2 години по-късно...

Сега като се замисля, тези дни се навършиха 2 години откакто заминах в една студена сутрин на 02.12.2006 (без да знам конкретно какво правя) за Варна... Каква е кратката рекапитулация за това време? Успях да намеря някои от най-добрите си приятели и познати, преживях една раздяла, намерих друга любов... Живях по квартири от крайна мизерия до топъл семеен уют, понякога имах повечко пари, но понякога се и случваше да живея с 5 лева цяла седмица внимателно разпределяйки ги за маргарин, хляб и някоя соленичка подправка тип

[Sandeto]

Избрал си трудния път... Браво! Така не се унасяш в ежедневието и се трудиш/бориш, респективно след време като се обърнеш назад можеш да си кажеш - аз живях!п.п.Айде бе, брато ти няма ли да се жени вече, че да се сродняваме!!!

[la squadra azzurra]

Хубава равносметка...Накара ме да се размисля за същото! Звучиш, сякаш още не си съвсем сигурен, че това, което си направил е правилно. Обаче ми се струва, че има нещо като хепиенд в последните изречения! Keep walking

[bubachko]

Със сигурност не бях сигурен дали трябва да замина. Там беше двоуменето. След загубата на либофта пък останах напук. за да не ми се смеят аверите по махалата, че толкова говорих, а се пребирам безславно без време... тогава беше и периода с 5-те лева... и тогава отнякъде се появи жената, после всичко си дойде на мястото малко по малкоЗвучи малко отвеяно и носталгично, защото всъщност не се бях замислял колко много неща са се случили от тогава, за толкова кратко време... Това не е и 1/10 от това което е ставало за тези 2 години Като цяло, тегавия момент беше първите 2-4 месеца само, след това си стъпих на краката. Който ме познава мойе да потвърди, че съм една много проклета, упорита и инатлива гад, дето не се дава токутака на предизвикателствата П.С.:А за братото - де да го знам, вече не ми е на една ръка разтояние да се съветваме... и квото той си реши там, аз моята женска си я намамих вече

[mnpenchev]

Лелее, как ме вкара във филма, 15 мин празен поглед пред екрана, хубаво е от време на време човек да си дава равносметка и да види до къде е стигнал, не знам за вас, но на мен ми звучи доволен от постигнатото и с поглед напред :D

[snake]

В забързаното ежедневие рядко остава време за равносметки. А не е лошо човек да хвърли поглед назад. Темата е хубава и всеки може да сподели своята равносметка, независимо за какъв период от живота става дума. И аз ще го направя, но не и в петък в 17:10 - в края на работната седмица нещо не мога да се настроя на такава вълна .

[dudulia]

Ех,колега....Снощи и мен ме налегнаха едни такива мисли,докато прекосявах Германия по малките часове.При мен равносметката беше за период от над 6 години.Странно е когато слагаш край на едно нещо и започваш своят живот на ново място,с много неизвестни и предизвикателства.При мен равносметката показа не 1 и 2 раздели,респективно нови приятелки и немска диплома зад гърба ми.Безспорно събрах много опит,видях свят,запознах се с много истински приятели,а за пропуснатото....никога няма да разбера какво съм пропуснал,докато съм бил извън България.Няма да мога и да го наваксам,но това не е от значение.Между другото забравих да спомена към постигнатото и намирането на 2 любими автомобила (от подписа).Ами това е за сега.Трябва да отида да напазаря храна за изпът,че ме чакат 2000км до родината.Дано не са изпълнение с неприятни приключения през Сърбия :D

[Yavor]

Ех,колега....Снощи и мен ме налегнаха едни такива мисли,докато прекосявах Германия по малките часове.При мен равносметката беше за период от над 6 години.Странно е когато слагаш край на едно нещо и започваш своят живот на ново място,с много неизвестни и предизвикателства.При мен равносметката показа не 1 и 2 раздели,респективно нови приятелки и немска диплома зад гърба ми.Безспорно събрах много опит,видях свят,запознах се с много истински приятели,а за пропуснатото....никога няма да разбера какво съм пропуснал,докато съм бил извън България.Няма да мога и да го наваксам,но това не е от значение.Между другото забравих да спомена към постигнатото и намирането на 2 любими автомобила (от подписа).Ами това е за сега.Трябва да отида да напазаря храна за изпът,че ме чакат 2000км до родината.Дано не са изпълнение с неприятни приключения през Сърбия :D

Сега равносметки не ми се пишат, но последно време доста мисля...Както и да е, @ dudulia - чакам като си дойдеш да ми се обадиш, най-сетне да видим кой кой е ...Пък от Германия и подаръци приемаме...

