Да срещнеш Джо Блек... или?!

[style34]

Вчера към 20:40Правя ляв завой на Семинарията посока от ТВ кула към Дианабад. Пред мен има само едно Поло. То завива и заема дясната лента, аз минавам в лявата. В насрещното са наредени коли да чакат на светофара. И след 35-40 метра има лек завой, вече съм с 50км/ч пред мен фарове Един идиот изпреварва цялата колона и кара в насрещното. В МОЯТА ЛЕНТА!!! Единственото което можах да направя неше да дам газ до дупка и рязък зяавой в дясно... Разминахме се на около 30-50 см. Вчера в София цял ден се опитваше да вали и беше много хлъзгаво, как съм овладял колата още ми е трудно да си го обясня. Онзи дори не намали!!! А караше с поне 70-80.Мисля, че това е първия пост от втория ми живот. Да ми е честит ( и поста и живота )!

Същата ситуация при мен, само че в насрещното виждам от правителствените БМВ 7 с мигащите в решетката синьо-червени лампички. До мен в дясната лента има коли и няма на къде да бягам. Натискам яко спирачки, колата се носи, защото тъкмо беше преваляло и отивам директно в БМВ-то. В този миг с периферното си зрение виждам, че колите в дясно ме задминават и освобождават лентата съответно. Пускам спирачките, газ и завих в дясното платно. Разминахме се на сантиметри.Но най-критичния ми момент беше преди години. Бях малък и се спусках седнал на едно от ония самосвалчета, детските. Случката става в едно село. Спускам се аз, надолнището свършва, почти съм спрял, когато гледам хората отстрани ми ръкомахат нещо. Обръщам се и зад мен на 9-10 метра засилен трактор, после видях, че е с две ремаркета. Последното, което видях е как шофьора ми маха с ръка да се махна, после той се скри понеже е на високо, представете си колко близо до мен е бил трактора. Не знам аз ли, някаква сила ли ме дръпна, но в последната секунда се претъркулих в дясно и видях как трактора мина през самосвалчето и го направи на плакат.

[snake]

На 2 пъти съм имал истински досег с оная ... Не беше в автомобил, но все едно, ще ви разкажа. Първият път като ученик в 11 клас. Спортувах много, по 3-4 часа ежедневно, дори често се претоварвах. Един ден отидох да направя редовния си крос 6 км. Температурата беше около 35 градуса. Още докато бягах, усещах че ми прескача сърцето, но и друг път ми се беше случвало и продължих. Завърших бягането и започна страшното. Сърцето ми прави няколко удара и спира за секунда-две. Започна да ми пречернява. Легнах на земята на сянка, където след около час ме намери мой съученик. С негова помощ се прибрах вкъщи, не казах нищо на нашите, а ми беше адски зле... След около седмица поднових тренировки.Вторият път на ски. Пишман скиор с един ден стаж, на втория ми ден от ски-ваканцията след годежа се спуснах по една от най-стръмните писти на Боровец - Червено знаме. С каква скорост съм подминавал останалите скиори не знам, само чувах виковете им "психар", "ненормалник". А аз просто не можех да спра... Това е единствения път, когато си спомням да съм се молил да остана жив, молих се на Господ, макар че не вярвам в него. Всъщност едва ли ме спаси Всевишния, спаси ме това, че бях здрав и трениран и някак си успях да не падна на най-стръмното, където със сигурност щях да се потроша, а останах на ските почти до края и се отървах само с охлузвания, без никакви сериозни поражения.

[Immortal]

Моята философия е такава - ако не си готов да се срещнеш с джо блек, не се качвай в кола Мен най ме е страх, ако стане беля, да не остана инвалид и да тежа на близките си. Да умра не ме е страх. Рано или късно това ще стане - дали днес или след 50години - има ли голямо значение.Имало е моменти, в които съм си казвал - ’Е, това беше"... ми да, но ми се е разминавало на косъм и сега съм тук и ви пиша Важното е като си идеш, да не казват - е, най-накрая се отървахме от тоз

[jenshen73]

По-страшно от това да останеш като мушкато - няма. Да умреш - кое му е страшното? Така и няма да разбереш, че е станало, просто това е краят, но след него за разлика от филмите няма финални надписи. Да, страх ме е от тоя край, да няколко пъти съм виждал "Джо Блек", да няколко пъти съм си мислил "Евала и сега оцелях", но винаги след подобни случаи съм си мислил "Добре, че съм здрав, защото ако бях станал мушкато - дори няма да мога да се убия"... Жена ми има братовчед, който пиян до козирката, без книжка, без колан се удари челно в дърво. Освен, че потроши на баща си колата - потроши и себе си и сега е мушкато - посаден в едно легло с машина дето го дефекира... А не!

