...нямате си на идея какво чудо стана тук. Притъмня, пригърмя и тъй като жена ми тъкмо каза, че е взела автобуса да се прибира, реших да я чакам на спирката, та да не я навали. Застанах си чинно до спирката и чакам автобуса...за секунди започна да пере зверски, като след секунди зачука яка градушка. Уплаших се, запалих колата и хукнах към дърветата срещу мен, за да скрия колата под тях. Точно в този момент затрещя урагана. Всичко изчезна, стана бяло като в мъгла и само от време на време виждах силуета на клатещите се над мен клони. Отново се уплаших някой "Явор" да не се стовари над мен и почти с мръсна газ се изнесох от там, без да виждам има ли нещо зад мен....20 минути ад, не бях виждал такова нещо. Тъй както изведнъж започна, така и спря. И хукнаха едни води.....мъкнаха клони, шишета и какво ли не....ама като реки. Два пъти се опитах да стигна до вкъщи и не успявах, вторият път на улицата към нас срещу мен видях един мерцедес, на когото фаровете за момент изчезнаха, после се показаха от водата и мерджана спря...върнах се на главната улица и видях кола, която непонятно как се носеше по водата...като лодка....видях едно местенце, на което се виждаше от време на време тротоара и се качих на него........опитах се да звънна на жена ми, но нямаше обхват...за около половин час, нямаше обхват никакъв...тока дойде преди малко, а нета току що........ето и малко снимки.


...как не загасна това Авео, не знам....ето двигателя след бурята и водата:
...никога в живота си не съм виждал подобно нещо....щетите да, но самата стихия не...навремето в Ихтиман, бяхме едната фирма, ангажирана във възстановяването на града. Водата беше заляла всичко, помните събитията от тогава, но едва сега видях и почувствах това, което е било тогава, макар че тая вода, дето се изля тук е лигава работа с трагедията в Ихтиман...Природата като се разгневи, става страшно......





Коментар