Брррр ... Безсмъртни ... знам ли ... вкарваш ме в дълбок размисъл честно казано.Никога не съм срещал този член, моите наказателни постановления са все за повече пари.А и не съм чувал някой да са го "цакали" по този начин.Поразгледах тук таме, онлайн съдебни решения и се очертава следната картинка да го ева ...
Казано на "български", текста на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП е "специална норма", а текста на чл. 59 ал. 3 от ЗАНН се явява "обща норма".По нашето законодателство, а и според разпоредбите на ЗАНН, специалната норма е по силна от общата и се прилага тя. Демек, съда смята жалбата за неоснователна и потвърждава наказателното постановление на КАТ.Само една черна нинджа може да убие друга черна нинджа.Съда писмено тълкува следното ограничение така:
Това обаче е прието при некумулативно наказание, на български, ако е наложена само глоба.Ако имаме обаче кумулативно наказание, 50 лева и точки, 50 лева и отнемане на книжка и др. ситуацията според съда се променя и чл. 189 ал. 5 от ЗДвП става неприложим.Това според конкретния съд разбира се, а именно:
Това е което можах да намеря във връзка с въпроса ти. Ако има нещо, което съм пропуснал, нека някой юрист ме допълни.А и все пак остава общия ред, макар и много по бюрократичен.
Предвид наличието на визираната специална норма в ЗДвП относно необжалваемост на издадено наказателно постановление, която следва да бъде приложена спрямо общата уредба на ЗAНН и с оглед обстоятелството, че всяка от наложените по т. 1, т. 2 и т. 3 на атакуваното наказателно постановление глоби, попада в хипотезата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, ПРС.
Разумът на така въведеното ограничение на правото на обжалване е, че санкция в размер до 50 лева се налага за сравнително леки административни нарушения, а самата санкция не засяга в значителна степен както имуществения така и личния статус на наказаното лице.
Не такъв е настоящия случай. С посоченото по-горе наказателно постановление на жалбоподателя се наложени кумулативно две санкции, освен глобата от 50 лева, същият е лишен от правото да управлява МПС за срок от един месец. Явно е, че с наличието на втората санкция по-осезаемо се засяга статуса на наказаното лице, отколкото ако беше наказан само с глоба и поради тази причина наказателното постановление не попада в хипотезата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и подлежи на обжалване. Ако се приеме обратното /така както е приел районният съд/ би се създала възможност за неконтролиран произвол от страна на административно-наказващите органи. Така например за нарушението за което е издаденото процесното наказателно постановление ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право за управлява МПС за срок от един до шест месеца и ако се следва тезата за необжалваемост, би се стигнало до възможност административно-наказващите органи да издават необжалваеми наказателни постановления, с които да налагат глоба в размер 50 лева и да лишават от право да се управлява МПС за срок от шест месеца. Не такава е целта на закона. Такива постановления биха засегнали в значителна степен правната сфера на наказаните лица, поради това на тях е предоставена възможност да потърсят съдебен контрол на наложените им наказания. Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които се налага само глоба в размер до 50 лева включително.
Коментар