[blagun]

Еми моята равносметка за последните 2 години е - завършване на Висше образование, смяна на 3 работи, минах през уникално много житейски ситуации, работих като личен шофьор и охрана - 2,5 години - едната крайност; сега заемам мениджърски пост във една фирма с висока заплата за БГ стандарти. Все още съм с Верчето - за тези които я познават... Намерих страшно много истински хора във форума и се радвам, че се познавам с тях! Чакам да ми се случват тепърва хубави неща в живота.......Общо взето се сещам само за хубавите моменти, въпреки че имам и доста лоши такива.

[Humppa]

Моите последни 2-3 години 1. Бакалавърска степен2. Изтеглих допълнителен кредит за закупуване на сериозна алпийска екипировка с цел изкачване на МонБлан и Елбрус, но случайно видях обявата за Кавазакито....3. Най-сетне си намерих гадже4. Записах магистратура5. Писах магистърският проект във Финландия (от както прослушах финландски метъл-групи ми бе мечта да отида там)6. Бракувах се с лицето от точка 3 :D :D :D7. Смених си работата8. Сега чакаме да видим 2 чертички...

[dudulia]

Ех,колега....Снощи и мен ме налегнаха едни такива мисли,докато прекосявах Германия по малките часове.При мен равносметката беше за период от над 6 години.Странно е когато слагаш край на едно нещо и започваш своят живот на ново място,с много неизвестни и предизвикателства.При мен равносметката показа не 1 и 2 раздели,респективно нови приятелки и немска диплома зад гърба ми.Безспорно събрах много опит,видях свят,запознах се с много истински приятели,а за пропуснатото....никога няма да разбера какво съм пропуснал,докато съм бил извън България.Няма да мога и да го наваксам,но това не е от значение.Между другото забравих да спомена към постигнатото и намирането на 2 любими автомобила (от подписа).Ами това е за сега.Трябва да отида да напазаря храна за изпът,че ме чакат 2000км до родината.Дано не са изпълнение с неприятни приключения през Сърбия :D

Сега равносметки не ми се пишат, но последно време доста мисля...Както и да е, @ dudulia - чакам като си дойдеш да ми се обадиш, най-сетне да видим кой кой е ...Пък от Германия и подаръци приемаме...

Малко спам,ама Явка,ние се знаем от много години.Играли сме като много малки.Били сме съученици 11 години,виждали сме се на други места (не е нужно форума да знае за тях :D )Ще ти се обадя.Сега сигурно ти стана още по-интересно кой съм? :D

[fihi]

8. Сега чакаме да видим 2 чертички...

Брато по-хубав момент от това няма, вярвай ми(поне при мен беше така)Колкото до моята равносметка, тя граници няма. Живях във В.Търново, после в Ловеч за известно време, а сега съм в София(Единствения град в който не исках да живея, и все още не искам). Споделям живота си с любовта на живота ми, макар от време на време да имаме търкания, но това е в реда на нещата според мен. Имаме прекрасен син(Адаш ми е), който живот и здраве след няколко месеца ще става БАТКО. Имам много добри познати, приятели нямам, защото най боли приятел да те предаде. Затова от няколко години насам гедам да се пазя, но май май не успявам много. Но въпреки всичко мисля, че останаха добри познати(приятели), доста от които са именно от форума. Има още много, но нямам време да пиша, а и Ванко вече не ме оставя на мира - иска да си играя с него.П.С. С жена ми се сближихме именно във Варна(от там тръгнаха нещата така да се каже) - много хубав град, естествено В.Търново е на първо място, но това е друга тема(по- хубав град от него няма). Айде отивам да си играя със синковеца и да пия една мента от името на bubachko и сие(с това ще ви запоня от срещата във варна)Поздрави!

