Реклама

Collapse

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Чертите на българина

Collapse
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Clear All
new posts

    #16
    Immortal написа:
    Ще дойдете на моята накрая, ама да видим Да, за съжаление Българинът нито е милостив, нито е толерантен, нито е трудолюбив, нито е интелигентен, нито...Хората, които имаха малко "пипе" в главата вече ги няма тук. Заминаха зад девет планини в десета.Останахме само ние, колкото и да ме боли, мързеливите, и т.н. (всичко обратно на това, коеот трябва да сме).И пак за съжаление - наближаващите избори ще потвърдят думите ми.Овце сме, а овчарите ни са слепи. Но това е друга тема всъщност.Има все още тук и там проблясъци, но затихващи май... Дано не съм прав!
    Не съм съгласен с теб с простия аргумент, че всяка генерализация е грешен извод. Може би такива хора имаш нещастието да срещаш. Аз лично за моите приятели не мога да кажа нито едно от споменатите. А и не мислиш ли, че негативизмът е безмислен? Какво ни коства да мислим обратното или малко по-отпимистично? Може и да се самозаблуждаваме в някаква степен, но бъди сигурен, че ако гледаш положително по-вероятно е да се случи нещо положително. Така си мисля аз
    Кърти, чисти, извозва, а понякога прави пастет.

    Коментар


      #17
      Yonkok, прав си. И аз съм се опитвал да гледам оптимистично и положително на нещата, но вече не мога. Каква положителна нагласа може да предизвика в мен твар, която си хвърля хартията от баничката на земята, която плюе звучно по главната улица и се дърли по топките вперил взор в някоя мадама, а "Добър ден" , " Извенете" или "Ако обичате" са му непознати думички. Нямам време за чакане и оптимизъм. Станал съм безкруполен към такива твари и безподобия, защото тяхното поведение е заразително. Да е к_р да им го набиеш, ама мозък няма как.
      A17DTС/S
      Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

      Коментар


        #18
        ntodorov написа:
        Yonkok, прав си. И аз съм се опитвал да гледам оптимистично и положително на нещата, но вече не мога. Каква положителна нагласа може да предизвика в мен твар, която си хвърля хартията от баничката на земята, която плюе звучно по главната улица и се дърли по топките вперил взор в някоя мадама, а "Добър ден" , " Извенете" или "Ако обичате" са му непознати думички. Нямам време за чакане и оптимизъм. Станал съм безкруполен към такива твари и безподобия, защото тяхното поведение е заразително. Да е к_р да им го набиеш, ама мозък няма как.
        Не мога да кажа, че не си прав, а много искам! Идеята ми обаче е, че е по-добре би било да гледаме оптимистично, защото това е единствения вариант нещо да се промени. Иначе просто ще се слеем с тези нелицеприятни хора. И тогава и теоретичният шанс изчезва. Моля, също така, да не смятате, че аз съм цвете за мирисане, без кусури и с безупречно възпитание. Но се опитвам да си променя (до някаква степен успешно) негативите и се опитвам с диалог да убедя други, че това не е добре за ТЯХ. Че ако се опитат МАЛКО да се променят ще се чустват по-добре.За съжаление е трудно, но аз вече съм направил моя избор в тази насока-това е единствения шанс.
        Кърти, чисти, извозва, а понякога прави пастет.

        Коментар


          #19
          http://vallens.files.wordpress.com/2...ulgarinnb4.jpg
          Fiat Punto 1.7TD
          Toyota Avensis 2.0D4D

          Коментар


            #20
            Моят шеф е унгарец и казва, че не разбира само начина ни на вземане на решения: като кажем другата седмица и след това минат няколко седмици докато върнем въпрос: Какво трябваше да правим?
            Кърти, чисти, извозва, а понякога прави пастет.

            Коментар


              #21
              yonkok написа:
              Моят шеф е унгарец и казва, че не разбира само начина ни на вземане на решения: като кажем другата седмица и след това минат няколко седмици докато върнем въпрос: Какво трябваше да правим?
              Ето още едно потвърждение на думите ми.Yonkok, не знам на колко си години, но повярвай, аз наистина бях един непоправим оптимист.Дори ако разровиш форума и прочетеш писанията ми отпреди 3-4 години ще разбереш.Вече съм на 37 години, и за себе си съм безкраен оптимист (както винаги), но не и за България и целокупния Български народ.

