Първата кола била като първата любов , не се забравя

[деси_бургас]

Офф да си излея мъката , още не съм си продала колицата и вече ми е мъчно , толкова се чудех и умувах преди да се реша да я продам .Не ми се смейте ама сякаш е част от мен , даже и съм и говорила , винаги сме се разбирали . Няма да забравя преди малко повече от година като я видях за пръв път в автокъщата на един познат , сякаш си купувах кученце , незнам дали сте го усещали ама като си купуваш животинче то те гледа и сякаш се моли ти да си му собственик, така се почувствах и с колата . Понеже ми беше и първа лична кола много си ми е свидна , сякаш аз й бях роб а не тя на мен и никога не ми се е сърдила и да ми направи номер. Но дойде момента когато ми е малка , много пътувам и искам по- голяма кола, а и скоро ще ставам още веднъж мама и трябва да има място за всички. Никога няма да я забравя , само аз ли съм така , че на мен за мъж не ми е било толкоз мъчно.

[msi]

След третата-четвъртата вече няма да ти пука. Към какво си се насочила?

[деси_бургас]

мареа, и в нея се влюбих ама не като в първата

[Atanas71]

мареа, и в нея се влюбих ама не като в първата

Предполагам Уикенд :D

[dilyanski1977]

Re: Първата кола била като първата любов , не се забравя

Офф да си излея мъката , още не съм си продала колицата и вече ми е мъчно , толкова се чудех и умувах преди да се реша да я продам .Не ми се смейте ама сякаш е част от мен , даже и съм и говорила , винаги сме се разбирали . Няма да забравя преди малко повече от година като я видях за пръв път в автокъщата на един познат , сякаш си купувах кученце , незнам дали сте го усещали ама като си купуваш животинче то те гледа и сякаш се моли ти да си му собственик, така се почувствах и с колата . Понеже ми беше и първа лична кола много си ми е свидна , сякаш аз й бях роб а не тя на мен и никога не ми се е сърдила и да ми направи номер. Но дойде момента когато ми е малка , много пътувам и искам по- голяма кола, а и скоро ще ставам още веднъж мама и трябва да има място за всички. Никога няма да я забравя , само аз ли съм така , че на мен за мъж не ми е било толкоз мъчно.

И аз имам подобен проблем като твоя като се има напредвид , че ми е четвърта кола а не първа. Аз също я продавах обаче вече реших да си я оставя за мен.

[autoborsa]

Re: Първата кола била като първата любов , не се забравя

Офф да си излея мъката , още не съм си продала колицата и вече ми е мъчно , толкова се чудех и умувах преди да се реша да я продам .Не ми се смейте ама сякаш е част от мен , даже и съм и говорила , винаги сме се разбирали . Няма да забравя преди малко повече от година като я видях за пръв път в автокъщата на един познат , сякаш си купувах кученце , незнам дали сте го усещали ама като си купуваш животинче то те гледа и сякаш се моли ти да си му собственик, така се почувствах и с колата . Понеже ми беше и първа лична кола много си ми е свидна , сякаш аз й бях роб а не тя на мен и никога не ми се е сърдила и да ми направи номер. Но дойде момента когато ми е малка , много пътувам и искам по- голяма кола, а и скоро ще ставам още веднъж мама и трябва да има място за всички. Никога няма да я забравя , само аз ли съм така , че на мен за мъж не ми е било толкоз мъчно.

Дано мъж ти не чете тези слова А и е много важно по кое време си придобила първата си кола, защото моята беше по соцвреме, а нали се сещаш тогава какви коли имаше?Москвич 408 - няма и да се сетиш за такава кола сега, нали? Дано мъжете не си мислят така за жените си

[mmony]

И аз си продавам моята. Първа ми е. Пуснал съм я на много места за продаване. И като ми звънне някой непознат номер и ми се свива сърцето. И като пита за колата с мъка отговарям: Да още се продава....а наум се моля дано не я хареса и да си ми я остави. И като я оглежда хич не си я хваля...и май се отказах да си я продавам: ми доволен съм си си от нея...и си я харесвам...

[Yavor]

Мдааа,значи поне вие няма да ми се смеете като ви кажа че от време на време си сънувам първата кола....МАЗДА 323 1,6 инджекция, два вала, турбо - 140магарета....Чиста проба любов когато си на 18 години...

[kc_3011]

Хе , хе , то и други тъгуват за първите си колите. А аз си мислех, че нещо съм се размекнал за моя малък син разбойник. :D

[xctr]

Хехе! Мдам ... въпреки че аз тогава нямах още книжка и не карах настоявах да вземем точно това типо, което карам в момента! Вече 2 години, от 1 активно! Сега обаче се пудриме още повече и не мисля за сега да го продавам! )

[SHB]

Няма да забравя преди малко повече от година като я видях за пръв

Вместо да се радваш че всяка година си сменяш колата( и то не наложително)! :D Колата си е куп желязо предвидено да те придвижва от А до Б.Други са важните неща в живота...Както и да е де ,дано си намериш Марея и дано след една година пак да можеш да се зарадваш пък с още по-нова(хубава) кола!

[EVITA]

И аз още си тъжа по Бравичката, сега имам едно браво, което купих по принуда с по-добри параметри е, но си искам предишната. А и при мен случая беше, че ми я върнаха без предница, ей така просто сплескана отпред... Смазана! Май това е по-тъжно отколкото да я продам и да знам, че друг ще се грижи за нея Даже предпочитам да имам шанс да я виждам на улицата

[snake]

След третата-четвъртата вече няма да ти пука...

Май си прав. За верния ми опел още ми е мъчно, вижте ми и подписа. Втората ми кола палиото все едно не е била моя. Често го виждам, но нищо не трепва в мен. Виж опела видя ли го някъде паркиран, отивам да го огледам, нещо да не е болен (разбирай ръждясал ) или недай си боже ударен.

[blagun]

Няма да забравя преди малко повече от година като я видях за пръв

Вместо да се радваш че всяка година си сменяш колата( и то не наложително)! :D Колата си е куп желязо предвидено да те придвижва от А до Б.Други са важните неща в живота...Както и да е де ,дано си намериш Марея и дано след една година пак да можеш да се зарадваш пък с още по-нова(хубава) кола!

"За едни това е просто път, за други е предизвикателство!"

[Явор Митев]

Ами аз се притеснявам, че вероятно няма да ми повярвате....но от всички коли, които смених, от които почти всички чистак нови, най си тъжа за....темприна. Тази кола имаше дух, достойнство, чар...имах чувството, че и тя ме обича. Като и седнех на седалката - фотьол, като ми замига влюбено и всеотдайно с онова дигитално отражение на най-красивите очи / метафора с таблото /, а как нежно и еротично се люшкахме като в море с нея.......няма да я забравя никога. И никоя от посестримите и, не ми е била толкова на сърце. Казвал съм го много пъти тук, ако не се налагаше да пътувам толкова много, щях да си взема за 7-8000 лева някоя луда напудрена Темпра и щях да съм щастлив. Определено щях да съм по-щастлив....За мен Темпрата е върха на Фиат....