[Dikata_BG]

Браво не много хора биха изтърпели всичко това

[Явор Митев]

Петрееее, от няколко дни я гледам тази тема и аха....ще сядам да пиша..... Малко са хората тук, които знаят, но ние с Петър сме "братя по съдби"...е, с известни разлики в обстоятелствата, но почти по едни и същи причини и горе-долу по едно и също време "тигана се стовари върху главите ни"... Моята развносметка, обаче, си я правя малко повечко години назад - пет...Много неща преживях в този период. Нещо като пълна промяна...духовна, емоционална...всякаква.До преди пет години, бях средно статистически семеен софиянец, живеещ в Люлин 10, с малко момиченце и неподозиращ какво го чака следващите...две години. За съжаление, последвалите събития ме сринаха на дъното. Преживях сериозна раздяла, напуснах дома си, живеех по приятели, малко при брат ми, малко по роднини, дори няколко дни и в колата....незнаех къде съм, какво ще правя, какво ще стане с мен, на къде да поемам. Започнах да слабея, спрях да ям, страхувах се за себе си, за бъдещето си. Някъде тогава май стигнах дъното. Естествено, както винаги е ставало, точно в такива моменти човек разбира "кой кой е", " за какъв ти се е писал" и т.н. и т.н.....може да се каже, че оцелях благодарение на този форум. Имах си добро другарче, който ми помогна да се изправя. Отдадох се на бачкане...лудо бачкане, за да не мисля за себе си и за това какво ще става. Пуснах се по течението и общо взето просто чаках....Може да се каже, че намерих утеха в планината. Същият този човек ми даде палатката си / няма да казвам кой е, някой знаят...не ми се иска да намесвам имена /....качих се за два дни в Рила и.......душата ми остана там. От тогава се запалих яростно, станах "планинар", регистрирах се в туристически форуми и общо взето, през този период на срив, емоционален крах и падение, намерих успокоение в планината. Точно планината промени живота ми. Промени го коренно, из основи. Там срещах най-доброто момиче на света, тогава май и най-здраво ме "изтряска тигана в главата"....след няколко дни бях потънал здраво, след седмица вече бях обвързан, а след година - семеен... И продължавам да твърдя със същото убеждение, че половинката ми е най-добрата душа на света. Някой от вас я познават...и знаят.На фона на този ужасен и тежък период, си имам другарче до себе си, както и страхотно малко момиченце - Еличка, за която често казвам, че е дете на планината.... имам спокойствието, убеждението и увереността, че не винаги живота е "дъно"...че колкото и да си " на дъното", никога не трябва да се отчайваш, защото винаги има шанс...всеки има нов шанс...всеки го и заслужава.Остана ми само една поука, нещо, което ми виси като горещ жезъл на врата и което ми напомня винаги, че въпреки всички шансове, които живота му дава, човек трябва да внимава. Става дума за голямата ми дъщеря, която е в София и която ми липсва ужасно много, колкото и често да я виждам. Мисля, че най-голямата поука в живота ми е именно тя.Мдааа, сега живея в другия край на България, в пълно спокойствие и семейна идилия, чувствам се много по-спокоен и уверен, и разбира се - щастлив. Много е важно всеки да разбира себе си, да живее в пълна духовна хармония, да вярва в себе си...в способностите и възможностите, защото точно в такива моменти, моменти на срив и падение, духовната хармония и вътрешно разбиране изчезват, но е важно да остане вярата, убеждението, че ще се справиш....в комбинация с добрите приятели, успеха е сигурен......иначе всичко останало е "дъното"......

[Immortal]

Какви са тия душеизлияния тука?!? Да не наближава края на света и е дошъл момента за взаимно всеопрощение и изповед? Е, и при мен последните няколко години имаше значителни промени:- от топло държавно учреждение (Факултета на ТУ в Сливен) с ниска, но постоянна заплата се хвърлих с главата напред, за учудване на повечето ми бивши колеги, напуснах института и преминах в частния сектор.- Преместихме се от Сливен в Ямбол (от трън та на глог ).- Работих няколко години така да се каже като "чирак" и "калфа" при един "майстор" на занаята , с несигурни доходи на процент (но все пак доста по-високи от държавната заплата). След това реших повече да не работя за никой, а само за мен и семейството си, сега съм си сам шеф и господар, с още по-несигурни доходи, но пък съм изпълнен със спокойствие...- Имам си най-хубавата жена на света, даже понякога си мисля и че е най-добричката на света (понякога си мисля че няма как да е по-лошо - женените знаят! )Като цяло съм доволен от постигнатото в живота ми, Винаги може да е по-добре, но пък има поне 3 милиарда, които живеят по-зле от мен В този форум намерих много приятели, с някои сме били само на маса, с други сме си помагали и за други неща... с някои пък дори не се познаваме лично, но се уважаваме (предполагам взаимно)Бе...wonderful life