Да срещнеш Джо Блек... или?!

[nikki_sixx]

Колеги, може би за по-голямата част от вас темата ще е безсмислена... дори безинтересна, но... Колко от вас са били в досег със Смъртта? Имали ли сте усещането докато шофирате, че тя е редом с вас, че седи на седалката до вас..? Имамли ли сте моменти в които да благодарите на.. .който и да е, че ви се е разминала най-голямата беля?темата принципно е безкрайна... и вероятно ще е най-безинтересната тема във форума ни.

[Princo]

По пътя за морето,когато изведнъж покрай типока фърчи мерцедес с 200,по пътя за София когато моторист кара на задна с повече от 200.Та в такива ситуации имаш голям шанс да си поговориш с смъртта

[nikki_sixx]

За нещо такова споменавам и аз... и ако може да се сподели личен опит. Кой как приема Смърта? Всъщност... съзнаваме ли, че тя е част от живота ни... и колко достойно го живеем този наш... живот, а?!

[dudulia]

Ники,филмът е страхотен.Предполагам той продиктува и пускането на тази тема?КОнкретно по нея,мисля че ако някой от нас го е срещанл в истинският смисъл на думите,то той не е сред нас.Предполагам,че повечето от нас са претърпявали някакво ПТП и може би в такива моменти са се докосвали до Джо Блек,но той си е отивал без да ги вземе със себе си.

[nikki_sixx]

Ники,филмът е страхотен.Предполагам той продиктува и пускането на тази тема?КОнкретно по нея,мисля че ако някой от нас го е срещанл в истинският смисъл на думите,то той не е сред нас.Предполагам,че повечето от нас са претърпявали някакво ПТП и може би в такива моменти са се докосвали до Джо Блек,но той си е отивал без да ги вземе със себе си.

Филма, да... не го бях гледал от преди поне 7-8 години. Уникален.. .не мога да каже друго.. и казва толкова много... Колко ли са хората докосвали се до Джо? Аз съм... веднъж, но ще споделя по-нататък за това. Интересно ми е друго обаче. Кой как го разбира този живот... и кой колко достойно го живее?!

[SokOtPraskova]

На мен темата ми се вижда интересна. Когато катастрофирах ми се стори, че няма да оцелея...беше супер странно чувство, много кратко, а всякаш беше цяла вечност. Когато си отворих очите не можех да повярвам, че съм жива. Можеби това е най-близката ми среща със смъртта, като не броим веднъж, дето за малко щях да се удавя.

[gamma]

Интересно ми е друго обаче. Кой как го разбира този живот... и кой колко достойно го живее?!

Животът Ники, е изпълнен с дилеми... Всичко е въпрос на избор, но как може да сме сигурни, че сме направили правилният...?

[trace]

Ами и на мен ми се е случвало да се разминавам на косъм от смъртта или понеот сериозни наранявания но това което забелязвам е, че в такъв моментизобщо не мисля за нея. Дори не се плашиш. Чак доста по-късно, когато всичко се е разминало се сещаш какво всъщност е можело да стане.Но тогава вече пък си радостен, че не е станало А за филма -

[kik73bg]

Ами и на мен ми се е случвало да се разминавам на косъм от смъртта или понеот сериозни наранявания но това което забелязвам е, че в такъв моментизобщо не мисля за нея. Дори не се плашиш. Чак доста по-късно, когато всичко се е разминало се сещаш какво всъщност е можело да стане.Но тогава вече пък си радостен, че не е станало А за филма -

Филма е СУПЕР ,а по темата верно ,че след като се обърне каруцата, пътища много,Дано никой да не среща Джо Блек :D

[/////]

Ако трябва да сложа ръка на сърцето и да кажа - да и аз съм изпреварвал на задна гума с мотора по осовата линия между учебен автомобил и засилен Ман! Смъртта ще седне до мен, ако я поканя! - това беше когато бях доста млад!Обаче вече е различно - жената е претърпяла тежка челна катастрофа със счупване на гръбнака! Предпочитам да е сигурна и да се чувства добре! По-добре е да сме от тази страна на браздата!

[Явор Митев]

