......както казва майка ми, " идиотщината ти няма край"......четете какви ги заформих и споделете на някой случвало ли му се е......:....в сряда следобед, към 3 часа ми звъннаха от софииският офис, че трябва да изпратя по някакъв начин хипер важни документи за един конкурс, който вече сме спечелили, но ако до 10 сутринта на следващият ден не представим още два-три документа и подпис на някакво заявление, губим класацията и вкарват следващият класиран.........половин час мислих, увувах, накрая разбрах че няма мърдане и хукнах за София.....тръгнах в 16.30 от Варна и в 21.45 бях в София....оставих въпросните документи, попълних, подписах и подпечатах и въпросната бланка и точно в момента, в който се отправях към колата ми звъннаха колегите от Варна, за да ми кажат, че в 11.30 утре / т.е четвъртък /трябва да сме на среща във Варна, която не може да се отложи.......т.е. едва ли не, трябваше да тръгна веднага за Варна......седя и мисля как да постъпя......нямаше да издържа да шофирам отново същото разстояние и решавам да преспя при родителите си в Габрово и от там в 6 като тръгна. за 3 часа съм във Варна.....обадих се на майка ми, разбрахме се и след 3 кафета, потеглих за Габрово.....беше към 10.30-11 часа........едвам гледах, денят беше доста натоварен, цял ден търчах из Варна като идиот, после и пътуването до София............на голямото спускане към Ябланица на изхода на магистралата вече усещах, че не мога да удържам колата.......уплаших се да не вляза в "Хрониките..." и реших да подремна за един час на ШЕЛ-а при петолъчката / стрелките бе, ква петолъчка...обърках се /.......спрях си колата, заключих се, свалих седалката, навих моб. си телефон за 01.00 часа и айдеееее.........сънчо.........Събудих се от някакъв голям ТИР, който да благодаря на бога беше решил да паркира до мен.....първоначално се чудех къде съм, като извадих моб. си телефон - гледам 16 неотговорени повиквания...часа на таблото на колата - 05.30
...4 от майка ми и 12 от половинката ми......като не съм пристигнал в Габрово, както се уговорихме, мойте хора решили че съм се размазал някъде и за това не вдигам телефона......шок и ужас.....звъняли по полиции, спешна помощ......аз си спя кротко на ШЕЛ-а........както и да е, обадих се, слушах конско, клетви и рев.........и хукнах с бясна скорост към Варна, за да не изтърва и другата среща......на полицейската караулка при Севлиево ме спират........ровя, търся - няма документи....обърнах якета, жабки, джобове...няма ми документите.....гледам че времето напредва, а ония не ме пускат......търси, търси...иначе районното в Севлиево....УЖАС......на всичкото отгоре, колата ми с варненска регистрация, като ме питаха от къде съм - аз - Габрово, а на въпроса им къде по лична карта - София....ония се изумиха...
....няма мърдане.....накрая се оказа, че на ШЕЛ-а, като съм се завивал със сакото, документите се изхлузили от джоба и паднали между двете седалки на майкината си някъде встрани от ръчната...
......как да е, след половин часов престой на караулката, успях да тръгна......./ внимавайте там, спират като след атентат в Севлиево, младите момчета са печени, обаче има един 45 годишен с вид на алкохолик, гледа злобно и излезе супер мръсно копеле.....това е на главният път за Варна, има ограничение 60 и караулката се вижда в ляво.../....та след всичките перипетии, успях да се добера до Варна, едвам гледащ.....успях да свърша всичката работа, търчах после из града по други задачки и така...............не мисля някога да ми се е случвало подобно "натискане на педала" в преносният смисъл.....че и изкарах акъла на родата си....но няма как - работата край няма........лошото е, че на новата колица ще и разгоня фамилията за отрицателно време...вчера се навърши точно един месец от придобиването и, а вече съм на 11 000 километра..........та днес съм почивка, седя си в къщи, чета си форумчето и никой да не ме търси за нищо... :D ..........Поздрави на всички и ПРИЯТНА работа..... :P :P :P :D





Коментар