Има ли футболни фенове тук?

[gantcho]

Това е най-слабото и безинтересно световно първенство, което съм гледал. А имам много ясен спомен от почти всички първенства от края на 70-те години до наши дни. Испания-Германия беше един от многото скучни мачове. .

По този въпрос сме на различни мнения, приятелю. Аз също имам ясен спомен от доста време. 1982 например. Обаче мога да кажа, че това е много по-квалитетно първенство от първенството през 2002г. Точно тогава игра най-слабия германски отбор на всички времена. Точно тогава стана шампион и най-слабия отбор на Бразилия, който с нищо не може да се мери със суперталантливия им състав от 1986, например. А какво беше преди това - Корея и Турция на полуфинал. Смешката на всички времена. (макар, че Турция игра много добре). Ако само сравним класа на отборите стигнали на четвъртфинал и полуфинал тогава и сега... Разликата е огромна в полза на това първенство.Точно този състав на Германия е силен. Дори се бях ужасил по едно време, не ме слушай как ги плюех преди да отпаднат. Най-после, както отбелязах и по-горе, Германия разполага с раздвижени и класни футболисти, които имат някаква идея в нападение. До един чужденци и това е основната причина. Йозил за мен е много над класата на Румениге, например. Разполага и с традиционните си немски куци касапи в защита. Я направи проверка колко гола е допуснала немската защита? Много малко. А най-силното първенство, което си спомням е от 1986 - една феноменална Аржентина, една страхотна Бразилия, една невероятна Франция, изненадата Белгия, както винаги мощна и нетехнична Германия, красивия и комбинативен футбол на Испания...Не, това определено е по-добро първенство от 2002г.

[dikanio]

С нетърпение очаквам старта на истинското първенство - нашата А група: мачове без вувузели, почти без публика, бой, чиста емоция

И то още от началото почва със "здрава битка"

[fiatmaniak]

С нетърпение очаквам старта на истинското първенство - нашата А група: мачове без вувузели, почти без публика, бой, чиста емоция

И то още от началото почва със "здрава битка"

Няма как да има вувузели на мачове от българското първенство, защото няма кой да ги надува. Публика, която да гледа бездарните ни футболисти няма,за щастие.

[vesko]

С нетърпение очаквам старта на истинското първенство - нашата А група: мачове без вувузели, почти без публика, бой, чиста емоция

Само така! А сега вече и без нелоялна конкуренция: http://topsport.ibox.bg/news/id_1479317805

[snake]

... Йозил за мен е много над класата на Румениге, например.

С това не мога да се съглася. Карл-Хайнц Румениге беше велик, тандемът му с Паул Брайтнер беше убийствен. Това бяха футболисти, които са в състояние сами да обърнат даден мач. И го правеха. Йозил наистина е много добър, но му е рано да се мери с Румениге.

[sugarboy]

Карл-Хайнц Румениге беше велик, тандемът му с Паул Брайтнер беше убийствен. Това бяха футболисти, които са в състояние сами да обърнат даден мач...

Абсолютно съм съгласен. Ако вчера срещу испанците играеше отборът на Румениге, на испанците до последно щяха да им треперят гащите, въпреки че водят, и в крайна сметка щяха да ги събуят, в най-лошия случай след продължения, за дузпи да не говорим :D

[gantcho]

... Йозил за мен е много над класата на Румениге, например.

С това не мога да се съглася. Карл-Хайнц Румениге беше велик, тандемът му с Паул Брайтнер беше убийствен. Това бяха футболисти, които са в състояние сами да обърнат даден мач. И го правеха. Йозил наистина е много добър, но му е рано да се мери с Румениге.

