Традициите в България / празника на наборите /...

[Явор Митев]

Гледахте ли преди малко "Глобусът" по БТВ......душата ми се напълни!!!Ходили сме с жена ми няколко пъти в Батак, за историческото значение на този град не бих искал да говоря, не че го подценявам, по скоро идеята за тази тема е друга.Всяка божия година, набора, който навършва 50 год. от завършването си се събират. От всички краища на България.....от всички краища на света. Тази традиция е до такава степен спазвана, че чак от САЩ се връщали, за да отбележат празника.Месеци наред по-рано се уговарят, какъв подарък на града да направят. Някой изградили чешма в центъра на града, други направили светещ кръст на хълма над града, трети, при който имали пилот, направили паметник - изтребител....и още много много други символи - подарък от съответния набор.Сутринта в уречения ден се събирали в църквата, прави се молебен....след това правят ществие из града и от там отиват в ресторант.Това събитие се е превърнало не само в традиция на "Наборите", ами в традиция и празник на града. Целият град осеян с различни постаменти, чешми, паметници......на които има надпис "От набор 19...с признателност към родният град"Удиви ме не само жеста на тези хора, удиви ме и живинката, останала в тях....намерили са начина да мислят положително, да си създават лични празници и традиции, спазвани от години насам.Мислех си, че въпреки неволите и несгодите, все още е останала някаква живинка в този славянски противоречив народ....P.S. Отправям личните си поздрави към нашите колеги, имащи нещо общо с този град.....напълнихте ми душата

[snake]

Не че имам нещо общо с Батак, но ще се включа в темата, тъй като става дума за набори, събирания и то 50 г. след завършване... Е, още съм далеч от такава годишнина, моят набор догодина ще направи 25 г. от завършване на гимназията. Звучи малко кофти, съвсем реално сме остаряли, а още си спомням когато със сълзи на очи и с обещание да се срещнем след 10 г. и с песента на ФСБ, звучаща от моно-касетофончета, се разделяхме на прага на Математическата гимназия...Бяхме страхотен випуск, легендарен. В началото се събирахме всяка година след завършване, след това разредихме, а последно се събрахме на 20-та годишнина. Не се познахме, майтапехме се, че трябва както по филмите да си носим табелки с имената. Някои надебеляли, други оплешивяли, трети пък се разхубавили, но все едно - събрахме се. От всички краища на България, а имаше и съученичка, прелетяла океана за срещата. Най-истинските и хубави години май си остават в гимназията, приятелствата и спомените оттогава са завинаги.