Тъжна тема.....

[Явор Митев]

.......колкото и силни да си мислим че сме, не можете да си представите всъщност колко слаби можем да бъдем.........днес от този свят си отиде моето куче...казваше се Рея.....ирландски сетер....най-умното животно на света......беше много стара, на 17 години.....болна, едвам ходеше...и въпреки това, както каза майка ми, си умря с този добряшки и мъдър поглед..........когато са я водили към полянката, за да и сложат инжекцията, всички се кълнат че все едно е разбирала.......като във някакъв адски тъжен филм е изгледала всички и не е казала гък........с това куче съм прекарал голяма част от живота си...обичаше всички много и беше страшна добрячка......все едно си е отишъл човек...........адски криво ми е и се извинявам за тъжният пост, но все още ми е пред очите как стоеше три дни пред количката на дъщеря ми, когато я заведохме за първи път в къщи...не пусна никой до нея и стоя на пост......Чао Рейка..........дано да има къде да си тичаш на воля там.....

[BEX---GT]

Моите съболезнования, колега.

[Megadeth]

Съчувствам ти.Наскоро на една приятелка също ирландски сетер си отиде. Много мил беше.

[sasco]

Бях на 16,когато си "отиде" немската ми овчарка.Беше на 11г.Плаках много за ГРАНД.Беше ми като брат.

[viktorson]

много е кофти аз пък имах най - симпатичния дебеланко - сиамец невероятен характер за котка но ми умра заради сухата котешка храна...просто в един миг бъбреците му отказаха внимавайте как си храните животинките

[nasty]

сетерите са бахти яките кучета като те погледнат с техния си поглед и не знам просто не можеш да не го заобичаш тва куче.Съжелявам за него но си вземете ново сетерче да ви радва

[moko]

Съчувствия колега, но и аз съм на твоето положение. Преди две години си замина едното ми животинче-пекинез на 17 год.,а сега съм в очакване да стане същото и с второто. Кокерка на 16 год. изключително болна. Аз съм на 32 и целия ми разумен живот е минал с тях и ми е адски криво.

[dimmX]

Съжелявам колега,и знам как се чувстваш!Аз изпитах същото нещо на 2.01.2007 на 16 години почина и моето куче.......кораво куче беше!

[Immortal]

Съболезнования, Явка!Поне снимки да не беше слагал... много хубаво куче...Понякога ми става по-мъчно за починало животно, отколкото за починал човек.На мен една сиамка ми умря в ръцете, премазана от вратата на терасата (стана течение)... Сегашната ми котка е на 5 години, има доста до старост, но ходи навън и все се притеснявам, че някоя кола ще я размаже пред къщи...И за да ви разведря малко - следващия път си вземете костенурка.

[asus]

Моите съболезнования колега Авео знам как се чувстваш минал съм през това . Но както каза колега по горе вземи си ново веднага за да ти помине бързо мъката и да има кой да ви весели вас и дъщеричката.

[Esper]

Re: Тъжна тема.....

.......колкото и силни да си мислим че сме, не можете да си представите всъщност колко слаби можем да бъдем.........днес от този свят си отиде моето куче...казваше се Рея.....ирландски сетер....най-умното животно на света......беше много стара, на 17 години.....болна, едвам ходеше...и въпреки това, както каза майка ми, си умря с този добряшки и мъдър поглед..........когато са я водили към полянката, за да и сложат инжекцията, всички се кълнат че все едно е разбирала.......като във някакъв адски тъжен филм е изгледала всички и не е казала гъг........с това куче съм прекарал голяма част от живота си...обичаше всички много и беше страшна добрячка......все едно си е отишъл човек...........адски криво ми е и се извинявам за тъжният пост, но все още ми е пред очите как стоеше три дни пред количката на дъщеря ми, когато я заведохме за първи път в къщи...не пусна никой до нея и стоя на пост......Чао Рейка..........дано да има къде да си тичаш на воля там.....

Еее, да ти се не знае и темата Аз също съм губил куче, много добре знам какво ти е...Съжалявам!

[tomazo]

точно да ти се незнае и темата и моето куче (канадска лисица )умря март месец на 17 години !

[msotiroff]

Моите съболезнования... Напълно те разбирам. От съвсем малък никога не съм оставал без животинка, за която да се грижа. Имал съм много, ама много кучета включително Ирландски сетер - казваше се Нора... наистина изключително интелигентно животно и беше изключително податливо на обучение, като се има предвид, че е ловно куче. Но случаят, който остави траен отпечатък в крехката ми детска психика беше когато зли хора отровиха кучето, което най - силно съм обичал - Макс. Той беше най - красивия и расов ротвайлер в моите очи. Тогава бях на 16. Най - лошото беше когато го видях в колибката му студен и безжизнен... Yellow_Flash_Colorz_PDT_41 Yellow_Flash_Colorz_PDT_41 Yellow_Flash_Colorz_PDT_41 Оттогава взимам няколко кучета, но във всяко едно от тях виждах Макси. Дори сега след 7 години, когато пиша темата не мога да спра сълзите си. Повярвай ми - само времето ще излекува раната, а не стоката - заместител.Много съжалявам за случилото се, Авео.

[Blue]

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно. Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо - на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце. И тогава минавате под Моста на дъгата. Заедно завинаги...

[dimmX]

Искам само да споделя,че един любимец който си отива от този свят не може да се забрави никога!А това за друго кученце е добре но когато си свикнал някой да лае,да ти скача на врата и там където е стоял в колибата не се забравя!Вземах си друга овчарка и носи името на предишното ми куче.....REX.Бутнали пък снимка на предишното си куче има рев.....беше на всякъде с мен!Сега има Две овчарки и двете са невероятни кучета!Грижете се за любимците си те са благодарни!