Охооо...тука може би имате първенец по срещи с Джо Блек.Първо, още като дете имах здравословни проблеми. Почти цялото ми детство е минало по болници. Трипъти в различни отделения викаха родителите ми, за да им кажат че ми остава малко. За два случая незнаех, научих доста по-късно, но последният случай го чух, защото бях до манипулационната, когато чух сестрите да си говорят. Тогава си спомням че си купих кутия "Кемъл" и дни наред ядох бонбони, пастички...ми тъй ми, нали ще се мре. Бях 11 клас. Първият път е било в болницата в Русе, вторият път в Педиатрията до Центъра по хигиена в София и последният път в Окръжна в Габрово....всичките тези случаи опираха до грешни диагнози, като междувпрочем, точна диагноза и до днес нямам. Единственото логично, което чух, е че със завършване на разстежа, процеса се е овладял.С коли имам две срещи - едната преди около пет години. Изпреварих едно такси и секунди след като се прибрах в платното видях МЛ да лети срещу мен. Забих колата в бордюра, но таксито зад мен не реагира и МЛ-а ги удари, отскочи във въздуха и падна странично върху таксито. Това може би беше най-драматичния момент в живота ми, защото един час държах ръката на шофьора, който бавно гаснеше и накрая си отиде. Загинаха всички тогава, а аз цял живот ще помня този инцидент, тъй като ако не бях изпреварил таксито, както и да го гледам и разглеждам случая, аз щях да бъда "Иненадан". Това беше катастрофа на булеварда в Люлин преди тунела. В зората на този форум, писах тема. Някъде тук е.А вторият случай, дължа живота си на бившата ми тъща. Пътувахме от Габрово за София. Беше лятото, едно слънце......влизайки в един от тунелите на Витиня, тя започна буквално да крещи "...кола срещу нас, кола...", даже не помня какво крещеше. Извих волана и минах в другото платно, като въобще не видях нищо. После забелязах, че минах покрай жигула в средното платно, която както знаем няма авариики. Вероятно при влизане в тунела, докато се акомудира окото към светлината, не съм виждал нищо. Обяснението, което незнам дали е точно е факта, че жената беше с очила и нейното око по-бързо се е приспособило. При всички положения, ако не беше тя, щях да залепна за тази жигула.Случаят с коня от миналия декември също е подобна, но там като че ли по-скоро късмета проигра, защото сантиметри по-към платното ако беше кончето, сега щяхте да събирате парички за паметник на Явката....Та така...бурен и емоционален живот, к`во да го правиш.... Важното е да гледаме напред, да бъдем оптимисти и да се борим......а пък мен явно има кой да ме пази...и ме пази / аз си знам кой.../

[Lane Staley]

Вчера към 20:40Правя ляв завой на Семинарията посока от ТВ кула към Дианабад. Пред мен има само едно Поло. То завива и заема дясната лента, аз минавам в лявата. В насрещното са наредени коли да чакат на светофара. И след 35-40 метра има лек завой, вече съм с 50км/ч пред мен фарове Един идиот изпреварва цялата колона и кара в насрещното. В МОЯТА ЛЕНТА!!! Единственото което можах да направя неше да дам газ до дупка и рязък зяавой в дясно... Разминахме се на около 30-50 см. Вчера в София цял ден се опитваше да вали и беше много хлъзгаво, как съм овладял колата още ми е трудно да си го обясня. Онзи дори не намали!!! А караше с поне 70-80.Мисля, че това е първия пост от втория ми живот. Да ми е честит ( и поста и живота )!

[bagercho]

Веднъж на един баир, но на прекъсната линия тръгнах да изпреварвам един един ТИР.Общо взето позната картинка И подавам мигач, газ до дупка.Вече с около 120 км/ч съм на половината на ТИРа и изведнъж пред мен се задава огромната черна мутра на едно БМВ седмица Yellow_Flash_Colorz_PDT_23 Разминахме се на сантиметри, а ТИРаджията отзад ми свирка и той да каже, че съм луд.Като ми поразмина стреса се прекръстих.

[bagercho]

Ами и на мен ми се е случвало да се разминавам на косъм от смъртта или понеот сериозни наранявания но това което забелязвам е, че в такъв моментизобщо не мисля за нея. Дори не се плашиш. Чак доста по-късно, когато всичко се е разминало се сещаш какво всъщност е можело да стане.Но тогава вече пък си радостен, че не е станало А за филма -

Това е едно.Сигурно сте забелязали когато сте уплашени, че добивате невиждана смелост и сила.Примерно, когато бягаш от нещо почваш да тичаш много по-бързо.

[shikito]

Ето и аз да напиша нещо... Имам снилно изразена пролетна алергия. Към цъфтежи, летящите пухчета, влагата, климата , абе общо взето всичко свързано с пролетта.. Не мога да дишам, очите ми сълзът изприщвам се. В 11клас след много обикаляне по доктори, болници и т.н за да могат поне да намалят с лекарства всичко това което се случва, дишането ми се затрудни и нямах абсолютно никакви сили за нищо. Бях в 25 поликлинака в младост и лекарите казаха, че тук не могат да ми помогнат и ни препратиха в поредната болница с майка ми ( една болница на бул. България срещу еко.. Оказа се че там е само за хора с дихателни проблеми). От 25та не искаха да ни закарат с линеика, защото по тяхни думи не съм бил достатъчно зле. И с майка ми едно такси и пред болницата. Тъкмо влизам във входа на блонцита и изведнъж вече не можех да дишам въобще. Прилоша ми и се свлеках пред рецепцията.. Какво е станало между временно незнам. Събудих се след 2дена с тръба в гърлото и на системи...