Страх ме е да шофирам..

[svetlio1975]

svetlio1975 или майка или баща ми..други НЕ..просто няма как да измъкна колата от гаража щото съм неопитен, а и няма да дам семейния автомобил на някой мой замаян приятел. Също така, не желая да карам чужда кола, ще направя някоя беля и ще видя Браво, друг път

Ще видиш след няколко месеца,как няма да си спомняш даже притесненията,карай и това е,няма друг начин.Горе главата

[coolboby]

Ganchev, е ти си в София до колкото виждам от Инфо-то? До Търново ли чак ще се вдигнеш

[johnfound]

Единствено с родителиет ми шофирам, на един паркинг на един стар завод където няма жива душа. Последното нещо което искам да правя е впечатление, просто искам да се науча да шофирам колкото се може по-безопасно.

В такъв случай нямаш проблеми. Шофирането по-късно с инструктор в градска среда ще ти даде увереност, че можеш да се справяш със сложни ситуации, а като понавъртиш километри нещата ще си дойдат на мястото. За всичко това трябва само "търпение". И повечето сакатлъци стават именно от липсата на търпение - рисковани изпреварвания, минавания на жълто и червено, несъобразена скорост: "щото бързам", "щото не’ам нерви да се влача", "щото моята кола е най-бърза" - гробищата са пълни с такива реплики.

[Ganchev]

Ganchev, е ти си в София до колкото виждам от Инфо-то? До Търново ли чак ще се вдигнеш

много малко съм в софия аз съм си от търновска област и главно съм тук П.с. щях да редактирам инфото като взема колата

[coolboby]

Ganchev, е ти си в София до колкото виждам от Инфо-то? До Търново ли чак ще се вдигнеш

много малко съм в софия аз съм си от търновска област и главно съм тук П.с. щях да редактирам инфото като взема колата

Ем свиркай като си тук ... ти в Търново ли си завършил?

[Ganchev]

Ganchev, е ти си в София до колкото виждам от Инфо-то? До Търново ли чак ще се вдигнеш

много малко съм в софия аз съм си от търновска област и главно съм тук П.с. щях да редактирам инфото като взема колата

Ем свиркай като си тук ... ти в Търново ли си завършил?

дай на Л.С. да не спамим темата

[Явор Митев]

....а аз станах шофер именно благодарение на баща ми........въпреки че тогава беше точно толкова консервативен, колкото описват и колегите за свойте......когато взех книжка и исках да карам САМ / забележете - САМ /, отговора бе "-....ааааа, не, ще я удариш някъде и ще ти счупя главата"...примирих се и си карах само с него......един ден обаче ми каза "-тръгваш с майка си за Луковит, товарите дини и се прибирате.."....аз - .....не можех да повярвам....тръгнахме с майка, пътя до Луковит добре, обаче на връщане бе някакъв ужас....дини на багажника на покрива, долу на задната седалка и багажник отзад - всичко на фул....баба жигула клекна като кокошка носачка........едвам я докарах до Габрово........като пристигнах, разтоварихме дините, той огледа колата, майка каза, че съм се справил без проблеми и от тогава нататък си излизах с жигулката където и когато си поискам.......след време той самият лично ми призна, че с това пътуване е направил т.нар. ми "кръщене", побъркал се от притеснение човека, пушил през цялото време на балкона, но решил, че така се става шофер.........сега, след вече 14 години от тогава, твърди че единственото нещо, което мога да правя като хората, е да шофирам, преди 8 години, когато видя внучката си за първи път, каза че това било второто нещо, което също мога да правя като хората......винаги е бил критичен към мен... ....като всеки родител..............иначе той ме е научил на всичко, още от малък....а с огромно умиление си спомням за времето, когато като малък, от задната седалка ми даваше да сменям от трета на четвърта и аз умирах от щастие..... .....Колега, това е една временна психологическа преграда, с чието справяне има само един лек - шофирането...... ....Поздрави и успех...

[coolboby]

Благодаря Авео за твоя коментар..някак си винаги ме развеселяваш като ти чета коментарите ..Благодаря отново..Поздрави, Боби

[Esper]

Споко, след време това чувство ще изчезне. Това е момента в който шофирането стане рутина.Аз също съм имал такива моменти в някои начинанията, когато съм ги започвал.Наистина точно с шофирането не помня да съм имал такъв момент а първото нещо което съм подкарвал е КАМАЗ-а на баща ми.После се прехвърли на автобус Сетра и пак само гледах как да се намърдам зад волана. Няколко акта имам от тази мания Предполагам грандоманията ми е взела да се формира от тогава Та каране му е майката на тази тръпка но не мисля че полигона ти дава нещо.Само хард-градско и си сложи една удивителна на задното стъкло - аз мисля че няма нищо срамно в това. Спомням си като взех книжка, бащата напълни запоршето до капачката с маркиран бензин и един уикенд по цял ден - въртене в столицата.Партията, ЦУМ, жълти павета, бул. Руски Вярно че тогава движението не беше такъв абсурд какъвто е сега, но определено пак си беше най-напечената точка в страната.Та това много ми помогна, безспорно!

[RoMeO_156_GTA]

...признавам си..колите са ми страст..но повече ме притеснява да не сгафя нещо...баща ми все ми мрънка..