              Коментар


                #22
                Хора, за България надежда има.Народа ни не е толкова лош, колкото си мислим.Проблема е в това, че българина открай време е бил безкрайно беден и като види малко парички и се самозабравя.Ще мине време и това ще премине.Ще има с какво да се похвалим, че сме българи.Има начин.Негативизма и отчаянието не се вписват в този начин, така че по-ведро гледайте на нещата Самият факт, че в автомобилен форум съществува такава тема е показателен, че хората имат воля да променят нещата, стремят се към по - добро, към по - хубаво и не им е безразлично
                == Fiat Stilo == 1.6 16V 103 hp

                На света съществува една единствена гигантска машина, която се командва от пигмеи и това е бюрокрацията. (Оноре де БАЛЗАК)

                Коментар


                  #23
                  Надежда може и да има, но аз лично не я съзирам .Колкото до Българския Народ не смятам че само безпаричието Му е причина за Неговия негативизъм и нихилизъм.По скоро Сме свикнали винаги да се оплакваме от нещо си там.Има поне Аз твърдя че познавам хора състоятелни от към финансова гледна точка и въпреки това крайно нещастни и съответно бедни но щастливи.Позитивизма е хубава идеология но И трябва подходяща почва за да се развива.
                  Alfa Romeo 159 1.9 16V JTDm powered by Sprintauto Service
                  Fiat Bravo 1.9 JTD 105 GT powered by emzo Ex: Fiat Bravo 1.4 12v (вече в баща ми)

                  Коментар


                    #24
                    Immortal написа:
                    yonkok написа:
                    Моят шеф е унгарец и казва, че не разбира само начина ни на вземане на решения: като кажем другата седмица и след това минат няколко седмици докато върнем въпрос: Какво трябваше да правим?
                    Ето още едно потвърждение на думите ми.Yonkok, не знам на колко си години, но повярвай, аз наистина бях един непоправим оптимист.Дори ако разровиш форума и прочетеш писанията ми отпреди 3-4 години ще разбереш.Вече съм на 37 години, и за себе си съм безкраен оптимист (както винаги), но не и за България и целокупния Български народ.
                    На 31 Ако всеки за себе си е оптимист (или 50% оптимисти) всичко ще е наред.
                    Кърти, чисти, извозва, а понякога прави пастет.

                    Коментар


                      #25
                      Слав написа:
                      Хора, за България надежда има.Народа ни не е толкова лош, колкото си мислим.Проблема е в това, че българина открай време е бил безкрайно беден и като види малко парички и се самозабравя.Ще мине време и това ще премине.Ще има с какво да се похвалим, че сме българи.Има начин.Негативизма и отчаянието не се вписват в този начин, така че по-ведро гледайте на нещата Самият факт, че в автомобилен форум съществува такава тема е показателен, че хората имат воля да променят нещата, стремят се към по - добро, към по - хубаво и не им е безразлично
                      Дааааа Ето вече сме двама в тази тема!
                      Кърти, чисти, извозва, а понякога прави пастет.

                      Коментар


                        #26
                        Както писах по-горе: бил съм оптимист, бил съм позитивно мислещ, бил съм и наивен, като резултат от предните две състояния. Вече съм отчаян ( не песимист, защото вярвам в чудеса :D ), но не мога да бъда щастлив, след като съм обграден от пошлост, тесногръдие, първичност преминаваща често границата с примитивостта. Българина е материален субект, който измерва всичко в пари, имоти, състояние. Често липсата на такива поражда в него неудоволетворение и чувство за малоценност, които избиват в агресия, злоба, дребнавост, завист, алчност, непримиримост и душевен упадък. ПС: Не слагам всички хора в това число. Има и цветя на бунището. Имам познати и приятели на, които се възхищавам. Точно такива хора искам да запазя до себе си, но страшното е, че и те започват да се променят след някоя и друга житейска несгода с марка БГ. Аз съм един от променените.
                        A17DTС/S
                        Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

