Изчанчена тема...

[todorshalev]

нз защо но българина си мисли че като е назначен на дадена работа веднага требва да стане шеф.но не е правилно, наи добрият шеф е този които е искачил стълбата до върха в дадена свера,тоест започнал като обикновен работник и постепенно с трупане на опит се изкачва в по високи длъжноститогава шефа ти разбира кат му кажеш шефе трябват инструменти (и му показваш вече захабилите се клащи)а не някои надувко сложен на тази служба от Мама и Тати,ти му казваш че требват клещи ,тои ти вика ми нали миналата година ти зех.Имаше една фраза:Ние ги лъжем че работим,те ни лъжат че ни плащат.

[bubachko]

Българинът е мързелив, защото мисли, че трябва да работи за колкото му плащат. От друга страна, фирмите плащат толкова, колкото работиш....

Това е и така, и не точно... Не мисля, че като цяло българина е мързелив, а напротив, просто му липсва мотивация и сигурност. Предприемчив - със сигурнос е и такъв. Но е най-вече предпазлив а-ла "Парен каша духа". А и защо да почва нещо, за което знае, че накрая държавата ще му вземе половината и ще продължи да си клати краката... Относно работата като работа? Ми как да се защо да се блъскам зАлудо, когато очаквам някой отгоре да види какво правя и да каже "На ти са 10 лева премия, че прояви инициатива и направи това и това!". Е да, ама не. Ту най-често се получава потупване по рамото и публична похвала пред строя, и то в най-добрия случай. Ама моите деца"мерси" не ядат. Това е и защото болшинството началници гледат повече да се налапат, отколкото да развиват фирмата, или друго яче казано - те не са началници, а просто едни нормални работници, които работят в дадена фирма с права да вземат колкото си искат, а другите - кучета ги яли. Един месец, два месеца и като не видя поощрението - започвам "просто да работя", а както всеки знае рутината убива всичко... Та такива ми ти работи мисля аз...

[mnpenchev]

Докато газих нафтата с гумените ботуши, колегите казваха: "Докато ни плащат колкото да не умрем от глад, ще работим колкото да не заспим"Истината е, че на много малко места плащат според това което си работил и колкото повече работиш, толкова повече ти плащат, в момента в който чуя че има свободно място в такава фирма, напускам сегашната работа и отивам да забогатявам.А ако вземем да се сравняваме с света картинката изглежда грозна, 80 - 100 000 долара годишно в щатите срещу 8000 долара годишно в милата ни родина за една и съща работа (да знам че там работят по много и аз бих работил толкова за тези пари) - точно по тази причина българина е мързелив.

[van_dal]

ти пак не дочете какво съм написала: прочети последните няколко реда, няма да цитирам

Да прочетох го и става ясно, че ти си работила, докато всички други "бият кучето", но ти даде доста остро определение, че "българинът" не обича да работи, не може да се даде такова определение, щом един от пет работи значи не всички са за изхвърляне, въпреки че при нас се получава "бялата овца в стадото", ама какво да се прави.

Това е и така, и не точно... кучета ги яли. Един месец, два месеца и като не видя поощрението - започвам "просто да работя", а както всеки знае рутината убива всичко... Та такива ми ти работи мисля аз...

Това е основният фактор, който "поощрява" българина да не работи, като няма заплата за какво да се работи, нали така? Много добре си спомням миналата пролет след събранието като получихме пликовете с новите заплати, увеличени разбира се, направо получх прилив на енергия, имах голямо желание за работа и не съм се спирал, докато не дойде декември. Получихме смешни коледни премии, противоречащти на преизпълнените обороти и нововъведенията, които направихме и усвоихме във фирмата.

[ele]

ти пак не дочете какво съм написала: прочети последните няколко реда, няма да цитирам

Да прочетох го и става ясно, че ти си работила, докато всички други "бият кучето", но ти даде доста остро определение, че "българинът" не обича да работи, не може да се даде такова определение, щом един от пет работи значи не всички са за изхвърляне, въпреки че при нас се получава "бялата овца в стадото", ама какво да се прави.

Пак ги прочети - дума по дума. Това, което си мислиш, че съм казала, изобщо не е това, което в действителност съм казала