Поне сме съгласни, че сме на различно мнение. :D Действително Румениге и Брайтнер бяха добър тандем, макар, че аз говорех не за отборната игра на Румениге, а за личните му качества, които според мен отстъпват поне на няколко футболисти в съвременния немски отбор.А и колко мача са обърнали точно това германско поколение? Във всеки случай най-важните не са успели защото не са постигнали нищо съществено (за Германия) с голямото изключение - Европейска титла през 1980г - един-единствен гол на Румениге в предварителната група срещу Чехословакия. Казвам "за Германия", защото за тях всичко по-малко от титлата е недотам съществено 1978г. на Световното - нищо запомнящо се освен един погром на най-слабия отбор на Мексико с 6:0. Естествено, Мексико пада от всички останли в групата.1982г. - Италия световен шампион. Румениге вкара доста голове срещу Чили, но после Германия мина някак си през втората фаза и загуби чудесно финала от Италия. Единственият им гол не го вкара Румениге ако не се лъжа.1984 европейско - най-мил спомен имам за мача Германия-Испания - 0:1. Германците не излязоха от предварителната група.1986 световното - нищо запомнящо се от Румениге освен един гол на финала, но както знаем, Германия не обърна този мач. А и още тогава дойде времето на Фьолер и Матеус, които действително донесоха на германия последната й титла. Просто Германия никога не е блестяла с ярки индивидуалности, а с колективен дух. Затова според мен в сегашния отбор има по-добри индивидуалисти с чуждестранен произход. А и има един такъв момент - това, което виждаме с детските си очи винаги ни се струва по-велико, отколкото е в действителност. Нещо като вица:Дядо и внуче на цирк. На манежа излиза фокусник. Внучето е развълнувано и впечатлено:- Дядо, дядо, гледай! Вълшебник!!!- Ами, вълшебник - истински педе***ст. Навремето какви педе***сти имаше - истински вълшебници. Затова всяко първенство ни изглежда по-слабо - остаряваме и все по-трудно се впечатляваме

[ntodorov]

Да, Ганчо. Винаги съм си го мислил това. Растем, захитряваме и не обръщаме внимание на дребните нещица. Първото ми първенство, което гледах съзнателно беше Испания 82. Помня в детайли някои мачове, помня и вълнението, когато едно портокалче с фонова музика се въртеше ( вече имахме цветен супер Електрон 714 Д :D )на 1-ва програма и точно това портокалче (талисмана на първенството ) известяваше започващите мачове. Помня как не съм спал от вълнение след мача СССР - Бразилия 1:2 ( от 1:0 с гол на Бал, до 1:2 ). Никога няма да забравя гола на Едер, когато от пряк свободен д-р Сократес прескочи кълбото и Едер наби тупалката с 120 км/ч ( тогава вече измерваха и скоростта на топката ). Помня Алжир, Камерун, симпатизирах на Австрия ( бяхме в една квалификационна група с тях ) заради Бруно Пецей, Кранкъл, Шахнер абе всичко в детската ми главичка беше фантазия, помня разгневения шейх, който се "споразумя" със съдията да бъде отменен гол на Франция срещу неговия Кувейт, победата на Унгария над Салвадор с 10:1, а и знаете ония години я ни покажат 1 мач в месеца, я не. Знаех ли за мач по ТВ - нямаше сила, която да ме спре да го гледам - бягах от училище...Сега 28 години по-късно - вече заспивам пред телевизора. :D Интереса не е същия, сигурен съм, че е от годинките, но и се заситихме от ФУТБОЛ, който пък отдавна се трансформира в една игра на залози и нищо повече.ПС: Мексико 86. Бях младо и вече влюбено момче. Мацки, плаж, предказармена година, грабех от живота с шепи и ...интереса раздвоен, но, като че ли повечето от него беше в панталоните ми :D :D :D Италия 90. Бях влюбен и "заграждах" настоящата си съпруга...Е-ееех, ако съм знаел, че и до сега ще е с мен щях да си изгледам първенството далеч по - съсредоточено :D

[sugarboy]

Всяко нещо - с времето си. На мен, обаче, ми прави впечатление следното, като гледам тенис. Струва ми се, а и даже съм убеден, че тенисът, който се играе днес, е на много по-високо равнище от този, отпреди 20 години, да речем. Тогава съм се възхищавал на МакЕнроу, Бекер, по-късно на Агаси, Сампрас не ми е бил никога любимец, но това, което в днешно време правят Федерер, Надал, че и някои други момчета покрай тях, е от друго измерение. За футбола съм склонен да се съглася, че с годините избледнява. Значи, все пак имаме някаква, уж обективна, преценка, независимо от годините.

