Някой спомена за извънземните-и аз се сетих за едно интересно заключение от една книга: -В доклада го беше нарекъл «Антропоморфичният проблем». В основата си, проблемът се състоеше в това, че всеки който някога е писал или мислил за извънземен разумен живот, си го е представял подобен на човека. И дори ако извънземното същество не наподобявало външно човека -- а вместо това приличало на влечуго, насекомо или пък разумен кристал -- то пак реагирало подобно на човека.-- Говориш за филмите -- рече Барнс.-- Но и за многобройните статии на тази тема. Всички концепции за извънземен живот, били те творение на филмов режисьор или университетски професор, в основата си са човешки концепции -- те се основават на човешките стойности, човешкия мироглед, човешкия начин на контакт и разбиране на вселената. И почти винаги -- на човешките белези. Две очи, нос, уста и така нататък.-- И какво?-- Какво -- отвърна Норман. -- Това са пълни глупости. От една страна, съществуват огромни различия в човешкото поведение, които сами по себе си затрудняват достатъчно неговото разбиране. Като, например, различията между американци и японци. Всъщност, тези две нации въобще не гледат на света по един и същ начин.-- Да, да -- кимна нетърпеливо Барнс. -- Всички знаем, че японците са различни...-- А когато попаднем на нова форма на живот, тези различия може да са напълно неразбираеми. Стойностите, етиката на тази нова форма да е коренно различна.-- Искаш да кажеш, че пришълците биха могли да не почитат неприкосновеността на живота, нещо като да не вярват в «Не убивай» -- каза Барнс, все още нетърпелив.-- Не -- поклати глава Норман. -- По-скоро имах пред вид възможността, пришълците да не могат да бъдат унищожени и следователно да не познават идеята за убийство.Барнс замръзна.-- Пришълците да не могат да бъдат унищожени?Норман кимна.-- Както бе казал някой, не можеш да прекършиш ръцете на същество, лишено от ръце.-- Да не бъдат убити? Искаш да кажеш, да са безсмъртни?-- Не зная -- рече Норман. -- Нещо подобно.-- Ами в такъв случай, -- засуети се Барнс, -- Боже, ако подобно същество не може да бъде унищожено... как ще го унищожим? -- той прехапа устни. -- Не бих желал да отворя тази проклета сфера и да пусна на свобода някое чудовище, което не може да бъде унищожено.Хари избухна в смях.-- Е, Хал, не чакай повишение.Барнс огледа мониторите, на които се виждаха различни гледни точки на сферата. Най-сетне промърмори:-- Не, това е невъзможно. Нито едно живо същество не е безсмъртно. Прав ли съм, Бет?-- Не съвсем -- отряза го Бет. -- Може да се каже, че някои живи същества на нашата планета са безсмъртни. Например, едноклетъчните организми, като бактериите, са в състояние да живеят неопределено дълго време.-- Кой говори за едноклетъчните? -- изсумтя ядно Барнс.-- По същата причина, вирусите могат да се считат за безсмъртни.-- Вирусите? -- Барнс се отпусна в креслото. Очевидно не беше помислял за вирусите. -- Но доколко е възможно това? Кажи, Хари?-- Мисля, -- отвърна Хари, -- че възможностите отиват далеч отвъд всичко, което споменахме досега. Обсъждахме само три-измерни същества, които съществуват в нашата три-измерна вселена -- или за да бъда по-точен -- вселената, която ние възприемаме като три-измерна. С други думи, ако се срещнем с четири-измерно същество, не ще можем да виждаме онази част от него, която съществува в четвъртото измерение. Подобно същество очевидно ще бъде трудно за унищожаване. Ако си представим пет-измерно същество... 