,,Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от ,,Веро
Реклама
Collapse
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Много готино
Collapse
X
-
bubachko
Ех...... Скъпи спомени! Ние правехме и други работи... ковяхме дъски за да си направим тарзанска къща на най-високата джанка в района (превземахме на ура "Вторични Суровини" за материали), слагахме нарязани кофички от кисеко мляко по спиците на колелетата, та изкарвахме от нерви съседите, на колелото имаше почити винаги една забодена клечка за скоростен лост (как не сме се утрепали па с т’ва незнам)... Както и вечните незабравими игри на кър, стражари и апаши, жумичка народна топка и ръбче, а вечер след мрак отзад в задния двор на кооперацията на подаръци или бутилка на фона на изнесен от някой касетофон.... И никога не ни писваше това "еднообразие"! Ма’аму и години как искам пак така безгрижно.... едит: аз съм ’80, отдавна се зарязахме и разделихме с "приятелите от кооперацията и задния двор", има няма 10 години, виждаме се по 1 път на година можеби, но незнам как, все още можем да намерим общ език и теми без затруднение...
Коментар
-
Това вече беше пуснато във форума ни. Не ми се търси сега, но съм сигурен, че преди няколко месеца някой го беше пуснал.Иначе си е 100% истина... Нашето детство децата ни няма да го изживеят. Сега животът е съвсем друг, с други цели и други идеали (за жалост).Вероятно и по наше време родителите ни са си мислели същото.Накъде се завъртя света ?!?
Коментар
-
Шок и ужас!Много ми е смешно,като ги чета тези носталгични цитати...наистина е странно!Аз съм 76-ти набор,но през призмата на днешния ден всичко това ми се струва, като филм.Такъв странен,който има в себе си и фантастика , и драма ,и комедия ,и каквото се сетиш още...Пежо 207 1.6 турбо, на Ф60 и Pipercross PK002F, но с дупка в буталото ...
Пунто Ево 1.6 multijet ... да видим кво ще излезе ?!
http://www.keepfighting.ms
Коментар
-
Re: Много готино
MOYA написа:12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.,,Fiat Bravo 99г.(Goodbye) ,Citroen Xsara VTS 99г., Mercedes C 220 CDI 2000г.
Коментар
Реклама
Collapse
Коментар