[fiatmaniak]

Всяко нещо - с времето си. На мен, обаче, ми прави впечатление следното, като гледам тенис. Струва ми се, а и даже съм убеден, че тенисът, който се играе днес, е на много по-високо равнище от този, отпреди 20 години, да речем. Тогава съм се възхищавал на МакЕнроу, Бекер, по-късно на Агаси, Сампрас не ми е бил никога любимец, но това, което в днешно време правят Федерер, Надал, че и някои други момчета покрай тях, е от друго измерение. За футбола съм склонен да се съглася, че с годините избледнява. Значи, все пак имаме някаква, уж обективна, преценка, независимо от годините.

Тук съм съгласен с колегата, но май тук е момента да кажа че независимо от дъното което е ударил от няколко години бъгарския спорт, още имам спортисти с които трябва да се гордеем. Например нашите волейболисти, които днес дано да смажат бразилците и да продължат напред.

[snake]

Наистина е така-всяко нещо с времето си. Уви, дойде времето, когато финалът на световното първенство по футбол не предизвиква почти никакви емоции в мен. Та да си дойдем на приказката за Германия преди и сега :D . Колективното начало там винаги е било водещото-има го и сега. Отличната физическа подготовка-също. Готовността да изореш терена, но да победиш-не забелязвам подобно нещо в питомниците на Льов. И всъщност най-важната разлика: в националния отбор на федералната република винаги е имало и по един-двама футболисти, които правеха разликата с останалите отбори: голмайстори, плеймейкъри, вратари ако щеш. Авторитетни играчи, които повеждаха останалите и бяха в състояние да сломят всяка съпротива: Карл-Хайнц Румениге, Паул Брайтнер, Бернд Шустер, Юрген Клинсман, Ханзи Мюлер, Карл-Хайнц Фьорстер, Пиер Литбарски, Руди Фьолер, Лотар Матеус, Хорст Хрубеш, Хералд-Тони Шумахер, Сеп Майер и Кайзер Франц в по-далечното минало..., въпреки скандалите, които съпътстваха кариерите на част от тях. Помним колко рано рано се отказаха от бундестима Брайтнер (той все пак се върна след няколко години отсъствие) и гениалният, но скандален Шустер. В сегашния немски национален отбор такива футболисти няма. Всъщност има един, но е контузен-Михаел Балак, чиято кариера обаче тръгна неудържимо надолу. Голмайсторът Мирослав Клозе е футболист, който с топка в краката е "добър" малко повече от Данчо Тодоров . Е, дойде ли му на глава, не прощава. Твърдя, че победата над Англия беше случайност, а за разгрома срещу Аржентина заслугата основно е на треньорският гений на Диего Марадона. Не че е слаб този вариант на бундестима. Но не са и нещо кой знае какво, а в сравнение с предишни формации са на опашката. Всичко това-по моето скромно мнение.

[snake]

Но ... както казах това световно почти не ме вълнува и да насочим вниманието си към предсезонната подготовка на родните грандове. Ето в какъв състав според Уикипедия се готвят армейците за предстоящите титанични сблъсъци от "А" група. Особено интересен е последният футболист в списъка, явно трансфериран съвсем наскоро :

[fiatmaniak]

Само не ми е ясно за какво купуват такива знайни и незнайни футболисчета като Уго Баес и Джонатан Гомес, които набързо си заминаха без да направят нищо. Май пак са почнали тази политика с някви супер недоказани италиянци. Най добре е такива като Иван Иванов пак да се върнат на Армията, ако ще се дават заплати на калитковци, то поне да са българи.

[noriaga]

Що бе Шишо Бакшишо е колос

[noriaga]

Колеги чета коментарите ви за това, че някак си футбола избледнява и всяко следващо първенство е по-малко интересно от предишните. Не мислите ли, че основната причина е, че ние като зрители и самите футбилисти сме се пренаситили от футбол. Всяка събота и неделя гледаме английско, испанско, италианско, немско, че и тук таме съвсем като няма какво и българско първенство :D Вторник, сряда, четвъртък - шампионска лига, лига европа, а когато ги няма и междинни кръгове от някои първенства. На всеки 2 год има голямо първенство - европейско или световно. Мисля, че се получава едно пренасищане от футбол. Точно на откриването на световното обсъждахме с приятели, как с всяко изминало първенство все повече от "малките" отбори правят изненади и се класират напред. Просто големите, като че ли идват предварително демотивирани, липсва този хъс и желание за победа до последната минута.