                        Коментар


                          #27
                          yonkok написа:
                          Immortal написа:
                          yonkok написа:
                          Моят шеф е унгарец и казва, че не разбира само начина ни на вземане на решения: като кажем другата седмица и след това минат няколко седмици докато върнем въпрос: Какво трябваше да правим?
                          Ето още едно потвърждение на думите ми.Yonkok, не знам на колко си години, но повярвай, аз наистина бях един непоправим оптимист.Дори ако разровиш форума и прочетеш писанията ми отпреди 3-4 години ще разбереш.Вече съм на 37 години, и за себе си съм безкраен оптимист (както винаги), но не и за България и целокупния Български народ.
                          На 31 Ако всеки за себе си е оптимист (или 50% оптимисти) всичко ще е наред.
                          Подкрепям те напълно. Обичам такива хора и гледам да запазя и съхраня техния позитивизъм. Аз навърших скоро 40 години. Възможно е и годините ми да са се оказали решаващи, но като се замисля отчаянието ми се нагнезди отскоро. Слава богу имам добра работа, добро семейство, което много обичам, здраве и т.н., но се притеснявам за бъдещето - нашето и на детето ми в тази държавичка. Работя в сфера, където виждам макар и малка част от мръсотията, която смърди... Спирам до тук.
                          A17DTС/S
                          Когато губим, не знаем какво печелим, а когато печелим, не знаем какво губим !

                          Коментар


                            #28
                            ntodorov написа:
                            Както писах по-горе:................. Аз съм един от променените.
                            Добро описание, не съм учуден. Аз обаче наблюдавам предимно позитивни тенденции. Напр: един мой познат, стар разбойник и криминален субект (престъпления против собствеността) напълно смени амплоато. Сега се блъска по строежи и дори вече си има своя собстевна бригада. Тръгна от нулата. Често ми разправя как някой го е прецакал с парите, но си признава също така, че и той понякога не върши работата добре. Но си никого не се е бил. Щом той може да тръгне по нормалния, обществено приемлив даже полезен път! Смени и приятелите си, въпреки че много от тях също тръгнаха да си изкарват честно хляба!!! Аз в началото не можех да повярвам, като разбрах, че трима от тях работят нормална работа от няколко години!!! А повярвайте ми, те доста пълно отговаряха на описанието "Българина е материален субект, който измерва всичко в пари, имоти, състояние. Често липсата на такива поражда внего неудоволетворение и чувство за малоценност, които избиват в агресия, злоба, дребнавост, завист, алчност, непримиримост и душевен упадък". Все едни си ги писал за тях! Ето това за мен си е обективно обусловен оптимизъм. Е, все пак не очаквайте чудеса. Един от субектите, след като шефа му не му платил 3 заплати просто го пребил...Но това мисля все пак, че не е върхът на проблема.
                            Кърти, чисти, извозва, а понякога прави пастет.

                            Коментар


                              #29
                              Immortal написа:
                              Ще дойдете на моята накрая, ама да видим Да, за съжаление Българинът нито е милостив, нито е толерантен, нито е трудолюбив, нито е интелигентен, нито...Хората, които имаха малко "пипе" в главата вече ги няма тук. Заминаха зад девет планини в десета.Останахме само ние, колкото и да ме боли, мързеливите, и т.н. (всичко обратно на това, коеот трябва да сме).И пак за съжаление - наближаващите избори ще потвърдят думите ми.Овце сме, а овчарите ни са слепи. Но това е друга тема всъщност.Има все още тук и там проблясъци, но затихващи май... Дано не съм прав!
                              Аз пък не съм съгласна и категорично отказвам да ме слагат под общ знаменател.По думите ти,Дидо,излиза,че тук сме останали само боклуци,които не стават за нищо.Докато ги има хора като мен и Иван (да не прозвучи като реклама),има надежда за тази страна.Не сме нито мързеливи,нито безсърдечни,но примери няма да давам,защото за много.А не бих заминала никъде,защото носталгията е нещо,с което не мога да се справя.Изпитвала съм го на гърба си неведнъж - когато тръгнем на турне,на петия,шестия ден вече ми писва и искам да се върна.
                              "Не търсете възмездие.Рано или късно всеки плаща."
                              Ванга

                              Коментар

                              Working...
                              X