за жалост и аз съм съпричастен за това с теб Не ме е страх да карам кола толкова ,колкото да не я брулна и после мен да ме Yellow_Flash_Colorz_PDT_07 ...утрепят За това по едно време исках да си купя някой евтино фиатче ,което да може да върви и спира :D ,че да не ме е яд за ламарините само че не съм намерил още Според мен имаш по-голям шанс да разучиш колата ако си някъде сам и няма опастност в какво да се удариш - като полянка :D Пък инъче за сега най-удачния за мен вариант е да си намерим по една кака с книжка Yellow_Flash_Colorz_PDT_02 Само дето нещо не съм открил такава ,която да може и да кара П.С. Майка ми също като теб я е страх да кара ,просто не знам как ще събере смелост да вземе книжка

[Явор Митев]

...сетих се нещо интересно от практиката ми, свързано с горният ми пост.....куриозна случка, макар че тогава умрях от страх...........на около 18-20 километра от Габрово има едно село Гъбене......там имаме вила, която се намира не в самото село, а в гората над него.....от самото село до къщата се стига по един селски и много груб път, от дясната страна на който има много сериозен дол........пропастта е около 4-5 метра.....баща ми с голямо майсторство качваше баба жигула............една прекрасна вечер, пътувам от Габрово към въпросното село с една голяма кухненска маса на багажника, като баща ми сто пъти ме предупреди да не качвам колата горе, а като пристигна, да го извикам, за да я качи той.........пристигам аз вечерта, беше вече тъмно и переше страшен дъжд......баща ми в къщата си спи, а аз долу на отбивката........гледах колата, масата, чудех се, маих се и накрая си викам...."-абе я да я кача аз...".......и аййййде нагоре по баира......хахахахахахаххахахаха......тая баба като се хлъзна, аз като се уплаших, като дадох газ, ама здраво газ.....завъртя задницата и след секунди наш Явор с баба жигула в рова.....на около 4 метра от пътя...странично, почти обърната.....УЖАС......масата на парчета, не виждам от другата страна какво е състоянието на колата и си представям как се е намачкала...........обаче запазвам самообладание, хуквам към къщата на едни мои приятели, от там отиваме при горския, той с уазката и след един час сме до рова.........помня че се побърках от страх...първо баща ми дали вече няма да е до рова, второ горският как ще качи уазката, трето - как ще издърпаме жигулата, четвърто - на какво ще прилича от дясната си страна............шок и ужас..........с триста зора и помощта на много хора от селото, колата бе издърпана на пътя.....за мое най-голямо учудване, нямаше и драскотина по дясната си страна....ама никакви следи.....бърсахме я с парцали от калта, махахме тревички.......въобще подготвихме я много добре за срещата с баща ми на другият ден..........той така и не разбра какво точно се е случило, макар че пак ми бе четено конско, защото на въпроса защо масата е в такова състояние - "-ами не съм я закрепил добре и тя падна на завоя".......хахахахахахаха.....голям стрес беше.....чак след три или четири години, баща ми разбра какво точно се беше случвало, но вече нямаше значение, защото бях дърт мъж и не ставах за бой......... ........та така с мойте перипетии тогава, след време осъзнах, че грешката ми е била чисто непрофесионална.....газ на мокрото в тревата със задно предаване - естественно, че ще поднесе......но бях млад шофер, неопитен и мноооого неблагоразумен......така, че колега внимавай, не предприемай маневри или каквото и да е там, без да си сигурен в себе си........защото тогава си бе чист късмет, че баща ми не цъфна тогава.....иначе щеше да има второ кръщене с проклетите дини, докато заслужа да си шофирам сам...........хехееееее, спомени, спомени.....

[trace]

И jonhfound i Romeo много правилно са го казали. И при мен беше така в началото.Като вземеш колата да се повозиш и се почва - да внимаваш, да не я удариш, да не я...не знам какво си, такова мрънкане че ми се отщяваше да я взимам изобщо. Факт е и че като излизах сам или с приятели никога не ми е било напрегнато.В редките случаи когато съм бил с родителско тяло, поучаването беше задължително - защо си на трета, дай четвърта, много си близо, много бързокараш..... ужас.Така че, първата ми работа беше да си купя собствена кола и всичко си тръгна по мед и масло.

[xctr]

И jonhfound i Romeo много правилно са го казали. И при мен беше така в началото.Като вземеш колата да се повозиш и се почва - да внимаваш, да не я удариш, да не я...не знам какво си, такова мрънкане че ми се отщяваше да я взимам изобщо. Факт е и че като излизах сам или с приятели никога не ми е било напрегнато.В редките случаи когато съм бил с родителско тяло, поучаването беше задължително - защо си на трета, дай четвърта, много си близо, много бързокараш..... ужас.Така че, първата ми работа беше да си купя собствена кола и всичко си тръгна по мед и масло.

Същата работа и при мене. Аз вече направих година и малко. И особено в началото е голям ужас, защото и самия ти се натоварва, започваш да се притесняваш и става по-зле. Сега е по-добре въпреки, че пак има забелжки. Поне мога да я взема като ми потрябва с бележката "Внимателно" от родителското тяло. А по темата и аз се притеснявах в началото и забелязах едно. Ако не си седнал удобно и ако не всичко ти е нагласено добре, така че да чувстваш, че имаш пълен контрол над колата и виждаш добре в огледалата, притеснението е по-голямо. Това е проблем, защото всеки път трябва да се нагласяш, понеже колата не е твоя и баща ти е разбрал как точно му е най-удобно и бързо се намества. Преди да тръгнеш се увери, че всичко ти е точно и си се настанил удобно!