[msotiroff]

За моя радост не съм се срещал с Джо Блек на пътя... Но на 9-год възраст се бях натровил от яйца, когато са ме закарали в болницата кръвното ми е било 60/30, почти без оросяване в мозъка и нищо не виждах... Не знам какво лекарство ми инжектира тогава доктора, но помня, че поспах 2-3 часа и се събудих като новороден... Yellow_Flash_Colorz_PDT_06 ... А баща ми тогава беше взел 45км дистанция до болницата за по малко от 20 минути... с Жигула... ... Ааа, да... хапала ме е и усойница Yellow_Flash_Colorz_PDT_05

[MOYA]

Re: Да срещнеш Джо Блек... или?!

Колеги, може би за по-голямата част от вас темата ще е безсмислена... дори безинтересна, но... Колко от вас са били в досег със Смъртта? Имали ли сте усещането докато шофирате, че тя е редом с вас, че седи на седалката до вас..? Имамли ли сте моменти в които да благодарите на.. .който и да е, че ви се е разминала най-голямата беля?темата принципно е безкрайна... и вероятно ще е най-безинтересната тема във форума ни.

Напротив nikki_sixx това ще бъде една от най интересните теми пускани тук. Но да отговоря де :- Чак очи в очи с Джо не сме се гледали. И слава богу- дет се вика...........Няма такива , които да ги не е страх ( недейте приказва) всеки се е замислял- как ще изчезне от тоя свят- а всичко ще си продължи без него. И как това "няма да ме има НИКОГА повече..ама НИКОГА" е много дълъг период от време -чак неприемлив.... Да им кажа на такива хора- след ,като умрете ще бъде същото, както е било преди да се родите- няма да помните нито ще боли......

[kiro_of_the_day]

С бай Джо блек съм с срещал тамън два пъти отблизо... С чичо Джак Даниълс по-често ама това е друга тема. И двата пъти не карах аз... Бях пътник... Ноооо... добре, че не станах пътник... Първия път беше с една Волга - 3-ма пича и 3 ... девушки в нея... трезви кат репонки, на път за увеселително заведение - подострихме предницата на Волгата след няколко поредни удара в двете мантинели... Защо приятеля ми реши, че точно от Волга иска да направи молив като я подостри - не знам... Ситуацията се получи след несъобразена скорост (любима фраза) и пясък в завой... Вторият път - с Москвич 8-ца... двама души в него - аз пак пътник.. Пак несъобразена скорост в планинско шофиране при спускане - в завоя имашеразтекла се кал от склона, доста при това... Резултата - москвича поднася - минаваме през мантинелата и политаме странично през склона към дерето - в Конявската планина това.Спряхме след 25-30 метра в едни дървета - пак странично. Всъщност имаше и трети път с мотор. Бе силно казано мотор - Балканче. Ама ме е срам да кажа пък и ме напушва смях, а и темата е за автомобили.

[PASSARELLA]

Честно казано - не зная дали съм се срещал с Джо Блек...И да съм се срещал не съм се замислял. Всъщност Джо е навсякъде около нас. Сега сме живи - след малко не знаем. Но смятам, че ако човек разсъждава трезво, не се паникьосва и действа предвидливо има голяма вероятност да се предпази от преждевремена смърт. Знаете - да шофираш разумно, да хвърляш един поглед нагоре зимата, да не се облягаш на парапета, да не навлизаш навътре в морето(там мен няма да ме видите, защото имам странна хидрофобия)...А всичко останало е въпрос на организъм.Въобще, смятам, че силните усещания са най-голямата глупост на човека. Нещо като скачането с парашут...или бънджи? За мен тезата, че в живота са важни силните усещания, които симулират смъртни обстоятелства издиша много здраво.