътре

[NikMar]

Бях се зарекъл да не пиша вече по темата но Ирка ми изкара някои спомени от белите които са правили моите деца като малки и ако искате вярвайте, ако искате недейте са се разминавали само с едно мъмрене и нищо повече. Когато влязохме навремето в новия апартамент синът ми беше на 2 г. а кака му на 8 г. и малкия да вземе един отровно зелен пастел и да надраска стените в спалнята където свари, е тогава пък не ми избиха чавиите както казвате, по принцип се мъча да бъда търпелив и си казах станалото станало и да му се карам и да го набия все тая просто взехме и с майка му започнахме да чистим стената, в това време кака му в хола да вземе да мушне една 12 в крушка в контакта и тя естествено гръмнала, но тя си трае. Като свършихме с почистването се натъкнахме на стъкла от крушката и тогава ми настръхна косата, бях й обяснявал за крушките за волтажа и т.н. колкото да има понятие, а колко е разбрала за нейните години тя си знае, но направила белята. Призна си и пак реакцията ми, след ужаса какво е можело да стане, си беше според мен адекватна, оттърва се само с едно мъмрене и пак урици по тоци. Имахме и други преживявания не едно и две, пак рисунки в коридора с червило и пак чистене, но пак само с мъмрене, такива случаи всеки който има деца има стотици. Аз ви написах най-лошата си реакция и вие ме изядохте, написах го не с гордост, а защото има моменти както казва Ирка в които просто не реагираш адекватно за което после може да съжаляваш, бях писал отначало че съм ги бил 2-3 пъти като под БИЛ не означава пребиване за което пише Ирка, такова нещо не съм си позволявал. И да биеш за счупена чаша, разливане на каквото и да било е безсмилие, това няма да върне нещата, просто трябва да се почисти след това, а едно мъмрене с думи пак ще свърши работа. Да оставим, че и ние големите правим бели, как трябваше според вас да реагирам когато на времето жената удари жигулата а след това и следващата, просто си казах че няма пострадали извадих чука, кита и баданарката /пистолета де/ и ги оправих, какво толкова щом може да се оправи и няма пострадали хора майната му на всичко останало.

[Airfan]

Между другото да подсетя - обезопасявайте си контактите, има едни много подходящи капачета - хем можеш да ползваш контакта, хем не може да се бръкне в него. Има и едни щипки за шкафове и чекмеджета - помагат да не бърникат където не трябва.

[ele]

Един поздрав на всички с пожеланието да са по-добри родители http://vbox7.com/play:cafcff09

[coolboby]

Тая пък плаши детето си! http://vbox7.com/play:940cffae

[Irka]

Бях се зарекъл да не пиша вече по темата но Ирка ми изкара някои спомени от белите които са правили моите деца като малки и ако искате вярвайте, ако искате недейте са се разминавали само с едно мъмрене и нищо повече. Когато влязохме навремето в новия апартамент синът ми беше на 2 г. а кака му на 8 г. и малкия да вземе един отровно зелен пастел и да надраска стените в спалнята където свари, е тогава пък не ми избиха чавиите както казвате, по принцип се мъча да бъда търпелив и си казах станалото станало и да му се карам и да го набия все тая просто взехме и с майка му започнахме да чистим стената, в това време кака му в хола да вземе да мушне една 12 в крушка в контакта и тя естествено гръмнала, но тя си трае. Като свършихме с почистването се натъкнахме на стъкла от крушката и тогава ми настръхна косата, бях й обяснявал за крушките за волтажа и т.н. колкото да има понятие, а колко е разбрала за нейните години тя си знае, но направила белята. Призна си и пак реакцията ми, след ужаса какво е можело да стане, си беше според мен адекватна, оттърва се само с едно мъмрене и пак урици по тоци. Имахме и други преживявания не едно и две, пак рисунки в коридора с червило и пак чистене, но пак само с мъмрене, такива случаи всеки който има деца има стотици. Аз ви написах най-лошата си реакция и вие ме изядохте, написах го не с гордост, а защото има моменти както казва Ирка в които просто не реагираш адекватно за което после може да съжаляваш, бях писал отначало че съм ги бил 2-3 пъти като под БИЛ не означава пребиване за което пише Ирка, такова нещо не съм си позволявал. И да биеш за счупена чаша, разливане на каквото и да било е безсмилие, това няма да върне нещата, просто трябва да се почисти след това, а едно мъмрене с думи пак ще свърши работа. Да оставим, че и ние големите правим бели, как трябваше според вас да реагирам когато на времето жената удари жигулата а след това и следващата, просто си казах че няма пострадали извадих чука, кита и баданарката /пистолета де/ и ги оправих, какво толкова щом може да се оправи и няма пострадали хора майната му на всичко останало.

Абсолютно си прав за всичко и както и в предния си пост писах - не те упреквам, нито съдя. Мен така ме разпънаха на кръст в темата за земетресението, ама на такива ще им кажа - който е безгрешен - пръв да хвърли камъка!Забравих да ти споделя, че имаш страхотни деца, големи сладури са, особено синът ти - много лъчезарно момче.Справил си се отлично.

[jenshen73]

Като гледам съвременното поколение - тея между 11 и 18 години - е пълен и абсолютен кошмар. Безстрашни, безсмъртни и не им пука от нищо... На 12 години пред блока седят и пушат цигари, пият бира и псуват като каруцари... Е не, на такива и 200 тояги са им малко, но нали сме пацифисти у форума... Хайде, от мен толкоз, ако моето дете не стане човек - само аз и майка му ще сме виновни...

[winter_sun]

Спомням си, че като бях малко дете и поизяждах някое и друго шамарче, но сега като се замисля е било заслужено...Определено съм против боя на малчугани, но е истина и, че малките деца трудно разбират само от дума..понякога казаното има много по-голям ефект, ако е придружено с някое шамарче. Преди време казах на 4-годишната ми братовчедка "не пипаи контакта", а тя какво?!...цял ден се тръшка, защото искала да види какво има там. Накрая дойде майка и, ошляпа я набързо и я прати да спи..Резултатът е, че сега заобикаля все контакти в къщата.

[Irka]

Гледам, че се представяте тука...обърнахме го малко на онези сбирки на алкохолици... Аз съм Ирина, на 31г. от Пещера. Образование - висше, неомъжена, неосъждана, не пия, не пуша, по мъже не ходя... Ей сега дочетох цялата тема. Направи ми впечатление, че доста хора си признават, че са си заслужавали боя - е, аз мисля, че по никакъв начин не бях го заслужила. Мечтата на майка ми беше да ме види концертираща пианистка, та е решила, че точилката е помощно средство по пътя към целта и че така ще ми даде стимул да свиря по-добре. Както е казал някой от нашите общественици - "со кротце, со благо и со малко кютек".А Явор е напълно прав като казва, че техният вагабонтин е взел най-доброто от тях - нашият маймун е същият. Чудим се на кого се е метнал такъв бяс, ние сме кротки като агънца, еле я!

[fihi]

Ирка, пъхни го в пералнята без да я пускаш! Има опасения пък, че постоянно ще влиза и може да я пуснеш без да разбереш, че той е вътре

Малко извън темата.Боби, не е в пералнята, ама му беше доста интересно откъде вземаме киселото зеле.